Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
34
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
Намерени са
38377
резултата от
1823
текста в
39
страници с която и да е от думите за : '
като децата
'.
На страница
34
:
1000
резултата в
52
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Като
говорим за окултни знаци и символи, необходимо е да споменем символите, изразени с числа, макар и накратко.
Днес най-напред ще се занимаем с разглеждането символизма на числата.
Като говорим за окултни знаци и символи, необходимо е да споменем символите, изразени с числа, макар и накратко.
Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости. Дори само от това може да видите, че числа и числени пропорции имат известно /отношение/ значение за Космоса и Света. Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа. Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем. Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща.
към текста >>
По-късно
като
разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря.
Трябва да започнем от числото ЕДНО.
По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря.
Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО. Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число. По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
към текста >>
Това означава, че каквото и да ми се явява в света, каквото и да ни се разкрива, всичко, което не е скрито, се откроява
като
двойственност.
ДВЕ в Окултизма е числото на разкриваното, на откровението.
Това означава, че каквото и да ми се явява в света, каквото и да ни се разкрива, всичко, което не е скрито, се откроява като двойственност.
Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с числото ЕДНО, ние напипваме бездънното. Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с числото ДВЕ. Светлината сама не може да се разкрие. Трябва също така да има сянка, или тъмнина ще рече двойственост. Не би могло да има свят, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка.
към текста >>
Никога не би било възможно за доброто да се прояви, ако нямаше зло,
като
сянка картина.
Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с числото ДВЕ. Светлината сама не може да се разкрие. Трябва също така да има сянка, или тъмнина ще рече двойственост. Не би могло да има свят, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка. Така е с всички неща.
Никога не би било възможно за доброто да се прояви, ако нямаше зло, като сянка картина.
Двойнствеността на доброто и злото е необходимост в проявения свят. Има безкрайно много двойнственост. Те изпълват целия живот, но ние трябва да ги търсим на правилното място.
към текста >>
Тялото е тук
като
училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание.
Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание.
Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>
Оня, който вижда Света
като
двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие.
ТРИ е числото на Божественото, което разкрива себе си. Има едно изказване в Окултизма, което гласи, че ДВЕ, не може никога да бъде числото на Божественото. ЕДНО е числото на Бога, а също така и ТРИ.
Оня, който вижда Света като двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие.
Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример. Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност. Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема. Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция.
към текста >>
Напредвайки, идваме до чудесни хора
като
Скот Еригена, един монах от Шотландия, наричан Шотландския Св.
Навсякъде в живота тази двойнственост се редува, но винаги само в обсега на проявеното. Това може да се проследи не само с растението, а също така и в по-висшите царства на живота. Нека, например, мисловно да проследим развитието на Европейския духовен живот от Августин до Калвин, грубо казано през Средните Векове. В Августин Вие ще намерите някаква мистична същина. Никой не може да чете неговите "Изповеди", или пък другите му писания, без да почувствува дълбоката вътрешна същност в чувствата на този човек.
Напредвайки, идваме до чудесни хора като Скот Еригена, един монах от Шотландия, наричан Шотландския Св.
Йоан, който по-късно е живял в двора на Шарл Плешивия. Той не е бил в много добри отношения с Църквата и се разправя, че братята от неговия орден го измъчвали до смърт с карфици и игли. Разбира се, това не трябва да се взема в буквалния смисъл, но вярно е, че той е бил мъчен до смърт. Той е написал една очарователна книга, "Върху разделенията в Природата", която разкрива голямата дълбочина на мисълта, въпреки че от антропософска гледна точка, много неща и липсват.
към текста >>
Като
продължим по-нататък, идваме до германските мистици и царството на Рейн, чрез които вътрешна топлота се е изливала върху много хора.
Като продължим по-нататък, идваме до германските мистици и царството на Рейн, чрез които вътрешна топлота се е изливала върху много хора.
Не само са я изпитвали най-висшите духовници, но и онези, които са обработвали земята и тези в ковачниците. Всички те бивали носени от потока на това време. Още по-нататък идваме до Никола Сузан /1400-64/ и така вървим във времето, докато стигнем края на Средните Векове. Винаги намираме тази дълбочина на чувството, това вглъбяване, което се разпростира върху всички слоеве на населението.
към текста >>
Виждаме Галилей, който открива закона за гравитацията,
като
наблюдавал люлеенето на една черковна лампа в Пиза.
Ако сравним това време, с времето, което го е последвало, с периода, който започна в 16-то столетие и се разпространило до наше време, ние забелязваме огромна разлика. Още в началото намираме Коперник, който чрез една обширна идея, сполучи да поднови духовния живот, чиято мисъл така се внедрява в мисленето на човечеството, че който би вярвал днес нещо друго се смята за глупак.
Виждаме Галилей, който открива закона за гравитацията, като наблюдавал люлеенето на една черковна лампа в Пиза.
Стъпка по стъпка следваме протичането на времето до нашето столетие и навсякъде намираме противоположното, точно противоположното на Средните Векове. Чувството непрекъснато намалява и вглъбяването изчезва. Интелектът излиза на преден план и хората стават по-умни.
към текста >>
Той с бил, така да се каже,
като
Слънце, заровено в духовната земя, който се разгъва по-късно, след 16-ия век.
Духовната наука обяснява разликата между тези две епохи и ни показва, че тази промяна е трябвало да стане. Има едно окултно изследване изказване, което твърди, че времето от Августин до Калвин е време на мистична /революция/ еволюция и на интелектуална инволюция, но от тогава ние живеем във времето на интелектуална еволюция и мистична инволюция. Какво всъщност означава това? От времето на Августин до 16-то столетие е имало външно разгръщане на мистичния живот, той е бил отвън. Но, съществувало е и нещо друго интелектуалният живот е скрит в зародишна форма.
Той с бил, така да се каже, като Слънце, заровено в духовната земя, който се разгъва по-късно, след 16-ия век.
Интелектът с бил в инволюирано състояние, както е растението в семето. Нищо не може да възникне в света, което преди това в такава инволюция. От 16-ти век, интелектът еволюира, мистичния живот се оттегля. Сега е дошло времето, когато този мистичен живот отново трябва да се появи, когато чрез Антропософското движение той ще бъде подтикнат към разгръщане, към еволюция. По този начин, еволюция и инволюция се явяват навсякъде в живота алтернативно.
към текста >>
Но онова, което е живяло в душата на Микеланджело, преди картините му да получат израз, форма, онова, което първоначално е съществувало
като
нови творения в душата му, продължава да живее, остава и ще се прояви в бъдещи степени на развитие и ще му се даде форма.
Нека да се върнем към примера за Микеланджело. Неговите вълшебни картини са въздействували /на/ върху милиони хора. Тези картини, обаче, един ден ще се разпаднат на прах и ще има бъдещи поколения, които никога няма да са виждали неговите картини.
Но онова, което е живяло в душата на Микеланджело, преди картините му да получат израз, форма, онова, което първоначално е съществувало като нови творения в душата му, продължава да живее, остава и ще се прояви в бъдещи степени на развитие и ще му се даде форма.
Знаете ли, защо облаци и звезди ни се явяват днес? Защото е имало Същества в предшествуващи ери, които са имали мисли за облаци и звезди.
към текста >>
От какво тогава, възникват неща, щом
като
идеите са нови творения?
Това е числото ТРИ! В проявление нещата се редуват в еволюция и инволюция. Зад него има дълбоко скрито творчество, ново творчество, родено от мисъл. Всичко е възникнало от мисъл и най-великите неща в Света са излезли от мислите на Всевечния Бог-същност.
От какво тогава, възникват неща, щом като идеите са нови творения?
Те възникват от Нищо! Тук са свързани три различни неща: Сътворяване от нищо, което винаги става, когато имаме някаква идея: проявлението на това сътворяване: посоката на неговото развитие през времето чрез две форми инволюция и еволюция. Това е, което се разбира, когато някои религиозни системи говорят за сътворението от Нищо. Ако днес хората се присмиват на това, то е само защото не разбират, какво всъщност се намира в тези писания.
към текста >>
Всичко, което е проявено за нас на Земята
като
наше, предполага се, че това творение е четвъртият стадий.
Сега идваме до числото ЧЕТИРИ. ЧЕТИРИ е знакът на Космоса. или на Сътворението. Доколкото можем да определим с настоящите си органи, настоящето планетно състояние на Земята е нейното четвърто въплъщение.
Всичко, което е проявено за нас на Земята като наше, предполага се, че това творение е четвъртият стадий.
Това е специален случай за всички творения, които ни изглеждат така. Те всички се намират под знака четири.
към текста >>
Като
използвува минералите човека може да си построи къща, часовник и други неща, защото те са подчинени на минералните закони.
Окултистът казва, че хората днес стоят в минералното царство. Какво всъщност означала това? Защото хората разбират само минералното царство, те могат да контролират само това царство.
Като използвува минералите човека може да си построи къща, часовник и други неща, защото те са подчинени на минералните закони.
Той няма същата тази способност за разни други дейности. Той не може, например, да образува едно растение от собственото си мислене. За да може да направи това, той самият ще трябва да съществува в растителното царство. Някога, в бъдещето, това ще стане. Днес, обаче, хората са творци на минералното царство.
към текста >>
Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва,
като
ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или лошо, тогава протича в света на реалността.
Такъв е случаят навсякъде, включително и външния свят, но хората не го осъзнават и нашият настоящ материалистичен мироглед няма никакво понятие от факта, че Светът може да бъде разглеждан и по този начин. В действителност има оправдание за това да се говори за Злото само където се явява Петорността. Един ден, когато медицината ще започне да се ползва от това, тя ще има възможност да въздействува благоприятно на протичането на болестите. Част от лекуването ще бъде да се проучва болестта в нейното развитие през първия и петия ден от започването и на отделните дни в петия час, след полунощ и отново през петата седмица. Така, числото Пет е, което решава кога най-добре може да се намеси лекарят.
Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва, като ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или лошо, тогава протича в света на реалността.
Възможно е при много случки да се докаже, че числото ПЕТ има значение за външни случки и неща.
към текста >>
В ранните периоди на живота, твърде много може да се постигне
като
се съблюдават известни закони на възпитанието и образованието.
Животът на човека се състои от периоди по седем години от раждането до смяната на зъбите, пубертетът седем, или осем години по-късно и т.н. по седем години периоди до края на живота. Един ден, когато човек ще взема предвид тези периоди и ще размисли какво ще е най-добре за него и от какво ще трябва да се предпази, то той ще знае твърде добре как да си подготвя една по-добра старост. По такъв начин той може да си навлече добро, или зло за останалата част от живота си.
В ранните периоди на живота, твърде много може да се постигне като се съблюдават известни закони на възпитанието и образованието.
След това идва една много важна повратна точка. Тогава твърде лесно може да се деградира, ако на младежа му бъде позволено, твърде рано да се впусне в живота, с пълна увереност в себе си. Възприетият принцип днес, който изпраща младите хора твърде рано самостоятелно в живота, е твърде вреден: би трябвало да мине Петият период на живота, преди това да стане. Такива древни окултни принципи са от голяма важност. Ето защо в миналото, по наставленията на онези, които са знаели нещо по тези въпроси, е било необходимо да се завършат годините на чиракуването и калфа, преди човек да се нарече майстор.
към текста >>
Като
Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това. Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош.
Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ.
Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала. Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството. Няма никакво суеверие, или магия в това.
към текста >>
Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано
като
число на Съвършенството.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това. Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош. Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ. Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала.
Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството.
Няма никакво суеверие, или магия в това.
към текста >>
В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува
като
нещо, което все още и принадлежи.
Нека сега отново да погледнем назад към числото ЕДНО. Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за числото ЕДНО, ще бъде правилно разбрано. Същността на числото ЕДНО е неговата неделимост. Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се постигне само мисловно. В света, особенно в Духовния свят, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях.
В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи.
В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
към текста >>
В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен
като
държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за числото ЕДНО, ще бъде правилно разбрано. Същността на числото ЕДНО е неговата неделимост. Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се постигне само мисловно. В света, особенно в Духовния свят, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях. В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи.
В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
към текста >>
Това показва, че
като
окултисти, ние не трябва да мислим за Единството /Цялото/ само
като
ЕДНО, но
като
части, които ние отново събираме заедно.
Математиците имат един израз за това и то е валидно за всички окултни школи: 1 = / 2 Х / / 1 Х /. Това е окултна формула, която изразява как Единството може да бъде разделено и частите, така да се подредят, че се получава Едното.
Това показва, че като окултисти, ние не трябва да мислим за Единството /Цялото/ само като ЕДНО, но като части, които ние отново събираме заедно.
към текста >>
2.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Първоначално, това може да бъде трудно за разбиране, но
като
размислите по въпроса, ще схванете неговото значение.
Най-значимият от символите и знаците, които имаме и който е бил призван от окултистите на всички времена, е самият човек. Човешкото същество, винаги е било наричано един Микрокосмос, един малък свят и то с пълно право. Онези, които са се научили да познават човека, точно и интимно, осъзнават, че всичко разпръснато из останалата природа се съдържа в миниатюр в човека.
Първоначално, това може да бъде трудно за разбиране, но като размислите по въпроса, ще схванете неговото значение.
У човека се намира нещо като екстрат от всичко останало в природата, от всички материали и сили. Ако дълбоко проучите естеството на някакво растение ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество. Ако проучите едно животно. Вие винаги ще можете да покажете нещо в него, което е от същото естество и у човешкия организъм. За да се разбере това правилно, разбира се, необходимо е да се разгледа развитието на света от окултна гледна точка.
към текста >>
У човека се намира нещо
като
екстрат от всичко останало в природата, от всички материали и сили.
Най-значимият от символите и знаците, които имаме и който е бил призван от окултистите на всички времена, е самият човек. Човешкото същество, винаги е било наричано един Микрокосмос, един малък свят и то с пълно право. Онези, които са се научили да познават човека, точно и интимно, осъзнават, че всичко разпръснато из останалата природа се съдържа в миниатюр в човека. Първоначално, това може да бъде трудно за разбиране, но като размислите по въпроса, ще схванете неговото значение.
У човека се намира нещо като екстрат от всичко останало в природата, от всички материали и сили.
Ако дълбоко проучите естеството на някакво растение ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество. Ако проучите едно животно. Вие винаги ще можете да покажете нещо в него, което е от същото естество и у човешкия организъм. За да се разбере това правилно, разбира се, необходимо е да се разгледа развитието на света от окултна гледна точка. Например, окултистът знае, че хората не биха имали тези сърца, които имат днес, ако не съществуваше лъвът в природата извън тях.
към текста >>
Като
че ли тези сили са екстрахирали лъвската есенция и с божествено артистично умение са изработили от нея сърцето.
Хората, най-старите същества, вече са съществували, но по онова време, те са имали съвсем другояче конструирано сърце. Наистина, навсякъде в природата има прикрити съотношения. Когато в много отдалеченото време, човешкото сърце придобило настоящата си форма, се появил лъвът. Същите сили са оформили и двамата сърцето и лъвът.
Като че ли тези сили са екстрахирали лъвската есенция и с божествено артистично умение са изработили от нея сърцето.
Вие може да смятате, че човешкото сърце няма нищо лъвско в себе си: но, че наистина притежава това, все пак е така за окултиста. Не трябва да забравяте факта, че когато нещо бъде въведено в съотношението на един организъм, тогава то ще функционира много по-различно, отколкото функционира, когато е свободно. Обратното, може да се каже, ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето и да формирате едно същество, което да съответствува на това сърце ще рече, едно същество формирано по такъв начин, че силите на организма да не определят неговата структура тогава Вие ще направите един лъв. Всички качества на смелост и кураж, или както казва окултистът, царствените качества на човешкото същество се получават от връзката с лъва. Посветеният, Платон, също така поставя царската душа в сърцето.
към текста >>
Това ще бъде разбрано,
като
си припомним някои идеи, които вече са известни на някои от по-старите членове тук.
Първият печат представлява един човек, облечен в бяло и една огнена сабя се показва из устата му. Дясната му ръка е заобиколена от знаците на нашите планети Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера. Онези, които са запознати с Откровението на Св.Йоан, ще си спомнят, че в него има едно описание, което твърде много прилича на тази картина, защото Св.Йоан е бил един посветен. Може да се каже, че този печат представлява идеята за едно общо човечество.
Това ще бъде разбрано, като си припомним някои идеи, които вече са известни на някои от по-старите членове тук.
Когато се връщаме назад в човешката еволюция, идваме до едно време, когато хората са били още на един несъвършен етап. Така например, те не са имали глави, като тези, които Вие сега носите на раменете си. Би прозвучало гротескно, наистина, ако бихте чули описание на хората от онова време. Само постепенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива. Хората също така днес имат органи, които са дошли до края на своето развитие и в бъдеще те не ще бъдат повече част от човешкото тяло.
към текста >>
Така например, те не са имали глави,
като
тези, които Вие сега носите на раменете си.
Дясната му ръка е заобиколена от знаците на нашите планети Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера. Онези, които са запознати с Откровението на Св.Йоан, ще си спомнят, че в него има едно описание, което твърде много прилича на тази картина, защото Св.Йоан е бил един посветен. Може да се каже, че този печат представлява идеята за едно общо човечество. Това ще бъде разбрано, като си припомним някои идеи, които вече са известни на някои от по-старите членове тук. Когато се връщаме назад в човешката еволюция, идваме до едно време, когато хората са били още на един несъвършен етап.
Така например, те не са имали глави, като тези, които Вие сега носите на раменете си.
Би прозвучало гротескно, наистина, ако бихте чули описание на хората от онова време. Само постепенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива. Хората също така днес имат органи, които са дошли до края на своето развитие и в бъдеще те не ще бъдат повече част от човешкото тяло. Има други пък, които ще се трансформират. Един такъв пример е ларинкса, който положително има огромно бъдеще във връзка със сърцето.
към текста >>
Ако сравним един днешен човек с животните, разликата между тях принуждава човек да каже, че човекът,
като
индивид, има вътре в себе си онова, което не може да бъде намерено в отделното животно.
Ако сравним един днешен човек с животните, разликата между тях принуждава човек да каже, че човекът, като индивид, има вътре в себе си онова, което не може да бъде намерено в отделното животно.
Човекът има индивидуална душа, животното групова душа. Индивидуалното човешко същество е в себе си, цял животински вид. Всички лъвове, например, взети заедно, имат само една душа. Такива групови Азове /Себета/ са като човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във физическия свят, но се намират само в астралния свят. Тук на Земята, човек вижда физически хора, като всеки един нося своето Аз, своето Себе.
към текста >>
Такива групови Азове /Себета/ са
като
човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във физическия свят, но се намират само в астралния свят.
Ако сравним един днешен човек с животните, разликата между тях принуждава човек да каже, че човекът, като индивид, има вътре в себе си онова, което не може да бъде намерено в отделното животно. Човекът има индивидуална душа, животното групова душа. Индивидуалното човешко същество е в себе си, цял животински вид. Всички лъвове, например, взети заедно, имат само една душа.
Такива групови Азове /Себета/ са като човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във физическия свят, но се намират само в астралния свят.
Тук на Земята, човек вижда физически хора, като всеки един нося своето Аз, своето Себе. В астралния свят, човек намира същества като себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически. Човек би могъл да им говори като на равни. Това са животинските групови души.
към текста >>
Тук на Земята, човек вижда физически хора,
като
всеки един нося своето Аз, своето Себе.
Ако сравним един днешен човек с животните, разликата между тях принуждава човек да каже, че човекът, като индивид, има вътре в себе си онова, което не може да бъде намерено в отделното животно. Човекът има индивидуална душа, животното групова душа. Индивидуалното човешко същество е в себе си, цял животински вид. Всички лъвове, например, взети заедно, имат само една душа. Такива групови Азове /Себета/ са като човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във физическия свят, но се намират само в астралния свят.
Тук на Земята, човек вижда физически хора, като всеки един нося своето Аз, своето Себе.
В астралния свят, човек намира същества като себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически. Човек би могъл да им говори като на равни. Това са животинските групови души.
към текста >>
В астралния свят, човек намира същества
като
себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически.
Човекът има индивидуална душа, животното групова душа. Индивидуалното човешко същество е в себе си, цял животински вид. Всички лъвове, например, взети заедно, имат само една душа. Такива групови Азове /Себета/ са като човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във физическия свят, но се намират само в астралния свят. Тук на Земята, човек вижда физически хора, като всеки един нося своето Аз, своето Себе.
В астралния свят, човек намира същества като себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически.
Човек би могъл да им говори като на равни. Това са животинските групови души.
към текста >>
Човек би могъл да им говори
като
на равни.
Индивидуалното човешко същество е в себе си, цял животински вид. Всички лъвове, например, взети заедно, имат само една душа. Такива групови Азове /Себета/ са като човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във физическия свят, но се намират само в астралния свят. Тук на Земята, човек вижда физически хора, като всеки един нося своето Аз, своето Себе. В астралния свят, човек намира същества като себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически.
Човек би могъл да им говори като на равни.
Това са животинските групови души.
към текста >>
Хората ще разширят своите същности с течение на времето,
като
ще се индентифицирват повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека.
Онова, което сега е вън в света отделните букви, от които човек е съставен той отново ще поеме в себе си и неговата форма ще стане идентична с формата на света. В едно доста повърхностно теософско учение се казва, че човек търси Бога вътре в себе си. Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпространи по целия свят. Нищо в света не е само материя, това само така изглежда. В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога.
Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицирват повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека.
Това можете да видите при четвъртия печат с неговата скала, море и колони. Онова, което сега минава през света като облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите Духове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните духовни /способности/ сили по много по-висш начин. Към тази Слънчева сила се стремят хората. В противовес на растението, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето. В края на краищата, той ще съедини главата си със Слънцето и ще получи по-висши сили.
към текста >>
Онова, което сега минава през света
като
облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите Духове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните духовни /способности/ сили по много по-висш начин.
Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпространи по целия свят. Нищо в света не е само материя, това само така изглежда. В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога. Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицирват повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека. Това можете да видите при четвъртия печат с неговата скала, море и колони.
Онова, което сега минава през света като облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите Духове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните духовни /способности/ сили по много по-висш начин.
Към тази Слънчева сила се стремят хората. В противовес на растението, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето. В края на краищата, той ще съедини главата си със Слънцето и ще получи по-висши сили. Това се вижда в четвъртия печат, в лицето на Слънцето, което е върху тялото на облаците, на скалата и колоните. В онова бъдеще време, човешкото същество ще стане себесъздаващо се.
към текста >>
Дъгата,
като
символ на съвършеното творение, го заобикаля.
Към тази Слънчева сила се стремят хората. В противовес на растението, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето. В края на краищата, той ще съедини главата си със Слънцето и ще получи по-висши сили. Това се вижда в четвъртия печат, в лицето на Слънцето, което е върху тялото на облаците, на скалата и колоните. В онова бъдеще време, човешкото същество ще стане себесъздаващо се.
Дъгата, като символ на съвършеното творение, го заобикаля.
В Откровението на Св. Йоан може да намерите подобен печат, в който има книга в средата на облаците. Св.Йоан казва, че посветеният трябва да погълне тази книга. Тук се казва за времето, когато хората ще получат мъдрост, не само отвън, но ще бъдат проникнати от нея, както това е случаят днес с храната, когато те самите ще бъдат въплъщение на мъдрост.
към текста >>
Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено,
като
куб от чиста вода.
Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него.
Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода.
Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление.
към текста >>
Това може да си го представите,
като
си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление.
Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят.
Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление.
Подобно на това, има едно контра-измерение на всяко измерение на пространството, така че има всичко шест контра-лъчи. Тези контра-лъчи, представляват първичните начала на най-висшите човешки съставни елемента. Физическото тяло, кристализирано от пространството, е най-нисшето начало. Духовното най-висшето, е противоположното контра-измерение. В своето развитие, тези контра-измерения най-напред се образуват в едно същество, като най-добре могат да се опишат, като ги оставим да протекат заедно в Света на страстите, чувствените апетити и инстинктите.
към текста >>
В своето развитие, тези контра-измерения най-напред се образуват в едно същество,
като
най-добре могат да се опишат,
като
ги оставим да протекат заедно в Света на страстите, чувствените апетити и инстинктите.
Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление. Подобно на това, има едно контра-измерение на всяко измерение на пространството, така че има всичко шест контра-лъчи. Тези контра-лъчи, представляват първичните начала на най-висшите човешки съставни елемента. Физическото тяло, кристализирано от пространството, е най-нисшето начало. Духовното най-висшето, е противоположното контра-измерение.
В своето развитие, тези контра-измерения най-напред се образуват в едно същество, като най-добре могат да се опишат, като ги оставим да протекат заедно в Света на страстите, чувствените апетити и инстинктите.
Така е в началото. По-късно става нещо друго. Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията. Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга. Когато човечеството се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала.
към текста >>
Онова, което човешкото същество ще е развило
като
прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу.
Коперник е казал, че Слънцето, също така се движи, то напредва по една спирала, така че Земята, следвайки Слънцето, се движи в едва сложна крива. Същото важи и за Луната, която се движи около Земята. Тези движения са далеч по-сложни, отколкото това се приема от елементарната астрономия. Тук виждаме как спиралата има значение за небесните тела, а те описват една форма, с която един ден хората, ще се идентифицират. По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган.
Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу.
Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал. Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал. Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати.
към текста >>
Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен
като
Светия Граал.
Същото важи и за Луната, която се движи около Земята. Тези движения са далеч по-сложни, отколкото това се приема от елементарната астрономия. Тук виждаме как спиралата има значение за небесните тела, а те описват една форма, с която един ден хората, ще се идентифицират. По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган. Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу.
Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал.
Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал. Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати.
към текста >>
Този световен дух в своята същност е изобразен
като
гълъб, срещу Светия Граал.
По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган. Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу. Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал. Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция.
Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал.
Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати.
към текста >>
Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин,
като
обобщение на значението на другите печати.
Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу. Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал. Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал.
Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати.
към текста >>
Вие можете непрекъснато да се връщате към тези печати и ще видите, че
като
медитирате върху тях, те ще ви разкрият безкрайна мъдрост.
Вие виждате как целият свят е представен в такива печати и защо Магите и Посветените са вместили целия Космос в тях, те притежават огромна сила.
Вие можете непрекъснато да се връщате към тези печати и ще видите, че като медитирате върху тях, те ще ви разкрият безкрайна мъдрост.
Те могат да имат огромно влияние върху душата, защото са създадени от космичните тайни. Окачете ги в една стая, където се разискват такива неща, както това сме вършили тук, разисквания, чрез които човек се издига до световните тайни на света и те ще се окажат с голямо просветяващо и оживяващо влияние, въпреки че хората, твърде често, не ще осъзнават тяхното /влияние/ въздействие. И точно, защото те имат това значение, не трябва да се профанират, нито да се злоупотребява с тях. Колкото и странно да изглежда, когато печатите се окачат в стая, където никога нищо духовно не се казва, в която се говорят само повърхностни неща, въздействието им е такова, че те причиняват физически болести. Колкото и тривиално да звучи, те увреждат храносмилането.
към текста >>
3.
Общото човекознание като основа на педагогиката
GA_293 Общото човекознание
КАТО
КАТО
към текста >>
4.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Възпитани ето
като
продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха. Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация.
Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>
Мисленето
като
доказателство, че човекът е съществувал още преди своето раждане.
Образният характер на човешките представи. „Мисля, следователно съществувам": Най-голямата заблуда в съвременната психология.
Мисленето като доказателство, че човекът е съществувал още преди своето раждане.
Волята като зародиш на човешкия живот след смъртта. Същност на антипатията и симпатията. Окултната основа на чувствата и паметта. Възникване на фантазията. За окултния произход на нервите и тяхната противоположност: Кръвта.
към текста >>
Волята
като
зародиш на човешкия живот след смъртта.
Образният характер на човешките представи. „Мисля, следователно съществувам": Най-голямата заблуда в съвременната психология. Мисленето като доказателство, че човекът е съществувал още преди своето раждане.
Волята като зародиш на човешкия живот след смъртта.
Същност на антипатията и симпатията. Окултната основа на чувствата и паметта. Възникване на фантазията. За окултния произход на нервите и тяхната противоположност: Кръвта. За троичното устройство на човека.
към текста >>
Законът за съхранение на енергията
като
пречка за разбирането на човешката природа.
Законът за съхранение на енергията като пречка за разбирането на човешката природа.
Човекът като източник на нови сили и нови субстанции, без които Земята не може да съществува. Благодарение на разума обхващаме умиращата природа; благодарение на волята живата природа. Връзката между специфичното разположените очи при човека и усещането за.Аза. Волевият характер на 12-те човешки сетива. Връзката между нашето съзнание за умиращата природа и свободата.
към текста >>
Човекът
като
източник на нови сили и нови субстанции, без които Земята не може да съществува.
Законът за съхранение на енергията като пречка за разбирането на човешката природа.
Човекът като източник на нови сили и нови субстанции, без които Земята не може да съществува.
Благодарение на разума обхващаме умиращата природа; благодарение на волята живата природа. Връзката между специфичното разположените очи при човека и усещането за.Аза. Волевият характер на 12-те човешки сетива. Връзката между нашето съзнание за умиращата природа и свободата.
към текста >>
Човекът
като
предусловие за възникване на животинското царство.
Потокът на разрушението и потокът на съзиданието в природния свят. Как би изглеждала природата без човека.
Човекът като предусловие за възникване на животинското царство.
Човешките трупове като активен фактор в планетарната еволюция на Земята. „Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва". За родството между кости и нерви. Рахитът. Геометрията като отражение на космическите движения. Възгледите на Едуард фон Хартман за самоунищожението на човешкия род.
към текста >>
Човешките трупове
като
активен фактор в планетарната еволюция на Земята.
Потокът на разрушението и потокът на съзиданието в природния свят. Как би изглеждала природата без човека. Човекът като предусловие за възникване на животинското царство.
Човешките трупове като активен фактор в планетарната еволюция на Земята.
„Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва". За родството между кости и нерви. Рахитът. Геометрията като отражение на космическите движения. Възгледите на Едуард фон Хартман за самоунищожението на човешкия род. Човекът като арена, а не като зрител на космическите процеси и събития.
към текста >>
Геометрията
като
отражение на космическите движения.
Как би изглеждала природата без човека. Човекът като предусловие за възникване на животинското царство. Човешките трупове като активен фактор в планетарната еволюция на Земята. „Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва". За родството между кости и нерви. Рахитът.
Геометрията като отражение на космическите движения.
Възгледите на Едуард фон Хартман за самоунищожението на човешкия род. Човекът като арена, а не като зрител на космическите процеси и събития. За необходимостта от преобразяване на човешкото познание.
към текста >>
Човекът
като
арена, а не
като
зрител на космическите процеси и събития.
Човешките трупове като активен фактор в планетарната еволюция на Земята. „Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва". За родството между кости и нерви. Рахитът. Геометрията като отражение на космическите движения. Възгледите на Едуард фон Хартман за самоунищожението на човешкия род.
Човекът като арена, а не като зрител на космическите процеси и събития.
За необходимостта от преобразяване на човешкото познание.
към текста >>
Чувствата
като
непроявена воля.
Кратка характеристика на Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Окултното обяснение на инстинкти, нагони; страсти, мотиви. За ограничените възможности на психоанализата. Марксизъм и образователни програми. Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за възпитание.
Чувствата като непроявена воля.
За здравите педагогически инстинкти на древните и техни те методи за укрепване на волята. Абстрактните намерения за възпитание на волята са безплодни. Невротичната симптоматика като последица от „проповядването" на морал. За необходимостта от многократно повтаряне на естетическата наслада.
към текста >>
Невротичната симптоматика
като
последица от „проповядването" на морал.
Марксизъм и образователни програми. Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за възпитание. Чувствата като непроявена воля. За здравите педагогически инстинкти на древните и техни те методи за укрепване на волята. Абстрактните намерения за възпитание на волята са безплодни.
Невротичната симптоматика като последица от „проповядването" на морал.
За необходимостта от многократно повтаряне на естетическата наслада.
към текста >>
За точността на антропософските понятия, Чувствата
като
непроявена воля.
Познавателният елемент прониква в нашата воля по кръвните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища. Симпатия воля; антипатия мислене. Гьотевото учение за цветовете. За връзката между антипатията и личното себесъзнание. Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти.
За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля.
Разликата между зрителните и слуховите възприятия. Рихард Вагнер и Едуард Ханслик. „Майсторите - певци от Нюрнберг". Квинтесенцията на Вагнеровото изкуство: Извличане на музикални тонове от сферата на чувствата. Жестоките заблуждения на Кантовата философия.
към текста >>
За непроявената воля на
децата
, които погрешно биват насочвани към „помощни училища".
Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното познание. Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи. Върху някои загадъчни страни на детската душевност.
За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища".
За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето! Особености на етерния ландшафт в Южна Италия. Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят. Непоносимата болка, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната. Азът и неговите три степени на будност в обикновения живот.
към текста >>
Правилното съпоставяне на фактите
като
предпоставка за изграждане на точни понятия.
Правилното съпоставяне на фактите като предпоставка за изграждане на точни понятия.
За необходимостта от разбиране на свръхсетивните опитности. Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от волята. Мориц Бенедикт, и неспособността на днешните психолози да го разберат. За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст. Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите.
към текста >>
Античното изкуство
като
пример за връзката между човека и Макрокосмоса.
Троичното устройство на човека и неговата връзка с Макрокосмоса. Главата има своя център в себе си, а крайниците имат своя център всред целия видим свят. Гьоте и неговата идея за метаморфозата.
Античното изкуство като пример за връзката между човека и Макрокосмоса.
За произхода на танца от планетарните движения. Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство. За необходимостта от покой в системата на главата. Произход на сетивните усещания.
към текста >>
Католическата Църква
като
проводник на материализма.
За произхода на танца от планетарните движения. Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство. За необходимостта от покой в системата на главата. Произход на сетивните усещания.
Католическата Църква като проводник на материализма.
Преклонението пред живия Космос като предпоставка за педагогическото изкуство.
към текста >>
Преклонението пред живия Космос
като
предпоставка за педагогическото изкуство.
Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство. За необходимостта от покой в системата на главата. Произход на сетивните усещания. Католическата Църква като проводник на материализма.
Преклонението пред живия Космос като предпоставка за педагогическото изкуство.
към текста >>
Интелектуалистичното преподаване на четене и писане
като
малтретиране на детето.
За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко. Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата. Връзката между душевните и растежни процеси у детето. За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа.
Интелектуалистичното преподаване на четене и писане като малтретиране на детето.
Мястото и значението на художествения елемент.
към текста >>
Растителният свят
като
метаморфоза на въглерода.
Формиращото влияние на човешката глава. Главата и животинското царство. За тенденцията на главата да продуцира свръхсетивни животински форми. Непрекъснатата метаморфоза на животинската същност има своя свръхсетивен израз в човешкия мисловен процес. Произход на мигрената.
Растителният свят като метаморфоза на въглерода.
Безконтролното разрастване на растителния свят като причина за боледуване. Връзка между хранене и дишане. Човешкото „силово" тяло и неговите задачи. Захарната болест като експанзия на кристализационните процеси. Специфичните задачи на човешкото тяло: Непрекъснато да разтваря минералите и да преобразява растителното царство.
към текста >>
Безконтролното разрастване на растителния свят
като
причина за боледуване.
Главата и животинското царство. За тенденцията на главата да продуцира свръхсетивни животински форми. Непрекъснатата метаморфоза на животинската същност има своя свръхсетивен израз в човешкия мисловен процес. Произход на мигрената. Растителният свят като метаморфоза на въглерода.
Безконтролното разрастване на растителния свят като причина за боледуване.
Връзка между хранене и дишане. Човешкото „силово" тяло и неговите задачи. Захарната болест като експанзия на кристализационните процеси. Специфичните задачи на човешкото тяло: Непрекъснато да разтваря минералите и да преобразява растителното царство. Одухотвореният от човека животински свят.
към текста >>
Захарната болест
като
експанзия на кристализационните процеси.
Произход на мигрената. Растителният свят като метаморфоза на въглерода. Безконтролното разрастване на растителния свят като причина за боледуване. Връзка между хранене и дишане. Човешкото „силово" тяло и неговите задачи.
Захарната болест като експанзия на кристализационните процеси.
Специфичните задачи на човешкото тяло: Непрекъснато да разтваря минералите и да преобразява растителното царство. Одухотвореният от човека животински свят.
към текста >>
Човекът
като
един вид препятствие пред духовно-душевните сили.
Проявленията на духовно-душевния свят в човека. Окултната връзка между глава и крайници.
Човекът като един вид препятствие пред духовно-душевните сили.
Натрупването на мазнини при недостатъчни физически усилия. Хранейки детето с мазнини, ние проваляме намеренията на Космоса. Живият органически свят е непроницаем за Духа и обратно: мъртвият физически свят проницаем за Духа. Разликата между духовната и физическата работа: Докато работим физически, Духът н обгръща отвсякъде; докато работим духовно, материята в нас става подвижна и целеустремена. Прекомерната интелектуална дейност хаотизира, нормалния човешки живот.
към текста >>
Интензивният спорт
като
дарвинизъм в действие.
Хранейки детето с мазнини, ние проваляме намеренията на Космоса. Живият органически свят е непроницаем за Духа и обратно: мъртвият физически свят проницаем за Духа. Разликата между духовната и физическата работа: Докато работим физически, Духът н обгръща отвсякъде; докато работим духовно, материята в нас става подвижна и целеустремена. Прекомерната интелектуална дейност хаотизира, нормалния човешки живот. Евритмия и спорт.
Интензивният спорт като дарвинизъм в действие.
към текста >>
5.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание
като
основа на педагогиката".
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката".
Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295). Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия.
към текста >>
Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва
като
трилогия.
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката". Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295).
Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия.
към текста >>
Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията
като
религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде" (Събр. Съч.
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества? И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище".
Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията като религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде" (Събр. Съч.
260, стр.155-156).
към текста >>
6.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ние ще обхванем правилно нашите задачи, само ако гледаме на тях не просто
като
на интелектуално-душевна дейност, а
като
на дейност от най-висш морално-духовен характер; ето защо Вие ще намерите за напълно естествено, че когато днес пристъпваме към тази задача, се налага преди всичко да се замислим за дълбоката връзка между нашата работа и духовните светове.
Ние ще обхванем правилно нашите задачи, само ако гледаме на тях не просто като на интелектуално-душевна дейност, а като на дейност от най-висш морално-духовен характер; ето защо Вие ще намерите за напълно естествено, че когато днес пристъпваме към тази задача, се налага преди всичко да се замислим за дълбоката връзка между нашата работа и духовните светове.
При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и възпитанието на децата. И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието позволение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред. Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати като един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи.
към текста >>
При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто
като
жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и възпитанието на
децата
.
Ние ще обхванем правилно нашите задачи, само ако гледаме на тях не просто като на интелектуално-душевна дейност, а като на дейност от най-висш морално-духовен характер; ето защо Вие ще намерите за напълно естествено, че когато днес пристъпваме към тази задача, се налага преди всичко да се замислим за дълбоката връзка между нашата работа и духовните светове.
При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и възпитанието на децата.
И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието позволение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред. Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати като един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи.
към текста >>
Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати
като
един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи.
Ние ще обхванем правилно нашите задачи, само ако гледаме на тях не просто като на интелектуално-душевна дейност, а като на дейност от най-висш морално-духовен характер; ето защо Вие ще намерите за напълно естествено, че когато днес пристъпваме към тази задача, се налага преди всичко да се замислим за дълбоката връзка между нашата работа и духовните светове. При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и възпитанието на децата. И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието позволение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред.
Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати като един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи.
към текста >>
Ние ще постигнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища*1,
като
на един празничен акт, засягащ целия миров ред.
Скъпи мои приятели, просто сме длъжни да усетим цялата важност на нашите задачи, съзнавайки особената цел на този вид училища. Ето защо нека действително да конкретизираме нашите мисли, да ги формулираме с пределна точност и сила, и да вникнем в истинската мисия на тези училища.
Ние ще постигнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища*1, като на един празничен акт, засягащ целия миров ред.
към текста >>
Нека да погледнем на себе си
като
човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено,
като
човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник.
След тези кратки думи, скъпи мои приятели, нека да започнем нашата работа.
Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник.
към текста >>
Многократно ще се налага след
като
децата
са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им. Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието.
Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
към текста >>
Егоизмът подтиква човека да мине през Портата на смъртта не
като
някакво безлично същество, а
като
се опира на своя Аз.
Извънредно характерно, например, за днешните вероизповедания е, че свещениците разчитат преди всичко на човешкия егоизъм. Вземете това, което засяга човека най-дълбоко: Въпросът за безсмъртието, и се замислете как днес почти всичко, дори и в областта на вероизповеданията, е насочено да пробуди човешкия егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Егоизмът подтиква човека да мине през Портата на смъртта не като някакво безлично същество, а като се опира на своя Аз.
Но това не е нищо друго, освен един изтънчен егоизъм. И тъкмо към този егоизъм апелира днес – и то в огромни мащаби всяко вероизповедание, когато разглежда въпроса за безсмъртието. Ето защо по принцип религиозната проповед се обръща към човека по такъв начин, сякаш тя забравя за началото на нашия земен живот и обсъжда само неговия край, сякаш има пред себе си само смъртта, а не и раждането на човека.
към текста >>
След
като
днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл.
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл.
Често например, се задава въпросът за т.н. пренатално или предрожденно възпитание, с други думи, за възпитанието на детето по време на бременността; т.е. преди неговото физическо раждане. Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно. Често съм прибягвал до следния пример: Виждаме на улицата някакви следи.
към текста >>
След
като
детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата.
Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете. По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат. Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето. Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух.
След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата.
Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части. Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst). До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека. Съзнаващата Душа (Bewusstseinsseele), Разсъдъчната Душа (Verstandesseele) и Сетивната Душа (Empfmdungsseele)*4.
към текста >>
Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата;
като
под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst).
Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето. Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части.
Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst).
До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека. Съзнаващата Душа (Bewusstseinsseele), Разсъдъчната Душа (Verstandesseele) и Сетивната Душа (Empfmdungsseele)*4.
към текста >>
след
като
то отново слиза във физическия свят, бихте установили как току що описаните духовни сили у човека са вече свързани с неговите душевни сили.
И ако Вие бихте могли да наблюдавате човешкото същество, което е оставило зад себе си и смъртта, и новото раждане, т.е.
след като то отново слиза във физическия свят, бихте установили как току що описаните духовни сили у човека са вече свързани с неговите душевни сили.
И така, като духовно-душевно, или като душевно-духовно същество, човекът слиза от по-висшите сери, за да стъпи на Земята. Да, човекът се обгръща с физическите условия на съществуванието. За тази друга негова съставна част, която се свързва с току що описаната, ще кажем следното: Тук долу, на Земята, духовно-душевните сили на човека се срещат с всичко онова, което възниква чрез процесите на физическата наследственост. Сега към духовно-душевните сили се присъединяват и физическо-телесните, така че двете троични формации се свързват помежду си. Откъм духовно-душевния полюс на човека имаме Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе, които са свързани с чисто душевните сили на Съзнаващата Душа, Разсъдъчната Душа и Сетивната Душа.
към текста >>
И така,
като
духовно-душевно, или
като
душевно-духовно същество, човекът слиза от по-висшите сери, за да стъпи на Земята.
И ако Вие бихте могли да наблюдавате човешкото същество, което е оставило зад себе си и смъртта, и новото раждане, т.е. след като то отново слиза във физическия свят, бихте установили как току що описаните духовни сили у човека са вече свързани с неговите душевни сили.
И така, като духовно-душевно, или като душевно-духовно същество, човекът слиза от по-висшите сери, за да стъпи на Земята.
Да, човекът се обгръща с физическите условия на съществуванието. За тази друга негова съставна част, която се свързва с току що описаната, ще кажем следното: Тук долу, на Земята, духовно-душевните сили на човека се срещат с всичко онова, което възниква чрез процесите на физическата наследственост. Сега към духовно-душевните сили се присъединяват и физическо-телесните, така че двете троични формации се свързват помежду си. Откъм духовно-душевния полюс на човека имаме Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе, които са свързани с чисто душевните сили на Съзнаващата Душа, Разсъдъчната Душа и Сетивната Душа. При слизането си във физическия свят, те освен че са свързани помежду си трябва да се свържат още и с астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Обаче от своя страна, последните са свързани помежду си в утробата на майката,
като
после на физическия план се свързват и с неговите три царства: минералното, растителното и животинското, така че и тук възниква една връзка между двете троични формации.
Да, човекът се обгръща с физическите условия на съществуванието. За тази друга негова съставна част, която се свързва с току що описаната, ще кажем следното: Тук долу, на Земята, духовно-душевните сили на човека се срещат с всичко онова, което възниква чрез процесите на физическата наследственост. Сега към духовно-душевните сили се присъединяват и физическо-телесните, така че двете троични формации се свързват помежду си. Откъм духовно-душевния полюс на човека имаме Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе, които са свързани с чисто душевните сили на Съзнаващата Душа, Разсъдъчната Душа и Сетивната Душа. При слизането си във физическия свят, те освен че са свързани помежду си трябва да се свържат още и с астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
Обаче от своя страна, последните са свързани помежду си в утробата на майката, като после на физическия план се свързват и с неговите три царства: минералното, растителното и животинското, така че и тук възниква една връзка между двете троични формации.
към текста >>
Защото това, което се влива в човека от висшите светове, прониква в него през периода между засилването и пробуждането, Всъщност ние можем да се възползваме от времето, което прекарваме на физическия свят дотолкова, доколкото пренасяме нашите действия в духовния свят, така че след
като
от ново се връщаме във физическия свят, да свалим от горе необходимата сила, за да бъдем здрави и работоспособни хора.
В качеството си на възпитатели и преподаватели, ние не можем да внушим на, детето абсолютно нищо, свързано с висшите светове.
Защото това, което се влива в човека от висшите светове, прониква в него през периода между засилването и пробуждането, Всъщност ние можем да се възползваме от времето, което прекарваме на физическия свят дотолкова, доколкото пренасяме нашите действия в духовния свят, така че след като от ново се връщаме във физическия свят, да свалим от горе необходимата сила, за да бъдем здрави и работоспособни хора.
към текста >>
И след
като
сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала. Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън? В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за физическия човек.
И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
към текста >>
Но сега, с помощта на вътрешната сила, която идва от споменатите мисли, Вие просто трябва да отминете този присмех и да го приемете
като
един чисто външен факт бих искал да кажа, както например факта, че след
като
сте излезли без чадър, изведнъж започва да вали дъжд.
Разбира се, лесно може да се случи така, че в началото нещата да не вървят гладко. Вие влизате, например, в училище и там Ви посрещат пакостници, готови да Ви се присмеят.
Но сега, с помощта на вътрешната сила, която идва от споменатите мисли, Вие просто трябва да отминете този присмех и да го приемете като един чисто външен факт бих искал да кажа, както например факта, че след като сте излезли без чадър, изведнъж започва да вали дъжд.
Естествено, това е една неприятна изненада. Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър. Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд. Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата. Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си.
към текста >>
Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем
като
на един внезапен дъжд.
Разбира се, лесно може да се случи така, че в началото нещата да не вървят гладко. Вие влизате, например, в училище и там Ви посрещат пакостници, готови да Ви се присмеят. Но сега, с помощта на вътрешната сила, която идва от споменатите мисли, Вие просто трябва да отминете този присмех и да го приемете като един чисто външен факт бих искал да кажа, както например факта, че след като сте излезли без чадър, изведнъж започва да вали дъжд. Естествено, това е една неприятна изненада. Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър.
Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд.
Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата. Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си. Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение". Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на обучението, от друга страна.
към текста >>
Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и
децата
.
Вие влизате, например, в училище и там Ви посрещат пакостници, готови да Ви се присмеят. Но сега, с помощта на вътрешната сила, която идва от споменатите мисли, Вие просто трябва да отминете този присмех и да го приемете като един чисто външен факт бих искал да кажа, както например факта, че след като сте излезли без чадър, изведнъж започва да вали дъжд. Естествено, това е една неприятна изненада. Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър. Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд.
Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата.
Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си. Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение". Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на обучението, от друга страна.
към текста >>
Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и
децата
, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение".
Естествено, това е една неприятна изненада. Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър. Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд. Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата. Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си.
Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение".
Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на обучението, от друга страна.
към текста >>
И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас
като
една основна мисъл за човешката природа.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят. Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят. В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят. Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
7.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Онези понятия от областта на психологията, които бяха заети от Четвъртата следатлантска епоха*10, фактически днес са останали малко или много без съдържание и звучат
като
кухи фрази.
Характерно за нашето съвремие и за последните столетия е, че практически ние не разполагаме с една истинска и надеждна психология. Това се дължи на факта, че днес, в епохата на Съзнаващата Душа (Bewusstseinseele)*9, хората все още не са способни за такова духовно вдълбочаване, което би им открило истинската природа на човешката душа.
Онези понятия от областта на психологията, които бяха заети от Четвъртата следатлантска епоха*10, фактически днес са останали малко или много без съдържание и звучат като кухи фрази.
Ако днес някой вземе каквото и да е съчинение, боравещо с психологически понятия, веднага ще открие, че тук съдържание просто липсва. Всъщност психолозите само си играят с понятия. Кой например днес стига до ясно понятие за това, какво е една представа? Да, днес Вие може да срещнете в учебниците по психология и педагогика всевъзможни дефиниции за „представа*11, „воля" и т.н.: Обаче тези дефиниции съвсем не Ви дават истинско познание за „представата" и „волята". По силата на една външна, историческа необходимост, днес на хората напълно убягва душевната връзка между отделния човек и Космоса.
към текста >>
Ясно е, че ние трябва да развием представите, чувствата и волята у
децата
.
Нека да се спрем на това, което обикновено наричаме представа".
Ясно е, че ние трябва да развием представите, чувствата и волята у децата.
Следователно, налага се да имаме съвсем точно понятие за това, какво е представата. Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека като „представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер.*12 И който търси в представата някаква реалност или истинско битие, се поддава на една голяма илюзия. А какво би била за нас представата, ако тя притежаваше някакви елементи на обективно съществувание? Несъмнено,ние имаме в себе си такива елементи. Вземете например, грубо казано, реално съществуващите телесни органи като очите, носът, стомахът.
към текста >>
Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека
като
„представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер.*12 И който търси в представата някаква реалност или истинско битие, се поддава на една голяма илюзия.
Нека да се спрем на това, което обикновено наричаме представа". Ясно е, че ние трябва да развием представите, чувствата и волята у децата. Следователно, налага се да имаме съвсем точно понятие за това, какво е представата.
Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека като „представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер.*12 И който търси в представата някаква реалност или истинско битие, се поддава на една голяма илюзия.
А какво би била за нас представата, ако тя притежаваше някакви елементи на обективно съществувание? Несъмнено,ние имаме в себе си такива елементи. Вземете например, грубо казано, реално съществуващите телесни органи като очите, носът, стомахът. Вие ще се съгласите, че макар и да живеете в тяхната обективна даденост, Вие не сте в състояние да си представите с тяхна помощ абсолютно нищо. Практически, с цялата си същност Вие прониквате в тези реално съществуващи елементи, Вие се идентифицирате с тях.
към текста >>
Вземете например, грубо казано, реално съществуващите телесни органи
като
очите, носът, стомахът.
Ясно е, че ние трябва да развием представите, чувствата и волята у децата. Следователно, налага се да имаме съвсем точно понятие за това, какво е представата. Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека като „представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер.*12 И който търси в представата някаква реалност или истинско битие, се поддава на една голяма илюзия. А какво би била за нас представата, ако тя притежаваше някакви елементи на обективно съществувание? Несъмнено,ние имаме в себе си такива елементи.
Вземете например, грубо казано, реално съществуващите телесни органи като очите, носът, стомахът.
Вие ще се съгласите, че макар и да живеете в тяхната обективна даденост, Вие не сте в състояние да си представите с тяхна помощ абсолютно нищо. Практически, с цялата си същност Вие прониквате в тези реално съществуващи елементи, Вие се идентифицирате с тях. Възможността да обхванем едно или друго явление с помощта на представите, възниква пораждащи обстоятелството, че те имат образен характер и далеч не ни изпълват по такъв начин, че да водим в тях някакъв вид съществувание. Всъщност те са нищо, те са само образи. И през последните столетия от развитието на човечеството най-голямата грешка беше тази, че хората допуснаха пълно покритие между „битие" и „мислене".
към текста >>
Нека да сравним представите с образите в огледалото: Вярно е, че в огледалото се появяват образи, но всичко, което се отразява там, съвсем не лежи зад огледалото, а се намира някъде другаде,
като
за огледалото е напълно безразлично, какво точно се отразява в него.
Следователно, всичко което е предмет на мисленето, е само движение на образи. Обаче образите следва да са образи на нещо; те не могат да са образи просто на самите себе си.
Нека да сравним представите с образите в огледалото: Вярно е, че в огледалото се появяват образи, но всичко, което се отразява там, съвсем не лежи зад огледалото, а се намира някъде другаде, като за огледалото е напълно безразлично, какво точно се отразява в него.
към текста >>
А по този начин,
като
отблъскваме чрез нашите физически тела онази деятелност, която сме разгръщали преди раждането, респективно преди зачатието, ние стигаме до мисленето.
Представете си образно, как Вашият жизнен път протича между двете хоризонтални линии (рис.1), ограничен вляво от раждането и вдясно от смъртта; а после си представете, как представите от времето преди раждането, непрекъснато нахлуват в човека, за да бъдат отблъснати обратно от самия него.
А по този начин, като отблъскваме чрез нашите физически тела онази деятелност, която сме разгръщали преди раждането, респективно преди зачатието, ние стигаме до мисленето.
За истинския търсач на истината, самото мислене е вече доказателство за пренаталното съществувание, т.е.за съществуванието преди раждането, защото човешкото мислене е образ на този вид съществувание.
към текста >>
Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява
като
нещо твърде реално, но в същото време
като
нещо, лишено от всяко съдържание.
Нека сега по сходен начин да се обърнем към волята.
Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание.
Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание. Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание. И така, какво представлява волята? Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност.
към текста >>
Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява
като
лишена от свое собствено съдържание.
Нека сега по сходен начин да се обърнем към волята. Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание. Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание.
Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание.
И така, какво представлява волята? Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност. Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна метаморфоза след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката воля. Житейският път стига до Портата на смъртта, но волята продължава нататък. (рис.1)
към текста >>
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме
като
образ на пренаталния живот, т.е.
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е.
на живота преди раждането; от друга страна е волята, като зародиш на нещо, което предстои. Моля Ви да вникнете както трябва в разликата между „зародиш" и „образ". Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим. За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
към текста >>
на живота преди раждането; от друга страна е волята,
като
зародиш на нещо, което предстои.
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е.
на живота преди раждането; от друга страна е волята, като зародиш на нещо, което предстои.
Моля Ви да вникнете както трябва в разликата между „зародиш" и „образ". Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим. За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
към текста >>
Трябва да сме наясно: У човека дремят определени сили, чрез които се осъществява отблъскването на пренаталните (предрожденни) спомени и съхраняването в зародишно състояние на постнаталните (следсмъртни) процеси,
като
тук стигаме до най-важните психологически понятия на факти, чийто отражения са разгледани в моята „Теософия"*14, а именно, антипатията и симпатията.
Трябва да сме наясно: У човека дремят определени сили, чрез които се осъществява отблъскването на пренаталните (предрожденни) спомени и съхраняването в зародишно състояние на постнаталните (следсмъртни) процеси, като тук стигаме до най-важните психологически понятия на факти, чийто отражения са разгледани в моята „Теософия"*14, а именно, антипатията и симпатията.
към текста >>
След
като
сме вече инкарнирани в материалния свят, ние развиваме една антипатия към всичко, което е духовно, така че отблъскваме пренаталните духовни спомени в една несъзнавана антипатия.
Както беше споменато в първата лекция, ние се раждаме във физическия свят, само защото не можем да останем повече в духовния свят.
След като сме вече инкарнирани в материалния свят, ние развиваме една антипатия към всичко, което е духовно, така че отблъскваме пренаталните духовни спомени в една несъзнавана антипатия.
Ние просто носим в себе си силата на антипатията и чрез нея превръщаме пренаталните елементи в мисловни образи. А всичко онова, в която ще се превърне нашата воля след смъртта, ние, така да се каже, заливаме с вълни от симпатия.
към текста >>
Ние изграждаме в себе си светът на чувствата
като
една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията.
Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията.
Ние изграждаме в себе си светът на чувствата като една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията.
Тяхното взаимодействие е постоянно в нас. Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност. Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот като един ритъм на симпатия и антипатия.
към текста >>
Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот
като
един ритъм на симпатия и антипатия.
Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията. Ние изграждаме в себе си светът на чувствата като една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията. Тяхното взаимодействие е постоянно в нас. Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот като един ритъм на симпатия и антипатия.
към текста >>
И когато днес
като
физически човеци Вие мислите и си служите с представи и понятия, вършите това не благодарение на някаква сила, намираща се вътре в телата Ви, а благодарение на една сила, която продължава да работи у Вас още от времето преди Вашето раждане.
Но когато антипатията нарасне достатъчно много, настъпва нещо особено. Защото в обикновения живот между раждането и смъртта, ние не бихме могли да си служим с представите, ако в известен смисъл не носехме в себе си същата сила, с която сме разполагали преди раждането.
И когато днес като физически човеци Вие мислите и си служите с представи и понятия, вършите това не благодарение на някаква сила, намираща се вътре в телата Ви, а благодарение на една сила, която продължава да работи у Вас още от времето преди Вашето раждане.
Мнозина може би смятат, че тази сила угасва в мига на зачатието; не, тя е вътре в нас и ние мислим благодарение на нея. Вътре в нас непрекъснато пулсира живият екстракт на нашите пренатални опитности, само че ние разполагаме със силата да ги отхвърляме, да ги отразяваме. Тази сила е спотаена във Вашата антипатия. Когато в момента Вие мислите, всяка Ваша мисъл, всяка Ваша представа се сблъсква с антипатията. И ако антипатията е достатъчно силна, възниква споменът, възниква паметта, така че паметта не е нищо друго, освен последица от бушуващата в нас антипатия.
към текста >>
Едва след
като
сте извършили тази процедура, след
като
сте отблъснали образа и сте задържали образната представа в паметта, възниква понятието.*15 По този начин пред Вас застава едната страна на душевната дейност антипатията, която е свързана с нашия живот преди раждането.
Едва след като сте извършили тази процедура, след като сте отблъснали образа и сте задържали образната представа в паметта, възниква понятието.*15 По този начин пред Вас застава едната страна на душевната дейност антипатията, която е свързана с нашия живот преди раждането.
към текста >>
Нека сега да се обърнем към другата страна, а именно волята, където са скрити зародишните сили за нашето развитие, след
като
вече сме минали през Портата на смъртта.
Нека сега да се обърнем към другата страна, а именно волята, където са скрити зародишните сили за нашето развитие, след като вече сме минали през Портата на смъртта.
Волята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта. Както нашето мислене почива на антипатията, така и волята почива на симпатията. А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията. Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията. И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети.
към текста >>
Там симпатията и антипатията открито бушуват
като
необуздани сили.
Ето как изглежда тази част от душевния живот на човека. Душевната природа на човека не може да бъде разбрана, ако не се прави разлика между елементите на симпатия и антипатия. Тези два елемента се проявяват особено ясно както често съм изтъквал това в моите лекции там, в душевния свят след смъртта.
Там симпатията и антипатията открито бушуват като необуздани сили.
Тези подробности от човешкия душевен живот са Ви добре познати.*16
към текста >>
Кръвта наистина е една „особена течност".*18 Защото ако се опитаме напълно да я отделим от човешкото тяло което в условията на земния свят е невъзможно тя няма да бъде унищожена чрез едни или други физически субстанции, а веднага би се понесла нагоре
като
,Дух".
Кръвта наистина е една „особена течност".*18 Защото ако се опитаме напълно да я отделим от човешкото тяло което в условията на земния свят е невъзможно тя няма да бъде унищожена чрез едни или други физически субстанции, а веднага би се понесла нагоре като ,Дух".
За да не се случи това, за да не се понесе нагоре като „Дух" и за да я задържим в тялото си до нашата смърт, ние сме длъжни непрекъснато да унищожаваме кръвта. Ето как в нас непрекъснато се разиграват двата процеса: образуване на кръвта унищожаване на кръвта; това се постига чрез вдишването и издишването.Така в себе си ние имаме един двуполюсен процес.
към текста >>
За да не се случи това, за да не се понесе нагоре
като
„Дух" и за да я задържим в тялото си до нашата смърт, ние сме длъжни непрекъснато да унищожаваме кръвта.
Кръвта наистина е една „особена течност".*18 Защото ако се опитаме напълно да я отделим от човешкото тяло което в условията на земния свят е невъзможно тя няма да бъде унищожена чрез едни или други физически субстанции, а веднага би се понесла нагоре като ,Дух".
За да не се случи това, за да не се понесе нагоре като „Дух" и за да я задържим в тялото си до нашата смърт, ние сме длъжни непрекъснато да унищожаваме кръвта.
Ето как в нас непрекъснато се разиграват двата процеса: образуване на кръвта унищожаване на кръвта; това се постига чрез вдишването и издишването.Така в себе си ние имаме един двуполюсен процес.
към текста >>
Още преди раждането, ние сме били в Космоса и нашите тогавашни изживявания се отразяват сега в нас; а след
като
минем през Портата на смъртта, ние отново ще бъдем там, и целият ни бъдещ живот е вложен
като
зародишен кълн в нашата воля.
От всичко, което вече изложих пред Вас, логически следва, че човешката природа може да бъде разбрана само ако я поставим във връзка с Космоса. Защото, дори и когато мислим, ние осъществяваме в себе си един космически процес.
Още преди раждането, ние сме били в Космоса и нашите тогавашни изживявания се отразяват сега в нас; а след като минем през Портата на смъртта, ние отново ще бъдем там, и целият ни бъдещ живот е вложен като зародишен кълн в нашата воля.
Това, което бушува в нас, макар и несъзнателно, от гледна точка на висшето познание, ръководи събитията в Космоса по напълно съзнателен начин.
към текста >>
Ако разглеждаме себе си
като
човешки същества, ние сме до известна степен резултат от симпатиите и антипатиите на Космоса.
Ето как с нашите изживявания ние сме включени в целия Космос. Както нашите човешки дейности могат да бъдат проследени и по-нататък в Космоса, така и Космосът непрекъснато осъществява заедно с нас определени процеси, а именно процесите на симпатия и антипатия.
Ако разглеждаме себе си като човешки същества, ние сме до известна степен резултат от симпатиите и антипатиите на Космоса.
Ние пораждаме антипатия от самите себе си: Космосът развива антипатията заедно с нас; ние пораждаме симпатия: Космосът развива симпатия заедно с нас.
към текста >>
Като
земни човеци, ние сме съставени от „системата-глава" (Kopfsystem), „системата-гърди" (Brustsystem), и „двигателно-веществообменната система" (Stoffwechsel-Gliedmassensystem).*20 Много моля да се има предвид, че тази диференциация лесно подвежда, защото когато днес хората систематизират, те поставят прекалено резки граници между отделните системи.
Като земни човеци, ние сме съставени от „системата-глава" (Kopfsystem), „системата-гърди" (Brustsystem), и „двигателно-веществообменната система" (Stoffwechsel-Gliedmassensystem).*20 Много моля да се има предвид, че тази диференциация лесно подвежда, защото когато днес хората систематизират, те поставят прекалено резки граници между отделните системи.
След като чуят да се говори за „система-глава", „система-гьрди" и „двигателно-веществообменна система", хората веднага поставят строгите гранични линии, но те са просто невъзможни при реалности от подобен вид.
към текста >>
След
като
чуят да се говори за „система-глава", „система-гьрди" и „двигателно-веществообменна система", хората веднага поставят строгите гранични линии, но те са просто невъзможни при реалности от подобен вид.
Като земни човеци, ние сме съставени от „системата-глава" (Kopfsystem), „системата-гърди" (Brustsystem), и „двигателно-веществообменната система" (Stoffwechsel-Gliedmassensystem).*20 Много моля да се има предвид, че тази диференциация лесно подвежда, защото когато днес хората систематизират, те поставят прекалено резки граници между отделните системи.
След като чуят да се говори за „система-глава", „система-гьрди" и „двигателно-веществообменна система", хората веднага поставят строгите гранични линии, но те са просто невъзможни при реалности от подобен вид.
към текста >>
Като
имагинации, „образите" преминават през фантазията и симпатията.
Като имагинации, „образите" преминават през фантазията и симпатията.
От своя страна, понятията и абстракциите идват от живота преди раждането и минават през паметта и антипатията.
към текста >>
И когато предлагаме на
децата
не друго, а образи, ние просто подновяваме тази космическа дейност.
Следователно, възпитавайки детето, ние продължаваме онази дейност, която то е извършвало преди своето раждане. Нека да обобщим: Мисленето е една образна дейност, произтичаща от нашите опитности преди раждането, респективно преди зачатието. Духовните сили са вложили в нас определена активност на образите, която продължава и след нашето раждане.
И когато предлагаме на децата не друго, а образи, ние просто подновяваме тази космическа дейност.
Ние им поднасяме образи, които се превръщат в един вид зародиши, понеже те нахлуват чак в органическите структури на тялото. Ето защо, за да възпитаваме чрез образи, ние трябва да бъдем завладени от чувството: Когато си служиш с образи, ти действуваш върху целия човек, защото от резонанса на образите се променя целия човек! Целият възпитателен процес е продължение на една свръхсетивна дейност от периода преди раждането и точно този факт придава на възпитанието необходимата святост, без която за възпитание е немислимо да се говори.
към текста >>
8.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И една от най-големите язви на днешната образователна система се състои в следното: Учителите в началните класове са поставени в такова положение, че на тяхната работа се гледа
като
на много по-маловажна, отколкото тази на учителите от горните гимназиални класове.
В ежедневната си практика, съвременният учител би трябвало да се издигне до един всеобхватен мироглед относно законите на Космоса. Напълно самопонятно е, че тъкмо обучението в началните класове изисква една дълбока връзка между душевните качества на учителя и най-висшите идеи на човечеството.
И една от най-големите язви на днешната образователна система се състои в следното: Учителите в началните класове са поставени в такова положение, че на тяхната работа се гледа като на много по-маловажна, отколкото тази на учителите от горните гимназиални класове.
към текста >>
Като
човешки същества, от една страна ние сме сродни с природния свят, а от друга с духовния свят; впрочем това се отнася най-вече за живота ни между раждането и смъртта.
В хода на преподаването ние запознаваме детето от една страна с природния свят и от друга с духовния свят.
Като човешки същества, от една страна ние сме сродни с природния свят, а от друга с духовния свят; впрочем това се отнася най-вече за живота ни между раждането и смъртта.
Днес психологията е изключително слабо развита. Тя страда най-вече от последиците на онази църковна догма, оповестена през 869 година, която помрачи много по-древния, инстинктивен светоглед, а именно дълбокото убеждение, че човекът е съставен от тяло, душа и Дух. Почти навсякъде, където днес се говори за психология, Вие ще срещнете твърдението за двойствеността на човешкото същество. Навсякъде Вие ще чуете, че човекът е изграден от тяло и душа, или от тяло и Дух, като в случая несъмнено се поставя знак на равенство между „душа" и “Дух". Почти всички психологии са построени върху това погрешно схващане за „двойствената" човешка природа.
към текста >>
Навсякъде Вие ще чуете, че човекът е изграден от тяло и душа, или от тяло и Дух,
като
в случая несъмнено се поставя знак на равенство между „душа" и “Дух".
В хода на преподаването ние запознаваме детето от една страна с природния свят и от друга с духовния свят. Като човешки същества, от една страна ние сме сродни с природния свят, а от друга с духовния свят; впрочем това се отнася най-вече за живота ни между раждането и смъртта. Днес психологията е изключително слабо развита. Тя страда най-вече от последиците на онази църковна догма, оповестена през 869 година, която помрачи много по-древния, инстинктивен светоглед, а именно дълбокото убеждение, че човекът е съставен от тяло, душа и Дух. Почти навсякъде, където днес се говори за психология, Вие ще срещнете твърдението за двойствеността на човешкото същество.
Навсякъде Вие ще чуете, че човекът е изграден от тяло и душа, или от тяло и Дух, като в случая несъмнено се поставя знак на равенство между „душа" и “Дух".
Почти всички психологии са построени върху това погрешно схващане за „двойствената" човешка природа. И ако се подведем, и го приемем за вярно, ние просто няма да стигнем до една истинска представа за човека. Ето защо, почти всичко, което описват днешните психолози, е или дилетантство, или както често съм изтъквал само една празна игра на думи. Общо взето, всичко това се дължи на една голяма заблуда, която нарасна през втората половина на 19 век, понеже беше превратно изтълкува но едно от най-забележителните постижения на съвременната физика. Вие добре знаете, че Юлиус Роберт Майер*22 е откривател на т.н.
към текста >>
една сила се проявява веднъж
като
топлина, друг път
като
механична сила и т.н.
Ето защо, почти всичко, което описват днешните психолози, е или дилетантство, или както често съм изтъквал само една празна игра на думи. Общо взето, всичко това се дължи на една голяма заблуда, която нарасна през втората половина на 19 век, понеже беше превратно изтълкува но едно от най-забележителните постижения на съвременната физика. Вие добре знаете, че Юлиус Роберт Майер*22 е откривател на т.н. „закон за съхранение на енергията". Според този закон, сборът от всички налични енергии и сили в Космоса е постоянна величина, само че те непрекъснато се трансформират, така че напр.
една сила се проявява веднъж като топлина, друг път като механична сила и т.н.
Обаче да се влага такъв смисъл в закона на Юлиус Роберт Майер, означава само, че е разбран крайно погрешно! Защото основното тук е метаморфозата на силите, а не формулирането на някакъв абстрактен принцип за съхранение на енергията.
към текста >>
Като
учители, Вие по необходимост ще трябва да запознавате Вашите ученици с природата, но от друга страна ще се налага да ги въвеждате и в сферата на духовния живот.
Като учители, Вие по необходимост ще трябва да запознавате Вашите ученици с природата, но от друга страна ще се налага да ги въвеждате и в сферата на духовния живот.
Без да е запознат с природата, поне до известна степен, и без да е ориентиран в духовния живот, днешният човек не може да бъде правилно поставен в социалния живот. Нека най-напред да се обърнем към външната природа.
към текста >>
Обаче сега, след
като
неволно сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности.
Обаче сега, след като неволно сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности.
Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а волев характер*23. Ясно е, че за днешните хора подобно схващане звучи съвсем абсурдно. Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24. Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния свят. Всъщност, когато обхващаме нещата с поглед, ние само осъществяваме макар и по деликатен начин един процес, сходен с този, при който докосваме предметите.
към текста >>
Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания
като
осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси. Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26.
Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява
като
представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата.
Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата. Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето. В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
към текста >>
В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския свят по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския свят
като
един вид утайка.
Обаче всичко това изобщо не е вярно. Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце". На определена степен от земното си развитие, човекът трябваше да отдели висшите животински видове от своята собствена същност, която естествено тогава беше съвсем различна отколкото е тя днес; да, той трябваше да ги отхвърли от себе си, за да напредва в своето развитие. Бих желал да опиша това „отхвърляне" с помощта на следния пример: Представете си как разтворените в една течност вещества започват да се утаяват на дъното.
В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския свят по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския свят като един вид утайка.
А самите животни изобщо нямаше да имат своя днешен облик, ако човекът не беше положил тези продължителни усилия. Следователно, животинските видове, както и самата Земя, биха изглеждали по съвсем друг начин, ако не беше човека*27.
към текста >>
До вярна представа за човека ще стигнем само тогава, когато съумеем да го включим в космическите процеси не само докато е жив, но и веднага след
като
е минал през Портата на смъртта.
Така стоят нещата и с по-низшите животински видове. Чрез своето мъртво тяло, човекът предоставя на Земята истинския фермент, необходимата „мая" за нейното по-нататъшно развитие. Ето защо, съвсем не е без значение, дали човекът живее на Земята или не. Пълен абсурд е да се мисли, че по отношение на минералното, растителното и животинското царство, еволюцията на Земята би продължила своя нормален ход, дори и ако човекът не беше тук! Природните процеси са едно цяло и човекът не може да бъде отделен от тях.
До вярна представа за човека ще стигнем само тогава, когато съумеем да го включим в космическите процеси не само докато е жив, но и веднага след като е минал през Портата на смъртта.
към текста >>
Например: едва след
като
костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система.
Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи. Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване. Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът. Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система. Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна.
Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система.
Тук ние стигаме до една интересна подробност, която играеше съществена роля в естествените науки на миналите столетия, макар че за днешната наука, тя не е нещо повече от една смехотворна, детинска представа. Рано или късно, новата наука отново ще обърне внимание на тази забравена подробност, но ще стори това но съвсем различен начин.
към текста >>
Ние задържаме в себе си процеса на умирането и единствено ние
като
човешки същества сме в състоя ние да вложим в този процес младенческите сили на развитието.
Ето как ние се доближаваме до онази част от обкръжаващия ни свят, която се намира в един непрекъснат процес на умиране. От друга страна, пред нас застава всичко онова, което се крие в силите на нашата кръвно-мускулна система: Тук всичко е в непрекъснато движение, в непрекъснат трепет; тук тържествуват зародишните сили, а не смъртта.
Ние задържаме в себе си процеса на умирането и единствено ние като човешки същества сме в състоя ние да вложим в този процес младенческите сили на развитието.
Ако човекът не беше тук на Земята, процесът на умиране отдавна би завладял цялата Земя и като цяло, Земята би се превърнала в огромно кристално тяло. Обаче ние изтръгваме отделни кристали от планетарната кристализация на Земята и ги поемаме и задържаме в себе си толкова време, колкото е нужно за нашата човешка еволюция. Но по този начин, ние поддържаме живота на самата Земя. Следователно, ние човеците сме тези, които поддържат живота на Земята и не можем да бъдем изключени от процесите на планетарната еволюция.
към текста >>
Ако човекът не беше тук на Земята, процесът на умиране отдавна би завладял цялата Земя и
като
цяло, Земята би се превърнала в огромно кристално тяло.
Ето как ние се доближаваме до онази част от обкръжаващия ни свят, която се намира в един непрекъснат процес на умиране. От друга страна, пред нас застава всичко онова, което се крие в силите на нашата кръвно-мускулна система: Тук всичко е в непрекъснато движение, в непрекъснат трепет; тук тържествуват зародишните сили, а не смъртта. Ние задържаме в себе си процеса на умирането и единствено ние като човешки същества сме в състоя ние да вложим в този процес младенческите сили на развитието.
Ако човекът не беше тук на Земята, процесът на умиране отдавна би завладял цялата Земя и като цяло, Земята би се превърнала в огромно кристално тяло.
Обаче ние изтръгваме отделни кристали от планетарната кристализация на Земята и ги поемаме и задържаме в себе си толкова време, колкото е нужно за нашата човешка еволюция. Но по този начин, ние поддържаме живота на самата Земя. Следователно, ние човеците сме тези, които поддържат живота на Земята и не можем да бъдем изключени от процесите на планетарната еволюция.
към текста >>
Днешният философ се чувствува твърде удобно
като
„зрител" на света, т.е.
В моите първи съчинения, аз непрекъснато застъпвах идеята, че всъщност поставям познанието на една по-друга основа, а не тази, върху която сме свикнали да го изграждаме в днешно време*31. Според официалната философия, която се опира на англо-американския стил на мислене, човекът е само един обикновен „зрител" на света; да, с целия си душевен живот, той е само зрител на света. И ако човекът не би бил тук така е прието да се вярва ако не би изживявал в душата си процесите и събитията от външния свят, всичко щеше да си продължава по същия начин. Това се отнася както до естествените науки, за които вече споменах, така и за философията.
Днешният философ се чувствува твърде удобно като „зрител" на света, т.е.
чувствува се удобно в мъртвите елементи на познанието. Но аз исках да освободя познанието от тези мъртви елементи. Ето защо винаги повтарях: Човекът е не просто зрител на световните процеси; той е същинската арена, където непрекъснато се разиграват грандиозните космически процеси и събития.
към текста >>
Ние установяваме даден факт,
като
напр.
Вие добре виждате, колко изопачено може да бъде човешкото мислене.
Ние установяваме даден факт, като напр.
законът за съхранение на енергията и материята, и го обявяваме за всеобщ закон. В основата му обаче стои не друго, а определена черта от нашия представен или душевен живот, изразяваща се в твърде едностранчиво описание на околния свят; докато в действителност ние трябва да се стремим само към онези постулати, които извличаме от нашето мислене.
към текста >>
В учебниците по физика Вие ще срещнете например законът за „непроницаемостта" на телата, изложен
като
една аксиома: На определено място в пространството, където се намира дадено тяло, в същото време не може да стои никакво друго тяло.
В учебниците по физика Вие ще срещнете например законът за „непроницаемостта" на телата, изложен като една аксиома: На определено място в пространството, където се намира дадено тяло, в същото време не може да стои никакво друго тяло.
Този акт се определя като универсално качество на телата. Но тук би трябвало да се добави: „Непроницаеми" са онези тела или Същества, които са така устроени, че на тяхното пространствено място в същото време не може да стои никакво друго тяло или Същество от техния вид. Чисто и просто, с понятията трябва да си служим по такъв начин, че да разграничаваме сходните области; нека градим постулати, а не дефиниции, които претендират за универсалност.
към текста >>
Този акт се определя
като
универсално качество на телата.
В учебниците по физика Вие ще срещнете например законът за „непроницаемостта" на телата, изложен като една аксиома: На определено място в пространството, където се намира дадено тяло, в същото време не може да стои никакво друго тяло.
Този акт се определя като универсално качество на телата.
Но тук би трябвало да се добави: „Непроницаеми" са онези тела или Същества, които са така устроени, че на тяхното пространствено място в същото време не може да стои никакво друго тяло или Същество от техния вид. Чисто и просто, с понятията трябва да си служим по такъв начин, че да разграничаваме сходните области; нека градим постулати, а не дефиниции, които претендират за универсалност.
към текста >>
9.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след
като
стигнем до едно истинско познание на волята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата.
Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след като стигнем до едно истинско познание на волята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата.
И така: Какво всъщност представлява чувството? Преди всичко, чувството е в много близко родство с волята. Волята е бих казал само осъщественото чувство, а чувството това е непроявената воля. Волята, която е все още непроявена, която е задържана в душата това е чувството. Чувството това е приглушената воля.
към текста >>
Ние знаем: когато разглеждаме цялостния човек, той застава пред нас
като
изграден от тяло, душа и Дух.
Ние знаем: когато разглеждаме цялостния човек, той застава пред нас като изграден от тяло, душа и Дух.
Най-напред се ражда тялото с неговите по-груби съставни части. (По-точни и подробни обяснения ще намерите в моята „Теософия"*32)
към текста >>
Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно познание, говори за Духът-Себе,
като
употребява множественото число, понеже веднага след
като
мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34.
Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо. Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди. Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е. с множественото число на „Манас". Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото число: „Духът-Себе".
Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно познание, говори за Духът-Себе, като употребява множественото число, понеже веднага след като мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34.
към текста >>
По друг повод, аз многократно съм изтъквал: Нашият непосредствен и личен предводител в духовния свят се на мира в Йерархията на Ангелои; над тази Йерархия е разположена Йерархията на Архангелои, която се включва в действие след
като
човек мине през Портата на смъртта, когато в известен смисъл не едно, а много духовни Същества, много Архангелои веднага поемат грижите за човешкия живот след смъртта на физическото тяло.
По друг повод, аз многократно съм изтъквал: Нашият непосредствен и личен предводител в духовния свят се на мира в Йерархията на Ангелои; над тази Йерархия е разположена Йерархията на Архангелои, която се включва в действие след като човек мине през Портата на смъртта, когато в известен смисъл не едно, а много духовни Същества, много Архангелои веднага поемат грижите за човешкия живот след смъртта на физическото тяло.
Тези не ща народът усеща съвсем ясно, защото той знае: за разлика от земния живот, протичащ малко или много под формата на едно въображаемо единство, животът след смъртта изглежда като едно многообразие, като едно „множество".
към текста >>
Тези не ща народът усеща съвсем ясно, защото той знае: за разлика от земния живот, протичащ малко или много под формата на едно въображаемо единство, животът след смъртта изглежда
като
едно многообразие,
като
едно „множество".
По друг повод, аз многократно съм изтъквал: Нашият непосредствен и личен предводител в духовния свят се на мира в Йерархията на Ангелои; над тази Йерархия е разположена Йерархията на Архангелои, която се включва в действие след като човек мине през Портата на смъртта, когато в известен смисъл не едно, а много духовни Същества, много Архангелои веднага поемат грижите за човешкия живот след смъртта на физическото тяло.
Тези не ща народът усеща съвсем ясно, защото той знае: за разлика от земния живот, протичащ малко или много под формата на едно въображаемо единство, животът след смъртта изглежда като едно многообразие, като едно „множество".
към текста >>
Следователно, „Мани" са нещо, което в наивното съзнание на народа живее
като
„множествената форма" на „Манас" или,Духът-Себе".
Следователно, „Мани" са нещо, което в наивното съзнание на народа живее като „множествената форма" на „Манас" или,Духът-Себе".
към текста >>
С други думи, както в сегашния си земен живот между раждането и смъртта, човекът напредва в своето индивидуално развитие, така напредва той и след смъртта, само че тогава, бих казал,
като
с пъпна връв, той остава свързан с духовните Същества от висшите Йерархии*35.
Той е от много по-духовно естество и ще се развие едва в далечно бъдеще. А най-висшата съставна част, която е в съвсем зародишен вид, е самия „Човек-Дух". Макар че в днешния човек, обитаващ Земята между раждането и смъртта, тези три свръхсетивни съставни части да са едва в своя зародишен вид, след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, те претърпяват забележително развитие под закрилата на висши духовни Същества. Следователно, когато след смъртта човек отново се издигне в духовния свят, тези три свръхсетивни части бързо напредват в своето развитие, подготвяйки бъдещата еволюционна степен на цялото човечество.
С други думи, както в сегашния си земен живот между раждането и смъртта, човекът напредва в своето индивидуално развитие, така напредва той и след смъртта, само че тогава, бих казал, като с пъпна връв, той остава свързан с духовните Същества от висшите Йерархии*35.
към текста >>
Там където инстинктът се проявява
като
воля, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните животни.
Всичко, за което става дума, се свежда до понятието инстинкт, така че в действителност ние можем да проучваме инстинкта само ако го разглеждаме във връзка с формата на физическото тяло. Ако изследваме цялата еволюционна верига на животинското царство, както изглежда то пред външния поглед, разновидностите на инстинкта ще открием тъкмо там: във формите на животинското физическо тяло. И ако искаме да разберем волята, преди всичко трябва да я търсим в сферата на инстинкта, а инстинктът ще намерим във формите на животинското физическо тяло. Об хванем ли основните форми на отделните животни и ги изобразим по един или друг начин, ние бихме очертали и различните сфери на инстинкта.
Там където инстинктът се проявява като воля, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните животни.
Вие виждате, че когато се ръководим от тази гледна точка, светът придобива особено значение. Ние обгръщаме с ясен и спокоен поглед формите на животинските физически тела и съзираме онези очертания, които самата природа е създала от различните инстинкти, чрез които тя се стреми да осъществи своите цели.
към текста >>
Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува
като
инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон.
И така, нашето физическо тяло се обитава от етерното тяло, което го изпълва и прониква от край до край. За външните сетива, етерното тяло е напълно скрито и невидимо.
Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон.
В рамките на физическото тяло, волята е инстинкт; след като етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон. Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем конкретни и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме като нагон.
към текста >>
В рамките на физическото тяло, волята е инстинкт; след
като
етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон.
И така, нашето физическо тяло се обитава от етерното тяло, което го изпълва и прониква от край до край. За външните сетива, етерното тяло е напълно скрито и невидимо. Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон.
В рамките на физическото тяло, волята е инстинкт; след като етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон.
Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем конкретни и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме като нагон.
към текста >>
Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем конкретни и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме
като
нагон.
И така, нашето физическо тяло се обитава от етерното тяло, което го изпълва и прониква от край до край. За външните сетива, етерното тяло е напълно скрито и невидимо. Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон. В рамките на физическото тяло, волята е инстинкт; след като етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон.
Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем конкретни и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме като нагон.
към текста >>
На свой ред, то също овладява нагона и по ражда не само вдълбочаване, но и нещо друго: Чрез астралното тяло, инстинктът и нагонът се издигат до нашето съзнание, проявявайки се вече
като
силни и горещи желания,
като
страсти.
Но човекът е обгърнат и от своето астрално тяло, което е още по-фино.
На свой ред, то също овладява нагона и по ражда не само вдълбочаване, но и нещо друго: Чрез астралното тяло, инстинктът и нагонът се издигат до нашето съзнание, проявявайки се вече като силни и горещи желания, като страсти.
към текста >>
Обаче след
като
говорим за страсти, ние инстинктивно усещаме, че те са нещо по-дълбоко, по-интимно.
Страсти имат и животните, защото те също притежават три от съставните части на човешкото същество: Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло.
Обаче след като говорим за страсти, ние инстинктивно усещаме, че те са нещо по-дълбоко, по-интимно.
Нагонът изглежда като нещо, което не се променя съществено от най-ранна до най-късна възраст; докато страстите и желанията често нарастват, защото те черпят сили от душата. Страстите нямат и не се нуждаят от трайна психологическа характеристика, те просто възникват и изчезват. Ето защо те са по-близо до душевната област, отколкото нагоните.
към текста >>
Нагонът изглежда
като
нещо, което не се променя съществено от най-ранна до най-късна възраст; докато страстите и желанията често нарастват, защото те черпят сили от душата.
Страсти имат и животните, защото те също притежават три от съставните части на човешкото същество: Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло. Обаче след като говорим за страсти, ние инстинктивно усещаме, че те са нещо по-дълбоко, по-интимно.
Нагонът изглежда като нещо, което не се променя съществено от най-ранна до най-късна възраст; докато страстите и желанията често нарастват, защото те черпят сили от душата.
Страстите нямат и не се нуждаят от трайна психологическа характеристика, те просто възникват и изчезват. Ето защо те са по-близо до душевната област, отколкото нагоните.
към текста >>
Днешните психолози са поставени на кръстопът: те не знаят, дали строго да разграничават отделните душевни прояви, или да ги разглеждат
като
едно цяло!
Сега идва ред на въпросът: Какво всъщност става, ако в своя Аз, т.е. в своята Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа следователно тук не става дума за животните,човекът осмисли всичко онова, което живее в неговото тяло под формата на инстинкти, нагони и страсти? Между отделните душевни прояви на съвременния човек няма резки граници, защото така както се разиграват в областта на физическото тяло те често преливат една в друга.
Днешните психолози са поставени на кръстопът: те не знаят, дали строго да разграничават отделните душевни прояви, или да ги разглеждат като едно цяло!
И все пак у някои психолози се долавя старото разграничаване между воля, чувства и мисли; докато други, Например тези, които са повлияни от Хербарт, изместват нещата в посока на представите, а повлияните от Вунд в посока на волята. Впрочем хората нямат ясна представа, как точно да разгранича ват душевните сили. Това се дължи на факта, че практически Азът пронизва всички душевни способности, и че при съвременния човек, съществени различия между трите съставни части на душата не се забелязват. Ето за що езикът не разполага и с точни думи за онези душевни сили, които са от волево естество инстинкта, нагона, страстите дори когато те са обхванати от Азът.
към текста >>
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща
като
човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви. Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви. И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен!
към текста >>
Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там
като
мотиви.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви.
Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви. И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
Едва при човека, страстите се разгръщат
като
волеви мотиви.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви. Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви.
Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви.
И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава
като
мотиви, ние имаме предвид, след
като
говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви. Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви. Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви.
И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно.
И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има волев характер и се носи
като
лек тътен в човешката душа.
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има волев характер и се носи като лек тътен в човешката душа.
Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието. Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре.
към текста >>
Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след
като
имаме мотиви, и то е не друго, а желанието.
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има волев характер и се носи като лек тътен в човешката душа.
Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието.
Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре. И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си.
към текста >>
Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му
като
силен и настойчив импулс.
Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре. И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си.
Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс.
В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм. Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път.
към текста >>
Обикновено тя се базира на примери
като
следния: Един човек давал прием в своя дом,
като
предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани.
Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа.
Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани.
Всред гостите имало, естествено, и дами. След като вечерята привършила, домакинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани. Цялата компания, включително и въпросната дама, поела обратно към града. Изведнъж, на едно кръстовище, всички били изплашени от един файтон, който изненадващо връхлетял върху тях, идвайки от съседната улица. Какво сторили изпращачите?
към текста >>
След
като
вечерята привършила, домакинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани.
Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа. Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани. Всред гостите имало, естествено, и дами.
След като вечерята привършила, домакинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани.
Цялата компания, включително и въпросната дама, поела обратно към града. Изведнъж, на едно кръстовище, всички били изплашени от един файтон, който изненадващо връхлетял върху тях, идвайки от съседната улица. Какво сторили изпращачите? Естествено, всички отстъпили встрани, но не и дамата. Тя се затичала, колкото силите и позволявали, пред конете, които я последвали, понеже кочияшът не могъл да ги удържи.
към текста >>
Следователно, ако се обърнете към човека
като
към едно волево същество, Вие ще установите следните съставни части: Инстинкти, нагони, страсти и мотиви, а после леко отеква това, което вече живее в Духът-Себе, в Духът-Живот и в Човекът-Дух, съответно под формата на желание, намерение и решение.
Следователно, ако се обърнете към човека като към едно волево същество, Вие ще установите следните съставни части: Инстинкти, нагони, страсти и мотиви, а после леко отеква това, което вече живее в Духът-Себе, в Духът-Живот и в Човекът-Дух, съответно под формата на желание, намерение и решение.
към текста >>
Защото онова, което просветва така неуловимо,
като
нещо, принадлежащо сякаш към времето след смъртта, оживява за нас под формата на образи – именно между раждането и смъртта.
Всичко това има огромно значение за развитието на човека.
Защото онова, което просветва така неуловимо, като нещо, принадлежащо сякаш към времето след смъртта, оживява за нас под формата на образи – именно между раждането и смъртта.
Ето защо „желанието", „намерението" и „решението" имат подчертано изразен представен характер; впрочем ние ги изживяваме по нормален и човешки начин, само когато те се намират във взаимна хармония. В обикновения човешки живот между раждането и смъртта, изобщо не се проявява това, което всъщност са желанията, намеренията и решенията, погледнати от страна на по-дълбоката човешка природа. Намирайки се в обикновеното съзнание, Вие съвсем не знаете какво представлява „желанието". Вие имате само представа за желанието. Ето защо Хербарт е убеден, че още в представата за желанието е скрит подчертан волев елемент.
към текста >>
Те се стремят към социалистически облик на училищата, където
децата
ще възпитават самите себе си.
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа. Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението. Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти?
Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си.
Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните.
към текста >>
Според нея
децата
трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните.
Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението. Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"?
Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните.
Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните. Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо. И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека? Този въпрос е изключително сериозен.
към текста >>
Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и
като
цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните.
Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието.
Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните.
Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо. И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека? Този въпрос е изключително сериозен.
към текста >>
А правилна насока на волевите импулси ще дадете не
като
заявявате кое е „добро", а
като
му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия.
Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия.
А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия.
Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост. Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
към текста >>
Защо например всеки ден
децата
са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"?
По-старите патриархални форми на възпитание са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно. С една дума, това са обикновените жизнени навици. Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт.
Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"?
Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия. Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани.
към текста >>
Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща
децата
в слаби, невротични индивиди.
Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия. Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята. Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо.
Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди.
След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото! " И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.
към текста >>
" И
децата
се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.
Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята. Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо. Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото!
" И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.
към текста >>
10.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче след
като
днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека.
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху волевата му дейност от друга! Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта. Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще поставите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата? Вярно е, че досега не бяхме отделили достатъчно време за тях.
Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека.
към текста >>
При отделни животни дори ще откриете органи, които са подчинени на тази дейност,
като
„мечовидният израстък" и „ветрилото".
В моите публични антропософски лекции аз често съм изтъквал съществената разлика между животните и човека по отношение устройството на техните очи. Твърде показателно е, че при животинското око дейността на кръвта е много по-подчертана, отколкото при човека.
При отделни животни дори ще откриете органи, които са подчинени на тази дейност, като „мечовидният израстък" и „ветрилото".
Следователно, животното изпраща много повече кръв в своето око а това важи и за останалите сетива, отколкото човека. С други думи: В своите сетива животното развива много повече симпатия, много повече инстинктивна симпатия към околния свят, отколкото човека.
към текста >>
Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди
като
личност.
С това ние загатваме и за нещо друго, което е от огромно значение за цялостното разбиране на човешкото същество. Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна. Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него.
Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност.
Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят. Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин.
към текста >>
Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме
като
вмъкваме там и антипатията.
С това ние загатваме и за нещо друго, което е от огромно значение за цялостното разбиране на човешкото същество. Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна. Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност.
Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията.
Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят. Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот.
към текста >>
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва
като
нещо обективно с околния свят.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>
Ето защо мъдростта на природата е наредила така, че тази антипатия
като
нещо крайно необходимо за нашите действия да остава под прага на съзнанието.
Човекът щеше да се движи по света, непрекъснато потопен в атмосфера на антипатия.
Ето защо мъдростта на природата е наредила така, че тази антипатия като нещо крайно необходимо за нашите действия да остава под прага на съзнанието.
към текста >>
Като
деца, ние действуваме изключително под влияние на симпатията.
Насочете сега Вашето внимание към една забележителна мистерия на човешката природа, към една мистерия, за която се досеща всеки нормален човек, и за която всеки възпитател трябва да е наясно.
Като деца, ние действуваме изключително под влияние на симпатията.
Колкото и чудно да звучи, неоспорим факт е, че когато детето върши нещо или просто вилнее в къщи, то е преизпълнено от симпатия към действието, към немирството. Проявявайки се в света, симпатията застава пред нас като една силна привързаност, като една силна воля. Обаче тя не може да остане в този вид, тя трябва да бъде протъкана и, така да се каже, „озарена" от разума. А това става най-вече, когато към нашите инстинкти, ние включим и идеалите, нравствените идеали.
към текста >>
Проявявайки се в света, симпатията застава пред нас
като
една силна привързаност,
като
една силна воля.
Насочете сега Вашето внимание към една забележителна мистерия на човешката природа, към една мистерия, за която се досеща всеки нормален човек, и за която всеки възпитател трябва да е наясно. Като деца, ние действуваме изключително под влияние на симпатията. Колкото и чудно да звучи, неоспорим факт е, че когато детето върши нещо или просто вилнее в къщи, то е преизпълнено от симпатия към действието, към немирството.
Проявявайки се в света, симпатията застава пред нас като една силна привързаност, като една силна воля.
Обаче тя не може да остане в този вид, тя трябва да бъде протъкана и, така да се каже, „озарена" от разума. А това става най-вече, когато към нашите инстинкти, ние включим и идеалите, нравствените идеали.
към текста >>
И ние постигаме това с помощта на нашите нравствени идеали, пред които инстинктите изглеждат
като
нещо антипатично; ето как между раждането и смъртта с тяхна помощ ние постепенно вмъкваме антипатията всред симпатията на детските инстинкти.
И сега Вие лесно ще разберете, какво всъщност означава антипатията в тази област. Ако оставим импулсите, които наблюдаваме у детето, да черпят сили единствено от симпатията, ние бихме превърнали нашите инстинкти в нещо животинско. Но за нас, тези инстинкти трябва да станат антипатични, ние просто сме длъжни да влеем в тях антипатията.
И ние постигаме това с помощта на нашите нравствени идеали, пред които инстинктите изглеждат като нещо антипатично; ето как между раждането и смъртта с тяхна помощ ние постепенно вмъкваме антипатията всред симпатията на детските инстинкти.
Тъкмо поради тези причини, нравственото развитие винаги е нещо аскетично. Само че този аскетичен елемент трябва да бъде разбран и използван по правилен начин. Във всички случаи, той се свежда до преодоляване на животинската природа.
към текста >>
Всичко това идва да ни убеди, до каква голяма степен „волята" се проявява в практическия живот не само
като
„воля", а
като
една сила, проникната от нашето мислене, от нашето познание.
Всичко това идва да ни убеди, до каква голяма степен „волята" се проявява в практическия живот не само като „воля", а като една сила, проникната от нашето мислене, от нашето познание.
към текста >>
Ако нагледно си представим нещата, нека тук да изобразим една средна линия (рис.6),
като
в едната посока напират симпатията, волята; а в другата посока напират антипатията, волята.
Но между мисленето и волята са затаени човешките чувства.
Ако нагледно си представим нещата, нека тук да изобразим една средна линия (рис.6), като в едната посока напират симпатията, волята; а в другата посока напират антипатията, волята.
Обаче симпатията на волята оказва влияние също и върху мисленето, както и антипатията на мисленето оказва влияние върху волята. Ето как човекът застава пред нас като едно цяло, понеже това, което се развива предимно от едната страна, оказва влияние и върху другата страна. По средата, между мисленето и волята, се намират чувствата, така че от една страна чувствата са сродни с мисленето, а от друга с волята. Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и волевата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от волевия елемент. В чувствата, тези два елемента са дълбоко и взаимно свързани.
към текста >>
Ето как човекът застава пред нас
като
едно цяло, понеже това, което се развива предимно от едната страна, оказва влияние и върху другата страна.
Но между мисленето и волята са затаени човешките чувства. Ако нагледно си представим нещата, нека тук да изобразим една средна линия (рис.6), като в едната посока напират симпатията, волята; а в другата посока напират антипатията, волята. Обаче симпатията на волята оказва влияние също и върху мисленето, както и антипатията на мисленето оказва влияние върху волята.
Ето как човекът застава пред нас като едно цяло, понеже това, което се развива предимно от едната страна, оказва влияние и върху другата страна.
По средата, между мисленето и волята, се намират чувствата, така че от една страна чувствата са сродни с мисленето, а от друга с волята. Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и волевата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от волевия елемент. В чувствата, тези два елемента са дълбоко и взаимно свързани.
към текста >>
След
като
сте наясно с емоционалния елемент в мисловния процес от една страна, и с неговото присъствие във волевия процес от друга страна, Вие стигате до убеждението: Чувствата са
като
една срединна душевна дейност между мисленето и волята, оказвайки на свой ред влияние върху двата процеса.
След като сте наясно с емоционалния елемент в мисловния процес от една страна, и с неговото присъствие във волевия процес от друга страна, Вие стигате до убеждението: Чувствата са като една срединна душевна дейност между мисленето и волята, оказвайки на свой ред влияние върху двата процеса.
към текста >>
Едва тогава ще сме в състояние да възпитаваме
децата
по правилен начин.
В по-новата духовна култура на човечеството се вмъкват всевъзможни погрешни елементи и това се отразява най-силно в областта на педагогиката Ето защо трябва да се стремим да заместваме погрешните понятия с ясни и точни понятия.
Едва тогава ще сме в състояние да възпитаваме децата по правилен начин.
към текста >>
11.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Общо взето, всички понятия
като
„кохезия", „адхезия", „сили на привличане" и „сили на отблъскване", са само хипотези.
Представете си още, че напречно върху тях поставяте трета греда. Замислете се сега, колко много се различават Вашите напълно съзнателни действия в този конкретен случай, от всичко онова, което формулирате в съждението „Този човек е добър". Моля Ви да разграничите тази познавателна дейност, от онова, за което Вие не знаете нищо, въпреки че участвувате в него с цялата си воля: Защо тези греди крепят напречно поста вената върху тях трета греда? Вместо отговор, днешната физика ни предлага само хипотези. И когато хората вярват, че „знаят" отговора, те чисто и просто си въобразяват.
Общо взето, всички понятия като „кохезия", „адхезия", „сили на привличане" и „сили на отблъскване", са само хипотези.
В нашите действия, ние разчитаме на тези външни хипотези; ние изчисляваме, че при известен диаметър, двете греди ще поемат тежестта на третата без да се огънат. Обаче ние далеч не можем да вникнем в целия гореописан процес, както и не можем да вникнем във вътрешните процеси на нашите мускули, докато крачим по пътя. Така че също и тук, в нашата воля се намесва един несъзнателен елемент. Волята винаги крие в себе си нещо несъзнателно.
към текста >>
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже
децата
съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание.
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание.
Защото Вие лесно ще установите, че деца, при които преобладават чувствата, се намират в едно мечтателно и съноподобно състояние; при тях мисленето още не е пробудено и те са извънредно склонни към мечтателство. Ето защо, на такива деца Вие можете да влияете с помощта на силни чувства. Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност. Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
към текста >>
Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви
като
подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия.
Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето.
Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия.
Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр.
към текста >>
И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви
като
самостоятелна и действена личност.
Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи.
И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност.
Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение.
към текста >>
Първоначално такова дете изглежда наистина
като
умствено недоразвито, но това не е така.
" и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност.
Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така.
Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>
Те също пулсират в нашето обкръжение и
като
физически човеци ние неизбежно се свързваме с тях.
Но има и сили, които са по-висши от топлината.
Те също пулсират в нашето обкръжение и като физически човеци ние неизбежно се свързваме с тях.
Нашето физическо тяло е така изградено, че ние носим в себе си тези сили, макар и да не ги забелязваме.
към текста >>
Да, човекът би „чувствувал" тези процеси
като
едно непрекъснато изтезание.
Впрочем това задушаване понякога настъпва и при определени абнормни състояния. Представете си, че сънувате някакъв кошмар, съпроводен със задух. В този случай част от болестните взаимодействия между Вас и външния свят, между Вас и атмосферния въздух, просто се стремят да прерастват в нещо друго. Да, обаче напирайки към Вашето Азово съзнание, тези процеси нямат облика на една нормална, а на една абнормна, мъчителна представа: кошмарът! И ако човекът изживяваше своето дишане по напълно съзнателен начин, той щеше да изживява всяко вдишване и издишване, сякаш се намира в непрекъснат задух, в непрекъснат кошмар.
Да, човекът би „чувствувал" тези процеси като едно непрекъснато изтезание.
Ето защо всичко това е в известен смисъл притъпено и се изживява не като физиологически процес, а под формата на „чувство".
към текста >>
Ето защо всичко това е в известен смисъл притъпено и се изживява не
като
физиологически процес, а под формата на „чувство".
Представете си, че сънувате някакъв кошмар, съпроводен със задух. В този случай част от болестните взаимодействия между Вас и външния свят, между Вас и атмосферния въздух, просто се стремят да прерастват в нещо друго. Да, обаче напирайки към Вашето Азово съзнание, тези процеси нямат облика на една нормална, а на една абнормна, мъчителна представа: кошмарът! И ако човекът изживяваше своето дишане по напълно съзнателен начин, той щеше да изживява всяко вдишване и издишване, сякаш се намира в непрекъснат задух, в непрекъснат кошмар. Да, човекът би „чувствувал" тези процеси като едно непрекъснато изтезание.
Ето защо всичко това е в известен смисъл притъпено и се изживява не като физиологически процес, а под формата на „чувство".
към текста >>
Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон,
като
се оставя да бъде разхождана от него.
Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън.
Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него.
Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>
12.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание,
като
посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на съзнанието.
Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
Това твърдение упорито се поддържа от хора с материалистичен светоглед, които често се позовават на допускането, че дори такъв голям дух
като
Кант също би станал слабоумен с напредването на възрастта.
Това твърдение упорито се поддържа от хора с материалистичен светоглед, които често се позовават на допускането, че дори такъв голям дух като Кант също би станал слабоумен с напредването на възрастта.
Тези факти и възражения, общо взето, са верни. Само че с тях материалистите съвсем не доказват това, което искат да докажат. Защото и Кант, преди да застане пред Портата на смъртта, беше много по-мъдър, отколкото в своето детство; само че на младини тялото му беше в състояние да възприема всичко онова, което идваше от неговата мъдрост; ето защо той постигна тази висока степен на съзнание във физическия живот. Напротив, в старческа възраст, тялото стана неспособно да възприема това, което идваше от Духа. Тялото престана да бъде подходящ инструмент на Духа.
към текста >>
Този духовно издигнат човек, макар и толкова възрастен, продължаваше да чете своите лекции
като
хоноруван професор.
Преди време в Берлин живееха двама професори. Единият беше Михелет*43, хегелиянец, на повече от 90 години.
Този духовно издигнат човек, макар и толкова възрастен, продължаваше да чете своите лекции като хоноруван професор.
Другият беше Целер, един добър познавач на гръцката философия. В сравнение с Михелет, той беше просто младеж със своите 70 години. Но той често се оплакваше от бремето на старостта, от това, че не може да чете своите лекции, които изглеждали трудно разбираеми дори за самия него. Обаче Михелет винаги казваше: Не разбирам Целер; как бих могъл аз да чета лекции цял ден, а Целер, който е в своята младост, да се оплаква, че това му струвало толкова много усилия!
към текста >>
Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече
като
мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно. Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея. При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята. Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето.
Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>
Между двете крайни състояния се простира целия човешки живот и
като
възпитатели ние ще го утвърдим и подпомогнем, само ако разглеждаме тези неща от правилната гледна точка.
Характерна особеност в развитието на човешките душевни способности е, че „чувствената воля" на детето прераства в „чувственото мислене" на стареца.
Между двете крайни състояния се простира целия човешки живот и като възпитатели ние ще го утвърдим и подпомогнем, само ако разглеждаме тези неща от правилната гледна точка.
към текста >>
Нека да напомня, че всеки вид наблюдение започва с нещо, което всички психологии определят
като
усещане.
Нека да напомня, че всеки вид наблюдение започва с нещо, което всички психологии определят като усещане.
Когато едно или друго от нашите сетива се докоснат до околния свят, най-напред възниква усещането. Ние усещаме цветове, звуци, топлина, студ и т.н.
към текста >>
Произнасяйки се върху усещането, те казват: Там, във външния свят протича определен физически процес и неговите вибрации или трептения стигат до нашите сетивни органи
като
предизвикват един или друг вид дразнене.
Но ако приемем описанията на днешните психолози, ние изобщо няма да стигнем до точна представа за същността на усещането.
Произнасяйки се върху усещането, те казват: Там, във външния свят протича определен физически процес и неговите вибрации или трептения стигат до нашите сетивни органи като предизвикват един или друг вид дразнене.
Психолозите охотно говорят за „дразнене", но с това те не ни казват нищо. Вярно е, че има връзка между „дразнене", „сетивен орган" и „усещане", но как протича целия процес днешната наука и днешната психология изобщо не са в състояние да обяснят.
към текста >>
Като
цяло, книгата няма голяма стойност, обаче отделните наблюдения са превъзходни.
На второ място, той е естествоизпитател, а в същото време пише върху значението на поетичното изкуство за възпитанието и дори анализира художествени творби, за да покаже как могат да се използват в хода на възпитанието. Тук има нещо смущаващо: този човек иска да остане учен, а твърди, че психолозите имат нужда от писателите. И на трето място: Той е евреин, а посвещава своята „Психология" на католическия свещеник философ към теологическия факултет на Виенския университет, Лауренц Мюлнер. Три наистина смущаващи подробности, които пречат на професионалните психолози да приемат сериозно неговите изводи. Но ако разлистите неговата „Психология", Вие ще установите изключително много сполучливи и остроумни разсъждения, въпреки че в основата си тя е погрешна, защото почива на едно материалистическо схващане за света.
Като цяло, книгата няма голяма стойност, обаче отделните наблюдения са превъзходни.
Човек трябва да се възползва от едно добро обяснение, независимо къде ще го срещне. Един добър наблюдател не бива да подценява постиженията на Мориц Бенедикт само поради недопустимата основна тенденция в неговите съчинения.
към текста >>
Защото ние спим не само през нощта, в периферията на нашето тяло ние непрекъснато спим и
като
човешки същества изобщо не успяваме да проникнем в истинската същност на усещанията, понеже в тази област, където се намират те, ние спим сънувайки, или сънуваме спейки.
Тук ние осъществяваме една дейност, която се намира между сънуването и спането; бихме могли да я наречем „сънуващо спане" или „спящо сънуване".
Защото ние спим не само през нощта, в периферията на нашето тяло ние непрекъснато спим и като човешки същества изобщо не успяваме да проникнем в истинската същност на усещанията, понеже в тази област, където се намират те, ние спим сънувайки, или сънуваме спейки.
към текста >>
Хората често си изграждат понятия
като
тълкуват думите.
Обикновено психолозите не правят тази фина разлика в усещанията. За тях старческите усещания и детските усещания са едни и същи, понеже усещането е винаги усещане. Тук сме изправени приблизително пред същата логика, която откриваме в думите: Бръсначът е нож, следователно нека да нарежем с него месото, понеже ножът е нож!
Хората често си изграждат понятия като тълкуват думите.
Обаче това не трябва да се прави; понятията следва да се извличат от фактите.
към текста >>
Наскоро имах възможност да разговарям с мой съученик, след
като
дълго време не бяхме се виждали.
Наскоро имах възможност да разговарям с мой съученик, след като дълго време не бяхме се виждали.
С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината.
към текста >>
Това би могло да се разглежда поне
като
една от причините за светлината.
Наскоро имах възможност да разговарям с мой съученик, след като дълго време не бяхме се виждали. С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н.
Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината.
Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
към текста >>
И лесно можем да си представим какво се предлага на учениците,
като
знаем, че този господин по-късно сам обучава
като
учител стотици деца, чак до своето пенсиониране.
Чиста игра на думи! Ето как хората си изграждат понятия с помощта на думите.
И лесно можем да си представим какво се предлага на учениците, като знаем, че този господин по-късно сам обучава като учител стотици деца, чак до своето пенсиониране.
към текста >>
В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси
като
тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н.
в сетивната сфера, се разиграва един реален физико-химически процес. Той продължава и вътре в човешкото тяло, достигайки до онази крайна точка (тъмните успоредни линии на рис.10), където отново добива физико-химическа природа. Сега си представете, че стоите срещу една осветена повърхност и светлинните лъчи попадат във Вашите очи. В тях веднага се пораждат физико-химически процеси, чиито последици продължават навътре, в мускулите и кръвта на човека. Тук обаче възниква една празна зона.
В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н.
Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях. Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси.
към текста >>
Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас,
като
в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси.
В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н. Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях.
Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси.
Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
към текста >>
13.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Но по този начин, след
като
не са свързани както трябва с външния свят, те „дремят" и в своите представи.
Обаче точно по същия начин изглеждат и нещата, когато ние предизвикваме неправилни съотношения между забравяне и запомняне. И кога се получава това? Тогава, когато ние не можем съзнателно да регулираме тези два процеса. Има твърде много хора и това проличава още в ранното детство които просто „дремят". Те се отдават прекалено силно на външните впечатления, обаче не успяват да ги подредят, нито пък да се свържат с тях чрез своя Аз.
Но по този начин, след като не са свързани както трябва с външния свят, те „дремят" и в своите представи.
В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват като от самите себе си. По явява се ту една, ту друга представа; съзнателната воля тук на-пълно липсва. Може да се каже, че описаното душевно състояние е характерно за много хора, а особено често то се среща тъкмо в детска възраст.
към текста >>
В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват
като
от самите себе си.
И кога се получава това? Тогава, когато ние не можем съзнателно да регулираме тези два процеса. Има твърде много хора и това проличава още в ранното детство които просто „дремят". Те се отдават прекалено силно на външните впечатления, обаче не успяват да ги подредят, нито пък да се свържат с тях чрез своя Аз. Но по този начин, след като не са свързани както трябва с външния свят, те „дремят" и в своите представи.
В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват като от самите себе си.
По явява се ту една, ту друга представа; съзнателната воля тук на-пълно липсва. Може да се каже, че описаното душевно състояние е характерно за много хора, а особено често то се среща тъкмо в детска възраст.
към текста >>
Обаче тези душевни качества никъде не се срещат в своя чист вид; те винаги се преплитат и фактически застават пред нас
като
едно цяло.
От всичко, за което става дума тук, Вие виждате: в известен смисъл нашият свят, и особено човешкият свят, е твърде сложно диференциран, макар че отделните му части са в непрекъснато взаимодействие. Ние изобщо не бихме могли да разберем душевната същност на човека, без да я подразделим на „мисли", „чувства" и „воля".
Обаче тези душевни качества никъде не се срещат в своя чист вид; те винаги се преплитат и фактически застават пред нас като едно цяло.
Така стоят нещата и с цялостния човек, дори и с неговата телесна природа.
към текста >>
В една от предишните лекции аз загатнах, че човекът е предимно „глава" в горната част на своето тяло, макар и в известен смисъл целият той може да бъде окачествен
като
„глава".
В една от предишните лекции аз загатнах, че човекът е предимно „глава" в горната част на своето тяло, макар и в известен смисъл целият той може да бъде окачествен като „глава".
Той е предимно „гърди" в гръдната част, макар и да имаме основания да говорим за „гръден човек", или за „човекът-гърди" (Brustmensch). Също и „човекът-крайници" (Gliedmassenmensch) е такъв предимно в областта на крайниците и веществообмяната, макар че тази част от неговата природа се проявява както в „главата", така и в „гърдите".
към текста >>
Хората, които разглеждат света
като
едно абстрактно единство, го виждат единствено в сиво.
Накратко: искаме ли да се приближим до истинската природа на човека, трябва да сме наясно, че всяка отделна част е свързана с цялото; но ако се опираме по един абстрактен начин на „цялото", ние няма да стигнем до никъде. Ако не бихме разграничавали и диференцирали нещата, светът би останал неопределен и смътен, както и всички котки изглеждат сиви през нощта.
Хората, които разглеждат света като едно абстрактно единство, го виждат единствено в сиво.
Но ако от друга страна, човек би се заел единствено да разграничава и диференцира нещата, той никога не би стигнал до едно истинско познание за тях, защото в този случай той би обхващал само разликите.
към текста >>
Те просто не забелязват огромната разлика между това, да означим
като
„Аз" сбора от нашите лични изживявания, и от друга страна умението да възприемем отсрещния човек
като
един индивидуален и неповторим „Аз".
Днес хората не са склонни да правят строго разграничение между нещата. Когато мислим за „Азът", ние си представяме преди всичко нашата душевна същност и това ни задоволява напълно. Така постъпват и почти всички психолози.
Те просто не забелязват огромната разлика между това, да означим като „Аз" сбора от нашите лични изживявания, и от друга страна умението да възприемем отсрещния човек като един индивидуален и неповторим „Аз".
А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия. В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен. Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението. Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете.
към текста >>
Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото"
като
орган за възприемане на цветовете.
Те просто не забелязват огромната разлика между това, да означим като „Аз" сбора от нашите лични изживявания, и от друга страна умението да възприемем отсрещния човек като един индивидуален и неповторим „Аз". А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия. В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен. Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението.
Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете.
Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват. Има огромна разлика между възприемането на моя собствен „Аз" и възприемането на чуждите „Азове". Защото възприемането на собствения „Аз" е предимно волев процес, докато възприемането на чуждия „Аз" е предимно познавателен процес.
към текста >>
Те казват: Всъщност ние имаме пред себе си външния образ на човека, чуваме неговия глас и това е достатъчно, за да приемем, че и ние самите изглеждаме
като
него, и че в себе си крием духовно-душевната същност на човека изобщо.
Обаче ако поискате да вникнете в това „Азово сетиво" както се опитах да направя и аз в моята „философия на свободата", Вие ще се убедите, че става дума за нещо много сложно. Как впрочем да си обясним начина, по който възприемаме „Азът" на другите хора? Нашите абстрактно мислещи съвременници могат да ни изненадат с ред чудновати твърдения.
Те казват: Всъщност ние имаме пред себе си външния образ на човека, чуваме неговия глас и това е достатъчно, за да приемем, че и ние самите изглеждаме като него, и че в себе си крием духовно-душевната същност на човека изобщо.
И по аналогия, те заключават: Както у мен има едно мислещо, чувствуващо и волево същество, така е устроен и другия човек.
към текста >>
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля,
като
същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Обаче нещата не спират до тук. Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек.
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв.
към текста >>
Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек
като
един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля.
А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система.
Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля.
И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв. Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>
И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме
като
такъв.
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля.
И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв.
Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>
Следващото сетиво, което не бива да се смесва с „Азовото сетиво", ще означим
като
едно специфично възприемателно устройство, предназначено да прави разбираеми за нас мислите на другите хора.
Следващото сетиво, което не бива да се смесва с „Азовото сетиво", ще означим като едно специфично възприемателно устройство, предназначено да прави разбираеми за нас мислите на другите хора.
Подчертавам: това „мисловно сетиво" (Gedankensinn) е предназначено не за нашите собствени мисли, а за мислите на другите хора. По този повод психолозите също имат твърде гротескни представи. Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат като равнозначни. Обаче това е абсурдно. Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч.
към текста >>
Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат
като
равнозначни.
Следващото сетиво, което не бива да се смесва с „Азовото сетиво", ще означим като едно специфично възприемателно устройство, предназначено да прави разбираеми за нас мислите на другите хора. Подчертавам: това „мисловно сетиво" (Gedankensinn) е предназначено не за нашите собствени мисли, а за мислите на другите хора. По този повод психолозите също имат твърде гротескни представи.
Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат като равнозначни.
Обаче това е абсурдно. Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч. Членоразделната реч е само „посредник" на мислите. С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите като съществуващи за самите себе си. И ако някога изградим евритмични знаци за всички звуци, достатъчно е човек да извърши съответните евритмични движения*47, за да разчетете в тях неговите мисли по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език.
към текста >>
С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите
като
съществуващи за самите себе си.
По този повод психолозите също имат твърде гротескни представи. Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат като равнозначни. Обаче това е абсурдно. Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч. Членоразделната реч е само „посредник" на мислите.
С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите като съществуващи за самите себе си.
И ако някога изградим евритмични знаци за всички звуци, достатъчно е човек да извърши съответните евритмични движения*47, за да разчетете в тях неговите мисли по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език. Накратко: „мисловното сетиво" е нещо съвсем различно от говоримия език.
към текста >>
Ще го означим
като
„витално сетиво" (Lebenssinn) и ще напомним, че хората са твърде зависими от него.
Освен „сетивото за равновесие" (Gleichgewichtsinn), ние разполагаме и със „сетиво за нашите собствени движения" или „двигателно сетиво" (Bewegungssinn), чрез което различаваме дали сме в покой или не, дали мускулите ни са в контракция и т.н. Следователно, наред със „сетивото за равновесие" и „сетивото за движение", ние разполагаме и с едно друго сетиво, чрез което възприемаме общото телесно състояние в най-широкия смисъл на тази дума.
Ще го означим като „витално сетиво" (Lebenssinn) и ще напомним, че хората са твърде зависими от него.
Те смътно усещат да ли са яли много или малко, дали са уморени или не и съответно изпитват чувства на задоволство, неразположеност и т.н.
към текста >>
След
като
изключихме възможността от педантични забележки относно познавателния характер на някои сетива понеже установихме, че познавателният процес в случая е само една метаморфоза на спящата воля, нека сега да групираме сетивата по следния начин.
След като изключихме възможността от педантични забележки относно познавателния характер на някои сетива понеже установихме, че познавателният процес в случая е само една метаморфоза на спящата воля, нека сега да групираме сетивата по следния начин.
към текста >>
Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след
като
си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание.
Общо взето, ние виждаме нещата, защото те застават пред нас в определени цветове, ограничени от линии и форми. Но обикновено ние не обръщаме достатъчно внимание в случаите, когато едновременно възприемаме и цвета, и формата. Виждайки един цветен кръг, човек казва: „Ето, това е цветът, а тук е кръглата форма! " Обаче това са две коренно различни неща! Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят.
Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание.
Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие. Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното сетиво, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло. Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето познание.
към текста >>
Като
нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили.
Но сега се налага да споменем и нещо друго. Както се убедихте, зрителният акт е нещо твърде сложно.
Като нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили.
Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, получени с помощта на „зрителното" и „двигателното" сетиво. Вие бихте се взирали в един червен кръг с пълно недоумение, ако нямахте възможност да възприемате цвета и формата по два коренно различни начина. А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно възприятие. Едва сега идва ред на Вашите съждения. Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части.
към текста >>
Те са
като
един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части.
Като нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили. Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, получени с помощта на „зрителното" и „двигателното" сетиво. Вие бихте се взирали в един червен кръг с пълно недоумение, ако нямахте възможност да възприемате цвета и формата по два коренно различни начина. А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно възприятие. Едва сега идва ред на Вашите съждения.
Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части.
Светът застава пред Вас, раздробен на дванадесет различни части и едва после, в съждението, Вие отново ги свързвате в едно цяло, понеже те просто не искат да съществуват извън него. Формата на кръга никога не би могла да бъде осъзната, ако я възприемаме само с двигателното сетиво; от друга страна и цветът не би могъл да съществува, ако си служим единствено с очите. Нещата просто Ви принуждават да ги обединявате и практически Вие вършите това с голяма вътрешна готовност. А съжденията те са дело на цялостния човек.
към текста >>
14.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на
децата
в този възрастов период.
Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си. От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки. Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство.
Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период.
към текста >>
Но
като
учители и възпитатели, Вие трябва да оставите на заден план всичко, което знаете за логиката.
От духовна гледна точка, цялостната човешка дейност включва в себе си от една страна мисленето, от друга страна волята, а между тях се простират чувствата. В периода между раждането и смъртта, всеки нормален човек непрекъснато се стреми да проникне своето мислене с логика, с онези елементи, които му позволяват да мисли логично.
Но като учители и възпитатели, Вие трябва да оставите на заден план всичко, което знаете за логиката.
Естествено, логиката е една сериозна наука и тя може да ни бъде от полза в процеса на възпитанието.
към текста >>
Преди да сте влезли в зоологическата градина, Вие сте учили, че такива същества
като
лъва, който виждате, са „животни".
Логиката, която се изучава в училище, обикновено разлага умозаключението на съставните му части и с това допуска една сериозна грешка. Тази логика не допуска, че ние правим умозаключение, дори когато пред погледа ни попадне един единствен предмет. Представете си, че отивате в зоологическа градина и виждате там един лъв. Какво правите най-напред? Най-напред Вие си припомняте Вашата представа за лъва.
Преди да сте влезли в зоологическата градина, Вие сте учили, че такива същества като лъва, който виждате, са „животни".
Вие внасяте в зоологическата градина нещо, което вече знаете. Вие поглеждате лъва и установявате, че той прави това, което е присъщо на животните. Сега Вие стигате до съждението: „Лъвът е едно животно".
към текста >>
С други думи, Вие ще се изправите пред плахи, полуподготвени детски души и на първо време трябва да правите всичко възможно, за да не измъчвате
децата
като
обременявате тяхната памет с готови умозаключения.
Нещата, които обсъждаме тук, са от фундаментално значение. Във Валдорфските училища Вие ще обучавате деца от различни възрастови групи, които вече са били възпитавани по всевъзможни методи. Пред себе си Вие ще имате деца, израснали с вече формирани умозаключения съждения и понятия. Така или иначе, Вие ще се опирате на тяхното вече придобито знание, понеже не при всяко дете може да се започва от самото начало. Характерното за сегашната ситуация е, че се налага да започнем с деца от първи до осми клас едновременно.
С други думи, Вие ще се изправите пред плахи, полуподготвени детски души и на първо време трябва да правите всичко възможно, за да не измъчвате децата като обременявате тяхната памет с готови умозаключения.
Ако обаче тези готови умозаключения са здраво заседнали в детските души, по-добре е да ги оставите там и да насърчите детето в стремежа му да извлича умозаключения от своя непосредствен живот.
към текста >>
Работата е там, че след
като
си послужим с определени съждения, ние продължаваме да ги носим в себе си, а по-точно: Носим ги в областта на чувствата.
Добре, но какво всъщност представлява сънуващата душа? Както вече посочихме, тя се приближава до областта на чувствата.
Работата е там, че след като си послужим с определени съждения, ние продължаваме да ги носим в себе си, а по-точно: Носим ги в областта на чувствата.
С други думи: образуването на съждения става за нас един вид навик. Ето защо, учейки децата да разсъждават, Вие изграждате у тях основните душевни навици. По този въпрос не трябва да има никакви колебания. Защото изразната форма на съждението е не друга, а изречението и с всяко изречение, отправено към детето, Вие укрепвате неговите душевни навици. Авторитетният учител никога не забравя: С всяка произнесена дума той формира и поддържа душевните навици на детето.
към текста >>
Ето защо, учейки
децата
да разсъждават, Вие изграждате у тях основните душевни навици.
Добре, но какво всъщност представлява сънуващата душа? Както вече посочихме, тя се приближава до областта на чувствата. Работата е там, че след като си послужим с определени съждения, ние продължаваме да ги носим в себе си, а по-точно: Носим ги в областта на чувствата. С други думи: образуването на съждения става за нас един вид навик.
Ето защо, учейки децата да разсъждават, Вие изграждате у тях основните душевни навици.
По този въпрос не трябва да има никакви колебания. Защото изразната форма на съждението е не друга, а изречението и с всяко изречение, отправено към детето, Вие укрепвате неговите душевни навици. Авторитетният учител никога не забравя: С всяка произнесена дума той формира и поддържа душевните навици на детето.
към текста >>
Той смята, че ако през 90-те години на миналия век някой би попаднал в Рейнската област или около Есен и ако по улиците би срещнал излизащите от фабриките хора, той би имал следното усещане: „Да, никой от тези хора не се различава от останалите; навсякъде
като
че ли аз срещам един и същ човек, чиито образ е просто размножен от някакъв копирен апарат; тези хора просто не могат да бъдат различени един от друг".
Изключително характерно за нашето съвремие е, че днес рядко можем да срещнем хора с ясно очертани физиономии. В една от берлинските си лекции Херман Бар*49 споделя нещо много интересно.
Той смята, че ако през 90-те години на миналия век някой би попаднал в Рейнската област или около Есен и ако по улиците би срещнал излизащите от фабриките хора, той би имал следното усещане: „Да, никой от тези хора не се различава от останалите; навсякъде като че ли аз срещам един и същ човек, чиито образ е просто размножен от някакъв копирен апарат; тези хора просто не могат да бъдат различени един от друг".
Твърде важна констатация!
към текста >>
А това означава, че всичко, отнасящо се до умозаключенията, следва да бъде обсъждано с
децата
, докато всичко, водещо към прибързани умозаключения, следва грижливо да се отбягва.
И така, понятията съществуват в областта на подсъзнанието, съжденията в областта на полубудното съзнание, а умозаключенията единствено в областта на ясното дневно съзнание.
А това означава, че всичко, отнасящо се до умозаключенията, следва да бъде обсъждано с децата, докато всичко, водещо към прибързани умозаключения, следва грижливо да се отбягва.
Какво е необходимо за тази цел?
към текста >>
Последните ще останат в детска та душа
като
една неподвижна и мъртва конструкция,
като
скелет.
Извънредно важно е да запомним: нищо не трябва да се умъртвява в душата на израстващото дете; то трябва да бъде обучавано и възпитавано по такъв начин, че силите му да останат свежи и пластични. Вие ясно следва да различавате пластичните и подвижни понятия защото има и такива, които не подлежат на развитие.
Последните ще останат в детска та душа като една неподвижна и мъртва конструкция, като скелет.
А Вие следва да поднесете на детето нещо живо и дейно, нещо, което ще го съпровожда през целия му жизнен път.
към текста >>
Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме
като
„молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме.
Всичко, което живее у човека, има естествената тенденция да се променя, да метаморфозира.
Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме.
Възрастните хора, съхранили от детството навика да се молят, имат силата да благославят! И друг път съм казвал: Нито един старец не може да благославя, ако не е бил научен да се моли в своето детство.
към текста >>
Величественото и красивото при
децата
е, че те представляват една самостоятелна „раса", която вярва в морала на света и за която е напълно естествено да му подражава.
В текстовете, които разгледахме наскоро, обърнах внимание върху необходимата подготовка, така че да не се забравя тяхната морална цел*50. Там, където се говори за овчарското и домашното куче, аз подчертах, че човешкият морал може да намери своето отражение и в животинското царство. В стихотворението на Хофман фон Фалерслебен, „Теменугата", също се опитах без никакъв педантизъм да подчертая моралния елемент пред седемгодишни деца, и то с оглед на тяхното несъзнателно убеждение, че светът е морален.
Величественото и красивото при децата е, че те представляват една самостоятелна „раса", която вярва в морала на света и за която е напълно естествено да му подражава.
към текста >>
Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а
като
човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив.
Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения. Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота. А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството.
Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив.
И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици. Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ.
към текста >>
Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението
като
извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици.
А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване.
Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици.
Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ. Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата. В този случай от примерите няма никаква полза. Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата.
към текста >>
Обаче въпросите, които се поставят на
децата
, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата.
И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици. Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ.
Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата.
В този случай от примерите няма никаква полза. Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата.
към текста >>
15.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
„човек-гърди", само ако я разглеждате
като
сфера,
като
едно кълбо, от което обаче е видима само една част, а другата част също както при Луната остава невидима.
Нека още веднъж да си припомним една характерна особеност, а именно, че трите главни области на човешкото същество имат различни форми. Вече посочих, че формата на главата е предимно сферична. После отбелязах, че гръдната, област представлява един вид фрагмент от сферата, от глобуса, така че схематично можем да означим главата със сферична форма, а гръдната област с формата на Луната, без да забравяме, че в случая лунната форма, съдържа в себе си част от сферата. Вие ще имате ясна представа за гръдната област, за т.н.
„човек-гърди", само ако я разглеждате като сфера, като едно кълбо, от което обаче е видима само една част, а другата част също както при Луната остава невидима.
Ето защо в древните епохи може би ще разберете това, когато хората в много по-голяма степен притежаваха способността да виждат формите, те имаха право да сравняват човешката глава със Слънцето, а гръдната област с Луната. И както от Луната ние виждаме само една част, само нейния сърп естествено, когато тя не е във фаза на пълнолуние, така и от гръдната област на човека фактически ние виждаме само един фрагмент. Ясно е, с други думи, че тук, в условията на физическия свят, формата на човешката глава представлява нещо сравнително цялостно, нещо завършено. Тя е, така да се каже, това, за което се представя. Тя не крие почти нищо от своята същност.
към текста >>
И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани
като
„крайници" на главата са съвсем атрофирани.
Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система.
И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани.
Какво означава това?
към текста >>
Външните форми на вътрешните откровения са навсякъде около нас и могат да бъдат разбрани само ако погледнем на тях именно
като
на „откровения".
Както често съм споменавал, мускулите и кръвта представляват органите на човешката воля. Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на волята. Но това, което служи предимно на волята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето. Поискате ли да изследвате проявленията на волята във външните телесни форми, обърнете се към раменете, ръцете, краката и ходилата. Поискате ли да изследвате физическите проявления на интелигентността, обърнете се към черепа и прикрепените към него горна и долна челюст.
Външните форми на вътрешните откровения са навсякъде около нас и могат да бъдат разбрани само ако погледнем на тях именно като на „откровения".
към текста >>
горната и долна челюст
като
метаморфоза на гръбначните прешлени; нещо, което Гьоте се опита да направи, но по един повърхностен и външен начин.
Впрочем, сравнително лесно е да се установи, че костите на черепа произлизат от метаморфозиралите прешлени на гръбначния стълб. Много по-трудно е да възприемем кухите тръбни кости на крайниците, респективно „крайниците на главата", т.е.
горната и долна челюст като метаморфоза на гръбначните прешлени; нещо, което Гьоте се опита да направи, но по един повърхностен и външен начин.
Защо това е така?
към текста >>
Бихме могли да добавим и една друга рисунка, според която човекът ще изглежда
като
една огромна сфера, обхващаща целия свят, после идва по-малката сфера и най-накрая: най-малката сфера.
Бихме могли да добавим и една друга рисунка, според която човекът ще изглежда като една огромна сфера, обхващаща целия свят, после идва по-малката сфера и най-накрая: най-малката сфера.
Напълно видима е само най-малката сфера; по-голямата сфера е видима отчасти; огромната сфера е видима само в своите радиални излъчвания; останалата част остава невидима. Ето как човешките форми са извлечени от обкръжаващия ни свят.
към текста >>
Тя казва: Ето, там навън са трептенията на въздуха, а човекът ги приема вътре
като
звуци.
Съвременната физиология не приема космическия произход на човека и никога не стига до правилно разбиране на човешките усещания.
Тя казва: Ето, там навън са трептенията на въздуха, а човекът ги приема вътре като звуци.
А какво е съотношението между тях това не се коментира. Цялата разлика е там, че физиологията поставя този въпрос на последно място, а психологията на първо.
към текста >>
Вие усещате един цвят
като
движение, приведено в покой.
Да, така е поставен човекът в Космоса.
Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой.
А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой. По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци. Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници".
към текста >>
Грубо казано, след
като
човек ни кога не е обръщал наопаки своя чорап или ръкавица, той няма да знае и нищо за вътрешната им страна; той има поглед само за онова, което е обърнато навън.
Вече споменах, че обсъжданите теми са трудни за разбиране, най-вече защото нашата епоха не полага никакви усилия за тази цел. Днешното образование изобщо няма намерение да работи в тази насока; то просто полага грижи, хората да останат в непрогледен мрак. Какво постига впрочем днешното образование?
Грубо казано, след като човек ни кога не е обръщал наопаки своя чорап или ръкавица, той няма да знае и нищо за вътрешната им страна; той има поглед само за онова, което е обърнато навън.
Той получава само половината от необходимите понятия.
към текста >>
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи
като
изграден от Дух, душа и тяло.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло.
Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло. На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера. Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е.
към текста >>
Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи
като
изграден от душа и тяло.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло.
Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло.
Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло. На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера. Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата.
към текста >>
Сега той изпитва много по-дълбоки чувства към човека и престава да гледа на него
като
на едно високо развито животинско тяло.
Сега човешкият организъм израства пред него както едно отражение на Макрокосмоса.
Сега той изпитва много по-дълбоки чувства към човека и престава да гледа на него като на едно високо развито животинско тяло.
Общо взето, днешните учители се поддават на илюзията, че децата са малки животинки, за чието по-нататъшно развитие те отговарят. Съвсем друго е, ако учителят си каже: Ето, тук пред себе си аз имам едно човешко същество, което е свързано с целия свят и работейки над това дете, аз върша нещо, което е от значение за целия Космос. Макар и тук, в класната стая, у всяко дете е скрит един център, чиито въздействия са отправени към Макрокосмоса. Самата класна стая е сбор от центрове, които са в непрекъсната връзка с Макрокосмоса.
към текста >>
Общо взето, днешните учители се поддават на илюзията, че
децата
са малки животинки, за чието по-нататъшно развитие те отговарят.
Сега човешкият организъм израства пред него както едно отражение на Макрокосмоса. Сега той изпитва много по-дълбоки чувства към човека и престава да гледа на него като на едно високо развито животинско тяло.
Общо взето, днешните учители се поддават на илюзията, че децата са малки животинки, за чието по-нататъшно развитие те отговарят.
Съвсем друго е, ако учителят си каже: Ето, тук пред себе си аз имам едно човешко същество, което е свързано с целия свят и работейки над това дете, аз върша нещо, което е от значение за целия Космос. Макар и тук, в класната стая, у всяко дете е скрит един център, чиито въздействия са отправени към Макрокосмоса. Самата класна стая е сбор от центрове, които са в непрекъсната връзка с Макрокосмоса.
към текста >>
И в мига, когато сме изпълнени с подобни усещания, те се предават на
децата
чрез един вид подземни течения.
Представете си ясно, какво означава всичко това! Вие ще забележите как идеята за човека и неговата свързаност с Космоса прераства в едно чувство, което дава святост на всеки един от етапите на обучението. Правилното и сериозно обучение е не възможно без това трепетно чувство.
И в мига, когато сме изпълнени с подобни усещания, те се предават на децата чрез един вид подземни течения.
По друг повод съм споменавал пред Вас нещо, което може би изглежда странно, но все пак то отговаря на истината: Земята пренася електричеството без помощта на жици! Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници думите, за да стигнете до детето. Но ако сте изпълнени с преклонение към живия Космос, тогава влиза в сила едно подземно течение, едно подземно ръководство. Сега Вие и детето ставате едно цяло. Между Вас и класа бликват нови, тайнствени отношения.
към текста >>
16.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Би било погрешно, ако гледаме на човека
като
на същество, в което цари безредие и хаос.
В антропософски смисъл, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер. Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние. Ако внимателно наблюдаваме малките деца, ще установим, че техните гръдни органи са много по-будни и по-живи отколкото тези на главата.
Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос.
към текста >>
Строго погледнато
като
възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди".
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди".
Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство. Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава". Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително. То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа.
към текста >>
И Вие имате само да оформите това, което у детето се явява
като
несъвършен Дух и
като
още по-несъвършена душа.
Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство. Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава". Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително. То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа.
И Вие имате само да оформите това, което у детето се явява като несъвършен Дух и като още по-несъвършена душа.
към текста >>
А
като
възпитатели поне в първите години ние не сме в състояние да предложим кой знае какви средства за тази цел.
Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи. Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди. Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост. Няма никаква връзка между крайниците и спящия Дух на детето, в която да се проявява волята. Сега възниква нуждата от друг посредник.
А като възпитатели поне в първите години ние не сме в състояние да предложим кой знае какви средства за тази цел.
към текста >>
А до истинската същност на млякото ние стигаме, само ако сме наясно: Веднага след
като
бъде произведено, то се изпълва с копнежа да пробуди спящия в детето човешки Дух.
Едва тогава разбираме чудовищното невежество, в което изпадаме, когато градим такива теории за материята, сякаш тя е една механична конструкция, готова всеки миг да се разпадне на молекули и атоми. Да, обаче това изобщо не е вярно! Защото тази материя също както млякото още в мига на своето раждане изпитва истинския и неумолим копнеж да пробуди спящия човешки Дух. Както при човека и животните говорим за „влечения", т.е. за силата, лежаща в основата на волята, така можем да говорим и за „влечения" на материята.
А до истинската същност на млякото ние стигаме, само ако сме наясно: Веднага след като бъде произведено, то се изпълва с копнежа да пробуди спящия в детето човешки Дух.
Ето как всичко около нас, разгледано по този начин, изведнъж трепва и оживява. Впрочем ние никога не можем да се освободим от дълбоките връзки между Макрокосмоса и човешкото същество.
към текста >>
Тези неща са от голяма важност за
децата
в началните класове.
Детето има да върши и такива неща, които не са свързани с Вашите педагогически усилия. С други думи, то трябва и да расте. Да, то трябва да расте и Вие следва да сте наясно: докато го възпитавате и обучавате, то трябва да расте правилно. Накратко: Възпитанието не бива да смущава правилното израстване на детето. Обучението, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването.
Тези неща са от голяма важност за децата в началните класове.
До периода на зъбната смяна, формообразуването зависи от главата; после се пробуждат жизнените или етерни сили, така че полова та зрялост е завършека на един кратък жизнен цикъл, който зависи от „човекът-гьрди". Ето защо в началните класове, Вие няма да постигнете нищо, ако пропуснете този важен факт: докато Вие възпитавате и обучавате детето, то израства благодарение на своята гръдна система. В известен смисъл, Вие трябва да станете приятел на природата, понеже тъкмо тя ръководи детското развитие чрез дишането, храненето, движението и т.н. Да, Вие трябва да станете един добър приятел на самата природа. Обаче нима това е възможно, ако не познавате природата и законите на нейното развитие?
към текста >>
Виждате колко важно е учениците да бъдат в ръцете на един и същ учител и какво безумие е всяка година
децата
да сменят своя учител.
Виждате колко важно е учениците да бъдат в ръцете на един и същ учител и какво безумие е всяка година децата да сменят своя учител.
В началото на всяка учебна година, както и в началото на всеки възрастов период (седмата, деветата, дванадесетата година), учителят започва да опознава своите ученици. Той добре различава групите на фантазиращите и на запаметяващите деца; едните са разпиляни, другите забелязват всичко. Двете „ревюта" ще Ви улеснят извънредно много. Обаче към външното наблюдение трябва да се прибави и едно внимателно проучване на самата фантазия, на самата памет, което ще ни подскаже дали детето не е застрашено от прекомерно бързо израстване (при подчертано добри паметови възможности), или има опасност да остане с по-нисък ръст (ако преобладава фантазията). Връзките между тялото и душата не бива да се афишират само с голи фрази и празни приказки; ние трябва да се издигнем до точно и добросъвестно наблюдение на дълбоките зависимости между тялото, душата и Духа.
към текста >>
Децата
, богати на фантазия, израстват по друг начин от тези, които са със силна памет.
В началото на всяка учебна година, както и в началото на всеки възрастов период (седмата, деветата, дванадесетата година), учителят започва да опознава своите ученици. Той добре различава групите на фантазиращите и на запаметяващите деца; едните са разпиляни, другите забелязват всичко. Двете „ревюта" ще Ви улеснят извънредно много. Обаче към външното наблюдение трябва да се прибави и едно внимателно проучване на самата фантазия, на самата памет, което ще ни подскаже дали детето не е застрашено от прекомерно бързо израстване (при подчертано добри паметови възможности), или има опасност да остане с по-нисък ръст (ако преобладава фантазията). Връзките между тялото и душата не бива да се афишират само с голи фрази и празни приказки; ние трябва да се издигнем до точно и добросъвестно наблюдение на дълбоките зависимости между тялото, душата и Духа.
Децата, богати на фантазия, израстват по друг начин от тези, които са със силна памет.
към текста >>
17.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Нека най-напред да се спрем на това, което засега се явява
като
най-съвършено, а именно мозъчно-нервната система, която е свързана със сетивните органи.
Нека най-напред да се спрем на това, което засега се явява като най-съвършено, а именно мозъчно-нервната система, която е свързана със сетивните органи.
Нейната сложна организация подсказва, че тя е изминала най-дълъг път на развитие и далеч превъзхожда тази на животните. Ако мога така да се изразя, по отношение на своята глава човекът е „пребродил" целия животински свят, преодолял е „животинската система" и е постигнал „човешката система": Нещо, което най-вече проличава в устройството на главата.
към текста >>
Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате
като
вълк.
Главата е в тясна връзка с формообразуването. Да, обаче дали именно тя създава човешкото тяло, човешката фигура? Отговорът е: Не! Налага се да приемете, че главата непрекъснато и тайно иска да прави нещо съвсем различно от Вашите лични на мерения.
Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате като вълк.
В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон. Всички телесни и физиономични признаци, които главата би желала да Ви даде, са налице във външната природа под формата на различните животински видове. Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма". Да, Вие не прекъснато трябва да превъзмогвате анималистичното в себе си! И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране.
към текста >>
Всички те са в непрекъснати взаимоотношения с онази част от сетивно-физическата природа, която означаваме
като
растително царство.
„Системата-гърди" също е във връзка с околния свят. Обаче тя е свързана не с животинския свят, а с растителното царство. Извънредно дълбоки и тайнствени са отношенията между „системата-гърди" и растителния свят. В тази област на човешкия организъм се извършват основните процеси, свързани с дишането, кръвообръщението и храносмилането.
Всички те са в непрекъснати взаимоотношения с онази част от сетивно-физическата природа, която означаваме като растително царство.
към текста >>
Ако си представим растителното царство
като
нещо позитивно, човекът непрекъснато поражда в себе си неговия негатив.
Тук ние стигаме до един забележителен момент, който обяснява връзката между „човекът-гърди" и околния сетивно-физически свят: Там навън е растителното царство, докато човекът непрекъснато е принуден за да не се превърне в растение да възпира бликащата от самия него вегетация и веднага да препраща растителните процеси във външния свят. Следователно, по отношение на своята гръдна система, човекът е в състояние да създава обратната страна на растителния свят.
Ако си представим растителното царство като нещо позитивно, човекът непрекъснато поражда в себе си неговия негатив.
С други думи, той създава нещо обратно на растителното царство.
към текста >>
Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис,
като
по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести. Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси. Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид. Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят.
Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм.
Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм. Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.
към текста >>
След
като
бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода.
Да, скъпи мои приятели, храненето, както и дишането, поне в първите си фази, започват в гръдната област на човешкия организъм. Между двата процеса има нещо много общо. При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва. Той ги преработва именно с помощта на вдишалия кислород.
След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода.
Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото. Обаче това не е вярно. В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят. Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват. В човешкото тяло никога не трябва да се стига до началото и края, а само до средната част на горивния процес.
към текста >>
Всичко изглежда
като
един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото.
Да, скъпи мои приятели, храненето, както и дишането, поне в първите си фази, започват в гръдната област на човешкия организъм. Между двата процеса има нещо много общо. При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва. Той ги преработва именно с помощта на вдишалия кислород. След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода.
Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото.
Обаче това не е вярно. В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят. Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват. В човешкото тяло никога не трябва да се стига до началото и края, а само до средната част на горивния процес. За човека би било вредно, ако в него се извършваха първите степени на горенето; ето защо върху него действуват вредно и неузрелите плодове.
към текста >>
Работата е там, че до
като
дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е.
Съсредоточете се мислено върху дишането. То е пълната противоположност на всичко онова, което се извършва в условията на растителния свят. Дишането на човека е анти-растително царство, което вътрешно се свързва с хранителния процес, представляващ средната част на горенето, каквото го наблюдаваме във външния свят. Виждате ли, в нашата гръдна област се разиграват два процеса: От една страна имаме анти-растителния процес, осъществяван с помощта на дишането, а от друга средната част на процеса, който наблюдаваме във външния свят. Те са в дълбока взаимна връзка и тук ние се докосваме до тайнствената близост между тялото и душата.
Работата е там, че до като дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е.
анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси. Дълго и напразно науката ще размишлява за връзките между тялото и душата, ако не потърси отговора тъкмо в тайнствената близост между душевно-нюансираното дишане и инкарнираната средна част на природните процеси. Тези природни процеси нито възникват, нито" път завършват в човешкия организъм; техният край настъпва едва след като човек ги отдели от себе си. Човекът се свързва физически само със средната част на природните процеси, които той одушевява с помощта на дихателния процес.
към текста >>
Тези природни процеси нито възникват, нито" път завършват в човешкия организъм; техният край настъпва едва след
като
човек ги отдели от себе си.
Виждате ли, в нашата гръдна област се разиграват два процеса: От една страна имаме анти-растителния процес, осъществяван с помощта на дишането, а от друга средната част на процеса, който наблюдаваме във външния свят. Те са в дълбока взаимна връзка и тук ние се докосваме до тайнствената близост между тялото и душата. Работата е там, че до като дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е. анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси. Дълго и напразно науката ще размишлява за връзките между тялото и душата, ако не потърси отговора тъкмо в тайнствената близост между душевно-нюансираното дишане и инкарнираната средна част на природните процеси.
Тези природни процеси нито възникват, нито" път завършват в човешкия организъм; техният край настъпва едва след като човек ги отдели от себе си.
Човекът се свързва физически само със средната част на природните процеси, които той одушевява с помощта на дихателния процес.
към текста >>
Ние би трябвало да прибягваме до тези псевдовещества имам известни основания за да ги наричам така, които се намират в сетивните органи, мозъка и нервите, до тази разпадаща се материя, до която следва да прибягваме, ако искаме да се преборим с болести
като
диабет, подагра и други подобни на тях*51.
Когато болестният процес покаже тенденцията, според която човешкият организъм допуска в себе си не само „експанзията" на растителното царство, но и на кристализационния процес, характерен за минералното царство, тогава на преден план изпъква една много по-неблагоприятна и по-разрушителна болестна симптоматика, каквато е тази на захарната болест. При нея човешкото тяло не е в състояние действително да „разтвори" минералните субстанции с онези сили, които то черпи от външния свят чрез своите крайници. И ако днес хората не могат да се преборят с болестите, произтичащи от прекомерна минерализация в човешкото тяло, това до голяма степен се дължи на факта, че ние не разполагаме с достатъчно защитни средства, които би трябвало да извличаме по духовно-научен път от вътрешните зависимости между сетивните органи, мозъка, нервните разклонения и други.
Ние би трябвало да прибягваме до тези псевдовещества имам известни основания за да ги наричам така, които се намират в сетивните органи, мозъка и нервите, до тази разпадаща се материя, до която следва да прибягваме, ако искаме да се преборим с болести като диабет, подагра и други подобни на тях*51.
Действителна помощ на човечеството може да бъде оказана в тази област, само ако проникнем в тайнствените връзки между човека и природата, и то според гледната точка, която застъпвам в моите антропософски лекции.
към текста >>
Защото човешкото тяло изобщо не може да бъде опознато, ако преди това не вникнем в неговите процеси, в неговите специфично човешки задачи, изискващи от него непрекъснато да разтваря минералите, непрекъснато да преобразява растителното царство и да го отпраща във външния свят,
като
по този начин той одухотворява и животинското царство.
Защото човешкото тяло изобщо не може да бъде опознато, ако преди това не вникнем в неговите процеси, в неговите специфично човешки задачи, изискващи от него непрекъснато да разтваря минералите, непрекъснато да преобразява растителното царство и да го отпраща във външния свят, като по този начин той одухотворява и животинското царство.
към текста >>
18.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Тя е
като
един вид поток, преминаващ през целия организъм.
Ако обаче си представим човешките крайници, ще забележим, че те са формирани отвън навътре и имат известно отношение към Вашето чело: Нещо твърде важно за всички нас. Представете си още, как нещо от Вашата вътрешна природа се стреми към Вашето чело. Сега разгледайте дланите на ръцете си и повърхността на ходилата: върху тези две повърхности се упражнява непрекъснат натиск, подобен на вътрешния натиск върху Вашето чело, само че в обратна посока. Следователно, когато насочвате дланите към външния свят и когато стъпвате с ходилата, през тези участъци отвън нахлува същата сила, която напира отвътре в посока към челото. Този факт е изключително важен, понеже нагледно показва как стоят нещата с духовно-душевната същност на човека.
Тя е като един вид поток, преминаващ през целия организъм.
към текста >>
Тъкмо тя се противопоставя на разрушението, връхлитащо от Духа,
като
в същото време насища човешкия организъм с материя!
Ето защо се налага ние непрекъснато да противодействуваме, отделяйки от себе си определени вещества. И когато Духът не е достатъчно силен, ние трябва да отхвърляме частици от тялото си, каквито са например ноктите, понеже напиращият отвън Дух иска да ги всмуче и разруши. Духът разрушава всичко, а тялото се противопоставя на разрушението! С други думи: у човека трябва да се създаде истинско равновесие между разрушителните духовно-душевни сили и непрекъснатите градивни сили на тялото. Тази задача е възложена на гръдно-коремната система.
Тъкмо тя се противопоставя на разрушението, връхлитащо от Духа, като в същото време насища човешкия организъм с материя!
към текста >>
И когато тази мазнина се натрупва в човека по абнормен начин, тогава тя се явява
като
препятствие за духовно-душевния процес, който вече описахме
като
един всмукващ, разрушителен процес; тогава тя прегражда пътя на този процес към системата на главата.
А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането. Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя. Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина.
И когато тази мазнина се натрупва в човека по абнормен начин, тогава тя се явява като препятствие за духовно-душевния процес, който вече описахме като един всмукващ, разрушителен процес; тогава тя прегражда пътя на този процес към системата на главата.
към текста >>
Ето защо е неправилно да храним
децата
с продукти, богати на мазнини.
Ето защо е неправилно да храним децата с продукти, богати на мазнини.
В този случай мазнините преграждат пътя на духовно-душевния поток към главата и тя остава празна. Нещата се свеждат до това, да развием необходимия усет и така да поставим детето в неговата социална среда, че то да не затлъстее. В зряла възраст затлъстяването зависи от много други обстоятелства, обаче в ранните детски години нека да имаме предвид, че слабите деца са пред разположени към затлъстяване през следващите години нещо, срещу което трябва да се борим с помощта на правилното хранене.
към текста >>
А
като
последица от всичко това, в човешкия организъм възникват особен вид „канали", водещи в най-различни посоки и изпълнени с умираща материя: нервите!
Да, нервът възниква винаги, когато оживотворената от Духа материя рухне и, така да се каже, се утаи и започне да умира. Ето защо нервът е умиращата материя, умираща там. всред живия организъм; тази умираща материя отблъсква живота, после се разпада, рухва.
А като последица от всичко това, в човешкия организъм възникват особен вид „канали", водещи в най-различни посоки и изпълнени с умираща материя: нервите!
Те са истинската преграда пред духовно-душевния поток, който иска да премине през целия човек. По протежение на нервите Духът, ако мога така да се изразя, клокочи в човека, понеже Духът се нуждае от разпадаща се материя. Той изхвърля материята към периферията на тялото и там тя се отделя от човека. Духовно-душевният поток обхваща човека само тогава, когато материята в него е вече мъртва! По протежение на материално мъртвите нервни пътища, духовно-душевният поток лети през всички части на човешкия организъм.
към текста >>
Можем да си я представим
като
нещо, което приема в себе си духовно-душевния свят, но без да го пропусне през себе си.
Но как да си представим органическата, живата материя?
Можем да си я представим като нещо, което приема в себе си духовно-душевния свят, но без да го пропусне през себе си.
Можем да си представим мъртвия, минералния свят като нещо, което пропуска духовно-душевния свят през себе си. Накратко: Живият органически свят е непроницаем за Духа; мъртвият физически свят е проницаеми за Духа.
към текста >>
Можем да си представим мъртвия, минералния свят
като
нещо, което пропуска духовно-душевния свят през себе си.
Но как да си представим органическата, живата материя? Можем да си я представим като нещо, което приема в себе си духовно-душевния свят, но без да го пропусне през себе си.
Можем да си представим мъртвия, минералния свят като нещо, което пропуска духовно-душевния свят през себе си.
Накратко: Живият органически свят е непроницаем за Духа; мъртвият физически свят е проницаеми за Духа.
към текста >>
За светлината тя е
като
прозрачно стъкло.
Да, „кръвта е един съвсем особен сок", защото тя се отнася към Духа, както тъмната непрозрачна материя се отнася към светлината; тя не пропуска Духа през себе си, тя го поема и задържа в себе си. Нервната субстанция също е от твърде особено естество.
За светлината тя е като прозрачно стъкло.
Както прозрачното стъкло пропуска светлината, така и физическата материя, респективно нервната субстанция, пропуска Духа.
към текста >>
Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на
децата
.
Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата.
А кога човешката дейност е безсмислена? Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло! Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло. Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието. От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката.
към текста >>
Децата
не правят изключение.
Колкото по-повърхностно четете една книга, толкова повече ускорявате вътрешния разпад на материята. А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън. Когато човек е принуден да чете за изпити, той прави това против своите интереси. Защото ако би следвал своите интереси поне при съвременните условия на живот той би пропаднал пред всяка изпитна комисия. Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава съня и внася истинско безредие в нормалния човешки живот.
Децата не правят изключение.
Напротив: за тях е най-добре изпитите в края на учебната година да бъдат изобщо премахнати! Напълно естествено е, краят и началото на учебната година да протичат по един и същ начин. Ако ние, като учители, добре разбираме своите задължения, рано или късно ще се запитаме: Но защо трябва да изпитвам детето? Нали то цяла година е било пред очите ми и аз прекрасно зная неговите силни и слаби страни!
към текста >>
Ако ние,
като
учители, добре разбираме своите задължения, рано или късно ще се запитаме: Но защо трябва да изпитвам детето?
Защото ако би следвал своите интереси поне при съвременните условия на живот той би пропаднал пред всяка изпитна комисия. Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава съня и внася истинско безредие в нормалния човешки живот. Децата не правят изключение. Напротив: за тях е най-добре изпитите в края на учебната година да бъдат изобщо премахнати! Напълно естествено е, краят и началото на учебната година да протичат по един и същ начин.
Ако ние, като учители, добре разбираме своите задължения, рано или късно ще се запитаме: Но защо трябва да изпитвам детето?
Нали то цяла година е било пред очите ми и аз прекрасно зная неговите силни и слаби страни!
към текста >>
Разбира се, при днешните условия, тези неща могат да бъдат разглеждани само
като
един идеал и аз Ви моля да не проявявате излишно новаторство.
Разбира се, при днешните условия, тези неща могат да бъдат разглеждани само като един идеал и аз Ви моля да не проявявате излишно новаторство.
Засега насочете Вашето внимание към това, с което бихте могли да обновите съвременната култура а в тази област нещата се променят извънредно бавно, а именно: Научете хората да мислят по друг начин и тогава външните социални отношения ще приемат нови форми, различни от досегашните.
към текста >>
19.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата на главата, от условията, всред които са форми рани системата на гърдите и системата на крайниците,
като
в същото време имаме предвид, че формирането на крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си мислим, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа на човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
Ако разглеждаме човека според принципите, застъпвани в хода на тези лекции, представляващи въведение в истинското педагогическо изкуство, пред нас ще изпъкне наред с всичко друго и външната троична система на физическото тяло.
Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата на главата, от условията, всред които са форми рани системата на гърдите и системата на крайниците, като в същото време имаме предвид, че формирането на крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си мислим, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа на човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
към текста >>
Следователно, истинският нос спъва въздушния нос, който се проявява
като
носови гласни.
Човешкият ларинкс е идентичен с човешката глава, само че в този случай тя е смалена и атрофирана; тя не може да бъде изцяло глава, но запазва своята специфична природа, метаморфозирайки в това, което наричаме човешки говор. Човешкият говор е един непрекъснат опит, предприеман от ларинкса във въздушното пространство, целящ да превърне себе си в глава. И когато ларинксът се опитва да наподоби горната част на главата, тогава възникват онези звуци, които ясно показват как човешката природа се стреми да ги задържи в себе си. Когато човешкият ларинкс поиска да се превърне в нос, отново възникват пречки от страна на истинския нос. Несполучливият опит на ларинкса да се превърне в нос води до появата на носовите гласни.
Следователно, истинският нос спъва въздушния нос, който се проявява като носови гласни.
Извънредно важно е да знаем, как говорещият човек прави непрекъснати опити във въздушното пространство, целящи да свържат различните отломки на една свръхсетивна глава в нещо цялостно, и как тези отломки непрекъснато се превръщат във вълнообразни движения, които на свой ред се сблъскват с видимата физическа глава. Да, ето как стоят нещата с човешкия говор.
към текста >>
Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки
децата
през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби!
И сега Вие няма да се изненадате, че в мига, когато физическата глава е вече готова, т.е. с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса. Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система. И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони.
Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби!
Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето. Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>
Всичко онова, което идва
като
резултат от едни или други интелектуални усилия, има подчертана склонност да се превръща в нещо пасивно, в нещо гнило.
Всичко онова, което идва като резултат от едни или други интелектуални усилия, има подчертана склонност да се превръща в нещо пасивно, в нещо гнило.
И то става най-гнило и съмнително тогава, когато човекът го подхранва само с материалистически представи. Живите представи, извлечени от Духа, имат съвършено друго въздействие: Те окрилят човешкото същество. Обаче тези представи нахлуват в човешката душа само по пътя на фантазията.
към текста >>
През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури
като
например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката.
Но какви пречки се появиха през втората половина на 19-ти век, които затрудниха участието на фантазията в преподавателския процес?
През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката.
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век. Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината.
към текста >>
20.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
Основател на първото Валдорфско училище, замислено първоначално само за
децата
на служителите и работниците във фабриката.
*2 Емил Молт, 1876 1936 член на Антропософското Общество, притежател на цигарената фабрика „Валдорф Астория".
Основател на първото Валдорфско училище, замислено първоначално само за децата на служителите и работниците във фабриката.
По молба на Емил Молт, Рудолф Щайнер поема цялото ръководство на училището.
към текста >>
21.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за
децата
на работниците във „Валдорф-Астория".
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство.
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
293. Цялостното познание за човека
като
основа на педагогиката.
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
296. Въпросите на възпитанието
като
социални въпроси.
296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси.
Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм
като
основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек.
303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек.
Коледен учителски курс. 16 лекции (Дорнах 1921-22)
към текста >>
22.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред
децата
.
Скъпи приятели, днес искам да говоря за това, какви трябва да бъдат задачите на обучението. Разпределението на училищната работа, реда на обучението и други подобни.
През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред децата.
Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове. Най-напред искаме независимо от всичко друго, да си изясним до известна степен каква е идеалната необходимост. Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският учител трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях. Трябва да се съблюдава многообразието на човешката същност на децата.
към текста >>
Когато застанем пред
децата
, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове.
Скъпи приятели, днес искам да говоря за това, какви трябва да бъдат задачите на обучението. Разпределението на училищната работа, реда на обучението и други подобни. През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред децата.
Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове.
Най-напред искаме независимо от всичко друго, да си изясним до известна степен каква е идеалната необходимост. Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският учител трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях. Трябва да се съблюдава многообразието на човешката същност на децата.
към текста >>
Трябва да се съблюдава многообразието на човешката същност на
децата
.
Разпределението на училищната работа, реда на обучението и други подобни. През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред децата. Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове. Най-напред искаме независимо от всичко друго, да си изясним до известна степен каква е идеалната необходимост. Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският учител трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях.
Трябва да се съблюдава многообразието на човешката същност на децата.
към текста >>
Но при
децата
ще стигнем до правилна преценка, ако нравим разграничаването по този начин.
Тези неща при възрастните хора се разпределят по-различно. Затова Бие ще откриете малки различия от доклада, който изнасях за темпераментите. В него темпераментът се разглежда във връзка с четирите части на възрастния човек.
Но при децата ще стигнем до правилна преценка, ако нравим разграничаването по този начин.
към текста >>
Когато детето проявява нетраен интерес към всичко, тогава ние трябва да го определим
като
сангвиник.
Когато детето проявява нетраен интерес към всичко, тогава ние трябва да го определим като сангвиник.
Тази ориентация ни е нужна, когато трябва да възпитаваме много деца, за да констатираме кои от тях проявяват интерес към външните въздействия, който след това бързо спада. Те имат сангвиничен темперамент.
към текста >>
Имаме ли обратното усещане, че
децата
не са заети с нещо вътрешно, но и не демонстрират външно участие, тогава имаме работа с флегматици.
Имаме ли обратното усещане, че децата не са заети с нещо вътрешно, но и не демонстрират външно участие, тогава имаме работа с флегматици.
към текста >>
Разбира се има и много други особености, чрез които се определят четирите типа темперамент при
децата
.
Разбира се има и много други особености, чрез които се определят четирите типа темперамент при децата.
Необходимо е обаче през първите месеци на обучението да се занимаем с това, да проверим децата по тези четири особености, за да знаем техния тип. Така ние ще можем да разделим един клас на четири групи. Желателно е постепенно да разместим децата. Когато класовете са смесени ще имаме осем групи. Ние ще разделим момчетата на четири групи и момичетата на четири групи, в една холерична, една сангвинична, една флегматична и една меланхолична.
към текста >>
Необходимо е обаче през първите месеци на обучението да се занимаем с това, да проверим
децата
по тези четири особености, за да знаем техния тип.
Разбира се има и много други особености, чрез които се определят четирите типа темперамент при децата.
Необходимо е обаче през първите месеци на обучението да се занимаем с това, да проверим децата по тези четири особености, за да знаем техния тип.
Така ние ще можем да разделим един клас на четири групи. Желателно е постепенно да разместим децата. Когато класовете са смесени ще имаме осем групи. Ние ще разделим момчетата на четири групи и момичетата на четири групи, в една холерична, една сангвинична, една флегматична и една меланхолична.
към текста >>
Желателно е постепенно да разместим
децата
.
Разбира се има и много други особености, чрез които се определят четирите типа темперамент при децата. Необходимо е обаче през първите месеци на обучението да се занимаем с това, да проверим децата по тези четири особености, за да знаем техния тип. Така ние ще можем да разделим един клас на четири групи.
Желателно е постепенно да разместим децата.
Когато класовете са смесени ще имаме осем групи. Ние ще разделим момчетата на четири групи и момичетата на четири групи, в една холерична, една сангвинична, една флегматична и една меланхолична.
към текста >>
От тук произтича нашата задача да използуваме целесъобразно отношението на учителя към темперамента на
децата
.
Бие не трябва да прибързвате с подготовката. Това не означава да използувате малкото свободно време през деня за големи външни разработки. Нещата могат да се доведат до своята вътрешна същност, когато се преработят душевно.
От тук произтича нашата задача да използуваме целесъобразно отношението на учителя към темперамента на децата.
Ние искаме така да разпределим учителите, че една група да се занимава със сангвиничния темперамент, друга с флегматичния, трета с меланхоличния, а четвърта с холеричния темперамент.
към текста >>
Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при
децата
темперамента и как се овладява той.
Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при децата темперамента и как се овладява той.
За това овладяване искам да кажа още нещо. Да предположим, че имаме едно сангвинично дете. Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим лошо. Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности. Така на детето ще се отдаде да се освободи постепенно от състоянието, в което е изпаднало и да влезе в хармония с другите темпераменти.
към текста >>
Опитайте
като
учители да отделите повече внимание на едно такова дете, да го пробуждате, да се интересувате от всяко негово вълнение.
Налице е разликата между едно флегматично и едно холерично дете. Флегматичното дете е безучастно и не е особено задълбочено в себе си.
Опитайте като учители да отделите повече внимание на едно такова дете, да го пробуждате, да се интересувате от всяко негово вълнение.
Винаги има възможност за това. Флегматичното дете може да бъде много интересно, ако се намери подход към неговата безучастност. Но не изразявайте открито този ваш вътрешен интерес, опитайте се да изглеждате безучастен. Опитайте сами да раздвоите своята същност. Ако вътрешно сте прекалено деен, външно се дръжте така, че да сте огледало на него самия.
към текста >>
Като
противодействие разговаряйте за случилото се възможно повече с участието на детето, но не непосредствено след това.
При холеричното дете се опитайте да бъдете безучастен, да наблюдавате хладнокръвно, когато то се гневи. Например ако то хвърли мастилница на земята, опитайте да устоите на това буйство външно флегматично, толкова спокойно, колкото е възможно.
Като противодействие разговаряйте за случилото се възможно повече с участието на детето, но не непосредствено след това.
Покажете се външно спокоен и кажете: Той счупи мастилницата. На другия ден, когато детето се е успокоило, обсъдете с негово участие нещата. Говорете за това, което е направило. Накарайте го да повтори цялата сцена в своето съзнание. Осъдете спокойно произшествието, как е хвърлило на пода мастилницата, как е я разбило.
към текста >>
Те са различни
като
северен и южен полюс.
Често един до друг са сангвиничният и флегматичният темперамент, така са дадени и на схемата. Никога сангвиничният темперамент не преминава лесно в холеричен.
Те са различни като северен и южен полюс.
По същия начин се противопоставят меланхоличният и сангвиничният темперамент. Стоящите един до друг темпераменти преливат един в друг. Затова би било добре следното разделение по групи: Когато съставяте една флегматична група, като противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.
към текста >>
Затова би било добре следното разделение по групи: Когато съставяте една флегматична група,
като
противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.
Често един до друг са сангвиничният и флегматичният темперамент, така са дадени и на схемата. Никога сангвиничният темперамент не преминава лесно в холеричен. Те са различни като северен и южен полюс. По същия начин се противопоставят меланхоличният и сангвиничният темперамент. Стоящите един до друг темпераменти преливат един в друг.
Затова би било добре следното разделение по групи: Когато съставяте една флегматична група, като противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.
към текста >>
При работата с
децата
най-голямо значение има вътрешното, душевното.
При работата с децата най-голямо значение има вътрешното, душевното.
Детето се обучава и възпитава от душа в душа. Вие ще въздействате върху детето чрез собственото си вътрешно душевно състояние. Възпитанието се осъществява чрез това, което сторите. Никога не го забравяйте.
към текста >>
Децата
също си влияят помежду си.
Децата също си влияят помежду си.
И това е правило: Когато децата са разделени на четири група с еднакъв темперамент и двама от една група седят един до друг, това обстоятелство не им действува възбуждащо, а уравновесяващо. Например група от сангвинични деца се приспособяват едни към други. Като учители Вие трябва да оставите душата си да въздействува върху децата, докато се изгладят сходните темпераменти и настроения. Бърборенето помежду им означава вътрешната склонност към вътрешно изглаждане на личността. Холериците ще приказват по-малко помежду си, когато седят до другите.
към текста >>
И това е правило: Когато
децата
са разделени на четири група с еднакъв темперамент и двама от една група седят един до друг, това обстоятелство не им действува възбуждащо, а уравновесяващо.
Децата също си влияят помежду си.
И това е правило: Когато децата са разделени на четири група с еднакъв темперамент и двама от една група седят един до друг, това обстоятелство не им действува възбуждащо, а уравновесяващо.
Например група от сангвинични деца се приспособяват едни към други. Като учители Вие трябва да оставите душата си да въздействува върху децата, докато се изгладят сходните темпераменти и настроения. Бърборенето помежду им означава вътрешната склонност към вътрешно изглаждане на личността. Холериците ще приказват по-малко помежду си, когато седят до другите. Ние не трябва да наблюдаваме и оценяваме нещата повърхностно.
към текста >>
Като
учители Вие трябва да оставите душата си да въздействува върху
децата
, докато се изгладят сходните темпераменти и настроения.
Децата също си влияят помежду си. И това е правило: Когато децата са разделени на четири група с еднакъв темперамент и двама от една група седят един до друг, това обстоятелство не им действува възбуждащо, а уравновесяващо. Например група от сангвинични деца се приспособяват едни към други.
Като учители Вие трябва да оставите душата си да въздействува върху децата, докато се изгладят сходните темпераменти и настроения.
Бърборенето помежду им означава вътрешната склонност към вътрешно изглаждане на личността. Холериците ще приказват по-малко помежду си, когато седят до другите. Ние не трябва да наблюдаваме и оценяваме нещата повърхностно.
към текста >>
След обед или когато имаме време преди обед, трябва да се грижим за художественото
като
особено средство за формиране на волята.
През втората година ще се опитаме да предадем в разказвателна форма живота на животните. От басните ще преминем към истинските взаимоотношения между животните. Но обучението ще е организирано така, че вниманието на детето в продължение на седмици да е концентрирано върху едно и също нещо. В края на учебната година ще има часове, в които ще се опреснява взетото в началото. Постоянно ще се грижим за всичко художествено.
След обед или когато имаме време преди обед, трябва да се грижим за художественото като особено средство за формиране на волята.
към текста >>
Освен това винаги остава възможността за час и половина да се възпитава художественото у
децата
.
В съответствие с идеала на обучението концентрираното обучение на детето, при което е необходимо умствено напрежение, не трябва да бъде повече от час и половина дневно. След това може да разказваме още половин час приказки.
Освен това винаги остава възможността за час и половина да се възпитава художественото у децата.
И затова децата до около дванадесет години не би трябвало да се занимават повече от три часа и половина дневно. От тези три часа и половина в отделни дни ще предаваме най-необходимото от религията.
към текста >>
И затова
децата
до около дванадесет години не би трябвало да се занимават повече от три часа и половина дневно.
В съответствие с идеала на обучението концентрираното обучение на детето, при което е необходимо умствено напрежение, не трябва да бъде повече от час и половина дневно. След това може да разказваме още половин час приказки. Освен това винаги остава възможността за час и половина да се възпитава художественото у децата.
И затова децата до около дванадесет години не би трябвало да се занимават повече от три часа и половина дневно.
От тези три часа и половина в отделни дни ще предаваме най-необходимото от религията.
към текста >>
Когато имаме повече деца в един клас, тогава може да се организира така, че от 7 до 10 часа да сме с едната група, а от 10 часа до 13 часа да сме с другата група от деца,
като
по този начин се решава въпроса в класните стаи.
Когато имаме повече деца в един клас, тогава може да се организира така, че от 7 до 10 часа да сме с едната група, а от 10 часа до 13 часа да сме с другата група от деца, като по този начин се решава въпроса в класните стаи.
към текста >>
По този начин
децата
ще са винаги бодри и за нас остава задачата да измислим какво да правят те по времето когато нямат обучение.
Така е представен идеалът, детето да не е заето повече от три и половина часа.
По този начин децата ще са винаги бодри и за нас остава задачата да измислим какво да правят те по времето когато нямат обучение.
През лятото те могат да играят в градините, но през зимата, в спортната зала ще бъде по-сложно. Трябва да се организират всяка седмица по един час гимнастика и един час евритмия. Мисля, че няма голяма разлика дали обучението ще започне веднага сутринта или по-късно, така че да могат да се формират две групи.
към текста >>
Ще бъде добре, ако помислите върху това, с което ще занимавате
децата
в разказвателните часове.
Ще бъде добре, ако помислите върху това, с което ще занимавате децата в разказвателните часове.
Вие трябва да подбирате материал, който да е близък до децата през целия училищен период от седмата до четиринадесетата година.
към текста >>
Вие трябва да подбирате материал, който да е близък до
децата
през целия училищен период от седмата до четиринадесетата година.
Ще бъде добре, ако помислите върху това, с което ще занимавате децата в разказвателните часове.
Вие трябва да подбирате материал, който да е близък до децата през целия училищен период от седмата до четиринадесетата година.
към текста >>
З. Библейски истории
като
част от общата история /Стария Завет/
З. Библейски истории като част от общата история /Стария Завет/
към текста >>
В близост с едно меланхолично дете учителят трябва да развива повече очевидния интерес към външните неща на заобикалящия ни свят, трябва да се държи
като
сангвиник и да охарактеризира
като
такъв външния свят.
В близост с едно меланхолично дете учителят трябва да развива повече очевидния интерес към външните неща на заобикалящия ни свят, трябва да се държи като сангвиник и да охарактеризира като такъв външния свят.
Със сангвиничното дете трябва да се държим сериозно и да му даваме убедителни и трайни характеристики на външния свят.
към текста >>
Когато
децата
не се изпитват открито, не са необходими учебници.
Р.Щ.: Ако можем да минем без учебници е по-добре.
Когато децата не се изпитват открито, не са необходими учебници.
В Австрия децата трябва да се изпитват открито. Ние трябва да установим как да докажем постигането на учебните цели. Идеалът е да няма никакви изпити. Заключителният изпит е компромис с държавните инстанции. Трябва без изпити да се знае състоянието на децата.
към текста >>
В Австрия
децата
трябва да се изпитват открито.
Р.Щ.: Ако можем да минем без учебници е по-добре. Когато децата не се изпитват открито, не са необходими учебници.
В Австрия децата трябва да се изпитват открито.
Ние трябва да установим как да докажем постигането на учебните цели. Идеалът е да няма никакви изпити. Заключителният изпит е компромис с държавните инстанции. Трябва без изпити да се знае състоянието на децата. Страхът от изпитване преди половото съзряване е особено опасен за цялата физиологична структура на човека.
към текста >>
Трябва без изпити да се знае състоянието на
децата
.
Когато децата не се изпитват открито, не са необходими учебници. В Австрия децата трябва да се изпитват открито. Ние трябва да установим как да докажем постигането на учебните цели. Идеалът е да няма никакви изпити. Заключителният изпит е компромис с държавните инстанции.
Трябва без изпити да се знае състоянието на децата.
Страхът от изпитване преди половото съзряване е особено опасен за цялата физиологична структура на човека. Най-добре ще е премахването на цялата изпитна система. Децата ще станат много по-находчиви.
към текста >>
Децата
ще станат много по-находчиви.
Идеалът е да няма никакви изпити. Заключителният изпит е компромис с държавните инстанции. Трябва без изпити да се знае състоянието на децата. Страхът от изпитване преди половото съзряване е особено опасен за цялата физиологична структура на човека. Най-добре ще е премахването на цялата изпитна система.
Децата ще станат много по-находчиви.
към текста >>
Класният ръководител работи преди всичко
като
общ учител.
От учители-специалисти се нуждаем за обучението по изкуствата, които въздействуват върху волята, а също и за езиковото обучение. Художествените предмети са за специалисти.
Класният ръководител работи преди всичко като общ учител.
Чрез своето общо обучение въздействува особено върху интелекта и духа. Върху волята действуват изкуствата: гимнастика, евритмия, рисуване.
към текста >>
23.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ако
децата
са много е трудно да се приложат толкова много мерки.
Много зависи от това до колко в подобни случаи би могъл да се приложи индивидуален подход.
Ако децата са много е трудно да се приложат толкова много мерки.
В такъв случай сангвиничните деца се събират в една група. След това с помощта на примера върху сангвиничните деца може да се въздействува чрез меланхоличните. Когато в сангвиничната група нещо не е наред, се обърнете към меланхоличната и оставете този темперамент да изиграе своята роля за изглаждането на нещата. Важно е не просто да се запази сериозността и спокойствието, а сериозността и спокойствието на меланхоличните деца да бъдат противопоставени на сангвиничните деца.
към текста >>
По този начин
децата
се поправят едни други.
Подобни ходове въздействат силно.
По този начин децата се поправят едни други.
Вглеждането в себе си има силно въздействие. Подсъзнателната психика има остро усещане за това, че при подобно изоставане и несъответствие, социалният живот не може да върви напред. Това неосъзнаване трябва да се използва, тогава и масовото обучение ще се превърне в изключително добро средство за напредване, ако децата взаимно изглаждат своите качества. За да покажете контраста трябва да имате лека ръка и чувство за хумор, така че децата да видят: човек не трябва никога да се ядосва, не трябва да негодува, а да гледа на нещата като на такива каквото са.
към текста >>
Това неосъзнаване трябва да се използва, тогава и масовото обучение ще се превърне в изключително добро средство за напредване, ако
децата
взаимно изглаждат своите качества.
Подобни ходове въздействат силно. По този начин децата се поправят едни други. Вглеждането в себе си има силно въздействие. Подсъзнателната психика има остро усещане за това, че при подобно изоставане и несъответствие, социалният живот не може да върви напред.
Това неосъзнаване трябва да се използва, тогава и масовото обучение ще се превърне в изключително добро средство за напредване, ако децата взаимно изглаждат своите качества.
За да покажете контраста трябва да имате лека ръка и чувство за хумор, така че децата да видят: човек не трябва никога да се ядосва, не трябва да негодува, а да гледа на нещата като на такива каквото са.
към текста >>
За да покажете контраста трябва да имате лека ръка и чувство за хумор, така че
децата
да видят: човек не трябва никога да се ядосва, не трябва да негодува, а да гледа на нещата
като
на такива каквото са.
Подобни ходове въздействат силно. По този начин децата се поправят едни други. Вглеждането в себе си има силно въздействие. Подсъзнателната психика има остро усещане за това, че при подобно изоставане и несъответствие, социалният живот не може да върви напред. Това неосъзнаване трябва да се използва, тогава и масовото обучение ще се превърне в изключително добро средство за напредване, ако децата взаимно изглаждат своите качества.
За да покажете контраста трябва да имате лека ръка и чувство за хумор, така че децата да видят: човек не трябва никога да се ядосва, не трябва да негодува, а да гледа на нещата като на такива каквото са.
към текста >>
Може да се направи и друго нещо, което много помага: Когато флегматичната група седи и Вие минавате покрай нея често, можете да направите нещо такова/ д-р Щайнер удря с връзката ключове по масата/ и така предизвиквате шок, с който събуждате
децата
и те преминават от затворената към отворената уста.
Може да се направи и друго нещо, което много помага: Когато флегматичната група седи и Вие минавате покрай нея често, можете да направите нещо такова/ д-р Щайнер удря с връзката ключове по масата/ и така предизвиквате шок, с който събуждате децата и те преминават от затворената към отворената уста.
В момента, в който сте ги шокирал, опитайте да ги занимавате в продължение на пет минути. Те трябва да се изваждат от летаргията чрез външни въздействия. Чрез въздействие върху несъзнателното трябва да се пребори неравномерната връзка на астралното с физическото тяло. Трябва непрекъснато да се търсят нови средства, които да шокират и да превръщат увисналите устни в отворена уста; предизвиква се точно това, което те не правят с удоволствие. Така се решава въпросът, когато тези деца са Ви довели до отчаяние.
към текста >>
Р.Щ.: Да, би било много добре, ако
децата
се събуждат с един определен шум.
Р.Щ.: Да, би било много добре, ако децата се събуждат с един определен шум.
Би било добре и ако флегматичната група е от тези, които най-рано идват в училище. Важно за флегматиците е вниманието им да се привлече от промяната на психическото им състояние.
към текста >>
Когато
децата
са закусили, внимават по-добре, отколкото ако са с празни стомаси.
Р.Щ.: По принцип училищното време не трябва да съвпада с часовете за основно хранене, но малки закуски нямат особено значение.
Когато децата са закусили, внимават по-добре, отколкото ако са с празни стомаси.
Когато са преяли, както често се наблюдава при флегматичните деца, тогава нищо не могат да научат. На сангвиничните деца не би трябвало твърде много месо, а на флегматичното яйца. Меланхоличните деца пък могат да получават разнообразна храна, но без много корени и зеле. При меланхоличните деца храненето е твърде индивидуално и трябва да се наблюдава. За сангвиничните и флегматични деца могат да се правят обобщения.
към текста >>
Следват изказвания за меланхоличния темперамент на
децата
.
Следват изказвания за меланхоличния темперамент на децата.
към текста >>
В момента, в който разбере, че и други хора имат същите или подобни преживявания в него става прелом, тъй
като
забелязва, че не само той е такава интересна индивидуалност, както си е мислил.
Р.Щ.: Искам да обърна внимание на факта, че трудно да се справиш с меланхоличния темперамент, ако не се има предвид нещо, което почти винаги е налице: Меланхоликът е в едно видимо колебание; той смята, че собствените му преживявания засягат само него.
В момента, в който разбере, че и други хора имат същите или подобни преживявания в него става прелом, тъй като забелязва, че не само той е такава интересна индивидуалност, както си е мислил.
Оставете го ясно да разбере: "Ти не си толкова необикновен, има много такива екземпляри, които преживяват едно или друго." По този начин силно се ограничават импулсите, които водят до меланхолия. Затова е добре да го занимавате преди всичко с биографии на велики личности. Той по-малко се интересува от външната природа, отколкото от отделната личност. Тези биографии трябва да се използват особено, за да се извади той от своята меланхолия.
към текста >>
Аз, Ви моля когато се касае за темперамента на детето, да се съблюдава следното:
като
учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния темперамент предварително
като
"грешка" и да искате да се преборите с него.
Аз, Ви моля когато се касае за темперамента на детето, да се съблюдава следното: като учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния темперамент предварително като "грешка" и да искате да се преборите с него.
Ние трябва да опознаем темперамента и да си поставим въпроса: Как да го овладеем така, че да постигнем желаната жизнена цел, така че от темперамента да се постигне най-доброто и децата с негова помощ да достигнат своята жизнена цел. При холеричния темперамент би помогнало твърде малко, ако бързаме и искаме да поставим на нейно място нещо друго. В действителност, изхождайки от живота и страстта на холерика, особено в световната история, нещата биха се развили по съвсем друг начин, ако тази цел не беше поставена пред холериците. Но при детето трябва да се забележи, че то се довежда до съответната житейска цел въпреки своя темперамент.
към текста >>
Ние трябва да опознаем темперамента и да си поставим въпроса: Как да го овладеем така, че да постигнем желаната жизнена цел, така че от темперамента да се постигне най-доброто и
децата
с негова помощ да достигнат своята жизнена цел.
Аз, Ви моля когато се касае за темперамента на детето, да се съблюдава следното: като учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния темперамент предварително като "грешка" и да искате да се преборите с него.
Ние трябва да опознаем темперамента и да си поставим въпроса: Как да го овладеем така, че да постигнем желаната жизнена цел, така че от темперамента да се постигне най-доброто и децата с негова помощ да достигнат своята жизнена цел.
При холеричния темперамент би помогнало твърде малко, ако бързаме и искаме да поставим на нейно място нещо друго. В действителност, изхождайки от живота и страстта на холерика, особено в световната история, нещата биха се развили по съвсем друг начин, ако тази цел не беше поставена пред холериците. Но при детето трябва да се забележи, че то се довежда до съответната житейска цел въпреки своя темперамент.
към текста >>
Вниманието на едно буйстващо дете трябва да се насочи чрез измислена ситуация, аз бих му разказал например за едно диво дете, което съм срещнал,
като
му го описвам
като
действителност.
При холерика е възможно да се прилагат измислени, изкуствени ситуации, които водят до сферата на внимание на детето.
Вниманието на едно буйстващо дете трябва да се насочи чрез измислена ситуация, аз бих му разказал например за едно диво дете, което съм срещнал, като му го описвам като действителност.
След това бих изпаднал в екстаз, бих му описвал случката, бих му разказвал как съм се справил с него, как съм го преценил, така че холерикът да вникне в другото, измисленото дете, да види постъпката. По този начин то ще събере смелост да се държи по-добре.
към текста >>
И
като
добре отразяваме отделните темпераментни състояния на отделното дете, така добре можем да отразим оформяното и ще можем да кажем: По принцип всички деца са сангвиници, независимо дали поотделно са флегматици или холерици.
Р.Щ.: Тази сцена трябва така да се предаде от разказвача, че да изпъкне холеричното. При холеричното дете винаги трябва да се преди всичко да имате предвид, че човек непрекъснато се оформя, че по време на своя живот подлежи на метаморфози.
И като добре отразяваме отделните темпераментни състояния на отделното дете, така добре можем да отразим оформяното и ще можем да кажем: По принцип всички деца са сангвиници, независимо дали поотделно са флегматици или холерици.
Всички юноши и девойки са холерици и когато това не е така става дума за нездраво развитие. В зрялата си възраст човек е меланхолик, а в старческа възраст е флегматик.
към текста >>
24.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
– Аз ще Ви посъветвам след
като
предадете меланхоличния вариант да оставите да го преразкаже едно сангвинично дете.
Искам да попитам още: Как бихте използували този разказ по-късно, когато наистина обучавате. Представете си, Вие преподавате пред Вашия клас, какво ще направите тогава?
– Аз ще Ви посъветвам след като предадете меланхоличния вариант да оставите да го преразкаже едно сангвинично дете.
към текста >>
” На другия ден
децата
сами ще се обадят.
Аз мисля как трябва да се премине към начина, по който да се работи по-нататък. На следващия ден или след няколко дни не бих карал детето да разказва, а бих казал /оживено/: “Обърнете внимание на следното! Вие можете да си изберете, какво ви е направило впечатление и сами да го разкажете!
” На другия ден децата сами ще се обадят.
към текста >>
Действително от голямо значение е, когато искате да действувате
като
учител да отвикнете от ненужното критикуване;
като
учител трябва да развиете у себе си усет и да сте убедени, че не винаги това, което е направено може да се замени с нещо друго по-добро.
Р.Щ.: Вярвам, че всички разбирате, че тези неща могат да се правят по различен начин.
Действително от голямо значение е, когато искате да действувате като учител да отвикнете от ненужното критикуване; като учител трябва да развиете у себе си усет и да сте убедени, че не винаги това, което е направено може да се замени с нещо друго по-добро.
Едно нещо може да бъде добро по различен начин.
към текста >>
Сега може да се каже на
децата
: "Синьо-жълтото е най-добре да се гледа вечер, когато стане тъмно, преди заспиване.
Сега може да се каже на децата: "Синьо-жълтото е най-добре да се гледа вечер, когато стане тъмно, преди заспиване.
Това ще занесете и в съня си, защото това са цветовете, с които можете да се появите пред господ. Зелено-червено погледнете сутрин при събуждане, за да можете да живеете след събуждането. Те ще ви радват през целия ден! "
към текста >>
Какво бихте казали на
децата
?
Виждате ли, ще има противоречие, ако използувате цветовете, за да въздействувате и върху едното и върху другото дете. Но Вие трябва да се мотивирате, че показвате едно и също нещо два пъти.
Какво бихте казали на децата?
към текста >>
Такива идеи не трябва да се дават на
децата
теоретично.
Р.Щ.: При описанието на животни особено важно е да имаме предвид всяка подробност, все едно човекът е цялото животинско царство. Разпрострялото се животинско царство е човекът.
Такива идеи не трябва да се дават на децата теоретично.
Да предположил, че някой трябва да изпълни нещата, които г-жа А. изложи, но да направи разлика между флегматичната и холерична група, Флегматиците се завладяват по-трудно.
към текста >>
Р.Щ.: Това е нещо, което предвиждах, тъй
като
задачата е много трудна.
Р.Щ.: Това е нещо, което предвиждах, тъй като задачата е много трудна.
Вие трябва съвсем основно да я премислете.
към текста >>
Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали
като
пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда.
Вземете следната нова задача: Представете си един клас с 8-9 годишни деца. Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси. Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам.
Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда.
Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание. Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.
към текста >>
Искам да обмислите това и да гледате на него
като
на много ваша педагогическа задача.
Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси. Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам. Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда. Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание.
Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.
към текста >>
25.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
за часовете по смятане от гледна точка на темперамента на
децата
.
Р.Щ.: Ще приключим с поставянето на задачи и ще преминем към това, което ни каза г-н Н.
за часовете по смятане от гледна точка на темперамента на децата.
Повечето се касае до учителя по смятане.
към текста >>
Не е хубаво
децата
от малки да свикват да унищожават полезни предмети.
Р.Щ.: Бих искал най-напред да отбележа, че за пример не бих използувал тебешир, защото е жалко да се чупи тебешира. Бих потърсил по-малко ценен предмет. Достатъчно е едно парче дърво яли нещо такова, нали?
Не е хубаво децата от малки да свикват да унищожават полезни предмети.
към текста >>
Р.Щ.: При по-голяма част от
децата
това не се забелязва.
Р.Щ.: При по-голяма част от децата това не се забелязва.
При тези неща много по-голямо значение имат тенденциите, според която е изграден човешкият организъм, отколкото строежът на отделната човешка личност. По този въпрос остро ми се противопоставиха след един доклад в Мюнхен, където казах, че за строежа на човека няма определено значение гръбначният му стълб да е на една линия със земния диаметър, докато при животните гръбначната линия трябва да е хоризонтално на него. След това дойде един учен лекар от Карлсруе и заяви, че когато човек спи, гръбначният му стълб заема хоризонтално положение. Тогава аз казах: Не става въпрос за това дали човек може да постави гръбначния си стълб в различни положения, а за това, че цялата човешка структура архитектурно е подредена така, че гръбначният стълб в нормално положение да е вертикален, дори когато се е изкривил или заел друго положение. Ако не се съобразите с това, никога няма да можете да разберете как определени особености на човешката сетивност, които се откриват и в интелекта, могат да се проявят например и в тези, които са се родили слепи.
към текста >>
За днешния случай бих искал да допуснем, че
децата
вече могат да броят, което трябва първо да са научили.
Да изходим от действие събиране, и по-точно от това как разбираме ние събирането. Да предположим, че имаме една купчинка боб или топчета.
За днешния случай бих искал да допуснем, че децата вече могат да броят, което трябва първо да са научили.
Детето брои, стига до 27. "27", казвам аз, "е сумата". Ние изхождаме от сумата, а не от събирането. Психологическото значение на това можете да проследите в моята теория на познанието. Тази сума ние разделяме на събираеми, на части или на купчинки.
към текста >>
След това, тъй
като
процесът трябва да се проследи и по обратния път, ще извикам холеричните деца и ще събера отново топчетата, но така че да са подредени 5 и 3 и 7 и 12 правят 27.
Една купчинка например от 17 топчета, друга от 7, друга от 3, друга от 5. С това свършваме топчетата: 27=12+7+3+5. Процесът на смятане започваме от сумата 27. Този процес оставам да бъде извършен от деца с изразен флегматичен темперамент. Трябва постепенно да се осъзнае, че този вид смятане е особено подходящ за флегматици.
След това, тъй като процесът трябва да се проследи и по обратния път, ще извикам холеричните деца и ще събера отново топчетата, но така че да са подредени 5 и 3 и 7 и 12 правят 27.
Значи холеричното дете върви по обратния път.
към текста >>
Подреждам отново определен брой топчета,
като
внимавам те да могат да се делят.
Избирам си едно дете от групата на сангвиниците.
Подреждам отново определен брой топчета, като внимавам те да могат да се делят.
След това ги оставам да ги преброят: 56 топчета. "Сега погледни, имам 8 топчета. Кажи ми, колко пъти по 8 топчета са 56. Виждате, че умножението води до деление. Получава се 7.
към текста >>
На холерика давам най-напред делението от по-малко към по-голямо,
като
казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое число 8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56.
На холерика давам най-напред делението от по-малко към по-голямо, като казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое число 8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56.
След това оставам обратното, обикновеното деление да се извърши от флегматично дете. Към холеричното дете се обръщам пои този вид деление, тъй като той е подходящият за холерични деца вид смятане.
към текста >>
Към холеричното дете се обръщам пои този вид деление, тъй
като
той е подходящият за холерични деца вид смятане.
На холерика давам най-напред делението от по-малко към по-голямо, като казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое число 8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56. След това оставам обратното, обикновеното деление да се извърши от флегматично дете.
Към холеричното дете се обръщам пои този вид деление, тъй като той е подходящият за холерични деца вид смятане.
към текста >>
Събирането е подходящо за флегматици, изваждането за меланхолици, умножението за сангвиници, делението по обратен път към делителя, за холерици, това е което Ви моля да спазвате
като
заключение на казаното от г-н Н.
По този начин имам възможност чрез четирите аритметични действия да привлека и четирите темперамента.
Събирането е подходящо за флегматици, изваждането за меланхолици, умножението за сангвиници, делението по обратен път към делителя, за холерици, това е което Ви моля да спазвате като заключение на казаното от г-н Н.
към текста >>
Ще откриете, че този начин е много икономичен и
децата
ще могат да свързват нещата.
Особено важно е да не се работи скучно: половин година само събиране, след това изваждане и т.н., ние не трябва да взимаме четирите действия бавно едно след друго и след това да ги упражняваме и четирите. Първо само до 40. Така няма да учим да смятаме по обикновения учебен план, а чрез упражнение на четирите действия почти едновременно.
Ще откриете, че този начин е много икономичен и децата ще могат да свързват нещата.
Делението е свързано с изваждането, а умножението е само едно повтарящо се събиране.
към текста >>
Триъгълникът
като
такъв е съвсем конкретен, сам по себе си е нещо в пространството.
Вие изхождате от това, че тялото е конкретното, линията абстрактното; не е така.
Триъгълникът като такъв е съвсем конкретен, сам по себе си е нещо в пространството.
Детето гледа пространствено. То се насилва когато трябва да мине в третото измерение, в дълбочина. Когато детето трябва да използува своята фантазия, за да си представи тялото, то то трябва предварително да има елементи от тази представа. Детето трябва да може вече да си представя линията и триъгълника, преди да си представя например пирамида. По-добре е когато детето предварително има реална представа за триъгълник.
към текста >>
Аз мисля, че геометрията трябва да се изучава първо не
като
стереометрия, а
като
планиметрия,
като
наука за фигурите и лежащата между тях повърхност, това е ценно, защото детето развива на тази основа своята възможност за разбиране; то намира и подкрепа чрез свързването на геометрията с обучението по рисуване.
То се насилва когато трябва да мине в третото измерение, в дълбочина. Когато детето трябва да използува своята фантазия, за да си представи тялото, то то трябва предварително да има елементи от тази представа. Детето трябва да може вече да си представя линията и триъгълника, преди да си представя например пирамида. По-добре е когато детето предварително има реална представа за триъгълник. Триъгълникът не е абстрактно тяло.
Аз мисля, че геометрията трябва да се изучава първо не като стереометрия, а като планиметрия, като наука за фигурите и лежащата между тях повърхност, това е ценно, защото детето развива на тази основа своята възможност за разбиране; то намира и подкрепа чрез свързването на геометрията с обучението по рисуване.
Детето може да нарисува един триъгълник сравнително скоро и не трябва много да се чака, то да начертае това, което вижда геометрично.
към текста >>
Р.Щ.:: Добре би било да свикнете с добрата артикулация и по този начин да освобождавате
децата
от диалекта.
Р.Щ.:: Добре би било да свикнете с добрата артикулация и по този начин да освобождавате децата от диалекта.
Г-жа д-р Щайнер ще Ви покаже произношението.
към текста >>
Аз казах, какво биха си поставили нашите приятели
като
задача, ако три четири седмици след началото на обучението разберат, че едно флегматично, едно холерично и едно меланхолично дете са станали трите пепеляшки на класа, че са отхвърлени от всички и никой не иска да общува с тях.
Сега искам да преминем към решаване на другите задачи.
Аз казах, какво биха си поставили нашите приятели като задача, ако три четири седмици след началото на обучението разберат, че едно флегматично, едно холерично и едно меланхолично дете са станали трите пепеляшки на класа, че са отхвърлени от всички и никой не иска да общува с тях.
Ако това се случи как би трябвало да реагират учителите.
към текста >>
Р.Щ.:
Децата
никога не трябва да се оставят да доносничат едно срещу друго, а трябва по друг начин да се достигне до причината за тяхното отхвърляне.
Р.Щ.: Децата никога не трябва да се оставят да доносничат едно срещу друго, а трябва по друг начин да се достигне до причината за тяхното отхвърляне.
Децата не трябва сами да са виновни.
към текста >>
Децата
не трябва сами да са виновни.
Р.Щ.: Децата никога не трябва да се оставят да доносничат едно срещу друго, а трябва по друг начин да се достигне до причината за тяхното отхвърляне.
Децата не трябва сами да са виновни.
към текста >>
Често се налага да се помага при възпитанието на
децата
.
Често се налага да се помага при възпитанието на децата.
Идват родители и казват например: Моето дете лъже. Не трябва да се колебаете да дадете съвет. Кажете: Измислете случай или разказ, в който едно дете чрез своята лъжа е въведено в неприятна ситуация. Когато на детето се разкаже такъв разказ, след това още един и още един в същия дух, тогава то ще се излекува от склонността си към лъжата.
към текста >>
Ако го повторите ще помогнете със сигурност да се постигне една взаимна симпатия между
децата
.
По подобен начин бих разрешил затруднението и за трите деца. Всичко, което можете да научите и извлечете за тях, съберете в един разказ, който после ще разкажете пред целия клас л по този начин ще въздействувате върху "пепеляшките", които малко ще се успокоят, и върху останалите, които ще се засрамят.
Ако го повторите ще помогнете със сигурност да се постигне една взаимна симпатия между децата.
Такъв разказ е много труден. Но до края на семинара го скицирайте.
към текста >>
Той го е научил навън и е успял да запали с него целия клас, така че в междучасието
децата
го упражняват.
Помислете, Вие имате в класа отново сравнително малки, 8-9 годишни деца и един от тези малчугани е научил нещо особено невъзпитано. Това се случва.
Той го е научил навън и е успял да запали с него целия клас, така че в междучасието децата го упражняват.
Един схематичен учител ще накаже целия клас. Но аз вярвам, че до утре Вие ще намерете един по-рационален, действуващ метод. Защото старият подход да се наказва, води до грешна позиция на учителя. При бой или наказание да се остане след часовете в училище винаги нещо рефлектира, а това не е хубаво.
към текста >>
26.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Би било добре да правите упражнения
като
Демостен.
Искам да Ви препоръчам да внимавате особено с гласните, да ги оформите в срички, да се чуват ясно, така че да сте сигурни: Вие изговаряте всяка гласна, Вие осъзнавате всяка отделна гласна. Това е често срещана слабост в говора да се прескачат гласните, докато говорът е предназначен за това да бъде разбиран и да не се набляга по твърде карикатурен начин върху срички, които съвсем не трябва да бъдат ударени. Артистите се упражняват в поставяне на правилно ударение. Следователно всяка буква трябва да се изговаря съзнателно.
Би било добре да правите упражнения като Демостен.
Вие знаете, когато нищо повече не е могло да се направи, той е слагал камъче върху езика си и е засилвал гласа си чрез упражнения, надвиквайки шума на вълните, за да може да бъде чуван от атиняните.
към текста >>
Меланхоличното състояние при
децата
се основава на явен егоизъм и не е непременно религиозно влечене.
Р.Щ.: Това е Вашето изложение. Това, което беше казано е много добре. Но се стига твърде далеч, когато твърдите за меланхоличен темперамент, че той клони към явна набожност. Тук липсва само думичката "често".
Меланхоличното състояние при децата се основава на явен егоизъм и не е непременно религиозно влечене.
При възрастните думичката "често" може да отпадне, при малките деца меланхоличното често е маска на един изявен егоизъм. Меланхоличните деца често се влияят от времето. Сангвиничното дете също е зависимо от времето, но повече по отношение на настроението, повече душевно, докато меланхоличното дете зависи от него повече физически, подсъзнателно.
към текста >>
Когато обсъждам тези въпроси от духовна гледна точка, искам да Ви покажа как именно детският темперамент се включва в кармата, как в детския темперамент действително се появява нещо, което може да се опише
като
следствие на преживявания от предишен живот.
Когато обсъждам тези въпроси от духовна гледна точка, искам да Ви покажа как именно детският темперамент се включва в кармата, как в детския темперамент действително се появява нещо, което може да се опише като следствие на преживявания от предишен живот.
Да вземем конкретно един човек, който се интересува прекалено силно от себе си. Затова, че той просто е самотен, трябва да се интересува сам от себе си. Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното. В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния свят. Той става сангвиник.
към текста >>
В следващия живот той носи това много силно изразено телесно
като
отношение към външния свят.
Когато обсъждам тези въпроси от духовна гледна точка, искам да Ви покажа как именно детският темперамент се включва в кармата, как в детския темперамент действително се появява нещо, което може да се опише като следствие на преживявания от предишен живот. Да вземем конкретно един човек, който се интересува прекалено силно от себе си. Затова, че той просто е самотен, трябва да се интересува сам от себе си. Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното.
В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния свят.
Той става сангвиник. Ние не трябва да разглеждаме "карма" морално, а причинно. Това че той можа да стане сангвиник, разчитайки на наблюдението на околния свят, би било добре в живота, ако се възпита по правилен начин. Темпераментът е свързан до голяма степен с предшествуващите събития от човешката същност.
към текста >>
А при холериците се надхвърля наследствеността и са преминава от майчиното към бащиното, тъй
като
се преминава от превеса на астралното към превеса на "аз"-а.
Вие виждате, че по забележителен начин се смесва това, което е в човека. Човекът е една извънредно сложна същност. Има определено сродяваш между етерното и астралното тяло. По време на едното може да премине в другото. Например при меланхоличния темперамент преобладаването на "аз"-ът преминава в преобладаване на физическото тяло.
А при холериците се надхвърля наследствеността и са преминава от майчиното към бащиното, тъй като се преминава от превеса на астралното към превеса на "аз"-а.
към текста >>
Зададен е въпрос: Трябва ли
децата
да знаят нещо за това разделяне на темпераментите?
Зададен е въпрос: Трябва ли децата да знаят нещо за това разделяне на темпераментите?
към текста >>
Целесъобразно е да бъдат оставени
децата
да им омръзне и сами да се успокоят.
Р.Щ. прави различни междинни бележки.
Целесъобразно е да бъдат оставени децата да им омръзне и сами да се успокоят.
Трябва да се прави разлика дали нещо се извършва от злоба или от непослушание и палавост.
към текста >>
Но ако има нанесени повреди ще бъде правилно
децата
сами да ги поправят, но не
като
платят за това, а го свършат сами.
Но ако има нанесени повреди ще бъде правилно децата сами да ги поправят, но не като платят за това, а го свършат сами.
Може да използувате една или повече недели, за да оправите нещата. При малки пакости подходящо средство за излизане от не-обичайната ситуация е хуморът.
към текста >>
В такива случаи трябва да се използува взаимното влияние между
децата
.
Ако има някой, които са подбудители, ще има и други 2-3 деца, които ще кажат на класа мнението си. В повечето случаи има лидери. Учителят трябва да си намери 2-3 от тях и да си побеседват. Той трябва да им разясни, как такива неща правят обучението невъзможно и как те трябва да използуват влиянието си върху класа. Те имат толкова голямо влияние колкото и подбудителите и могат да разясняват тези неща на своите съученици.
В такива случаи трябва да се използува взаимното влияние между децата.
към текста >>
Това не означава, че той не трябва да се държи
като
авторитет.
Едно сурово наказание от страна на учителя ще предизвика само страх. То не предизвиква чувства, които водят към подобрение. Учителят трябва да се остави възможно по-дълго време и след това да прояви обективност.
Това не означава, че той не трябва да се държи като авторитет.
Той може да каже: "Вие нищо няма да научите, а без учене ще останете глупави." Учителят не трябва да се срамува да обсъди нещата с тримата ученика, които ще се застъпят за него. Но наказанието трябва да излезе от съучениците, като те предизвикат чувството на вина у своите другари. По този начин ще се апелира не към разсъдъка, а към чувствата. Но ако целият клас е срещу учителя, то тогава той трябва да търси вината у себе си. Голяма част от немирствата се дължи на обстоятелството, че децата скучаят и нямат връзка с учителя.
към текста >>
Но наказанието трябва да излезе от съучениците,
като
те предизвикат чувството на вина у своите другари.
Едно сурово наказание от страна на учителя ще предизвика само страх. То не предизвиква чувства, които водят към подобрение. Учителят трябва да се остави възможно по-дълго време и след това да прояви обективност. Това не означава, че той не трябва да се държи като авторитет. Той може да каже: "Вие нищо няма да научите, а без учене ще останете глупави." Учителят не трябва да се срамува да обсъди нещата с тримата ученика, които ще се застъпят за него.
Но наказанието трябва да излезе от съучениците, като те предизвикат чувството на вина у своите другари.
По този начин ще се апелира не към разсъдъка, а към чувствата. Но ако целият клас е срещу учителя, то тогава той трябва да търси вината у себе си. Голяма част от немирствата се дължи на обстоятелството, че децата скучаят и нямат връзка с учителя.
към текста >>
Голяма част от немирствата се дължи на обстоятелството, че
децата
скучаят и нямат връзка с учителя.
Това не означава, че той не трябва да се държи като авторитет. Той може да каже: "Вие нищо няма да научите, а без учене ще останете глупави." Учителят не трябва да се срамува да обсъди нещата с тримата ученика, които ще се застъпят за него. Но наказанието трябва да излезе от съучениците, като те предизвикат чувството на вина у своите другари. По този начин ще се апелира не към разсъдъка, а към чувствата. Но ако целият клас е срещу учителя, то тогава той трябва да търси вината у себе си.
Голяма част от немирствата се дължи на обстоятелството, че децата скучаят и нямат връзка с учителя.
към текста >>
Вие можете да опростите нещата
като
кажете: Не ме е грижа за вас.
Вие можете да опростите нещата като кажете: Не ме е грижа за вас.
Но после това качество ще се изяви по друг начин, щом децата са предразположени към него. Трябва да се помисли какво е най-добре да се направи с тях по време на цялото обучение и възпитание.
към текста >>
Но после това качество ще се изяви по друг начин, щом
децата
са предразположени към него.
Вие можете да опростите нещата като кажете: Не ме е грижа за вас.
Но после това качество ще се изяви по друг начин, щом децата са предразположени към него.
Трябва да се помисли какво е най-добре да се направи с тях по време на цялото обучение и възпитание.
към текста >>
27.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква,
като
след прочита му започнете педантично да го разяснявате.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението.
Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате.
Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението. Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>
Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след
като
го е преживяла да бъде доволна от впечатлението.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате.
Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението.
Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>
То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни
като
мързеливците,
като
домашните кученца.
Следователно овчарското куче е нещо полезно.
То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца.
Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо.
към текста >>
Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са
като
овчарското куче и тези, които са
като
кучето-пазач.
Следователно овчарското куче е нещо полезно. То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца.
Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач.
И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо. Дълго не е имало работа, но трябва да е готово да бъде силно, когато дойде вълкът или друг враг, за да го хване в подходящия момент.
към текста >>
И двата вида са полезни, дори когато тези, които са
като
кучето-пазач понякога са груби.
Следователно овчарското куче е нещо полезно. То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца. Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач.
И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби.
Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо. Дълго не е имало работа, но трябва да е готово да бъде силно, когато дойде вълкът или друг враг, за да го хване в подходящия момент. Така и някои хора са длъжни да чакат и да бъдат готови, докато бъдат повикани и направят нещо истинско.
към текста >>
Виждате ли, аз бих говорил по този начин с
децата
, за да гледат на животинския свят по особен начин и да насочват своето внимание към аналогията между животни и хора.
Виждате ли, аз бих говорил по този начин с децата, за да гледат на животинския свят по особен начин и да насочват своето внимание към аналогията между животни и хора.
Когато се дават на децата такива къси разкази първо без обяснения, тогава те не бяха имали пълната подготовка, тъй като техните възприятия и чувства не са насочени. Когато първо се дават пояснения, разказът педантично се разнищва и те няма да могат да го прочетат правилно.
към текста >>
Когато се дават на
децата
такива къси разкази първо без обяснения, тогава те не бяха имали пълната подготовка, тъй
като
техните възприятия и чувства не са насочени.
Виждате ли, аз бих говорил по този начин с децата, за да гледат на животинския свят по особен начин и да насочват своето внимание към аналогията между животни и хора.
Когато се дават на децата такива къси разкази първо без обяснения, тогава те не бяха имали пълната подготовка, тъй като техните възприятия и чувства не са насочени.
Когато първо се дават пояснения, разказът педантично се разнищва и те няма да могат да го прочетат правилно.
към текста >>
Не е необходимо след това да се казва нещо друго на
децата
; трябва да има предварителна подготовка, за да могат
децата
да го разберат.
Не е необходимо след това да се казва нещо друго на децата; трябва да има предварителна подготовка, за да могат децата да го разберат.
към текста >>
Друг път кажете на
децата
следното: "Скъпи деца!
Друг път кажете на децата следното: "Скъпи деца!
Вие често сте ходили на разходка, разхождали сте се по ливадите, полята, но и в гората, понякога и там, където граничат гората и поляната. Когато навлизате в гората, отивате съвсем на сянка; но когато сте по края й, тогава от едната страна слънцето грее силно. На границата между гората и поляната, вие спокойно можете да наблюдавате как растат цветята. Винаги би бяло добре за вас, да избирате за разходките, си местата, където граничат гората и поляната. Тогава вие можете да откривате по нещо ту в гората, ту на поляната.
към текста >>
Сега може да се говори по-нататък с
децата
за мъх и теменужки, може да се извика едно дете, което да опише теменужката, друго да говори за мъха.
Сега може да се говори по-нататък с децата за мъх и теменужки, може да се извика едно дете, което да опише теменужката, друго да говори за мъха.
Дори може да се опита, ако има желаещи да донесат същия ден теменужки и мъх. Има ги по едно и също време.
към текста >>
Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така,
като
че тя иска да бъде търсена.
Вижте, теменужката наистина е хубава, но когато я наблюдавате как изпъва нагоре своите мили листенца, ще забележите: теменужката иска да бъде забелязана, да бъде видяна. Аз не мога да сравня теменужката с едно скромно дете, което се дърпа назад и остава в ъгъла. Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие. Да, но тя не се показва, когато е скрита в мъха?
Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена.
"Да, да, да, аз вече съм тук! Но ти трябва да ме търсиш! " Тази теменужка е нещо като не съвсем скромно дете, но и нещо като дяволито дете."
към текста >>
" Тази теменужка е нещо
като
не съвсем скромно дете, но и нещо
като
дяволито дете."
Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие. Да, но тя не се показва, когато е скрита в мъха? Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена. "Да, да, да, аз вече съм тук! Но ти трябва да ме търсиш!
" Тази теменужка е нещо като не съвсем скромно дете, но и нещо като дяволито дете."
към текста >>
Много добре е, когато се обсъждат с
децата
такива паралели, такива аналогии между природа и човек, за да оживее всичко, което е в близост до детето.
Много добре е, когато се обсъждат с децата такива паралели, такива аналогии между природа и човек, за да оживее всичко, което е в близост до детето.
към текста >>
Би било добре всички тези обсъждания с
децата
да се разгледат
като
подготовка, за да могат
децата
да получат някаква наслада.
Би било добре всички тези обсъждания с децата да се разгледат като подготовка, за да могат децата да получат някаква наслада.
След четивото не трябва изобщо да се дават повече обяснения. Нали би било безсмислено, ако искам да Ви изнасям нещо на китайски. Вие бихте казали: Но това няма смисъл; ние не сме учили китайски. Но ако всички Вие знаете китайски и аз започна да Ги говоря, би Ви станало най-малкото скучно, ако след това искам да Ви обясня всичко. Така трябва да се постъпи и с едно четиво: да се направи всичко, което може да доведе до удоволствие.
към текста >>
Нещо допълнително, с което ще постигнете много при
децата
, говорете за скромността на човека и за нескромността и кокетството и след това им прочете:
Нещо допълнително, с което ще постигнете много при децата, говорете за скромността на човека и за нескромността и кокетството и след това им прочете:
към текста >>
Затова и ние
децата
не откриваме никаква теменужка.
Затова и ние децата не откриваме никаква теменужка.
към текста >>
Това искам да Ви препоръчам при работата с текстове, защото по този начин имате възможност да обсъдите с
децата
много неща, които трябва да се включат в училищното обучение и защото с такива текстове ще можете да доставите цялостно удоволствие на детето.
Когато детето научи езика на стихотворението, тогава то ще постигне всички нюанси и няма да е необходимо да разваляте впечатлението със следващ коментар и педантичност.
Това искам да Ви препоръчам при работата с текстове, защото по този начин имате възможност да обсъдите с децата много неща, които трябва да се включат в училищното обучение и защото с такива текстове ще можете да доставите цялостно удоволствие на детето.
Това е което искам да приемете на сърце във връзка с работата по текстовете.
към текста >>
Но тези две неща могат да се обединят за един ученик или ученичка и може да се постигне много,
като
му се каже, че сте прозрели намеренията му и че е получил такава задача, тъй
като
е искал да изпъкне.
Но тези две неща могат да се обединят за един ученик или ученичка и може да се постигне много, като му се каже, че сте прозрели намеренията му и че е получил такава задача, тъй като е искал да изпъкне.
Ще видите, че ако използувате тези методи след време ученикът ще се излекува.
към текста >>
28.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
В думи
като
"Erfüllung", "Wellen" трябва да се изговарят двете "L".
В думи като "Erfüllung", "Wellen" трябва да се изговарят двете "L".
Не трябва след първото "L" да се изговаря "h" а да се изговарят двете "L" едно след друго. След това трябва да се опита да не се шепти, а да се откроява тонът в гласа, да излиза дълбоко от гърдите, по възможност да се изговарят пълни гласни, за да се изчисти дрезгавината. Всички австрийци имат дрезгав глас.
към текста >>
Р.Щ. /след
като
всички са прочели баснята/: След
като
изслушахте толкова много, вече усещате, че това е написано така, както са се писали басни и много други неща през 18 век.
Р.Щ. /след като всички са прочели баснята/: След като изслушахте толкова много, вече усещате, че това е написано така, както са се писали басни и много други неща през 18 век.
Създава се чувството, че не са съвсем завършени.
към текста >>
Тогава
децата
веднага ще забележат, че има три вида чест: чест на бика, чест на коня и магарешка чест.
Така би се постъпило в днешно време.
Тогава децата веднага ще забележат, че има три вида чест: чест на бика, чест на коня и магарешка чест.
Бикът изхвърля ездача, конят спокойно продължава да носи момчето, защото той е за яздене, магарето упорито ще застане на едно място, защото в това вижда своята чест.
към текста >>
Р.Щ. Днес, искам най-напред да подготвя материала за утрешния дидактически час, тъй
като
утре ще се занимаваме предимно с възрастовата група между 7 и 14-15 години.
Р.Щ. Днес, искам най-напред да подготвя материала за утрешния дидактически час, тъй като утре ще се занимаваме предимно с възрастовата група между 7 и 14-15 години.
Затова днес ще обсъдим някои неща, които биха ви послужили за указание. След това не е необходимо да допълвате нищо повече към това, което Ви да давам днес като въведение, освен да вземете един практически наръчник и да допълните отделните факти, отнасящи се до това, което обсъждаме днес. Става дума за това, че ние обръщаме много по-малко внимание на това да събираме материални знания, отколкото да пазим и се грижим за духа на едно обучение, насочено към бъдещето. Ще вадите, че това, което обсъждаме днес, се наблюдава в по-възрастните ученически групи.
към текста >>
След това не е необходимо да допълвате нищо повече към това, което Ви да давам днес
като
въведение, освен да вземете един практически наръчник и да допълните отделните факти, отнасящи се до това, което обсъждаме днес.
Р.Щ. Днес, искам най-напред да подготвя материала за утрешния дидактически час, тъй като утре ще се занимаваме предимно с възрастовата група между 7 и 14-15 години. Затова днес ще обсъдим някои неща, които биха ви послужили за указание.
След това не е необходимо да допълвате нищо повече към това, което Ви да давам днес като въведение, освен да вземете един практически наръчник и да допълните отделните факти, отнасящи се до това, което обсъждаме днес.
Става дума за това, че ние обръщаме много по-малко внимание на това да събираме материални знания, отколкото да пазим и се грижим за духа на едно обучение, насочено към бъдещето. Ще вадите, че това, което обсъждаме днес, се наблюдава в по-възрастните ученически групи.
към текста >>
Вие трябва да забележите, че възприемането на историческите събития от
децата
, а също така и до известна степен от възрастните, носи винаги субективен елемент.
Искам да обсъдя с Вас връзката с културното развитие на Европа през 11-17 век.
Вие трябва да забележите, че възприемането на историческите събития от децата, а също така и до известна степен от възрастните, носи винаги субективен елемент.
Лесно може да се каже, че при представянето на историята не трябва да се внасят мнения и субективни идеи. Може да се изисква, но не е възможно да се изпълни. Да направим разходка из която и да е част от историята; най-малкото ще трябва да групирате фактите сами, а ако те са далеч в историята, вече ще са групирани от други.
към текста >>
Въпросът е в това, че при един преценката е по-зряла, а при друг по-малко и той въобще не е трябвало да преценява, тъй
като
нищо не разбира от движещи сили.
Тацитуст е написал многотомна "Немска история на 19 век". Тя е предизвикала възхищението на Херман Грим, който също е бил способен наблюдател, но е и предизвикала ужас у много привърженици на Антантата. Но ако Вие прочетете тази история веднага ще установите, че нейните предимства се основават именно на яркото субектно оцветяване при групирането на фактите. В историята се прави преценка на нейните движещи сили.
Въпросът е в това, че при един преценката е по-зряла, а при друг по-малко и той въобще не е трябвало да преценява, тъй като нищо не разбира от движещи сили.
А другият, когато има добра субективна преценка, описва много добре историческия процес,
към текста >>
А този трети, който ще оценява двамата би бил съвсем тесногръд, ако определи едното
като
правилно, а другото
като
погрешно.
Херман Грим е описвал Фридрих Велики, Глакаули също. Но той създава един съвсем различен образ на Фридрих Велики; своя труд Грим дори е направил своеобразна рецензия на произведението на Макаули и споделя от своя историческа гледна точка: "Фридрих Велики на Макели е един сложен образ на английски лорд с енфие в носа." Разликата, е само в това, че Херман Грим е германец на 19 век, а Макаули е англичанин на 19 век.
А този трети, който ще оценява двамата би бил съвсем тесногръд, ако определи едното като правилно, а другото като погрешно.
към текста >>
Въпросът е в това, че при един преценката е по-зряла, а при друг по-малко и той въобще не е трябвало да преценява, тъй
като
нищо не разбира от движещи сили.
Treitschke е написал многотомна "Немска история на 19 век". Тя е предизвикала възхищението на Херман Грим, който също е бил способен наблюдател, но е и предизвикала ужас у много привърженици на Антантата. Но ако Вие прочетете тази история веднага ще усетите, че нейните предимства се основават именно на яркото субективно оцветяване при групирането на фактите. В историята се прави преценка на нейните движещи сили.
Въпросът е в това, че при един преценката е по-зряла, а при друг по-малко и той въобще не е трябвало да преценява, тъй като нищо не разбира от движещи сили.
А другият, когато има добра субективна преценка, описва много добре историческия процес.
към текста >>
А този трети, който ще оценява двамата би бил съвсем тесногръд, ако определи едното
като
правилно, а другото
като
погрешно.
Херман Грим е описвал Фридрих Велики, Макаули също. Но той създава един съвсем различен образ на Фридрих Велики. В своя труд Грим дори е направил своеобразна рецензия на произведението на Макаули и споделя от своя историческа гледна точка: "Фридрих Велики на Макели е един сложен образ на английски лорд с енфие в носа." Разликата е само в това, че Херман Грим е германец на 19 век, а Макаули е англичанин на 19 век.
А този трети, който ще оценява двамата би бил съвсем тесногръд, ако определи едното като правилно, а другото като погрешно.
към текста >>
След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг,
като
например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали.
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента. Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците.
След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали.
Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци.
към текста >>
И може би не е излишно
децата
да разберат нещо, което е истина, но тенденциозни историци го прикриват във всичките му основни пунктове.
Към всичко това се прибавя и все по-значимото противоречие между църквата и светските хора в епохата на кръстоносните походи.
И може би не е излишно децата да разберат нещо, което е истина, но тенденциозни историци го прикриват във всичките му основни пунктове.
Готфрид фон Булон, водачът на първия кръстоносен поход, е имал намерението да завладее из основи Ерусалим, за да стане противовесна сила на Рим. Това той и неговото приближени не са споделяли открито с останалите, но в сърцата си са носили бойния призив: "Йерусалим срещу Рим! " Те са си казвали: Да издигнем Йерусалим за център на християнството, за да не може Рим да бъде повече такъв. - Важно е на децата тактично да се предаде това водещо настроение на водачите на Първия кръстоносен поход.
към текста >>
- Важно е на
децата
тактично да се предаде това водещо настроение на водачите на Първия кръстоносен поход.
Към всичко това се прибавя и все по-значимото противоречие между църквата и светските хора в епохата на кръстоносните походи. И може би не е излишно децата да разберат нещо, което е истина, но тенденциозни историци го прикриват във всичките му основни пунктове. Готфрид фон Булон, водачът на първия кръстоносен поход, е имал намерението да завладее из основи Ерусалим, за да стане противовесна сила на Рим. Това той и неговото приближени не са споделяли открито с останалите, но в сърцата си са носили бойния призив: "Йерусалим срещу Рим! " Те са си казвали: Да издигнем Йерусалим за център на християнството, за да не може Рим да бъде повече такъв.
- Важно е на децата тактично да се предаде това водещо настроение на водачите на Първия кръстоносен поход.
към текста >>
А важното е, че
децата
си изграждат образ.
Когато описвате неща, за които си осигурявате необходимата илюстрация от справочници, пробуждате у самите деца трайни образи за културното развитие.
А важното е, че децата си изграждат образ.
Това става преди всичко чрез нагледно описание. Ако можете към това да прибавите и произведения на изкуството, изобразяващи този период, ще подкрепите много добре своите думи.
към текста >>
Вие вече сте изяснили на
децата
преди всичко това, което се е случило по време на кръстоносните походи.
Вие вече сте изяснили на децата преди всичко това, което се е случило по време на кръстоносните походи.
И сте довели децата до вътрешното възприемане на образите. Сега би било добре, ако към мрачната картина на монголско-мохамедански ужас прибавете противоположната доброто, което се е развило.
към текста >>
И сте довели
децата
до вътрешното възприемане на образите.
Вие вече сте изяснили на децата преди всичко това, което се е случило по време на кръстоносните походи.
И сте довели децата до вътрешното възприемане на образите.
Сега би било добре, ако към мрачната картина на монголско-мохамедански ужас прибавете противоположната доброто, което се е развило.
към текста >>
След това опишете, как поклонниците наистина са научили това, което Ориента е имал
като
индустриален опит, а Европа по това време все още е нямала.
Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини.
След това опишете, как поклонниците наистина са научили това, което Ориента е имал като индустриален опит, а Европа по това време все още е нямала.
За много неща Западът е бил изостанал от Ориента. Това, което се е развивало като индустриална дейност в градовете на Италия и в повечето северни градове се е дължало на кръстоносните походи. Също и изкуството трябва да е благодарно на кръстоносните походи. Можете да предложите картини от духовния културен напредък по това време.
към текста >>
Това, което се е развивало
като
индустриална дейност в градовете на Италия и в повечето северни градове се е дължало на кръстоносните походи.
Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини. След това опишете, как поклонниците наистина са научили това, което Ориента е имал като индустриален опит, а Европа по това време все още е нямала. За много неща Западът е бил изостанал от Ориента.
Това, което се е развивало като индустриална дейност в градовете на Италия и в повечето северни градове се е дължало на кръстоносните походи.
Също и изкуството трябва да е благодарно на кръстоносните походи. Можете да предложите картини от духовния културен напредък по това време.
към текста >>
Но Вие можете също да описвате и да кажете на
децата
: "Виждате ли деца, европейците най-напред са опознали гърците; още през първото хилядолетие те са се отделили от Рим, но са останали християни.
Но Вие можете също да описвате и да кажете на децата: "Виждате ли деца, европейците най-напред са опознали гърците; още през първото хилядолетие те са се отделили от Рим, но са останали християни.
Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата като глава на църквата." Сега изяснете на децата, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа. Това отделяне на духовната страна на християнството от световния църковен ред е било нещо съвсем ново по това . Това става ясно на децата.
към текста >>
Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата
като
глава на църквата." Сега изяснете на
децата
, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа.
Но Вие можете също да описвате и да кажете на децата: "Виждате ли деца, европейците най-напред са опознали гърците; още през първото хилядолетие те са се отделили от Рим, но са останали християни.
Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата като глава на църквата." Сега изяснете на децата, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа.
Това отделяне на духовната страна на християнството от световния църковен ред е било нещо съвсем ново по това . Това става ясно на децата.
към текста >>
Това става ясно на
децата
.
Но Вие можете също да описвате и да кажете на децата: "Виждате ли деца, европейците най-напред са опознали гърците; още през първото хилядолетие те са се отделили от Рим, но са останали християни. Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата като глава на църквата." Сега изяснете на децата, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа. Това отделяне на духовната страна на християнството от световния църковен ред е било нещо съвсем ново по това .
Това става ясно на децата.
към текста >>
Трябва да се изясни на
децата
: "Европейците не са имали басма, не са имали и дума за нея.
Трябва да се изясни на децата: "Европейците не са имали басма, не са имали и дума за нея.
Не са имали и муселин, това също е ориенталска дума. Те не са могли да легнат на диван, дивана са донесли със себе си кръстоносците заедно с думата. Те не са имали матраци, матрак също е ориенталска дума. Същото се отнася и за базара, доказващ едно виждане за открито излагане на производството. По-рано в Европа не е имало подобно нещо.
към текста >>
Всичко това се е свързало и с възгледите на ориенталците за държавата, тъй
като
държавната структура в Ориента е била създадена много по-рано отколкото в Европа.
Може да се види колко много се е променила Европа в следствие на кръстоносните походи. Те не са постигнали желаното от кръстоносците. Но от това, което са научили в Ориента, в Европа са били предизвикаш многостранни преобразувания.
Всичко това се е свързало и с възгледите на ориенталците за държавата, тъй като държавната структура в Ориента е била създадена много по-рано отколкото в Европа.
В Европа структурата на управление преди походите била много по-слаба, отколкото след тях. Обхващането на широки територии в държавната организация в крайна сметка е следствие от кръстоносните походи.
към текста >>
Децата
вече са достатъчно големи, за да бъдат запознати и със следното: "Деца, вие по-рано сте научили от исторически разказа, че някога римляните са били разпрострели своето господство.
Децата вече са достатъчно големи, за да бъдат запознати и със следното: "Деца, вие по-рано сте научили от исторически разказа, че някога римляните са били разпрострели своето господство.
По това време, в началото на християнското летоброене, Европа е била много бедна и е ставала все по-бедна. От къде е идвало това обедняване? Тя е трябвало да дава своите пари на други. Европеецът е трябвало да дава своите пари на азиатците. Парите отивали по границите на Римската империя.
към текста >>
Единствено по този начин са се развили личности
като
Данте и др.
Това забогатяване се е дължало на повишаването на нейната продукция. Това е едно следствие. Кръстоносните походи са истинско преселение на народите към Азия. А към Европа се завърнаха определени умения. Единствено чрез тези умения Флоренция е могла да стане това, което е била непосредствено след това.
Единствено по този начин са се развили личности като Данте и др.
към текста >>
Всичко това опитайте да представите на
децата
в нагледни картини и да им изясните, как хората преди походите не са лежали дивани, как гражданството не е познавало канапето в хубавата стая.
Но как именно от тази бедна Европа е излязъл ентусиазмът на кръстоносните походи. Как по-късно хората са забравили своята задача и са влезли в конфликт помежду си, как аморално са се сграбчили. Как не е било изпълнено точно това, което е било цел на кръстоносните походи, а напротив, мюсюлманите са си осигурили земите. Как обаче европейците научили много в Ориента; как се създали процъфтяващи градове с богата духовна култура. Как се е подобрило и земеделието, как полята станали по-плодородни, как разцъфтяла индустрията, как се е издигнала и духовната култура.
Всичко това опитайте да представите на децата в нагледни картини и да им изясните, как хората преди походите не са лежали дивани, как гражданството не е познавало канапето в хубавата стая.
Опитайте нагледно да опишете тази история, след това предложете една истинска история. Покажете как Европа е обедняла до натуралното стопанство и отново е станала богата чрез това, което е научила. Това ще направи историята по-жива.
към текста >>
По когато искате да имате във Вашите исторически лекции това, което определяме
като
дух на истината и което ни прави живи, ще кажете: Ранке е много усърден, но той описва характерите така, че те са само едни сенки.
Не четете редовете, а между тях. Старайте се да опознаете истинския ход на действията. Опитайте да си създадете усет за това, какво е историческо представяне. По този начин Вие ще познаете кой историк е вникнал в истината и кой не е. Вие ще прочетете нещо от Ранке.
По когато искате да имате във Вашите исторически лекции това, което определяме като дух на истината и което ни прави живи, ще кажете: Ранке е много усърден, но той описва характерите така, че те са само едни сенки.
Навсякъде може да се долови: те не са от плът и кръв. И Вие можете да кажете: Аз не обичам историята да бъде игра на сенки.
към текста >>
Р.Щ.: Откритото злепоставяне пред класа ще определя
като
нож с две остриета, тъй
като
то оказва трайно въздействие и откъсва ученика от класа.
Р.Щ.: Откритото злепоставяне пред класа ще определя като нож с две остриета, тъй като то оказва трайно въздействие и откъсва ученика от класа.
Много трудно се възстановяват отношенията на такова дете, което се е изложило, пред останалия клас. Обикновено се стига до там, че децата си извоюват да напуснат училището.
към текста >>
Обикновено се стига до там, че
децата
си извоюват да напуснат училището.
Р.Щ.: Откритото злепоставяне пред класа ще определя като нож с две остриета, тъй като то оказва трайно въздействие и откъсва ученика от класа. Много трудно се възстановяват отношенията на такова дете, което се е изложило, пред останалия клас.
Обикновено се стига до там, че децата си извоюват да напуснат училището.
към текста >>
Това само по себе си не е толкова важно, но то има значение при включването на
децата
в обучението, защото когато то са влюбени учат по-малко.
Това само по себе си не е толкова важно, но то има значение при включването на децата в обучението, защото когато то са влюбени учат по-малко.
към текста >>
Едно общо увлечение на
децата
не е лошо, то не продължава дълго.
Едно общо увлечение на децата не е лошо, то не продължава дълго.
Отминава много бързо. В класа възникват надежди, които не се реализират. Това води до разочароваше и след това всичко замира от само себе си. Много полезен за класа би бил един хумористичен разказ. Опасно става едва когато започнат да се, увличат групички.
към текста >>
Под негово влияние
децата
ще станат уязвими и летаргични.
Тези неща е необходимо да се обмислят, защото те могат да играят определена роля в училищната практика. Увлечението не е най-лошото, но нездравото увлечение прави човека слаб.
Под негово влияние децата ще станат уязвими и летаргични.
При тези обстоятелства се касае за опасна слабост на децата.
към текста >>
При тези обстоятелства се касае за опасна слабост на
децата
.
Тези неща е необходимо да се обмислят, защото те могат да играят определена роля в училищната практика. Увлечението не е най-лошото, но нездравото увлечение прави човека слаб. Под негово влияние децата ще станат уязвими и летаргични.
При тези обстоятелства се касае за опасна слабост на децата.
към текста >>
Случаят е много деликатен, тъй
като
при определени действия нещата могат да вземат обрат и да се превърнат в омраза.
Случаят е много деликатен, тъй като при определени действия нещата могат да вземат обрат и да се превърнат в омраза.
към текста >>
Въобще става дума за това, че при подобни случай е необходим индивидуален подход не само към
децата
, но и в самото поведение.
Много добре е да се каже: Ти си се разгорещил, излез за пет минути и т.н.
Въобще става дума за това, че при подобни случай е необходим индивидуален подход не само към децата, но и в самото поведение.
Трябва да се направи всичко възможно, което сме убедени, че ще е полезно.
към текста >>
Но
децата
не трябва да забележат, че той ги е поканил с тази цел.
Да предположим, че няколко деца са влюбени в учител, който в къщи си има четири, пет или шест деца. А той използува най-простото средство; поканва увлеклите се деца на разходка и взема на нея и собствените си деца. Това ще помогне много.
Но децата не трябва да забележат, че той ги е поканил с тази цел.
Такива конкретни неща са полезни.
към текста >>
29.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Съдържанието на стихотворението е такова, че първите четири изречения звучат
като
очакване, а последният ред е обобщението на първите редове.
Р.Щ.: Съдържанието на стихотворението е такова, че първите четири изречения звучат като очакване, а последният ред е обобщението на първите редове.
към текста >>
"Ей" не трябва да се изговаря
като
"ай".
"Ей" не трябва да се изговаря като "ай".
към текста >>
Тези първи редове трябва да й ги кажете хумористично,
като
едно очакване.
Представете си, че пред Вас имате една зелена жаба, която Ви гледа с отворена уста и напрегнати устни и Вие й говорите с последните редове. Вие очаквате, че с първите редове тя трябва да заломоти мили песнички.
Тези първи редове трябва да й ги кажете хумористично, като едно очакване.
към текста >>
Н.: Че незначителният, малкият забелязва какво е бил големият едва след
като
той вече е повален.
Н.: Че незначителният, малкият забелязва какво е бил големият едва след като той вече е повален.
към текста >>
Ако се забележи, че само тази диета не е от особена полза, тогава трябва да се опита в продължение на един много кратък срок бих казал за 8 дни след
като
сте влезли във връзка с родителите, до завършване на сутрешните часове, когато се чете и пише, да не се дава на детето да яде, а да се остави да учи на празен стомах или да хапне съвсем малко.
Ако се забележи, че само тази диета не е от особена полза, тогава трябва да се опита в продължение на един много кратък срок бих казал за 8 дни след като сте влезли във връзка с родителите, до завършване на сутрешните часове, когато се чете и пише, да не се дава на детето да яде, а да се остави да учи на празен стомах или да хапне съвсем малко.
Тази процедура не трябва да продължава твърде дълго, а да се сменя с нормално хранене. Повторете тази диета няколко пъти за една учебна година и ще видите, че способностите на едно малко дете става дума за първите класове се променят. Моля Ви да спазвате това.
към текста >>
Течното прехранване на
децата
, тъпченето им с храна от яйца и брашно е нещо, което ги прави през първите училищни години невесели и неспособни да учат.
И въобще искам да запомните, че безсмисления начин на хранене през първите детски години, до който прибягват някои родители, особено при флегматични и сангвинични деца, допринася много за понижаването на способностите.
Течното прехранване на децата, тъпченето им с храна от яйца и брашно е нещо, което ги прави през първите училищни години невесели и неспособни да учат.
към текста >>
Р.Щ.: Защо изобщо
децата
трябва да пият какао?
Р.Щ.: Защо изобщо децата трябва да пият какао?
Съвсем не е необходимо, ако не се нуждае от какао, за да регулира храносмилането си. При деца, които имат много бързо храносмилане е по-добре да се използува какао отколкото други лекарства; но ако това не е необходимо, детето изобщо не се нуждае от такива неща. Днес децата получават много неща, които не са важни за тях.
към текста >>
Днес
децата
получават много неща, които не са важни за тях.
Р.Щ.: Защо изобщо децата трябва да пият какао? Съвсем не е необходимо, ако не се нуждае от какао, за да регулира храносмилането си. При деца, които имат много бързо храносмилане е по-добре да се използува какао отколкото други лекарства; но ако това не е необходимо, детето изобщо не се нуждае от такива неща.
Днес децата получават много неща, които не са важни за тях.
към текста >>
Т. говори за
децата
, които нямат дарба за смятане.
Т. говори за децата, които нямат дарба за смятане.
към текста >>
Това, което говоря се отнася до смятането, тъй
като
в основата на смятането лежи осъзнатото собствено движение, смисълът на движението.
Р.Щ.: Аз обаче нямах предвид обучението по геометрия.
Това, което говоря се отнася до смятането, тъй като в основата на смятането лежи осъзнатото собствено движение, смисълът на движението.
Когато се задействува по този начин, се влияе възпламеняващо върху способностите. Изважда се нещо от подсъзнателното, което при едно такова дете не е искало да излезе. Въобще чрез двигателните упражнения се стимулират липсващите способности по смятане и геометрия. За геометрията може да се направи много чрез евритмията. Също и чрез упражнения с пръчка.
към текста >>
групово обучение; без
децата
да знаят, те се разделят на две групи, способни и слаби ученици.
А.: При най-малките по смятане има изоставащи групи. Най-добре е да онагледявам всичко с пръсти, парченца хартия, топчета или копчета. Може също да се проведе т.нар.
групово обучение; без децата да знаят, те се разделят на две групи, способни и слаби ученици.
Със слабите ще се занимаваме по-специално, за да но изостават покрай тях и способните.
към текста >>
Възможно е също
децата
да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност.
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е. към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност. С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания. Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение. Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение.
Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност.
Тогава би трябвало да се освободят, да скачат в ритъм, за да се ангажират изцяло. В същото време те са обективни.
към текста >>
Бих ли препоръчал още при деца, които не искат да участвуват в евритмията, да предизвикате удоволствието им от нея
като
не ги оставяте само да наблюдават евритмизирането на останалите отстрани, но и да се опитате да направите снимки на различните движения.
Р.Щ.: Всичко това е много добре.
Бих ли препоръчал още при деца, които не искат да участвуват в евритмията, да предизвикате удоволствието им от нея като не ги оставяте само да наблюдават евритмизирането на останалите отстрани, но и да се опитате да направите снимки на различните движения.
Те би трябвало да се опростят, за да могат децата да получат нагледна представа от евритмичните форми и движения, които прави човек. Тези снимки се запечатват дълбоко в паметта и въздействуват възпламеняващо върху евритмичните способности. Затова бях помолил госпожица В. да направи такива снимки, които представят простите схематични форми на движението, които въздействуват върху художественото възприятие. Те бяха могли да се използуват, за да се разкрие на детето красотата на линията.
към текста >>
Те би трябвало да се опростят, за да могат
децата
да получат нагледна представа от евритмичните форми и движения, които прави човек.
Р.Щ.: Всичко това е много добре. Бих ли препоръчал още при деца, които не искат да участвуват в евритмията, да предизвикате удоволствието им от нея като не ги оставяте само да наблюдават евритмизирането на останалите отстрани, но и да се опитате да направите снимки на различните движения.
Те би трябвало да се опростят, за да могат децата да получат нагледна представа от евритмичните форми и движения, които прави човек.
Тези снимки се запечатват дълбоко в паметта и въздействуват възпламеняващо върху евритмичните способности. Затова бях помолил госпожица В. да направи такива снимки, които представят простите схематични форми на движението, които въздействуват върху художественото възприятие. Те бяха могли да се използуват, за да се разкрие на детето красотата на линията. Тогава ще откриете нещо, което е изключително интересно от психологическа гледна точка: детето възприема красотата на линията, която само изпълнява в евритмията, без да кокетира и да бъде суетно.
към текста >>
М.: разказа как би обяснил на
децата
динамото.
М.: разказа как би обяснил на децата динамото.
Той би се старал да наблегне навсякъде, където е възможно, на основния феномен.
към текста >>
Тъй
като
по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите ученици, особено с момичетата.
Р.Щ.: Това е много важен принцип, който може да се използува и по останалите предмети. Това е добър принцип на обучение, подходящ за всички ученици при обучението по физика. Но какво да се прави със слабите ученици?
Тъй като по физика и при такъв подход ще имате проблеми със слабите ученици, особено с момичетата.
към текста >>
О.: Тъй
като
храненето играе важна роля бих помолил г-н д-р Щайнер да ни каже още нещо за въздействието на различните храни върху тялото.
О.: Тъй като храненето играе важна роля бих помолил г-н д-р Щайнер да ни каже още нещо за въздействието на различните храни върху тялото.
към текста >>
Особено трябва да избягвате на
децата
да се предлагат такива неща
като
чай и кафе.
Р.Щ.: Отчасти Ви казах нещо и по-рано, отчасти Вие бихте открили нещо на различни места от моите лекции. Днес бих могъл да Ви кажа всички подробности в тази насока.
Особено трябва да избягвате на децата да се предлагат такива неща като чай и кафе.
към текста >>
Избягвайте чрез употребата на чай да давате възможност на
децата
за такова бягство на мисълта.
Чаят въздействува така, че мислите да не могат да се съберат, да бягат от главата. Затова чаят е подходящ за дипломатите, които винаги трябва да дърдорят нещо и не искат мисълта им логично да произтича от предходната.
Избягвайте чрез употребата на чай да давате възможност на децата за такова бягство на мисълта.
към текста >>
Кафето също не е добро за
децата
, защото от него те стават педантични.
Кафето също не е добро за децата, защото от него те стават педантични.
Кафето е обичайно за журналистите, за да могат да излагат мислите си последователно. Това не трябва да се култивира у децата. В процеса на развитие на мисленето това качество трябва да се развие по естествен път. Кафето и чаят са от нещата, които трябва да се избягват.
към текста >>
Това не трябва да се култивира у
децата
.
Кафето също не е добро за децата, защото от него те стават педантични. Кафето е обичайно за журналистите, за да могат да излагат мислите си последователно.
Това не трябва да се култивира у децата.
В процеса на развитие на мисленето това качество трябва да се развие по естествен път. Кафето и чаят са от нещата, които трябва да се избягват.
към текста >>
Важно за
децата
е всичко зелено от растенията, също и млякото.
Важно за децата е всичко зелено от растенията, също и млякото.
Възможно по-малко тъмно месо; трябва да се дава само светло месо.
към текста >>
Ако при растителните и животински форми оставите
децата
да запомнят карикатурата направена с вкус по този заобиколен път те ще могат да запомнят и останалото.
За запомнянето на органичните природни форми, на животински и растителни форми, ще спомогнете много, ако опитате да скицирате в рисунка характерните особености.
Ако при растителните и животински форми оставите децата да запомнят карикатурата направена с вкус по този заобиколен път те ще могат да запомнят и останалото.
Така би могла да се запомни една мишка.
към текста >>
Ти стоиш там
като
в стая." Оставете го да възприеме отвътре онова, което не може да разбере отвън.
Има и друга възможност за възприемането на формите. Дайте възможност на детето онова, което не може да запомни отвън, да запомни отвътре. Например, детето не може да разбере един паралелепипед, тяло ограничено от шест страни. То не може да запомни. Кажете му: "Представи си, че си едно съвсем мъничко джудже, което е влязло там.
Ти стоиш там като в стая." Оставете го да възприеме отвътре онова, което не може да разбере отвън.
То може това, Но тези неща трябва често да се повтарят с детето.
към текста >>
Тогава накарайте детето да си представи малкото
като
нещо голямо. Т.е.
При форми, подобни на минералите, това може да се постигне относително лесно. Вече става по-сложно когато се касае за възприемането на цветовете или други качества на минерала.
Тогава накарайте детето да си представи малкото като нещо голямо. Т.е.
то трябва често да си представя някакъв малък жълт кристал като огромно кристално тяло.
към текста >>
то трябва често да си представя някакъв малък жълт кристал
като
огромно кристално тяло.
При форми, подобни на минералите, това може да се постигне относително лесно. Вече става по-сложно когато се касае за възприемането на цветовете или други качества на минерала. Тогава накарайте детето да си представи малкото като нещо голямо. Т.е.
то трябва често да си представя някакъв малък жълт кристал като огромно кристално тяло.
към текста >>
В случай, че нищо не се е получило чрез подобряването на пространственото възприемане на формите и искате да се възприеме карикатуризирано, може да постигнете нещо само тогава, когато много уголемите интервалите, оставите тоновете дълго да въздействуват чрез увеличаване на отношенията между тоновете във времето представите мелодията
като
едно голямо, силно въздействие.
В случай, че нищо не се е получило чрез подобряването на пространственото възприемане на формите и искате да се възприеме карикатуризирано, може да постигнете нещо само тогава, когато много уголемите интервалите, оставите тоновете дълго да въздействуват чрез увеличаване на отношенията между тоновете във времето представите мелодията като едно голямо, силно въздействие.
Така можете да постигнете нещо. В противен случай няма да можете нищо да подобрите.
към текста >>
30.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вчера Ви помолих да помислите за тава, как ще проведете един урок за висшите и низши растения
като
давате на
децата
примери, подобни на тези, които Ви показах за медузата, мишката, коня и човека.
Вчера Ви помолих да помислите за тава, как ще проведете един урок за висшите и низши растения като давате на децата примери, подобни на тези, които Ви показах за медузата, мишката, коня и човека.
Предварително искам само да Ви кажа, че целесъобразно в обучението е преди разглеждането на животните да се занимаете с естественото развитие на растенията. Това ще Ви се отдаде, ако се постараете да дадете примери, при които едно или друго растение се характеризира в часа по ботаника.
към текста >>
При нисшите растения трябва да се обърне вниманието върху това, че има растения
като
например гъбите, които са сходни със семената на по-висшите растения, че други низши растения имат прилика с листата на висшите растения.
Т.: Това, което става с листото, за да умре то когато изгуби слънцето е до известна степен жертва и се наблюдава и при цветовете. Те умират когато са оплодени. Остава само скритият във вътрешността живот, който продължава да се развива.
При нисшите растения трябва да се обърне вниманието върху това, че има растения като например гъбите, които са сходни със семената на по-висшите растения, че други низши растения имат прилика с листата на висшите растения.
към текста >>
Тогава, ако правилно сте разработили урока, той ще срещне определено разбиране от
децата
.
Р.Щ.: Вие трябва да разглеждате растенията в самата природа, слънце, земя и т.н., трябва да ги оставите във връзка със света.
Тогава, ако правилно сте разработили урока, той ще срещне определено разбиране от децата.
към текста >>
Не сте ли виждали по полето такива цветя, от които
като
духне вятър се разлитат части.
Какво би било, ако например направите следното. Попитайте: Никога ли не сте се разделяли през лятото?
Не сте ли виждали по полето такива цветя, от които като духне вятър се разлитат части.
Те имат малки ветрилца, които излитат. Тези цветя сте ги виждали и по-рано, преди да започне лятото. Тогава те изглеждат така, все едно отгоре са само жълтите листовидни образувания. А още по-рано, през пролетта, бяха само зелените листа,които са остро нарязани.
към текста >>
След
като
направите това, вмъкнете органите, но по същото време, когато изяснявате отношението между въздух и топлина.
След като направите това, вмъкнете органите, но по същото време, когато изяснявате отношението между въздух и топлина.
Тогава може да продължите обясненията и по този начин да опитате да допълните размислите за връзката на растенията с външните елементи. Така ще постигнете следното ще свържете морфологичното с външния свят. Опитайте да го направите.
към текста >>
Р.Щ. : Беше казано чудесно, но трябва да се работи върху това,
децата
да получат поглед върху растенията: първо нисшите,след това средните, след това висшите.
Р.Щ. : Беше казано чудесно, но трябва да се работи върху това, децата да получат поглед върху растенията: първо нисшите,след това средните, след това висшите.
Не е лесно да се направи преглед на растенията, но това може да бъде от значение за обучението.
към текста >>
Децата
няма да възприемат директно идеите на метаморфозата, а връзката между вода и корен, въздух и листа, топлина и листа.
Децата няма да възприемат директно идеите на метаморфозата, а връзката между вода и корен, въздух и листа, топлина и листа.
към текста >>
Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето
като
едно постоянно брачно легло.
Процесът на оплождане при растенията не е нещо толкова особено забележително, колкото се възприема в днешното абстрактно природонаучно време.
Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло.
Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане. Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес. Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят. Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план.
към текста >>
Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда
като
важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес.
Процесът на оплождане при растенията не е нещо толкова особено забележително, колкото се възприема в днешното абстрактно природонаучно време. Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло. Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане.
Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес.
Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят. Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план. Искам да следвате насоката. Търсете правилната методика, правилния подход към растенията.
към текста >>
Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло
като
един вид недовършена сфера.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства.
Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера.
Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек. Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
Растителният свят се отнася към човека така, както Ви казах сега и Вие трябва да опитате да изясните на
децата
как корените са свързани повече с човешките мисли, цветовете повече с човешките чувстващ емоциите.
Растителният свят се отнася към човека така, както Ви казах сега и Вие трябва да опитате да изясните на децата как корените са свързани повече с човешките мисли, цветовете повече с човешките чувстващ емоциите.
към текста >>
Опитайте да преведете идеите, които Ви изясних на езика на
децата
.
Опитайте да преведете идеите, които Ви изясних на езика на децата.
Напрегнете фантазията си н за следващия път трябва да можете да описвате растителния свят съвсем живо.
към текста >>
След това ще обогатите мислите си,
като
очертаете разликата между едногодишни и многогодишни растения, между западни, средноевропейски, източноевропейски растителен свят.
След това ще обогатите мислите си, като очертаете разликата между едногодишни и многогодишни растения, между западни, средноевропейски, източноевропейски растителен свят.
Обогатете и с това, че през лятото цялата земя спи, а през зимата е будна.
към текста >>
Тогава ще видите, че правите добро на
децата
, ако не им давате външни, а вътрешни сравнения.
Как въздейства земята върху растението? Земята въздейства върху растението, както човешкото тяло действа върху душата. Навсякъде растителния свят е обратното на човек, така че когато стигнете до растителния свят, до човешкото тяло и земята сами ще направите извода трябва да се сравняват. Аз искам да дам само указания, за да можете за следващия път да откриете още неща.
Тогава ще видите, че правите добро на децата, ако не им давате външни, а вътрешни сравнения.
към текста >>
31.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
При човека чувства, страданията, афектите продължават и в съня, но там те ще изглеждат
като
растенията.
Когато наближава лятото, още когато наближава пролетта, над земята се разстила дрямка. Тя става все по-силна и силна; това е само пространствено разпространение. Когато растението се развива най-силно, спи най-много. А през есента дрямката отминава, тогава растенията вече ги няма, а дрямката не се шири над земята.
При човека чувства, страданията, афектите продължават и в съня, но там те ще изглеждат като растенията.
към текста >>
Кокотката: тя изглежда,
като
карамфил.
Това, което е невидимо в човешката душа, скритите особености на човека, кокетството става видимо при растенията. При будния човек ние не виждаме, това, но при спящия човек може да се наблюдава по-ясно.
Кокотката: тя изглежда, като карамфил.
Когато видите един скучен човек, той изглежда така, все едно от тялото му излизат огромни листа.
към текста >>
Един курсист смята, че растенията са
като
сънищата на земята.
Един курсист смята, че растенията са като сънищата на земята.
към текста >>
Вие трябва например да започнете с
децата
така: "Вижте например лютичето, едно растение, което можем да изровим от земята, което отдолу има корени, на което се развиват стебло, листа, цветове, а след това тичинки, плодници, от които се появява плодът".
Вие трябва например да започнете с децата така: "Вижте например лютичето, едно растение, което можем да изровим от земята, което отдолу има корени, на което се развиват стебло, листа, цветове, а след това тичинки, плодници, от които се появява плодът".
Такова растение се показва на детето.
към текста >>
Дървото е същото,
като
ливадата, върху която растат растенията.
Ако искаме можем, да разглеждаме, ливадата така. По цялата ливада, например растат жълти лютичета. Тя е покрита с отделните; цветя, чиито корени са в земята и които растат по цялата ливада. При дървото все едно, че ливадата се е вдигнала нагоре и по нея, растат много цветове. Самото стебло е къс земя.
Дървото е същото, като ливадата, върху която растат растенията.
към текста >>
В земята има нещо кореновидно; от него израства нещо
като
стълбце, листа.
След това от дървото преминаваме към глухарчето или лайката.
В земята има нещо кореновидно; от него израства нещо като стълбце, листа.
Но горе има кошничка от цветове, едно до друго стоят малки цветчета. Сега ние имаме: дървото, сенникоцветните и обикновеното растения, стебленото растение. При дървото е така, все едно, че растенията растат там горе. При сенникоцветните цветът е горе, но тук няма листа на цветовете, това са безбройни, напълно развити цветя.
към текста >>
Под една площ с мъхове или гъби има нещо
като
гигантско дърво и ако земята не можа да погълне това долу, не можа да го задържи, при себе си, то то пробива навън.
По този начин Вие получавате онова, което е истинския душевен живот на земята, отразен в растенията, мъхове, лишеи, гъби разпространяват под земята всичко онова, което им липсва, остава само етерната субстанция, не физическата. Когато това етерно растение излезе над земята, тогава то ще образува това, което избуява чрез действието на всички външни сили, това което са гъби, мъхове, лишеи.
Под една площ с мъхове или гъби има нещо като гигантско дърво и ако земята не можа да погълне това долу, не можа да го задържи, при себе си, то то пробива навън.
към текста >>
Ако аз обаче бих могъл, да извлека от земята гъба или лишей, така че онова, което е от долу
като
етерна субстанция да излезе на въздух, то бих извлякъл цяло дърво, и това, което са били гъби навън биха станали цветове и ще изглеждат
като
дървета.
Дървото е частица от самата земя, стебло и клони. Навън се издига само това, което при гъбите и лишеите още е отдолу. Така че промъквайки се надолу в земята би променило всичко, ако се остави да потъне от листата и цветовете биха се получили мъхове, лишеи, гъби и за него би настъпила зима. Само ще избегне зимата.
Ако аз обаче бих могъл, да извлека от земята гъба или лишей, така че онова, което е от долу като етерна субстанция да излезе на въздух, то бих извлякъл цяло дърво, и това, което са били гъби навън биха станали цветове и ще изглеждат като дървета.
А едногодишните растения са вътре по средата. Сенникоцветни, само под една форма, е онова което се получава след това. Ако сенникоцветните отидат надолу биха се развили предимно отделни цветове, сенникоцветните, са нещо, което би могло да се нарече бързо израсло дърво.
към текста >>
Това тя прави през лятото и желанието се изкачва
като
растение.
Така и в земята може да живее едно желание. Земята има потребност да остави желанието да потече в съня.
Това тя прави през лятото и желанието се изкачва като растение.
Чак отгоре то става видимо като водна лилия. Долу под земята то живее като желание, горе става.
към текста >>
Чак отгоре то става видимо
като
водна лилия.
Така и в земята може да живее едно желание. Земята има потребност да остави желанието да потече в съня. Това тя прави през лятото и желанието се изкачва като растение.
Чак отгоре то става видимо като водна лилия.
Долу под земята то живее като желание, горе става.
към текста >>
Долу под земята то живее
като
желание, горе става.
Така и в земята може да живее едно желание. Земята има потребност да остави желанието да потече в съня. Това тя прави през лятото и желанието се изкачва като растение. Чак отгоре то става видимо като водна лилия.
Долу под земята то живее като желание, горе става.
към текста >>
От тук ще видите, че земята не спи
като
човек, а на различни места спи повече, повече е будна, повече спи, повече е будна.
Един тих сън сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на съня с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се събужда през лятото от един дълбок, здрав сън с дърветата.
От тук ще видите, че земята не спи като човек, а на различни места спи повече, повече е будна, повече спи, повече е будна.
Както и човек, на когото очите или другите сетива същевременно спят, бодърстват и сънуват.
към текста >>
32.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но нещата не стоят така, въпреки че човешката глава може да бъде разглеждана
като
израз на душевното.
Р.Щ.: Всички тези неща напомнят на времето на френологията, когато по известен начин се събират човешките душевни качества и след това се търсят издадени по главата места, които се свързват с душевните качества.
Но нещата не стоят така, въпреки че човешката глава може да бъде разглеждана като израз на душевното.
Може да се каже, че ако някой има силно изпъкнало чело, то той може да бъде философ, докато ако челото му е хлътнало назад и е надарен, може да стане творец. Не може да се каже, че творецът "седи" някъде, но може да се усети какво се крие в едната или другата форма. Става дума за това,че по този начин се, открива душата: който е по-интелектуален, това проличава на челото му; ако има грижа, това пробягва по челото. Същото е и при това търсене сред растенията. Аз мисля, че не трябва да се търси така повърхностно, трябва да се проникне във същността и да се определят истинските отношения.
към текста >>
Целият растителен свят може да се разглежда
като
едно единствено растение.
Целият растителен свят може да се разглежда като едно единствено растение.
към текста >>
Нашата растителност не е същата
като
в другото полукълбо.
Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда. Тя носи съня на другата страна. Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията. Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е. на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията.
Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо.
Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас. При растенията всичко е в листата, всичко при тях е преобразено листо.
към текста >>
Децата
мислят.
Вие всички не знаете нищо за това, което сте правили когато сте били съвсем малки човечета. Да, мили деца, няма ли у вас още нещо, за което вие не знаете, че сте го правили?
Децата мислят.
Тогава някой може да отговори: "Как съм спал." Да, как като малки вие сте лежели в леглото и сте спали, тогава вие спите като съвсем малки, тогава вие спите, лежейки в леглото.
към текста >>
Тогава някой може да отговори: "Как съм спал." Да, как
като
малки вие сте лежели в леглото и сте спали, тогава вие спите
като
съвсем малки, тогава вие спите, лежейки в леглото.
Вие всички не знаете нищо за това, което сте правили когато сте били съвсем малки човечета. Да, мили деца, няма ли у вас още нещо, за което вие не знаете, че сте го правили? Децата мислят.
Тогава някой може да отговори: "Как съм спал." Да, как като малки вие сте лежели в леглото и сте спали, тогава вие спите като съвсем малки, тогава вие спите, лежейки в леглото.
към текста >>
"Това са водораслите" сега трябва да разкаже на
децата
нещо повече за водораслите.
От своите малки братя и сестри вие знаете, че първо се учи да се говори и ходи. Първо говоренето и после ходенето или първо ходенето и после говоренето. Това е свойството, което вашите души придобиват, първоначално вие не сте го имали. Вие сте научили нещо, след това можете повече, когато вече можете да ходите и говорите. Сега да излезем сред природата и да потърсим нещо, което може повече от гъбите.
"Това са водораслите" сега трябва да разкаже на децата нещо повече за водораслите.
"Това са мъхове" трябва да покаже на децата мъхове. Това, което е във водораслите и мъховете може вече много повече от това, което е в гъбите.
към текста >>
"Това са мъхове" трябва да покаже на
децата
мъхове.
Първо говоренето и после ходенето или първо ходенето и после говоренето. Това е свойството, което вашите души придобиват, първоначално вие не сте го имали. Вие сте научили нещо, след това можете повече, когато вече можете да ходите и говорите. Сега да излезем сред природата и да потърсим нещо, което може повече от гъбите. "Това са водораслите" сега трябва да разкаже на децата нещо повече за водораслите.
"Това са мъхове" трябва да покаже на децата мъхове.
Това, което е във водораслите и мъховете може вече много повече от това, което е в гъбите.
към текста >>
Първо вие сте казвали "Вилхелм", когато сте имали предвид себе си." Сега оставете
децата
, да разкажат нещо, което знаят за детството си.
Този момент може да се сравни с папратите. Вие можете да си спомняте за вашия душевен живот все по-добре и по-добре. Ние трябва да си изясним, как сте стигнали до там да кажете "аз". Това е приблизително времето, за което можете да си спомняте. "Аз"-ът едва все по-близо.
Първо вие сте казвали "Вилхелм", когато сте имали предвид себе си." Сега оставете децата, да разкажат нещо, което знаят за детството си.
След това им кажете: "Виждаш ли наистина по-рано в твоята душа е било така, все едно всичко спи; тогава наистина в душата ти е било нощ. Но тя вече се е събудила. Сега си по-буден, от преди иначе не би станал умен. Но ти все още и спиш, не всичко в теб се е събудило, много неща още спят. Само една част се е събудила.
към текста >>
На него ще му стане ясно
като
му се покаже растение от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове.
Твоите душевни качества на 4 5 години се доближават до това, което ще ти покажа сега." Ние трябва да представим на детето някои растения от иглолистните, които са по-завършени от папратите. След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен живот, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти.
На него ще му стане ясно като му се покаже растение от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове.
Така е било и с твоята душа преди да дойдеш в училище.
към текста >>
Сега покажете на
децата
нещо от рода на есенния минзухар.
Сега покажете на децата нещо от рода на есенния минзухар.
При него всичко е просто. Сравнете го с 7-та, 8-та, 9-та година.
към текста >>
Процесът на оплождане не се разглежда с
децата
.
Това е принцип! Вие разглеждате целия растителен свят с изключение на онова, което става в растението, когато цвета дава плод. Но Вие обръщате вниманието на детето върху това, че от цветовете на висшите растения се раждат плодове. Това може да се сравни с вашата душа, когато завършите училище. Всичко до появата на цвета може да се сравнява само с това, което става до половата зрелост.
Процесът на оплождане не се разглежда с децата.
към текста >>
Ще кажа и още нещо: "Виждате ли деца, как когато сте били съвсем малки сте имали само нещо
като
спяща душа." След това се напомня на детето за следното: "В какво се е състояла твоята основна радост
като
малко дете?
Ще кажа и още нещо: "Виждате ли деца, как когато сте били съвсем малки сте имали само нещо като спяща душа." След това се напомня на детето за следното: "В какво се е състояла твоята основна радост като малко дете?
Сега ти си забравил това, защото си пораснал, но ти го виждаш сега при твоята малка сестричка. В какво е нейната най-голяма радост? Най-напред в биберона и шишето с мляко. След това идва времето на по-големите братлета или сестричета, при които няма просто радост от шишето с мляко, а радост от това, че могат да играят. Да, виж, аз първо ти говорех за гъбите, за водораслите, за мъховете.
към текста >>
Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу,
като
гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това,
като
цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина.
Ние трябва да отидем в гората, ако искаме да ги опознаем. Те растат там, където е влажно, където е сенчесто. Те не се осмеляват да излязат на слънца. Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задоволявал с мляко и биберон. При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина.
Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина.
"Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
към текста >>
"Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй
като
обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
Те растат там, където е влажно, където е сенчесто. Те не се осмеляват да излязат на слънца. Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задоволявал с мляко и биберон. При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина. Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина.
"Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
към текста >>
Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй
като
това съответства на реалността.
Следователно душевните качества до половата зрелост могат да се сравняват с растителния свят. След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което растението няма. Но когато растението се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните.
Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй като това съответства на реалността.
Децата не могат да разберат процеса на оплождане, за разлика от процеса на растеж, защото той може да бъде сравнен с растителния процес на душата. Както душата на детето се различава през отделните периоди, така се различават растенията от гъбата до лютичето, което обикновено се причислява към високоразвитите растения. Наистина е така, когато през пролетта жълтите лютичета изчезнат на сочните ливади това напомня на душевното състояние, на душевното настроение на 14 15 годишни момчета и момичета.
към текста >>
Децата
не могат да разберат процеса на оплождане, за разлика от процеса на растеж, защото той може да бъде сравнен с растителния процес на душата.
Следователно душевните качества до половата зрелост могат да се сравняват с растителния свят. След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което растението няма. Но когато растението се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните. Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй като това съответства на реалността.
Децата не могат да разберат процеса на оплождане, за разлика от процеса на растеж, защото той може да бъде сравнен с растителния процес на душата.
Както душата на детето се различава през отделните периоди, така се различават растенията от гъбата до лютичето, което обикновено се причислява към високоразвитите растения. Наистина е така, когато през пролетта жълтите лютичета изчезнат на сочните ливади това напомня на душевното състояние, на душевното настроение на 14 15 годишни момчета и момичета.
към текста >>
На
децата
може да се представи, целия растителен свят
като
картина на развиваща детска душа.
Ако един ботаник подходи по този начин, то и той ще получи една растителна система, съответствуваща на действителността.
На децата може да се представи, целия растителен свят като картина на развиваща детска душа.
към текста >>
При
децата
духовното в главата е още спящо, следователно не мисленето въобще, а детското мислене, което още спи, се ориентира към кореноподобните.
Не трябва да се подхожда само по този начин, както правят старите френолози, а трябва да съществува едно по-широко гледище. Тогава ще откриете, че не е съвсем правилно всички кореноподобни проста просто да се свързват в едно с мисленето.
При децата духовното в главата е още спящо, следователно не мисленето въобще, а детското мислене, което още спи, се ориентира към кореноподобните.
към текста >>
33.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
сексуална просвета на
децата
.
Тук има още нещо важно. Вие съвсем съзнателно сте целели да бъде разгледан от всички страни въпроса за т.нар.
сексуална просвета на децата.
Тук е дадено всичко възможно "за" и "против".
към текста >>
Ако Вие подходите така, че обясните на
децата
процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н.,
децата
ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си.
Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека.
Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>
Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от
децата
на сложните процеси на растеж и оплождане.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека.
Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане.
Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>
Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи
като
обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота.
Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>
Колкото по-живо се описва, толкова повече
децата
взимат участие в работата.
Обръщам вниманието Ви върху това, че е важно да се направи избор и да се разчлени така, че често да се връща към тази област. Важен е и вида на изложението. Опитайте да предадете истинността на материята така, че детето винаги да има чувството, че описанието е напълно живо, описвате индустрията все едно, че сами работите там. При рудодобива, също така и т.н. Възможно по-живо!
Колкото по-живо се описва, толкова повече децата взимат участие в работата.
към текста >>
Вие ще обясните на детето какво е един голям и един малък ъгъл,
като
най-напред нарисувате ъгъл,
като
направите раменете един път големи, един път малки.
Вие ще обясните на детето какво е един голям и един малък ъгъл, като най-напред нарисувате ъгъл, като направите раменете един път големи, един път малки.
Кой ъгъл е по-голям? Двата са еднакви по големина!
към текста >>
Но ако цялото разсъждение до утре поставите, на друга основа, ще бъде добре да помислите дали не можете да поднесете на
децата
понятието за лице, и големина на лицето по по-рационален начин.
Р.Щ.: Може да са подходи така.
Но ако цялото разсъждение до утре поставите, на друга основа, ще бъде добре да помислите дали не можете да поднесете на децата понятието за лице, и големина на лицето по по-рационален начин.
Детето познава квадрата и Вие искате да му обясните, че той е една площ и че тази площ може да бъде по-голяма или по-малка.
към текста >>
Второ. Помислете за утре, как бихте поставили на
децата
задачите които да извършат пресмятането без да лишат числата, това, което обикновено се нарича смятане наум.
Второ. Помислете за утре, как бихте поставили на децата задачите които да извършат пресмятането без да лишат числата, това, което обикновено се нарича смятане наум.
към текста >>
Задачата е разработена така, че
децата
да развият съобразителността си при схващането на ситуации.
Помислете, Вие бихте поставили на детето задача: Отнякъде тръгва пощенски раздавач, който изминава толкова мили. След него тръгва друг раздавач на колело. Той изминава толкова мили. Кога раздавачът с колелото ще настигне ходещият раздавач?
Задачата е разработена така, че децата да развият съобразителността си при схващането на ситуации.
към текста >>
34.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Да се упражнява
като
се знае наизуст!.
Р.Щ.: Да се упражнява като се знае наизуст!.
към текста >>
Имам предвид: Как трябва правилно да се подходи и в коя възраст трябва да се има такъв подход, че действително да се разбере какво е лице и че то се получава
като
се умножи дължината по ширината.
Имам предвид: Как трябва правилно да се подходи и в коя възраст трябва да се има такъв подход, че действително да се разбере какво е лице и че то се получава като се умножи дължината по ширината.
Как ще се постигне това, детето да разбере понятието за лице? Зависи от това къде се включва урока за площта. Трябва да се каже: не е добре уроците, за площта да се слагат преди да е взето смятането с букви. Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с букви. Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с букви.
към текста >>
Те могат да бъдат рационални едва след
като
вече сме взели смятането с букви.
Имам предвид: Как трябва правилно да се подходи и в коя възраст трябва да се има такъв подход, че действително да се разбере какво е лице и че то се получава като се умножи дължината по ширината. Как ще се постигне това, детето да разбере понятието за лице? Зависи от това къде се включва урока за площта. Трябва да се каже: не е добре уроците, за площта да се слагат преди да е взето смятането с букви.
Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с букви.
Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с букви.
към текста >>
И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там,
децата
да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с букви?
И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там, децата да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с букви?
Искам да Ви насоча към това и след това ще продължите. Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто.
към текста >>
Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с
децата
лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто.
И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там, децата да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с букви? Искам да Ви насоча към това и след това ще продължите.
Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто.
към текста >>
Така даденото по-горе е една формула, която ще отбележа
като
основна.
К е капитал; Р е равно на процент; Т е равно на време; е; равно на лихва.
Така даденото по-горе е една формула, която ще отбележа като основна.
Така съм направил първата крачка на прехода код смятането с букви. Когато детето има тази формула, то трябва само да замести числата и винаги ще получи, верен отговор. След това имаме изведената оттук формула:
към текста >>
По този начин ние предаваме на
децата
изчисляването на капитала и сега можем да преминем към смятането с букви.
По този начин ние предаваме на децата изчисляването на капитала и сега можем да преминем към смятането с букви.
Спокойно можете да кажете: "Ние учихме, че 25 е сума от 8 и 7 и 5 и 5,25 8+7+5+5". Детето веднъж е научило това. Сега, след като сте им обяснили това, може да им кажете: "Тук /вместо 25/ може да стои друга сума, а вместо 8,7,5,5 може да стоят други числа, така че можем да кажем "някакво си число". Тогава означете например: сума. И означете: а + в + с.
към текста >>
Сега, след
като
сте им обяснили това, може да им кажете: "Тук /вместо 25/ може да стои друга сума, а вместо 8,7,5,5 може да стоят други числа, така че можем да кажем "някакво си число".
По този начин ние предаваме на децата изчисляването на капитала и сега можем да преминем към смятането с букви. Спокойно можете да кажете: "Ние учихме, че 25 е сума от 8 и 7 и 5 и 5,25 8+7+5+5". Детето веднъж е научило това.
Сега, след като сте им обяснили това, може да им кажете: "Тук /вместо 25/ може да стои друга сума, а вместо 8,7,5,5 може да стоят други числа, така че можем да кажем "някакво си число".
Тогава означете например: сума. И означете: а + в + с. Но ако означите с “с" първата петица, втората също трябва да означите с "с". Така, както вместо капитал написах К, на това място сложих "с".
към текста >>
След
като
сте показали в един конкретен случай прехода от число към букви, тогава; можете да развиете и понятието умножение и от конкретното 9,9 можете да развиете а, а.
След като сте показали в един конкретен случай прехода от число към букви, тогава; можете да развиете и понятието умножение и от конкретното 9,9 можете да развиете а, а.
Или от а, 2 можете да развиете а, в и т.н. Това е пътя, по който се преминава от смятането с числа към смятане с букви. А оттук и към изчисляването на лицето, а.а = а².
към текста >>
Р.Щ. разказва, че Гаус
като
седемгодишно момче веднъж дошъл до следното решение: Била поставена задачата да се съберат числата от 1 до 100.
Р.Щ. разказва, че Гаус като седемгодишно момче веднъж дошъл до следното решение: Била поставена задачата да се съберат числата от 1 до 100.
Гаус помислил, че би било по-просто да се стигне до резултата, като се вземат същите числа още веднъж и да се подредят така към първата редица от 1 до 100, че първата редица да може да се представи.
към текста >>
Гаус помислил, че би било по-просто да се стигне до резултата,
като
се вземат същите числа още веднъж и да се подредят така към първата редица от 1 до 100, че първата редица да може да се представи.
Р.Щ. разказва, че Гаус като седемгодишно момче веднъж дошъл до следното решение: Била поставена задачата да се съберат числата от 1 до 100.
Гаус помислил, че би било по-просто да се стигне до резултата, като се вземат същите числа още веднъж и да се подредят така към първата редица от 1 до 100, че първата редица да може да се представи.
към текста >>
10100 и след това трябва само да се раздели на две тъй
като
числата от 1 до 100 са събрани два пъти, единия път напред и единия път назад получава се 5050.
10100 и след това трябва само да се раздели на две тъй като числата от 1 до 100 са събрани два пъти, единия път напред и единия път назад получава се 5050.
Така Гаус за удивление на своя учител реши на ум поставената задача.
към текста >>
Най-добре би било да преминете към това да обясните на
децата
часовника в неговите разновидности,
като
стенен часовник, ръчен часовник и т.н.
Най-добре би било да преминете към това да обясните на децата часовника в неговите разновидности, като стенен часовник, ръчен часовник и т.н.
към текста >>
Как да се научат
децата
да откриват поетичното в английския и френския език.
IV. Как се формира поетичното в английския и френския.
Как да се научат децата да откриват поетичното в английския и френския език.
към текста >>
Всичко това се предава на
децата
непосредствено преди.да напуснат училище.
V. Как може да се обясни на детето понятието за елипса, хипербола, кръг и понятието за геометрическо място?
Всичко това се предава на децата непосредствено преди.да напуснат училище.
към текста >>
35.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
На
децата
трябва да се дава реалното.
Р.Щ.: В тази форма никой днес не може да натрупа капитал. Тя има реална стойност само тогава, когато Т е равно или по-малко от една година. Защото реално има два случая: или лихвата се изтегля всяка година и тогава винаги остава същия начален капитал, или лихвата остава при капитала и тогава е необходимо изчисляване на сложна лихва. Ако изключим Т, това означава, че се изчислява за една година, тогава е реално.
На децата трябва да се дава реалното.
към текста >>
Тогава "а" е напълно разделено, тъй
като
вече няма остатък, а = n в.
Тогава "а" е напълно разделено, тъй като вече няма остатък, а = n в.
Аз съм извадил n пъти "в", разделил съм а на в,-а= n, цялото а е изчерпано. Аз съм открил, че мога да го направя и по този начин преминавам от изваждане към деление.
към текста >>
Ойген Дюринг отхвърля имагинерните числа
като
безсмислица и казва за дефиницията на Гаушен за имагинерните числа, че била магария, че не е реалност.
Р.Щ.: Едно отрицателно число е умалител, който повече няма умаляемо; желание за една операция, за която няма повече материал, която не може да бъде изпълнена.
Ойген Дюринг отхвърля имагинерните числа като безсмислица и казва за дефиницията на Гаушен за имагинерните числа, че била магария, че не е реалност.
към текста >>
Едва след започването на алгебрата, през единадесетата, дванадесета година, се преминава към степенуване и коренуване, тъй
като
при коренуването степенуването играе роля на алгебричен полином,
Едва след започването на алгебрата, през единадесетата, дванадесета година, се преминава към степенуване и коренуване, тъй като при коренуването степенуването играе роля на алгебричен полином,
към текста >>
Защото след алгебрата е много по-лесно
децата
да степенуват и коренуват, докато преди това ще се отнеме много повече време.
Р.Щ.: Вие изхождате от това, че с алгебрата трябва да се започне възможно по-скоро, от единадесет, дванадесет години и едва след това да се премине към степенуване и коренуване.
Защото след алгебрата е много по-лесно децата да степенуват и коренуват, докато преди това ще се отнеме много повече време.
Вие ще преподаваше много по-лесно, ако предварително сте взели с децата алгебрата.
към текста >>
Вие ще преподаваше много по-лесно, ако предварително сте взели с
децата
алгебрата.
Р.Щ.: Вие изхождате от това, че с алгебрата трябва да се започне възможно по-скоро, от единадесет, дванадесет години и едва след това да се премине към степенуване и коренуване. Защото след алгебрата е много по-лесно децата да степенуват и коренуват, докато преди това ще се отнеме много повече време.
Вие ще преподаваше много по-лесно, ако предварително сте взели с децата алгебрата.
към текста >>
Аз бих дал тук за пример на
децата
понятие за хронология.
Аз бих дал тук за пример на децата понятие за хронология.
Ако се каже "9-10, век" представата не е конкретна. Как бихте направили така, че у децата да се създаде конкретна представа за времето?
към текста >>
Как бихте направили така, че у
децата
да се създаде конкретна представа за времето?
Аз бих дал тук за пример на децата понятие за хронология. Ако се каже "9-10, век" представата не е конкретна.
Как бихте направили така, че у децата да се създаде конкретна представа за времето?
към текста >>
Бихте могли да обясните на
децата
: "След
като
ти сега си на толкова години, на каква възраст са майка ти и баща ти?
Бихте могли да обясните на децата: "След като ти сега си на толкова години, на каква възраст са майка ти и баща ти?
А на каква възраст са баба ти и дядо ти? Проследете поколенията и обяснете на детето, че една поредица от три поколения прави около сто години. За сто години минават три поколения. Преди сто години са били прародителите. Преди девет столетия са били не три, а 9.3=27 генерации.
към текста >>
След
като
по този начин създам конкретна представа на
децата
за времето, бих им описал нашествията на маджарите.
Преди сто години са били прародителите. Преди девет столетия са били не три, а 9.3=27 генерации. На детето се казва: "Представи си, ти държиш баща си за ръка, той е хванал твоя дядо, той пък твоя пра-дядо и т.н. Ако се наредите така един до друг, кой под ред би бил Хенрих I, кои под ред биха били маджарите около 926 година? Двадесет и седмия човек би бил тогава."След това бих представил тези неща нагледно.
След като по този начин създам конкретна представа на децата за времето, бих им описал нашествията на маджарите.
Бих им обяснил как по това време маджарите са нападнали Средна Европа. Как диво са настъпвали те, така че всички са трябвало да бягат. Как след това нахлулите маджари са опожарявали села и гори. Бих им описал маджарите наистина образно.
към текста >>
Бих Ви помолил само, да поднасяте всичко това образно, живо, за да се създадат у
децата
образни картини, така че те да могат да възприемат всичко ясно.
Бих Ви помолил само, да поднасяте всичко това образно, живо, за да се създадат у децата образни картини, така че те да могат да възприемат всичко ясно.
Вие трябва да ангажирате фантазията и да използувате нещата, които Ви показах за конкретизиране на времето. Не е толкова важно да се знае например през коя година е била битката при Зама и т.н., но когато се знае, когато си представиш кога е управлявал Карл Велики чрез хванатите за ръка поколения, се получава една нагледна, конкретна представа за времето. Това време става по-близко да наистина става по-близко когато се знае, че Карл Велики се намира при тридесетия предшественик.
към текста >>
36.
Възпитанието като социален въпрос. Духовни, културноисторически и социални основи на валдорфската педагогика
GA_296 Възпитанието
КАТО
СОЦИАЛЕН ВЪПРОС
КАТО СОЦИАЛЕН ВЪПРОС
към текста >>
37.
Съдържание
GA_296 Възпитанието
Възпитанието
като
въпрос на формирането на учителя
Възпитанието като въпрос на формирането на учителя
към текста >>
38.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
След една работа, която позволи да се погледне дълбоко в това, което днес се случва в човешките души, това, което съществува днес
като
вътрешна трагичност в човешкото развитие, отново мога да съм на това място, което е толкова тясно свързано с онази дейност, за която ние трябва да вярваме, че може да ни дари със силата да превърнем днешната трагичност на човечеството отново в изпълнен с надежда попътен вятър.
След една работа, която позволи да се погледне дълбоко в това, което днес се случва в човешките души, това, което съществува днес като вътрешна трагичност в човешкото развитие, отново мога да съм на това място, което е толкова тясно свързано с онази дейност, за която ние трябва да вярваме, че може да ни дари със силата да превърнем днешната трагичност на човечеството отново в изпълнен с надежда попътен вятър.
към текста >>
Тъй
като
единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота
като
цяло човечество.
В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха.
Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество.
В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора.
към текста >>
Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй
като
тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми.
Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми.
И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание. Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание.
към текста >>
Всичко, което се е вляло в човечеството
като
импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка.
Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо. Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо. Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине.
Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка.
към текста >>
За индиеца гладът означава нещо съвсем различно отколкото за европееца, тъй
като
индиецът има зад гърба си едно хилядолетия по-продължително духовно развитие от това на европееца.
Тя се оповестява вече и в това, което и следващите години ще донесат. В момента има само външни симптоми, които се проявяват в Азия, и за които Европа все още мълчи мълчи поради разбираеми причини. Например че в Индия почти повече от половината население умира от глад, това ще роди от духовността именно на индийския народ нещо коренно различно от това, което се е разиграло в Европа. Това са външни симптоми. Но и по отношение на тях хората днес са раз делени на две същностно различни групи.
За индиеца гладът означава нещо съвсем различно отколкото за европееца, тъй като индиецът има зад гърба си едно хилядолетия по-продължително духовно развитие от това на европееца.
Тези неща трябва да бъдат строго съблюдавани днес от този, който желае да разбере нещо от хода на развитието на човечеството. Днес трябва да сме наясно, че това, което обикновено се нарича социален въпрос е нещо много по-сложно отколкото обикновено се мисли. Този социален въпрос е едно съпътстващо явление на културата, която израсна след средата на 15 век. Често съм говорил и пред вас тук за този значим отрязък от историята на цивилизованото човечество в средата на 15 век. След този момент постепенно израсна новото оцветяване на естествената наука.
към текста >>
А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората
като
духовна полза от модерния индустриализъм.
Тук в Швейцария ви говорих за особения вид естествена наука, казах ви, че някои умни хора, които днес разсъждават върху това, какво може да даде естествената наука, вече казват: Това, което новата естествена наука привнася, не е света, а един призрак на света. Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят.
А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм.
Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете.
към текста >>
Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита
като
такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете. Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас. При растението то не е по-малко.
Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
Всичко, което е събрано
като
сили и взаимоотношения между силите в машината, е
като
бистра вода за човешките сетива и разум.
Вземете машината, тя е видима от всички страни. Знае се: силата се проявява така, буталото е поставено така и така в отвора, триенето е такова и такова, можем да изчислим ефекта на полза, ако познаваме отделните елементи зад машината няма нищо, което ни подтиква да си кажем: това е нещо, което не може да бъде схванато в обикновения не виждащ човешки разум. Това означава твърде много за контакта на човека с машината. И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно. Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека.
Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум.
То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки
към текста >>
Тъй
като
какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното?
А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително.
Тъй като какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното?
По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията. Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската). Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система. Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал. А самата астрономия, какъв е нейният идеал?
към текста >>
Да разглежда цялата световна постройка
като
машина.
По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията. Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската). Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система. Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал. А самата астрономия, какъв е нейният идеал?
Да разглежда цялата световна постройка като машина.
И към това онези дела, онези дейности на човека на машините!
към текста >>
Тогава в един такъв лозунг ще са изразени и трите неща
като
предизвикателство към хората.
Една мощна партия днес се нарича "Социалдемокрация", това означава: тя е събрала социализъм и демокрация, въпреки че те са две противоположности. Но тя ги е обединила, и е пропуснала духовното. Защото социализма тя може да съотнесе само към икономическото, а демокрацията само към държавно-правовото. Към духовното би се съотнесъл индивидуализма. Свободата, тя е пропусната в думата Социалдемокрация, иначе би се казвало: индивидуална или индивидуалистична Социалдемокрация.
Тогава в един такъв лозунг ще са изразени и трите неща като предизвикателство към хората.
Но за по-новото време е характерно третото да се пропуска, в известен смисъл третото действително да се превръща в Мая, в голямата измама за цивилизованото човечество на Запада, на Европа и на колониалните и наследници, Америка. Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос. В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства. Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл.
към текста >>
Това ще трябва да бъде проумяно
като
единствено благо,
като
действително спасение на човечеството.
Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на човечеството.
Но ние не бива да се заблуждаваме относно това, че именно защото това са интензивни, непобедими исторически предизвикателства за съвремието, за тези, които дълбоко провиждат нещата ще възникнат други предизвикателства. Порасналите хора ще трябва да живеят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно демократично, духовно либерално.
към текста >>
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с
децата
, ако трябва да ги възпитаваме така, че
като
възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл?
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл?
А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието. В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред. В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието. Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука". В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието.
към текста >>
Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй
като
се намира в единство с онези същества, на които наподобява.
Наблюдавайте в крайна сметка детето с разбиране и ще от криете навсякъде: детето наподобява, то прави това, което правят и големите. Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби. Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния свят преди зачеването си. Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии.
Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява.
След това човек бива поставян във физическия свят. Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението. Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира. Колкото повече детето не живее в собствената си душа, а в душата на обкръжението, в душите на обкръжението, толкова по-благотворно е това за него.
към текста >>
Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират
като
хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира.
Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят. Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението.
Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира.
Колкото повече детето не живее в собствената си душа, а в душата на обкръжението, в душите на обкръжението, толкова по-благотворно е това за него.
към текста >>
В миналото хората можеха, тъй
като
животът им беше по-инстинктивен, да се оставят инстинктивно на това наподобяване.
В миналото хората можеха, тъй като животът им беше по-инстинктивен, да се оставят инстинктивно на това наподобяване.
В бъдеще това няма да е така. В бъдеще ще трябва да се следи детето да наподобява. В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си? Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора.
към текста >>
Свободен човек става само, когато
като
дете е бил интензивен наподобител.
В бъдеще това няма да е така. В бъдеще ще трябва да се следи детето да наподобява. В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си? Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора.
Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител.
Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването. Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
към текста >>
Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще изживеят в социалния организъм
като
равноправието на хората.
Вие знаете: от седмата година до половото съзряване, до 14, 15 година в детето живее силата, която може да се нарече дела по силата на авторитета. Детето не би могло да бъде споходено от по-голямо добро от това да осъществява това, което предприема затова, защото уважавани хора от обкръжението му казват: Това е правилно, това трябва да се направи. Нищо не е по-пагубно за детето от това, да се научи на собствена преценка прекалено рано преди половото съзряване. Усещането за авторитет между 7 и 14 година ще трябва да бъде развито в по-интензивен и усилен мащаб, отколкото в миналото. Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко възпитание в тези години в смисъла на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се събуди в детето.
Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще изживеят в социалния организъм като равноправието на хората.
Равноправието на хората няма да присъства по друг начин, защото хората никога няма да съзреят за равноправието, ако в детството не им в тях не е посято чувството за авторитет. В миналото може и да е била достатъчна една съвсем малка степен на чувство за авторитет, в бъдеще тя няма да е достатъчна. И това чувство трябва да бъде силно вкоренено в детето, за да съзреят хората за това, което съвсем няма да може да бъде обсъждано като историческо предизвикателство, тъй като се явява като такова.
към текста >>
И това чувство трябва да бъде силно вкоренено в детето, за да съзреят хората за това, което съвсем няма да може да бъде обсъждано
като
историческо предизвикателство, тъй
като
се явява
като
такова.
Усещането за авторитет между 7 и 14 година ще трябва да бъде развито в по-интензивен и усилен мащаб, отколкото в миналото. Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко възпитание в тези години в смисъла на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се събуди в детето. Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще изживеят в социалния организъм като равноправието на хората. Равноправието на хората няма да присъства по друг начин, защото хората никога няма да съзреят за равноправието, ако в детството не им в тях не е посято чувството за авторитет. В миналото може и да е била достатъчна една съвсем малка степен на чувство за авторитет, в бъдеще тя няма да е достатъчна.
И това чувство трябва да бъде силно вкоренено в детето, за да съзреят хората за това, което съвсем няма да може да бъде обсъждано като историческо предизвикателство, тъй като се явява като такова.
към текста >>
и то трябва да си проправи път, тъй
като
само така може да се потърси доброто.
Всичко това, което е училищно възпитание, училищно преподаване в тази епоха, ще трябва да бъде устроено така, че хората да могат да достигнат до тази висина на възгледа, за която говорихме току що. Сега ви питам: колко е отдалечено днешното човечество, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от прозрението на тези неща? Как трябва да се работи за да си проправи път това прозрение?
и то трябва да си проправи път, тъй като само така може да се потърси доброто.
към текста >>
Това се разиграва в Русия
като
възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм.
Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия.
Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм.
Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството.
към текста >>
Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй
като
те изхождат от един почти невероятен принцип.
Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм.
Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип.
Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството. Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>
Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени
като
някой, който съвършено не разбира от социален живот.
Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството.
Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само
като
конкретен случай на общата човешка любов изобщо.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо.
То е само един конкретен случай на общата любов към човека. А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно. Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
към текста >>
А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато
децата
напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо. То е само един конкретен случай на общата любов към човека.
А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно.
Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
към текста >>
А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или учение, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй
като
те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека.
А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или учение, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека.
към текста >>
Това е нещото, което трябва да намери място в човешките души
като
убеждение.
Така че, въпросите, пред които сме изправени трябва да бъдат приведени в една духовна атмосфера.
Това е нещото, което трябва да намери място в човешките души като убеждение.
И още веднъж бих желал да подчертая: Може да се дискутира относно това, колко дълго време или колко малко време ще е нужно, докато едно подобно убеждение проникне в човешките души. Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което човечеството се стреми несъзнателно. Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството. То беше залегнало и в основата на често казваното от мен: духовната наука трябва да бъде разглеждана във връзка с големите исторически задачи на съвремието. Хората днес са безкрайно далеч от способността да преценяват нещата по току що описания начин.
към текста >>
Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата
като
големи предизвикателства на времето,
като
исторически изисквания и необходимости на човечеството.
Така че, въпросите, пред които сме изправени трябва да бъдат приведени в една духовна атмосфера. Това е нещото, което трябва да намери място в човешките души като убеждение. И още веднъж бих желал да подчертая: Може да се дискутира относно това, колко дълго време или колко малко време ще е нужно, докато едно подобно убеждение проникне в човешките души. Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което човечеството се стреми несъзнателно.
Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството.
То беше залегнало и в основата на често казваното от мен: духовната наука трябва да бъде разглеждана във връзка с големите исторически задачи на съвремието. Хората днес са безкрайно далеч от способността да преценяват нещата по току що описания начин. В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността. Защото как ще се ориентират хората в големия въпрос, който ги доведе дотам да разбират точно противоположното като Мая, идеология?
към текста >>
Защото как ще се ориентират хората в големия въпрос, който ги доведе дотам да разбират точно противоположното
като
Мая, идеология?
Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което човечеството се стреми несъзнателно. Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството. То беше залегнало и в основата на често казваното от мен: духовната наука трябва да бъде разглеждана във връзка с големите исторически задачи на съвремието. Хората днес са безкрайно далеч от способността да преценяват нещата по току що описания начин. В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността.
Защото как ще се ориентират хората в големия въпрос, който ги доведе дотам да разбират точно противоположното като Мая, идеология?
към текста >>
Това, че ориенталците обозначават външния свят
като
Мая това е древно.
Но какво изплува? Виждате ли, импулсът, който кара човешките души от Ориента и Окцидента да мислят е различен, когато го схванем конкретно идеално. Но той съдържа и своеобразното, че предизвиква еднакво душевно настроение в Ориента и в Окцидента. Това душевно настроение също трябва да бъде обгърнато с поглед.
Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно.
Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена. В съвремието то отсъствува. Имаше го преди. Тъй като светогледа за Мая в известен смисъл остаря, над Ориента се спусна едно в известен смисъл пасивно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма. Фатализъм, оставяне да се случва това, което желае да се случи: пасивност на човешката воля.
към текста >>
Това мистично схващане на света
като
Мая имаше своето огромно значение в древните времена.
Но какво изплува? Виждате ли, импулсът, който кара човешките души от Ориента и Окцидента да мислят е различен, когато го схванем конкретно идеално. Но той съдържа и своеобразното, че предизвиква еднакво душевно настроение в Ориента и в Окцидента. Това душевно настроение също трябва да бъде обгърнато с поглед. Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно.
Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена.
В съвремието то отсъствува. Имаше го преди. Тъй като светогледа за Мая в известен смисъл остаря, над Ориента се спусна едно в известен смисъл пасивно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма. Фатализъм, оставяне да се случва това, което желае да се случи: пасивност на човешката воля.
към текста >>
Тъй
като
светогледа за Мая в известен смисъл остаря, над Ориента се спусна едно в известен смисъл пасивно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма.
Това душевно настроение също трябва да бъде обгърнато с поглед. Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно. Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена. В съвремието то отсъствува. Имаше го преди.
Тъй като светогледа за Мая в известен смисъл остаря, над Ориента се спусна едно в известен смисъл пасивно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма.
Фатализъм, оставяне да се случва това, което желае да се случи: пасивност на човешката воля.
към текста >>
За това имаме гимназията, едно наподобяване на онова, което беше
като
едно естествено душевно устройство за човека, достигнал почти до половата зрялост, тъй
като
гърцизма се разви така, че голямата маса от хората беше беден народ, роби, илоти.
Върху световното развитие на човека се гледа едностранчиво. Ако прегледаме днешното човешко световно развитие, както то се е образувало от предишни състояния, то от това развитие ние ще извлечем един духовен елемент, който обаче, както казахме, вече се е превърнал в идеология за хората. Върху какво е построен той? Той е построен върху гърцизма. В основни линии това, което е най-дълбокия импулс на душевното ни устройство носи в себе си нещо гръцко.
За това имаме гимназията, едно наподобяване на онова, което беше като едно естествено душевно устройство за човека, достигнал почти до половата зрялост, тъй като гърцизма се разви така, че голямата маса от хората беше беден народ, роби, илоти.
Завоевателите имаха различна кръв. Иначе родените бяха носители на духовния живот, пълноправни носители на духовния живот. Вие ще видите отражение на това в гръцката пластика. Погледнете една глава на Меркурий често съм го споменавал тук с различно поставените уши, с на пълно различния нос, с напълно различно разположените очи. Изработвайки главата на Меркурий гърците насочваха онази народност,която бяха завоювали, онази народност, на която предоставиха външната търговия.
към текста >>
Не мислете, че това, което се образува
като
гръцка душевна структура, е нещо, което намира израз само в общото душевно устройство!
Не мислете, че това, което се образува като гръцка душевна структура, е нещо, което намира израз само в общото душевно устройство!
Тя се изразява и в словообразуването и словослагателството в гръцкия език. Гръцкият език е построен върху една аристократична социална душевна структура. Ние още носим това в духовния си живот. Затова не сме преживели обновление на духа, когато настъпи средата на 15 век, а преживяхме ренесанс или реформация, не обновление на духовния си живот, а само едно опресняване на старото. Ние още носим това в духовния си живот.
към текста >>
Гърците възпитаваха
децата
и младежта си така, както беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота. При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им.
Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот. Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема
като
идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота. При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им. Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им. Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот.
Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Икономиката не може да бъде обособена
като
ренесанс.
Икономиката не може да бъде обособена като ренесанс.
Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него. Икономическият живот трябва да е съвременен. И така третият елемент е европейския цивилизационно-стопански живот. В тези три области, тъй като те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред. Това може да се осъществи само посредством триделния социален организъм.
към текста >>
Защото, естествено може да се живее според римското право,
децата
или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него.
Икономиката не може да бъде обособена като ренесанс.
Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него.
Икономическият живот трябва да е съвременен. И така третият елемент е европейския цивилизационно-стопански живот. В тези три области, тъй като те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред. Това може да се осъществи само посредством триделния социален организъм.
към текста >>
В тези три области, тъй
като
те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред.
Икономиката не може да бъде обособена като ренесанс. Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него. Икономическият живот трябва да е съвременен. И така третият елемент е европейския цивилизационно-стопански живот.
В тези три области, тъй като те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред.
Това може да се осъществи само посредством триделния социален организъм.
към текста >>
Хора
като
Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от гърцизма.
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от гърцизма.
Вече не може да се живее с правовата държава, взета от римското право. На нас ни остава единствено стопанския живот, казаха те. В бъдеще, каза Енгелс, трябва да се ръководят само стоки и производителни процеси, хората вече не бива да се управляват. Това е колкото правилно, толкова и едностранчиво правилно, но ужасно едностранчиво.
към текста >>
А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй
като
те са станали граждански.
Пролетариатът се стреми натам. То има все още неупотребен мозък. Лимонът е все още неизтискан, тогава в мозъка се изкачва и нещо атавистично. Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред.
А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански.
Те са по-големи еснафи от действителните еснафи. Те са превзели еснафството и са го развили до един вид висша култура. От другата страна съществува едно ужасно послушание. Това послушание ще трябва да бъде прекратено едва в бъдеще.
към текста >>
Ако някому е известно какво се случва именно през втората половина на 19 век в националните икономики в науката, за да бъдат разбрани тези три понятия Стока, Работа и Капитал, то той ще знае и каква невъзможна наука се е образувала, тъй
като
цялата тази наука не е достатъчна.
Какво ли не са казвали хората в социалните науки за да проникнат в тези три понятия!
Ако някому е известно какво се случва именно през втората половина на 19 век в националните икономики в науката, за да бъдат разбрани тези три понятия Стока, Работа и Капитал, то той ще знае и каква невъзможна наука се е образувала, тъй като цялата тази наука не е достатъчна.
Известният професор Луйо Брентано, съвременното светило на националноикономическите науки в Централна Европа, скоро написа една статия, която се казва: " Предприемачът". В нея той развива белезите на предприемача, три отличителни знака на предприемача. Бих желал да ви кажа само третия отличителен белег на предприемача според Брентано. Третият е този, че производствените средства се употребяват за собствена сметка и риск. Единствено понятието на добрия Брентано, който е светилото на днешната университетска националикономика, е така притулено, че в края на същата статия той щастливо прозира, кой е предприемач освен фабриканта и заводския управник: такъв е именно и модерния работник.
към текста >>
Модерният работник е един предприемач, тъй
като
той има производствените средства, т.е.
Известният професор Луйо Брентано, съвременното светило на националноикономическите науки в Централна Европа, скоро написа една статия, която се казва: " Предприемачът". В нея той развива белезите на предприемача, три отличителни знака на предприемача. Бих желал да ви кажа само третия отличителен белег на предприемача според Брентано. Третият е този, че производствените средства се употребяват за собствена сметка и риск. Единствено понятието на добрия Брентано, който е светилото на днешната университетска националикономика, е така притулено, че в края на същата статия той щастливо прозира, кой е предприемач освен фабриканта и заводския управник: такъв е именно и модерния работник.
Модерният работник е един предприемач, тъй като той има производствените средства, т.е.
своята собствена работна сила, и я предлага на пазара за собствена сметка и на собствен риск. Понятието на господин Луйо Брентано относно предприемача е толкова ясно, че работникът също попада в тази графа. Както виждате така протича днешната икономическа наука! То е смешно. Но днес не можем да се отдадем на смях, защото университетите все още заемат водеща позиция в духовния живот.
към текста >>
Библията посочва нещо от този път,
като
говори за капитализма
като
за мамонизъм.
Във всеки случай, това се получава по един заобиколен път.
Библията посочва нещо от този път, като говори за капитализма като за мамонизъм.
Тя свързва капитала с един особен род духовност. Ако желаем да открием действуващата в капитализма духовност, мамонизма, то ще ни е нужна интуиция. В Библията това е написано. Но днес ни е необходимо едно познание за света, което да повдигне това в модерното време.
към текста >>
39.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
В крайна сметка всичко, което се случва в съвремието, зависи от това, което от 15 век насам живее в човечеството
като
порив отделната индивидуалност да се постави на върха на личността, да стане една цяла личност.
Ако искаме да разберем каква задача има антропософската духовна наука в съвремието и в бъдещето, то ние, както чухме това преди време, а също и вчера, ние трябва да включим в наблюденията си и характера на развитието на човечеството от средата на 15 век насам.
В крайна сметка всичко, което се случва в съвремието, зависи от това, което от 15 век насам живее в човечеството като порив отделната индивидуалност да се постави на върха на личността, да стане една цяла личност.
Подобно нещо не беше възможно, а и съвсем не беше задача на човечеството в по-ранните епохи на човешкото развитие. Ако искаме да разберем големия прелом, в който се намираме, то ние трябва да обхванем подобни неща още по-задълбочено, такива каквито са, и каквито вчера отново описах.
към текста >>
Ние все още гледаме на държавата си
като
на онова образувание, което принципно беше римската империя.
Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство. Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство. А начинът, по който сме свикнали да гледаме на правото и на това, което е свързано в правото, то е отзвук отрическото душевно устройство.
Ние все още гледаме на държавата си като на онова образувание, което принципно беше римската империя.
И едва когато се прозре, как в това хаотично съвремие трябва да се потопи триделението на социалния организъм, ще възникне способността за ясно виждане и отчетливо желание.
към текста >>
Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс,
като
един отзвук на гръцката култура.
За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище.
Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура.
А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция. Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>
А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде
като
структура на висшето училище от Гърция.
Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура.
А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция.
Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>
Нужно е само да си спомните, че римляните проследиха произхода си назад до онази сбирщина от разбойници в близост до Рим, които бяха свикани, за да основат Рим
като
разбойнически лагер, че основателят на Рим не суче от нежното майчино мляко, а както знае те, той е оставен в гората да бозае от едно животно, от вълчица.
Вече съм споменавал това тук. Докато гръцката социална структура който може да се нарече и държавна структура излезе напълно, обособи се напълно от кръвното родство, то произхождащото от кръвта не премина в римската култура. Върху римската култура се прехвърли порива, да се дели така, както се разчленяваше в Гърция, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта. И докато на нито един грък от древността не би хрумнало да се съмнява в това, че съществуват хора от "по-долен" вид, хора от народа-завоевател, и хора от "по-висш" вид, арийци, при римляните това не беше така. В римската империя хората носеха в себе си силното съзнание, че делението на социалната структура е изведено от властта, от насилието.
Нужно е само да си спомните, че римляните проследиха произхода си назад до онази сбирщина от разбойници в близост до Рим, които бяха свикани, за да основат Рим като разбойнически лагер, че основателят на Рим не суче от нежното майчино мляко, а както знае те, той е оставен в гората да бозае от едно животно, от вълчица.
към текста >>
Ето защо, това което сме съхранили
като
правови и държавнически понятия изхожда от римското душевно устройство.
Всичко това са неща, които така са врастнали в римското същество, и които са довели дотам, че в Рим всичко, което е социалния организъм се разделя на абстрактни понятия.
Ето защо, това което сме съхранили като правови и държавнически понятия изхожда от римското душевно устройство.
към текста >>
Виждате ли, човек трябва често да си спомня тези истории, тъй
като
колкото и да са гротескни, той ще се срещне тук или там с тях.
Виждате ли, човек трябва често да си спомня тези истории, тъй като колкото и да са гротескни, той ще се срещне тук или там с тях.
Но и настроението, което прониква тези истории, в края на краищата показва, че целия ни обществен живот е построен върху римската същност, и то в едни области повече отколкото в други. Не е ли така, човекът днес не е гражданин на света поради това, че е станал човек и е изправен като човек, а той е гражданин в света защото е признат и вписан като такъв на едно или друго място. Всички тези неща трябва да се съотнасят към римската същност. Силата на кръвта е преминала в регистратурата.
към текста >>
Не е ли така, човекът днес не е гражданин на света поради това, че е станал човек и е изправен
като
човек, а той е гражданин в света защото е признат и вписан
като
такъв на едно или друго място.
Виждате ли, човек трябва често да си спомня тези истории, тъй като колкото и да са гротескни, той ще се срещне тук или там с тях. Но и настроението, което прониква тези истории, в края на краищата показва, че целия ни обществен живот е построен върху римската същност, и то в едни области повече отколкото в други.
Не е ли така, човекът днес не е гражданин на света поради това, че е станал човек и е изправен като човек, а той е гражданин в света защото е признат и вписан като такъв на едно или друго място.
Всички тези неща трябва да се съотнасят към римската същност. Силата на кръвта е преминала в регистратурата.
към текста >>
Това води дотам, че днес, когато тези неща се намират в декадентност, в упадък, много хора изобщо не вярват в ценността на това, което имат
като
хора, а в ценността на това, което са постигнали в някаква йерархия от чиновници, в ценността на един или друг чиновнически пост.
Това води дотам, че днес, когато тези неща се намират в декадентност, в упадък, много хора изобщо не вярват в ценността на това, което имат като хора, а в ценността на това, което са постигнали в някаква йерархия от чиновници, в ценността на един или друг чиновнически пост.
Човекът предпочита много повече да е нещо безлично в смисъла на римските правови понятия, отколкото да е личност. И сега, от 15 век насам несъзнателния, подсъзнателният стремеж на човека е да построи всичко на върха на личността. Това ни уверява, че по отношение на духовния си живот и по отношение на правовия живот ние сме изостанали от времето, че и по отношение на двете ни е нужно обновление, едно действително обновление. Това, което трябва да се обяви като обновление в човешките души е свързано с много по-дълбоки импулси на човешкото развитие изобщо.
към текста >>
Това, което трябва да се обяви
като
обновление в човешките души е свързано с много по-дълбоки импулси на човешкото развитие изобщо.
Това води дотам, че днес, когато тези неща се намират в декадентност, в упадък, много хора изобщо не вярват в ценността на това, което имат като хора, а в ценността на това, което са постигнали в някаква йерархия от чиновници, в ценността на един или друг чиновнически пост. Човекът предпочита много повече да е нещо безлично в смисъла на римските правови понятия, отколкото да е личност. И сега, от 15 век насам несъзнателния, подсъзнателният стремеж на човека е да построи всичко на върха на личността. Това ни уверява, че по отношение на духовния си живот и по отношение на правовия живот ние сме изостанали от времето, че и по отношение на двете ни е нужно обновление, едно действително обновление.
Това, което трябва да се обяви като обновление в човешките души е свързано с много по-дълбоки импулси на човешкото развитие изобщо.
към текста >>
Нищо друго не може да се признае тук, освен това, което идва от сетивните наблюдения и това, което се произвежда
като
мисли върху сетивното наблюдение.
Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на познанието се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи научен начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения.
Нищо друго не може да се признае тук, освен това, което идва от сетивните наблюдения и това, което се произвежда като мисли върху сетивното наблюдение.
Вчера споменах това и преди последното ми отпътуване отново ви обърнах внимание върху това, че днес вече съществуват достатъчно хора, които за стъпват правилното схващане, че с едно такова природонаблюдение, каквото придобиваме по току що описания начин получаваме само един призрачен образ на природата. Образът, който естествоизпитателя се създава за света, е един призрак на света, той не е действителния свят. Ето защо трябва да кажем: от средата на 15 век насам човечеството е в състояние да си състави един призрачен образ на света по отношение на едната му половина. Зад нея обаче за науката на посвещението се крие нещо много по-дълбоко, и то трябва да бъде изведено пред душите ни.
към текста >>
Виждате ли, сетивното наблюдение
като
такова не може да се коригира.
Виждате ли, сетивното наблюдение като такова не може да се коригира.
Дори и да го разглеждаме като Мая то принципно е безразлично към един по-дълбок светоглед. Сетивното наблюдение не може да се коригира, то е такова, каквото е. Едно червено цвете е едно червено цвете. Без значение дали го разглеждате като Мая или като действителност, то е това, което е. Така цялото сетивно наблюдение е това, което е.
към текста >>
Дори и да го разглеждаме
като
Мая то принципно е безразлично към един по-дълбок светоглед.
Виждате ли, сетивното наблюдение като такова не може да се коригира.
Дори и да го разглеждаме като Мая то принципно е безразлично към един по-дълбок светоглед.
Сетивното наблюдение не може да се коригира, то е такова, каквото е. Едно червено цвете е едно червено цвете. Без значение дали го разглеждате като Мая или като действителност, то е това, което е. Така цялото сетивно наблюдение е това, което е. Дискусията започва в мига, когато ние създадем мислите си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме като едно или друго, интерпретираме го като едно или друго.
към текста >>
Без значение дали го разглеждате
като
Мая или
като
действителност, то е това, което е.
Виждате ли, сетивното наблюдение като такова не може да се коригира. Дори и да го разглеждаме като Мая то принципно е безразлично към един по-дълбок светоглед. Сетивното наблюдение не може да се коригира, то е такова, каквото е. Едно червено цвете е едно червено цвете.
Без значение дали го разглеждате като Мая или като действителност, то е това, което е.
Така цялото сетивно наблюдение е това, което е. Дискусията започва в мига, когато ние създадем мислите си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме като едно или друго, интерпретираме го като едно или друго. Едва тогава започва трудността. И защо трудността започва тогава? Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството.
към текста >>
Дискусията започва в мига, когато ние създадем мислите си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме
като
едно или друго, интерпретираме го
като
едно или друго.
Дори и да го разглеждаме като Мая то принципно е безразлично към един по-дълбок светоглед. Сетивното наблюдение не може да се коригира, то е такова, каквото е. Едно червено цвете е едно червено цвете. Без значение дали го разглеждате като Мая или като действителност, то е това, което е. Така цялото сетивно наблюдение е това, което е.
Дискусията започва в мига, когато ние създадем мислите си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме като едно или друго, интерпретираме го като едно или друго.
Едва тогава започва трудността. И защо трудността започва тогава? Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството. В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен смисъл. Този, който има възможност да се спре върху понятията на човечеството преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на човечеството бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации.
към текста >>
Тя започва поради причината, че понятията, които ние
като
хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството.
Без значение дали го разглеждате като Мая или като действителност, то е това, което е. Така цялото сетивно наблюдение е това, което е. Дискусията започва в мига, когато ние създадем мислите си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме като едно или друго, интерпретираме го като едно или друго. Едва тогава започва трудността. И защо трудността започва тогава?
Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството.
В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен смисъл. Този, който има възможност да се спре върху понятията на човечеството преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на човечеството бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации. Абстрактността на понятията съществува като такава, каквато е сега едва от средата на 15 век насам.
към текста >>
Абстрактността на понятията съществува
като
такава, каквато е сега едва от средата на 15 век насам.
Едва тогава започва трудността. И защо трудността започва тогава? Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството. В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен смисъл. Този, който има възможност да се спре върху понятията на човечеството преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на човечеството бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации.
Абстрактността на понятията съществува като такава, каквато е сега едва от средата на 15 век насам.
към текста >>
Защо сме се развили
като
човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим?
Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим?
Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия? Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение.
към текста >>
Защо развихме ние
като
цяло човечество тези абстрактни понятия?
Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим?
Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия?
Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб.
към текста >>
Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме
като
цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят.
Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим? Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия?
Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят.
Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето!
към текста >>
Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем
като
хляб.
Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия? Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение.
Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб.
Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им. Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието.
към текста >>
Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия
като
една чиста мисловност.
Виждате ли, това лежи в основата на Гьотевото схващане за природата. Гьоте не желае да изразява при родните закони с понятия. Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа.
Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност.
А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло. И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души. Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло. Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло.
към текста >>
Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били
като
дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа. Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло. И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души.
Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло.
към текста >>
Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея
като
индустриализъм прави волята на човека безсмислена.
Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност. А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл.
Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена.
Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно. Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>
Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй
като
една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това!
А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност. А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл. Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена.
Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това!
Това означава нещо извънредно. Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>
Виждате ли, ако например четете нещо
като
речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект.
Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект.
Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй като за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено. За ориенталецът делата посредством машината, посредством индустриализма са нещо безсмислено. И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н.
към текста >>
Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй
като
за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено.
Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект.
Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй като за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено.
За ориенталецът делата посредством машината, посредством индустриализма са нещо безсмислено. И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н. -, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност.
към текста >>
-, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй
като
ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината
като
работа, има една определена особеност.
Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй като за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено. За ориенталецът делата посредством машината, посредством индустриализма са нещо безсмислено. И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н.
-, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност.
Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл. Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл. Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл. С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл. Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл!
към текста >>
Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме
като
воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие.
Ако разгледате една модерна фабрика с всичко, което тя съдържа, то няма значение надхвърлящо земното развитие. В него се поставя човешката воля, без това да има космически смисъл. Помислете какво означава това. То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно познание, което е призрачно, което не се докосва до действителността. Ние изпълняваме все повече и повече дейности, за които ни е нужна машина.
Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие.
към текста >>
То има смисъла, че ние
като
човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл.
То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа.
към текста >>
Тъй
като
хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами.
Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа.
И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл,
като
извлечем смисъла от духовното,
като
си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа.
Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля.
А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа.
По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
По рано те не бяха нужни, тъй
като
волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа.
То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа.
По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа.
Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй
като
развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието.
Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да възпитаваме.
Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието.
За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието. И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието. И едва след това можем да излезем в духа.
към текста >>
Но ако изискваш от хората да рисуват
като
Рафаел, не си прав.
Най-добре можем да започнем да желаем да достигнем духа във възпитанието, ако възпитаваме така, както то може да бъде извлечено от духа и познаването му. В днешно време много неща трябва да бъдат осмислени по новому. Затова обаче е нужно едно старателно и интимно развито вътрешно чувство за истина. Днес трябва да сме наясно с това, че вътрешното чувство за истина трябва да се прилага и там, където днес още не сме свикнали да го употребяваме. Виждате ли, мисля, че някои днес биха останали изумени, ако му се каже: Ти си прав, ако особено почиташ Рафаел заради картините му.
Но ако изискваш от хората да рисуват като Рафаел, не си прав.
Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил лош художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето. Човек не би могъл да чувства времето, ако не усеща тези неща така, че да усеща непрестанно задачите на едно определено време. В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока. Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа. В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща!
към текста >>
Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува
като
Рафаел би бил лош художник: тъй
като
той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето.
В днешно време много неща трябва да бъдат осмислени по новому. Затова обаче е нужно едно старателно и интимно развито вътрешно чувство за истина. Днес трябва да сме наясно с това, че вътрешното чувство за истина трябва да се прилага и там, където днес още не сме свикнали да го употребяваме. Виждате ли, мисля, че някои днес биха останали изумени, ако му се каже: Ти си прав, ако особено почиташ Рафаел заради картините му. Но ако изискваш от хората да рисуват като Рафаел, не си прав.
Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил лош художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето.
Човек не би могъл да чувства времето, ако не усеща тези неща така, че да усеща непрестанно задачите на едно определено време. В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока. Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа. В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща! Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало.
към текста >>
Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй
като
човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата
като
лъжа.
Виждате ли, мисля, че някои днес биха останали изумени, ако му се каже: Ти си прав, ако особено почиташ Рафаел заради картините му. Но ако изискваш от хората да рисуват като Рафаел, не си прав. Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил лош художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето. Човек не би могъл да чувства времето, ако не усеща тези неща така, че да усеща непрестанно задачите на едно определено време. В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока.
Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа.
В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща! Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените.
към текста >>
Но за това именно става дума, че например се чувства
като
истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана
като
нещо минало и също да и се възхищаваме
като
на нещо минало.
Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил лош художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето. Човек не би могъл да чувства времето, ако не усеща тези неща така, че да усеща непрестанно задачите на едно определено време. В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока. Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа. В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща!
Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало.
Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените. Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност. Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>
Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие"
като
в една действителност.
В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща! Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените.
Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност.
Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>
Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме
като
в непосредствена действителност.
Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените. Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност.
Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина
като
една реалност пред себе си.
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си.
Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие". Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща? Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело. И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини?
към текста >>
Преди човека духовния свят, от който той произлиза само
като
една мисъл на божеството, заживяващ
като
действителен човек едва с ражда нето си.
Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл.
Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си.
след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането.
към текста >>
Ние обучаваме
децата
си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие.
Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това? То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота.
Ние обучаваме децата си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие.
Това, което липсва по този начин на човека, идва от там, че силите, които е трябвало да бъдат развити в определени младежки години, не са били събудени, това го превръща в проблематична натура. Само това е нужно да се знае!
към текста >>
Постепенно нашето възпитание стана такова,
като
че ли ние искаме да крачим към това, което вчера описах
като
механизиране на духа, вегетаризиране на душата, анимализиране на телата.
Затова вчера трябваше да кажа: ако желаем в бъдеще едно истинско социално устройство, то ние трябва да го подготвим именно с възпитанието на човека. Затова е необходимо, относно тези неща да се смята с големи, а не с малки суми.
Постепенно нашето възпитание стана такова, като че ли ние искаме да крачим към това, което вчера описах като механизиране на духа, вегетаризиране на душата, анимализиране на телата.
към текста >>
Преди всичко ние трябва да сме много внимателни във всичко от съвремието, което се възхвалява
като
нещо специално,
като
особено лечебно.
Ние не бива да крачим към това. Ние трябва да развием силно силите, които могат да бъдат събудени в човешката детска душа, за да може по-късно човекът да напусне развитието си през детството. Днес той гледа назад към детството, чувства се върнат в него, не може да извлече от детството си нещо, защото нищо не е било развито. Но нашите принципи на възпитание трябва коренно да се променят, ако искаме да постигнем в тази точка правилното!
Преди всичко ние трябва да сме много внимателни във всичко от съвремието, което се възхвалява като нещо специално, като особено лечебно.
към текста >>
Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем концентрация у
децата
.
Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем концентрация у децата.
Това ние можем да постигнем по начина, по който днешният човек се нуждае от него, единствено когато премахнем нещо, което днес е много почитано: ако премахнем проклетия учебен план от училищата, това убийствено средство за истинското развитие на човешките сили. Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езикознание, от 9 10 география, от 10 11 история! Всичко, което между 7 8 е преминало през душата, се изтрива между 8 9 и т.н. В тези неща днес е необходимо нещата да се поставят в основата. Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението.
към текста >>
Господин Молт реши да основе едно такова училище за
децата
на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой.
Виждате какви задачи има една работеща за бъдещето педагогика. В тези неща са заложени положителните проблеми, които са изправени пред днешните хора, които сериозно обмислят социалното дело. За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система.
Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой.
Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава. До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е. ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно. Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека?
към текста >>
Днес някои разглеждат това
като
идеал.
ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно. Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека? Съществуват хора, които разсъждават в тази посока така, че ни се иска да кажем: светът стои на главата си, и той трябва да бъде поставен отново на краката си. защото има хора, които искат още да скъсят часовете, така че предмети те да се изучават по половин час, и да следват един след друг.
Днес някои разглеждат това като идеал.
Само трябва да си представим какъв невъзможен калейдоскоп дава това, едно след друго: религия, смятане, география, рисуване, пеене! И вътре в главата то изглежда все едно в калейдоскопа са разхвърляни безразборно камъчета. Само за външния свят то "прилича на нещо", защото не е налице и най-малката връзка. И никой не желае да повярва, че днес е необходимо да се мисли на едро, не на дребно, че е нужно да имаме големи, обхватни гледни точки. Днес отново и отново можем да преживеем това, че на хората им е удобно да казват: Да, революция е нужна!
към текста >>
Но ако отидем при тях с неща
като
например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за триделението, те казват: Не разбираме това, много е сложно.
Само за външния свят то "прилича на нещо", защото не е налице и най-малката връзка. И никой не желае да повярва, че днес е необходимо да се мисли на едро, не на дребно, че е нужно да имаме големи, обхватни гледни точки. Днес отново и отново можем да преживеем това, че на хората им е удобно да казват: Да, революция е нужна! Дори и една голяма част от еснафите днес вярват в революцията. Не зная, дали и тук е така, но съществуват обширни области, в които дори една голяма част от еснафите вярват в необходимостта от революция.
Но ако отидем при тях с неща като например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за триделението, те казват: Не разбираме това, много е сложно.
Още Лихтенберг каза: Когато се съберат една глава и една книга и звукът е на кухо, то не винаги вината е на книгата. Но, не е ли така, хората не вярват днес в тези неща, защото не винаги самопознанието е това, което е най-силно застъпено в душите. Но често можем и да видим, че и в доста обширни области еснафите вярват в революцията. Но тогава те казват: Е да, човек не може да се довери на толкова големи неща, на толкова големи мисли, трябва да ни кажеш например как да се социализира обувното производство, как да се социализират аптеките, как да се социализира това и това, трябва да ни кажеш как ще продавам в социализираната държава подправките си.
към текста >>
40.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
От това време насам хората трябваше, тъй
като
в тази епоха се развива съзнаващата душа, да разсъжда ват все по-съзнателно и по-съзнателно върху социалните отношения.
Трите понятия са стока, работа и капитал. Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия. Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански. Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения. Животът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек.
От това време насам хората трябваше, тъй като в тази епоха се развива съзнаващата душа, да разсъжда ват все по-съзнателно и по-съзнателно върху социалните отношения.
И така се разгърнаха всички възможни посоки и възгледи относно социалното човешко съжителство. Това започва със школата например кантилистите, след това продължава със школата на физиократите, с Адам Смит, с различните утопични течения, Прудон, Фурие и т.н., до новата социалдемокрация от една страна и към по-новата школова националикономика от друга страна. Интересно е, по-новата социалдемократическа теория, която се опира на Маркс, Енгелс и други, да се сравни с по-новата школова национал-икономика. По-новата школова национал-икономика е напълно непродуктивна. Тя не създава никакви понятия, които да могат да се влеят в социалната воля.
към текста >>
Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй
като
нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея.
А вие знаете, че въпреки големия, възхитителен напредък на естествознанието, който в никакъв случай не бива да бъде отричан от Духовната наука, модерната училищна наука всъщност се обявява в отрицание на всичко, което извира от духа. И така национал-икономиката всъщност иска да наблюдава единствено това, което се случва в икономическия живот. Но наблюдаването на икономическия живот в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха мисли, които биха могли да носят икономическите факти. Икономическите факти протичаха от само себе си. Хората ги следваха с мислите си.
Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея.
А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика. Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика. Тя е една теория без разбиране на практиката. В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот. В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството.
към текста >>
Ако си представяте социалния живот
като
един организъм, то вие би трябвало да си представяте, че, всъщност пренесен в духовно-душевното, този организъм се прониква от нещо.
Ако си представяте социалния живот като един организъм, то вие би трябвало да си представяте, че, всъщност пренесен в духовно-душевното, този организъм се прониква от нещо.
Както например тялото на животното или на човека има кръвта като носител на вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител на нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.
към текста >>
Както например тялото на животното или на човека има кръвта
като
носител на вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител на нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.
Ако си представяте социалния живот като един организъм, то вие би трябвало да си представяте, че, всъщност пренесен в духовно-душевното, този организъм се прониква от нещо.
Както например тялото на животното или на човека има кръвта като носител на вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител на нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.
към текста >>
Казах, че ако занимавайки се интимно с
децата
ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е
като
пашкула, и вътре живее нещо
като
пеперуда, само че то е невидимо.
Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на възпитанието. По отношение на въпроса за възпитанието казах следното.
Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо.
Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят. Такива сравнения действуват образно. Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед. Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж? Хората от днешното време, когато почти са израснали са много умни, изключително умни.
към текста >>
И така хората ще трябва да благоволят да виждат например и човешката глава
като
един образ на небесните тела.
И така хората ще трябва да благоволят да виждат например и човешката глава като един образ на небесните тела.
Човешката глава не само е кръгла, каквато е, само за да наподобява зелка, а човешката глава такава, каквато е оформена, е едно наподобяване на едно небесно тяло. Цялата природа е образна, и човек трябва да се научи да се ориентира в тази образност, тогава в сърцата, в душите, в съществото, дори и в главите, въпреки че това е най-трудно, ще се излъчи това, което може да проникне човека, когато той разбира в образи. В социалния организъм ние ще трябва да разговаряме помежду си за неща, които са изказани в образи. И на тези образи ще трябва да ни се вярва. Тогава от науката ще произлязат хората, които ще могат да говорят едва за действителното място на стоката в социалния организъм.
към текста >>
Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща
като
интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата.
Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред. Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите. Това е сериозно нещо, защото аз не ви казвам нищо по-малко от това, че без Духовната наука не би имало социално преустрояване в бъдещето, но това е истина.
Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата.
Защото в какво прави държавата от училищата?
към текста >>
Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат
като
нещо правилно в душите си.
Не е ли така, наблюдавайте нещо, което е напълно училищно от една страна и държавно от друга. Да, длъжен съм да ви призная, че смятам това за нещо ужасно! Но съвременните хора не забелязват това ужасно нещо, например това, което е държавното право.
Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си.
Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право. Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си. Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата.
към текста >>
След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се
като
държавно право, защото той го изнася
като
държавно право.
Да, длъжен съм да ви призная, че смятам това за нещо ужасно! Но съвременните хора не забелязват това ужасно нещо, например това, което е държавното право. Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си. Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците.
След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право.
Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си. Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата. Принципно не би бил нужен и професор, защото щеше да е достатъчно законите да се напишат на ролки, и да се прожектират с фонограф на катедрата, тогава щеше да се прожектира само това, което са решили парламентите. Такава ще е науката тогава.
към текста >>
Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува
като
право в държавата.
Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си. Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право. Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си.
Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата.
Принципно не би бил нужен и професор, защото щеше да е достатъчно законите да се напишат на ролки, и да се прожектират с фонограф на катедрата, тогава щеше да се прожектира само това, което са решили парламентите. Такава ще е науката тогава.
към текста >>
Виждате ли, това не е нещо инспирирано, защото вие далеч няма да сте в състояние да твърдите, че това, което се сътворява днес в парламентите
като
мажоритарни решения, са инспирирани факти.
Това е само в една екстремна област.
Виждате ли, това не е нещо инспирирано, защото вие далеч няма да сте в състояние да твърдите, че това, което се сътворява днес в парламентите като мажоритарни решения, са инспирирани факти.
Но нещата трябва да се преобърнат. Вътре в духовния живот, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне като наука, от чистото човешко духовно устройство. Но държавата може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат. Някои хора вярват, че триделението ще преобърне света на долу с главата. Не, светът е надолу с главата, триделението само ще го постави отново на крака.
към текста >>
Вътре в духовния живот, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне
като
наука, от чистото човешко духовно устройство.
Това е само в една екстремна област. Виждате ли, това не е нещо инспирирано, защото вие далеч няма да сте в състояние да твърдите, че това, което се сътворява днес в парламентите като мажоритарни решения, са инспирирани факти. Но нещата трябва да се преобърнат.
Вътре в духовния живот, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне като наука, от чистото човешко духовно устройство.
Но държавата може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат. Някои хора вярват, че триделението ще преобърне света на долу с главата. Не, светът е надолу с главата, триделението само ще го постави отново на крака. Това е нещото, за което става въпрос.
към текста >>
Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги
като
на нещо единно.
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство!
Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно.
Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака.
към текста >>
А онзи, който говори за това единство, ми изглежда
като
някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака.
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава.
А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака.
Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия.
към текста >>
На хората се говори за това, което Духовната наука ражда
като
понятие от областта на педагогиката.
Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни. И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието. Там могат да се наблюдават куриозни неща.
На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на педагогиката.
Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви слушат и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото. Но в действителност да са на коренно противоположното мнение. В действителност той е на противоположното мнение както и аз, но той изказва противоположното си мнение със същите думи. Той изговаря същите думи а е на обратното мнение! И така хората днес минават един покрай друг.
към текста >>
41.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва
като
най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието.
Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието.
И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители. Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа. Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
към текста >>
И след
като
преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието. Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието.
И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители.
Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа. Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
към текста >>
Когато единият учител влезе в стаята,
децата
или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Всичко това е свързано с пропуските в образователното ни дело и по-точно с пропуските в образованието на учителите. Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му. Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг.
Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него. Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
Когато друг учител влезе в клас,
децата
или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него.
Към какво трябва да се стремим по отношение именно на образованието на учителите за едно плодотворно бъдеще? Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му. Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг. Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа.
Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него.
Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои
като
един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят.
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят.
Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция. Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество.
към текста >>
Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират
като
едно триделно същество.
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят. Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция. Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология.
Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество.
Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение. Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек. Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната. Това, което е човекът като действащо същество, то се изчерпва външно в образната фигура, във физическия образ на човека в тези три съставни части на цялостната му природа.
към текста >>
Като
втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната.
Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение. Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек.
Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната.
Това, което е човекът като действащо същество, то се изчерпва външно в образната фигура, във физическия образ на човека в тези три съставни части на цялостната му природа.
към текста >>
Това, което е човекът
като
действащо същество, то се изчерпва външно в образната фигура, във физическия образ на човека в тези три съставни части на цялостната му природа.
Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение. Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек. Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната.
Това, което е човекът като действащо същество, то се изчерпва външно в образната фигура, във физическия образ на човека в тези три съставни части на цялостната му природа.
към текста >>
Така че, точно толкова вярно
като
това: главата е Глава, е това да кажем: целият човек е Глава.
Така че, точно толкова вярно като това: главата е Глава, е това да кажем: целият човек е Глава.
Точно както можем да кажем: Гърдите са Гърди, така можем да кажем и: целият човек е Гърди и т.н. В действителността нещата преливат едно в друго. А нашият разум е устроен така, че ние обичаме да поставяме частите, съставните части една до друга. Това ни показва колко малко сме сродни до външната действителност по отношение на познавателните си представи. А ако желаем да отделим на една страна: Глава-човек, Гърди-човек, Веществообмяна-човек, ние трябва да осъзнаваме, че трябва да си представяме разделените съставни части отново събрани.
към текста >>
Но те няма да се приближат до истината ако не са в състояние да обхванат това приближаване от една определена по-голяма гледна точка
като
проявление на епохата.
С това имате нещо, което трябва да навлезе именно в мисленето на учителите в бъдеще. Те трябва особено да приемат в себе си това раздвижено мислене, това несхематично мислене. Защото само когато приемат това несхематично мислене в себе си, те могат да се приближат до истината с душата си.
Но те няма да се приближат до истината ако не са в състояние да обхванат това приближаване от една определена по-голяма гледна точка като проявление на епохата.
Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на живота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на живо та да се свържат с големите житейски въпроси.
към текста >>
И всичко, което е обхванало така душата на човека
като
вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се превъзмогне с теории или учения, ако те имат само абстрактна форма.
Този вид душевно настроение се засили особено по времето на материалистичното изпитание през по следните три четири столетия.
И всичко, което е обхванало така душата на човека като вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се превъзмогне с теории или учения, ако те имат само абстрактна форма.
Но трябва да бъде поставен въпросът: Може ли това да остане така? Имаме ли право да говорим само за егоистичното в човешката природа при посяването на въпроса за вечната ядка на човека?
към текста >>
Но истинското познание на човека няма да произлезе от егоизма, също и не от онзи сублимиран егоизъм, който току що описахме
като
причинител на интереса към продължението на душевното съществуване след смъртта.
По принцип егоизмът не пита за това продължение поради това, че съзнава, че той е тук, човекът, и е доволен от това, че е тук. Той само не осъзнава това, че и след смъртта е тук, затова иска да му се даде доказателство за това. Към това го тласка егоизма.
Но истинското познание на човека няма да произлезе от егоизма, също и не от онзи сублимиран егоизъм, който току що описахме като причинител на интереса към продължението на душевното съществуване след смъртта.
И трябва ли да се отрича, че религията дори много спекулира с този така обозначен егоизъм? Тази спекулация с егоизма трябва да бъде преодоляна. А този, който гледа в духовния свят, знае, че преодоляването ще донесе със себе си не просто познания преодоляването ще донесе със себе си една съвсем различна нагласа на човека към човешкото му обкръжение. Той ще чувства и усеща съвсем различно подрастващия човек, ако винаги гледа как се продължава това, което вече не можеше да остане в духовния свят.
към текста >>
След това обаче трябва да се научим да издигаме антропологията до антропософия
като
действително придобием чувство за формите, които се изразяват в триделния човек.
След това обаче трябва да се научим да издигаме антропологията до антропософия като действително придобием чувство за формите, които се изразяват в триделния човек.
Скоро казах: Не е ли тази глава на човека, който е основно глава, по съвсем различен начин кръгла и сякаш поставена върху останалия организъм? (виж рисунката). И от друга страна, ако вземем Гърди-човека, как ни изглежда той? Той ни изглежда така, че ние бихме могли да вземем една част от главата, да я увеличим, и бихме получили тук гръбначния стълб (виж рисунката). Докато главата носи в себе си своята централна точка, центърът на Гърди-човека се намира далеч извън него.
към текста >>
И ако си го представите
като
една голяма глава, то тази голяма глава ще принадлежи към един лежащ по гръб човек.
Скоро казах: Не е ли тази глава на човека, който е основно глава, по съвсем различен начин кръгла и сякаш поставена върху останалия организъм? (виж рисунката). И от друга страна, ако вземем Гърди-човека, как ни изглежда той? Той ни изглежда така, че ние бихме могли да вземем една част от главата, да я увеличим, и бихме получили тук гръбначния стълб (виж рисунката). Докато главата носи в себе си своята централна точка, центърът на Гърди-човека се намира далеч извън него.
И ако си го представите като една голяма глава, то тази голяма глава ще принадлежи към един лежащ по гръб човек.
Ако си представим гръбначния стълб като една незавършена глава, ние ще получим един хоризонтално легнал човек, и един хоризонтално изправен човек.
към текста >>
Ако си представим гръбначния стълб
като
една незавършена глава, ние ще получим един хоризонтално легнал човек, и един хоризонтално изправен човек.
(виж рисунката). И от друга страна, ако вземем Гърди-човека, как ни изглежда той? Той ни изглежда така, че ние бихме могли да вземем една част от главата, да я увеличим, и бихме получили тук гръбначния стълб (виж рисунката). Докато главата носи в себе си своята централна точка, центърът на Гърди-човека се намира далеч извън него. И ако си го представите като една голяма глава, то тази голяма глава ще принадлежи към един лежащ по гръб човек.
Ако си представим гръбначния стълб като една незавършена глава, ние ще получим един хоризонтално легнал човек, и един хоризонтално изправен човек.
към текста >>
Колкото и странно да ви звучи това, защото сте свикнали да гледате на нея
като
на най-благородния член на човека, все пак е вярно, че тази човешка глава е най-много напасвана към физическото съществуване.
И така, защо човешката глава е така затворен в себе си? Това затваряне в човешката глава идва оттам, че от всички органи на човека човешката глава е най-много пригодена към физическия свят.
Колкото и странно да ви звучи това, защото сте свикнали да гледате на нея като на най-благородния член на човека, все пак е вярно, че тази човешка глава е най-много напасвана към физическото съществуване.
Главата изразява най-много от физическото съществуване. Така че можем да кажем: ако искаме да характеризираме физическото тяло в неговата най-основна част, то ние трябва да гледаме към главата. По отношение на главата човекът е най-много физическо тяло. По отношение на органите в гръдния кош, на ритмичните органи той е най-вече етерно тяло. По отношение на веществообменната система, човекът е най-много астрално тяло.
към текста >>
Дали правите дисекция на черния дроб или мозъка, от физическа гледна точка едното е материя
като
другото.
Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло. Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в гърдите или в главата. Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек, Гърди-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни взаимоотношения към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща. Това ще разшири днешния чисто антропологически анализ към антропоморфията. Разглеждани чисто физически органи те в гръдния кош и органите в главата са равностойни.
Дали правите дисекция на черния дроб или мозъка, от физическа гледна точка едното е материя като другото.
Но духовно това в никакъв случай не е така. Духовно разглеждано това е така, че когато правите дисекция на мозъка, вие наистина имате пред себе си сравнително ясно това, на което правите дисекция. Когато обаче анатомизирате областта на гръдния кош, например черния дроб, то това, което разглеждате е доста неясно пред вас, защото там етерното тяло играе една много важна роля, докато човекът спи.
към текста >>
Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си
като
действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее.
Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части. Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " в която се посочва пазача на прага. Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка). Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме.
Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее.
Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате като труп. С Гърди-човека можете да го направите, той остава жив. А ако отделите астралния човек, веществообменния човек, то той ще ви избяга, той няма да остане на едно място, а ще последва космическите движения, защото носи в себе си астралното.
към текста >>
Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате
като
труп.
Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " в която се посочва пазача на прага. Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка). Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме. Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее.
Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате като труп.
С Гърди-човека можете да го направите, той остава жив. А ако отделите астралния човек, веществообменния човек, то той ще ви избяга, той няма да остане на едно място, а ще последва космическите движения, защото носи в себе си астралното.
към текста >>
Ако обаче срещнете човека по-късно, след двадесет години, то вие ще възприемете силно неговия Аз в промяната, която е претърпял, особено ако сте го видели преди двадесет години
като
дете.
Вие гледате Аза само, когато наблюдавате човека в неговия възходящ растеж. На една година, той е съвсем малък, на две години е по-голям и така нататък. Ако наблюдавате как той става все по-голям и по-голям, ако събирате това, което протича в последователни времена, то вие физически виждате Аза. Вие никога няма да видите Аза в човека, ако сте изправени само пред него, а ще го видите едва когато наблюдавате растежа му. Ако хората не се отдаваха на илюзии, а виждаха истината, то те щяха да са наясно с това, че в човека, когото просто срещаме, Азът не може да се възприеме физически просто така, а че могат да го възприемат само когато наблюдават човека в различните му възрасти.
Ако обаче срещнете човека по-късно, след двадесет години, то вие ще възприемете силно неговия Аз в промяната, която е претърпял, особено ако сте го видели преди двадесет години като дете.
към текста >>
А сега ви моля, не просто да премислите това, което ви казах теоретически, а ви моля да оживите тази представа и когато наблюдавате така човека да помислите: Глава труп, Гърди оживяване, тичане на астралното тяло, порастване посредством Аза как се оживява целия човек, който преди това е стоял пред вас
като
восъчна кукла.
А сега ви моля, не просто да премислите това, което ви казах теоретически, а ви моля да оживите тази представа и когато наблюдавате така човека да помислите: Глава труп, Гърди оживяване, тичане на астралното тяло, порастване посредством Аза как се оживява целия човек, който преди това е стоял пред вас като восъчна кукла.
към текста >>
Веднъж ви го описах
като
великия философ, веднъж го описах
като
болшевик, и т.н., нали така.
Виждате ли, така кармата действа много силно в човека. Да вземем един пример, който вече не е близък до съвременността: Фихте, Йохан Готлиб Фихте. Вече съм ви описвал Йохан Готлиб Фихте от най-различни страни.
Веднъж ви го описах като великия философ, веднъж го описах като болшевик, и т.н., нали така.
Нека сега го разгледаме от друга гледна точка. Сигурно си спомняте, че също ви по казах, че Йохан Готлиб Фихте спокойно може да бъде причислен към болшевиците, а сега нека го разгледаме от друга гледна точка. Нека приемем, че стоим на улицата и Фихте преминава покрай нас, и ние го поглеждаме: той не е много едър мъж, набит. Кое ни подсказва начина, по който той е пораснал? Задържан растеж.
към текста >>
А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах
като
изпитание на човечеството.
А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах като изпитание на човечеството.
Всъщност това, което описах напира натам: да индивидуализира повече и повече, да разглежда всеки човек като същество само за себе си. Това трябва да се изправи пред нас като велик идеал: никой не е равен на другия, всеки, всеки е същество само за себе си. Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си. Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората.
към текста >>
Всъщност това, което описах напира натам: да индивидуализира повече и повече, да разглежда всеки човек
като
същество само за себе си.
А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах като изпитание на човечеството.
Всъщност това, което описах напира натам: да индивидуализира повече и повече, да разглежда всеки човек като същество само за себе си.
Това трябва да се изправи пред нас като велик идеал: никой не е равен на другия, всеки, всеки е същество само за себе си. Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си. Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората. Ние ги гледаме така, че съвсем не ги изпитва ме по техните индивидуални качества.
към текста >>
Това трябва да се изправи пред нас
като
велик идеал: никой не е равен на другия, всеки, всеки е същество само за себе си.
А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах като изпитание на човечеството. Всъщност това, което описах напира натам: да индивидуализира повече и повече, да разглежда всеки човек като същество само за себе си.
Това трябва да се изправи пред нас като велик идеал: никой не е равен на другия, всеки, всеки е същество само за себе си.
Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си. Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората. Ние ги гледаме така, че съвсем не ги изпитва ме по техните индивидуални качества. Херман Бар, за когото често съм ви разказвал веднъж сподели в Берлин, че съвременното образование върви натам напълно да спре да индивидуализира.
към текста >>
Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим
като
хора, да възприемаме всеки човек
като
същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си.
А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах като изпитание на човечеството. Всъщност това, което описах напира натам: да индивидуализира повече и повече, да разглежда всеки човек като същество само за себе си. Това трябва да се изправи пред нас като велик идеал: никой не е равен на другия, всеки, всеки е същество само за себе си.
Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си.
Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората. Ние ги гледаме така, че съвсем не ги изпитва ме по техните индивидуални качества. Херман Бар, за когото често съм ви разказвал веднъж сподели в Берлин, че съвременното образование върви натам напълно да спре да индивидуализира. Когато през деветдесетте години Херман Бар живееше за известно време в Берлин и участвуваше в живота на обществото в Берлин той, разбира се, всяка вечер имаше на масата от дясната си страна една дама и още една от лявата си страна, нали така.
към текста >>
Но когато на следващата вечер отново седеше между две дами, той можеше в най-добрия случай да разбере само от поканите, че дамите са различни от вчерашните: защото той съвсем не гледаше внимателно, защото принципно взето вчерашната дама беше същата
като
днешната.
Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората. Ние ги гледаме така, че съвсем не ги изпитва ме по техните индивидуални качества. Херман Бар, за когото често съм ви разказвал веднъж сподели в Берлин, че съвременното образование върви натам напълно да спре да индивидуализира. Когато през деветдесетте години Херман Бар живееше за известно време в Берлин и участвуваше в живота на обществото в Берлин той, разбира се, всяка вечер имаше на масата от дясната си страна една дама и още една от лявата си страна, нали така.
Но когато на следващата вечер отново седеше между две дами, той можеше в най-добрия случай да разбере само от поканите, че дамите са различни от вчерашните: защото той съвсем не гледаше внимателно, защото принципно взето вчерашната дама беше същата като днешната.
Това, което той виждаше в тях беше едно и също. А обществената, и по-точно индустриалната култура, също прави хората външно еднакви, не позволява на индивидуалностите да излязат навън. И така в съвремието стремежът е в посоката на нивелирането, докато най-вътрешната цел на човека трябва да бъде стремежът към индивидуализиране. В съвременността ние най-много крием индивидуалността и ни е най-нужно да потърсим индивидуалността.
към текста >>
А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви
като
вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус!
В преподаването на човека трябва да навлезе това да започне да насочва вътрешния си душевен поглед напълно към индивидуалността. В образованието на учителите трябва да навлезе убеждението: в човека да се открият индивидуалностите. Това можем да направим само когато така оживим представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното тяло, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото тяло.
А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус!
Науката не споменава нищо за човека, а проповядва само Хомункулуса. Истинският човек, това е нещото, с което педагогиката трябва да се занимава преди всичко. Но той се намира напълно извън нея.
към текста >>
Така че въпроса за възпитанието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда
като
такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо благодатно.
Така че въпроса за възпитанието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо благодатно.
Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото. Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си. В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа. А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека.
към текста >>
Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно
като
отделните предмети.
Така че въпроса за възпитанието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо благодатно. Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото.
Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети.
Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си. В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа. А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека. Това движение на душевното изживяване, трябва да намери място най-вече в педагогиката. Тогава ще се развият съвсем различни вътрешни способности от тези, които се развиват днес в местата за обучение на учителите.
към текста >>
42.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
От вчерашното изложение видяхте, че ако желаем да вървим напред
като
човечество е все по-необходимо и по-необходимо скованите, абстрактни понятия, на които съвременния човек е свикнал да се превърнат в течащи, живи понятия.
Част от разглежданията, които сега провеждаме е и едно все по-дълбоко навлизане в историята на времето в смисъла, как световните сили се намесват в хода на развитието на съвремието и как формират основата на човешкото ни тяло.
От вчерашното изложение видяхте, че ако желаем да вървим напред като човечество е все по-необходимо и по-необходимо скованите, абстрактни понятия, на които съвременния човек е свикнал да се превърнат в течащи, живи понятия.
Особена светлина върху всички спадали към разглеждането ни факти хвърля това от човешките душевни сили, което наричаме интелигентност. Знаете, че съвременният човек особено се гордее с интелигентността си. Той я разглежда като това, което е постигнал в хода на времето като нещо особено отличително.
към текста >>
Той я разглежда
като
това, което е постигнал в хода на времето
като
нещо особено отличително.
Част от разглежданията, които сега провеждаме е и едно все по-дълбоко навлизане в историята на времето в смисъла, как световните сили се намесват в хода на развитието на съвремието и как формират основата на човешкото ни тяло. От вчерашното изложение видяхте, че ако желаем да вървим напред като човечество е все по-необходимо и по-необходимо скованите, абстрактни понятия, на които съвременния човек е свикнал да се превърнат в течащи, живи понятия. Особена светлина върху всички спадали към разглеждането ни факти хвърля това от човешките душевни сили, което наричаме интелигентност. Знаете, че съвременният човек особено се гордее с интелигентността си.
Той я разглежда като това, което е постигнал в хода на времето като нещо особено отличително.
към текста >>
От това вие виждате, че поставям
като
условие, че не е правилно а то наистина не е правилно, да се мисли, че интелигентността си е интелигентност, и че е възможна само в един вид.
Днес няма да се връщаме назад повече от онова време, което сме свикнали да наричаме третата следатлантска епоха, египетско-халдейската епоха, следвана от гръко-римската епоха, следвана вече от нашата епоха. Ние ще разгледаме особеното своеобразие на интелигентността у древните египтяни, у халдейците, у гърците и римляните и след това ще преминем към разглеждането на особения вид интелигентност, който е присъща на нас хората от петата следатлантска епоха.
От това вие виждате, че поставям като условие, че не е правилно а то наистина не е правилно, да се мисли, че интелигентността си е интелигентност, и че е възможна само в един вид.
Който притежава нашата интелигентност е интелигентен, а който не я притежава, не е интелигентен. Това не е правилно. Интелигентността преживява метаморфози, интелигентността се мени. В египетско-халдейската епоха тя беше различна от тази, която ние имаме. Тази различна интелигентност през египетско-халдейската епоха можем да си представим най-добре, когато си кажем, че посредством своята интелигентност древният египтянин, а също и древният халдеец, инстинктивно усещаха родството, схващаше родството, разбираше родството на своята собствена човешка мъдрост с целия космос.
към текста >>
За сметка на това обаче в гръцката интелигентност се появи в по-голяма степен едно размишление на човека върху самия себе си, по-малко върху това какъв е той във връзка с космоса, а повече какъв е той извън контекста на космоса,
като
земен обитател.
Когато през 8 век преди основополагането на християнството египетско-халдейската епоха отмина тази интелигентност се измени. Постепенно тя се превърна в нещо съвсем различно от това, което беше през египетско-халдейската епоха. Разбирането на връзката с космоса вече не навлизаше в нея така пълно, както преди 8 век преди християнството. За тази връзка се знаеше, но знанието за нея беше по-скоро един отзвук, един вид спомен за това, което преди се знаеше в това отношение.
За сметка на това обаче в гръцката интелигентност се появи в по-голяма степен едно размишление на човека върху самия себе си, по-малко върху това какъв е той във връзка с космоса, а повече какъв е той извън контекста на космоса, като земен обитател.
Когато употребяваше тъкмо интелигентността си, гъркът имаше едно много ясно чувство, много ясно усещане точно за това. Чрез тази интелигентност той разбираше всичко това на земята, което е подчинено на смъртта.
към текста >>
Това, което ви се явява
като
земно-материално, в основата си също е овладяно от духовни закони.
А в гръцките тайни школи в тази връзка се изследваше нещо съвсем определено. Относно тези факти, там се говореше приблизително следното. Там се казваше: всичко е духовно, дори и привидно материалното има в основата си духовни процеси, духовни закономерности.
Това, което ви се явява като земно-материално, в основата си също е овладяно от духовни закони.
То съществуват духовни закони, към които вие принадлежите доколкото сте от плът. В момента в който вие станете неплътски и преминете портата на смъртта вашето тяло ще попадне под властта на материалните мощи и материалните сили и вещества на земята. И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта.
към текста >>
Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява
като
смъртта.
Там се казваше: всичко е духовно, дори и привидно материалното има в основата си духовни процеси, духовни закономерности. Това, което ви се явява като земно-материално, в основата си също е овладяно от духовни закони. То съществуват духовни закони, към които вие принадлежите доколкото сте от плът. В момента в който вие станете неплътски и преминете портата на смъртта вашето тяло ще попадне под властта на материалните мощи и материалните сили и вещества на земята. И тези материални сили и вещества са само привидно материални.
Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта.
Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете. В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло. Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение. Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви.
към текста >>
Като
човечество ние ще преминем през едно такова развитие на интелигентността, което ще и придаде склонността да разбира само грешното, само заблудата, измамата, и да измисля само злото.
Тя поема определен път, днес ние се намираме още дълбоко в степента на интелигентността, каквато беше тя у гърците. С интелигентността си ние можем да разберем това, което е подчинено на смъртта. Но и този вид интелигентност, която разбира смъртта, също претърпява промени. В следващите векове и хилядолетия интелигентността ще бъде нещо друго, нещо много по-различно. Днес тя вече има определени заложби.
Като човечество ние ще преминем през едно такова развитие на интелигентността, което ще и придаде склонността да разбира само грешното, само заблудата, измамата, и да измисля само злото.
към текста >>
Но когато разглеждаме човека
като
земен човек, ние трябва да направим разлика между човека, живял преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след мистерията на Голгота.
Погледнете разликата между човека, който живееше преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след тази мистерия. Със сигурност това са едни и същи хора, защото душите им преминават през повтарящи се земни животи.
Но когато разглеждаме човека като земен човек, ние трябва да направим разлика между човека, живял преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след мистерията на Голгота.
към текста >>
Когато в хода на живота преживеем нещо
като
новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос.
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота. Когато осъзнаваме, че сме родени от природата и нейните сили, ние можем, проследявайки със здрава душа това раждане да достигнем до понятието за бога.
Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос.
Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека. И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос. След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си.
към текста >>
Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат
като
мъдростта в човека.
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота. Когато осъзнаваме, че сме родени от природата и нейните сили, ние можем, проследявайки със здрава душа това раждане да достигнем до понятието за бога. Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос. Раждането води до бог, а новораждането до Христос.
Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека.
И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос. След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си.
към текста >>
Ние трябва да развием интелигентността си, тъй
като
не можем да останем лишени от интелигентност, но в стремежа си да развием интелигентността си ние сме поставени пред изкушението да се подведем по заблудата и по злото.
А в това новораждане, в това откриване на Христовата искрица, в това правилно и честно признание пред себе си: "Не аз, а Христос в мен", се съдържа възможносттта, интелекта да бъде спасен от изпада нето в заблудата и в злото. А в езотерически смисъл това е по-висшето понятие на спасението.
Ние трябва да развием интелигентността си, тъй като не можем да останем лишени от интелигентност, но в стремежа си да развием интелигентността си ние сме поставени пред изкушението да се подведем по заблудата и по злото.
Това изкушение може да се избегне единствено, когато си добием усещане за това, което Мистерията на Голгота е внесла в развитието на човечеството.
към текста >>
Тя не бива да се потиска, но за виждащия е ясно, че в бъдеще ще е нужна известна смелост, човек да и се отдаде изцяло, тъй
като
интелигентността води до изкушението на злото и на заблудата, и тъй
като
чрез проникването и с Христовия принцип трябва да намерим възможността да я преобразуваме.
Общо казано гъркът виждаше пред себе си изправена сериозността на смъртта, когато се отдаваше на интелигентността си. днес човекът живее в една епоха, в която интелигентността ще стане нещо зло, ако човешкото душевно същество не се проникне от Христовата сила. Помислете, това е много сериозно. То показва, как трябва да се мисли за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане на интелигентността си. Напълно погрешна спекулация естествено би било да се вярва, че интелигентността може да бъде потисната.
Тя не бива да се потиска, но за виждащия е ясно, че в бъдеще ще е нужна известна смелост, човек да и се отдаде изцяло, тъй като интелигентността води до изкушението на злото и на заблудата, и тъй като чрез проникването и с Христовия принцип трябва да намерим възможността да я преобразуваме.
Човешката интелигентност ще стане напълно ариманическа, ако Христовият принцип не проникне душите на хората.
към текста >>
Днес вече може да се наблюдава от две страни: хора, които са много интелигентни, и които имат силна склонност към злото; а от другата страна може да се наблюдава, колко много хора потискат тази склонност несъзнателно, не се борят с нея
като
оставят интелигентността си в едно спящо състояние.
Знаете колко много може да се забележи в развитието на човечеството, особено в настоящето, от това, което вече се показва пред зрящия, че нещата вече се оповестяват така, както току що ви ги описах. По мислете само какво излива над човечеството третият клон на развитието, които заплашват човечеството чрез материализма. Виждате ли, ако помислите, с колко много ужаси е проникнато днешното културно развитие, които не могат да се сравняват с ужасите от варварските времена, то във вас надали ще остане съмнение относно това, че на хоризонта вече ясно се забелязва залеза на интелигентността. Така наречените културни проявления на днешната епоха не трябва да се разглеждат повърхностно, и наистина не бива да се съмняваме в това, че съвременните хора трябва да се съвземат за едно истинско обгръщане на Христовия импулс, ако желаят да поемат по благотворен път на развитие.
Днес вече може да се наблюдава от две страни: хора, които са много интелигентни, и които имат силна склонност към злото; а от другата страна може да се наблюдава, колко много хора потискат тази склонност несъзнателно, не се борят с нея като оставят интелигентността си в едно спящо състояние.
Дрямка на душата, или при будните души една силна склонност към злото и към заблуждението, това може да се наблюдава много ясно в съвременността.
към текста >>
Днес
децата
са различни от
децата
преди десетилетия.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството.
Днес децата са различни от децата преди десетилетия.
Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
към текста >>
Тези неща не се изживяват там, където например
като
учител и преподавател, се знаят само на теория.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория.
Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта! Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
към текста >>
Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен
като
човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си
като
Христов импулс.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория. Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта!
Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
към текста >>
Ако смисълът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано
като
лишено от смисъл.
И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност. Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него. Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс. Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота. Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението.
Ако смисълът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано като лишено от смисъл.
към текста >>
Тъй
като
в тази област може да се направи наистина много.
И аз ви моля да разгледате много внимателно от гледна точка на духовнонаучните основи това специално откровение: че човешката интелигентност, оставена сама на себе си, ще поеме по пътя на Ариман, че тя може да добие сили за доброто единствено чрез приемането на истинския Христов импулс. Вярвам, че този, който приеме в себе си тази истина с пълна сериозност, ще може да пренесе сериозността и върху това отношение, което създава в себе си към различните светогледи и светогледни течения на съвременността.
Тъй като в тази област може да се направи наистина много.
към текста >>
43.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено
като
физическо тяло.
Това означава, че най-напред ние имаме пред себе си вие знаете това от моята "Теософия" -, и вие трябва да осъзнавате това, едно четирисъставно същество. Пред нас са Азът, така нареченото астрално тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае. Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло.
Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло.
С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност.
към текста >>
С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас
като
физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Пред нас са Азът, така нареченото астрално тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае. Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло. Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло.
С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност. Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека.
към текста >>
Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате
като
физическото тяло на човека.
С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност.
Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека.
Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
към текста >>
Много по-правилно би било да си представяте самите себе си
като
труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност. Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека.
Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
към текста >>
Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите
като
мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло.
Това осъзнаване на действителната природа на човешкото същество е все по-важно за нашата епоха. Защото виждате ли, нещата в днешния цикъл на развитие на човечеството, каквито познаваме отдавна, не са били винаги по този начин. Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение. Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните.
Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло.
Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела. Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят. Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем. За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът.
към текста >>
Като
физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение. Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните. Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло. Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела.
Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем. За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът. А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха. Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела,
като
тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем.
Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните. Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло. Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела. Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем.
За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът. А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха. Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Като
съвременни хора ние значи разнасяме един труп.
И така, това, което казах се намира в съществена връзка с развитието на човечеството.
Като съвременни хора ние значи разнасяме един труп.
Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на растение. Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето познание, интелигентността му действаше различно от нашата. Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото! Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност.
към текста >>
Дори и това, което днес се знае
като
ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост.
Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек. А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание.
Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост.
Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло. Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно. Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо.
към текста >>
Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не
като
нещо мъртво, затворено в себе си, а
като
нещо възникващо лист по лист.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте. Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало.
Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист.
Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
Навлизането в това понятие, в тази представа няма да е възможно, ако ние не благоволим да развием
като
едно единство това, което наричаме свой светоглед и свое схващане за живота.
Навлизането в това понятие, в тази представа няма да е възможно, ако ние не благоволим да развием като едно единство това, което наричаме свой светоглед и свое схващане за живота.
Днес ние сме принудени от особената конфигурация на културата ни в известен смисъл да оставяме отделните течения на светогледа ни да се разминават неорганически един до друг. Само си представете колко неорганически се разминават често религиозните светогледи на един човек и естественонаучния светоглед. Някои хора имат и едното и другото, но между тях няма мост. Да, той изпитва известна боязън, известен страх от това, да прокара мост помежду им. И на нас вече трябва да ни е ясно: това не може да остане така.
към текста >>
Ако разгледаме със същия копнеж, със същото предразположение и същата склонност развитието на детето, как то израства в света
като
продължение на предрожденното духовно-душевно съществуване, то нашият прозрение на света ще приеме един много по-неегоистичен характер от този, който има днес.
И така, по време на това мое пребиваване аз насочих вниманието ви към това, колко егоистично всъщност днес човекът формира своя светоглед. Отведох ви до факта, че днес хората се интересуват предимно от живота на душата след смъртта. Те се интересуват от това водени от чист егоизъм. Казах ви, че ние трябва да преминем към интереса към живота от раждането нататък, доколкото той е едно продължение на този преди раждането или преди зачатието.
Ако разгледаме със същия копнеж, със същото предразположение и същата склонност развитието на детето, как то израства в света като продължение на предрожденното духовно-душевно съществуване, то нашият прозрение на света ще приеме един много по-неегоистичен характер от този, който има днес.
Но егоистичният характер на светогледа ни е свързан и с някои други неща. Тук достигаме една точка, по която хората от съвремието трябва все повече и повече да си изясняват действителния факт, който се намира в основата. В епохата до нашето време в човека се развиваше предимно егоистичното. Егото проникна светогледа, егото проникна и волята. По отношение на това не бива да си правим илюзии.
към текста >>
Това, че си представяме Бога
като
най-висшето, то още не казва нищо.
Следствие от това е начинът, по който днес човекът изобщо мисли за божественото в различните вероизповедания.
Това, че си представяме Бога като най-висшето, то още не казва нищо.
В това отношение е важно най-вече да разчистим всички заблуди. Какво всъщност имат впредвид повечето хора, които днес казват "Бог"? Вече съм споменавал това и тук. Какъв вид мъдрост е това, което те имат впредвид, когато говорят за Бог? В действителност те имат впредвид един Ангелос, един ангел, собствения си ангел, него те наричат Бог!
към текста >>
Най-всеобхватните, най-решаващите, най-интензивните факти се приемат
като
сензация.
Това преобразяване на човечеството, това безразличие на човечеството спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление. Днес всичко рикошира в човечеството.
Най-всеобхватните, най-решаващите, най-интензивните факти се приемат като сензация.
Те не действат достатъчно покъртително. А това се дължи единствено на факта, че все по-усилващия се интелигентен егоизъм на хората ограничава интересите им. Затова дори и хората днес да имат демокрации, парламенти когато се събират в парламентите, съдбите на хората не живеят в тях, защото хората, или поне тези, които биват избирани в парламентите, не се вълнуват от съдбата на човечеството. Там бушуват егоистичните интереси. Всеки има свой собствен егоистичен интерес.
към текста >>
Тъй
като
това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма.
Там бушуват егоистичните интереси. Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора.
Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма.
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели. Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
към текста >>
Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството
като
цяло.
Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството като цяло.
Тези речи се четат като фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор. Не се осъзнава, че наред една с друга живеят различни расови субстанциалности. Това, което е в сила за Централна Европа, вече е казано от мен преди много години в обществени лекции. Всичко това не се прие такова, каквото трябваше да се приеме.
към текста >>
Тези речи се четат
като
фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор.
Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството като цяло.
Тези речи се четат като фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор.
Не се осъзнава, че наред една с друга живеят различни расови субстанциалности. Това, което е в сила за Централна Европа, вече е казано от мен преди много години в обществени лекции. Всичко това не се прие такова, каквото трябваше да се приеме.
към текста >>
Почувствайте в нас това, което посочих в тези доклади
като
следващи един друг импулси на развитието на човечеството?
А сега преминете към нещо друго.
Почувствайте в нас това, което посочих в тези доклади като следващи един друг импулси на развитието на човечеството?
Почувствайте, че една голяма част от ръководещите хора се обучават в годините, в които на човешката душа е присъща една определена гъвкавост, в гимназиите; в гимназиите, които не са родени като плод на съвременната култура, а които, в днешния им вид все още са плод на културата от миналото, на гръко-римската, на гръко-латинската културна епоха. Виждате ли, ако тези гърци и латинци правеха същото, каквото правим ние днес, то те щяха да устроят една египетско-халдейска гимназия. Те не направиха това. Те извлякоха учебния си материал направо от живота. Ние го извличаме от предходната епоха, и обучаваме хората според него.
към текста >>
Почувствайте, че една голяма част от ръководещите хора се обучават в годините, в които на човешката душа е присъща една определена гъвкавост, в гимназиите; в гимназиите, които не са родени
като
плод на съвременната култура, а които, в днешния им вид все още са плод на културата от миналото, на гръко-римската, на гръко-латинската културна епоха.
А сега преминете към нещо друго. Почувствайте в нас това, което посочих в тези доклади като следващи един друг импулси на развитието на човечеството?
Почувствайте, че една голяма част от ръководещите хора се обучават в годините, в които на човешката душа е присъща една определена гъвкавост, в гимназиите; в гимназиите, които не са родени като плод на съвременната култура, а които, в днешния им вид все още са плод на културата от миналото, на гръко-римската, на гръко-латинската културна епоха.
Виждате ли, ако тези гърци и латинци правеха същото, каквото правим ние днес, то те щяха да устроят една египетско-халдейска гимназия. Те не направиха това. Те извлякоха учебния си материал направо от живота. Ние го извличаме от предходната епоха, и обучаваме хората според него. Това има огромно значение за хората; но ние не сме прозрели това значение.
към текста >>
Трябва да бъде усетено това, което в съвремието ръководи
като
гръко-латинска култура именно водещите хора, така наречената интелигенция, интелектуалците.
Толкова малко си е проправило път разбирането по отношение на това, което е нужно. Ние трябва да знаем, че в нашето съвремие ние не се обучаваме за нашето съвремие, а биваме възпитавани за гръко-латинската култура. Затова тя се съдържа в живота ни. Тя трябва да бъде усетена.
Трябва да бъде усетено това, което в съвремието ръководи като гръко-латинска култура именно водещите хора, така наречената интелигенция, интелектуалците.
Това е едната прослойка при нас. Именно нея ние носим в цялото си духовно обучение. Ние не прочитаме нито един вестник, в който да не се съдържа гръко-латинското образование, защото ние пишем тъкмо в гръко-латинска форма, дори и когато пишем на родните си езици.
към текста >>
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига
като
история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето.
Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки
като
хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето.
Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето.
Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи.
към текста >>
Така, както в нас се преплитат, тъй
като
сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй
като
те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето.
Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране.
към текста >>
На същите места поне според времето -, на които говорих отново и отново по този въпрос
като
за един от най-съществените социални въпроси скоро след това, на това място не желая да конструирам каузални взаимовръзки, но важна е симтоматиката на факта във всички вестници в съответния регион масово се провеждаше пропаганда на съвременната гимназия.
На същите места поне според времето -, на които говорих отново и отново по този въпрос като за един от най-съществените социални въпроси скоро след това, на това място не желая да конструирам каузални взаимовръзки, но важна е симтоматиката на факта във всички вестници в съответния регион масово се провеждаше пропаганда на съвременната гимназия.
Аз изнасях лекциите така както сега ви описвам нещата навсякъде във вестниците се появяваха обяви: колко много дължи германската култура на гимназиалното образование на младежта си за "Засилване на националното съзнание", "на националната сила" и т.н., няколко седмици преди Договора от Версай! Тези обяви бяха подписани от всевъзможни локални величини от училищата, от педагозите. Винаги става така, че това, което днес действително се представя на базата на фактическите основи на развитието на човечеството, рикошира. Хората го оставят да рикошира то не докосва дълбините на душата.
към текста >>
Ние вече не можем да си позволим да разглеждаме във възможно на елементарен вид нещо
като
социалния въпрос.
За да получим усещане за това, което е нужно в тази област, ние трябва да оставяме именно подобни неща, така както ви ги описах днес, да изникват пред душите ни: метаморфозата на човечеството от времето на древните египтяни, когато дори и тялото беше по-скоро растително по природата си, така че, когато изпадне обратно в миналото се разболява, развива язвени образувания и т.н., и че ние носим един труп, който всъщност познава нещата. Посредством тези неща ние ще си създадем усещане, чувство за това, което е необходимо на човечеството: наистина да напредне в посоката, как социалният въпрос може да бъде решен в съвремието.
Ние вече не можем да си позволим да разглеждаме във възможно на елементарен вид нещо като социалния въпрос.
към текста >>
Когато нещо
като
"Същностна социалния въпрос" съдържа нещо повече от няколко абстрактни изречения, когато то съдържа резултатите от едно наблюдение на живота, хората казват, че не го разбират.
Виждате ли, в това именно се състои извънредно голямата трудност на съвремието, и вие трябва да си изясните тази трудност, че с няколко абстрактни изречения хората искат да са наясно с най-съществени те аспекти на живота.
Когато нещо като "Същностна социалния въпрос" съдържа нещо повече от няколко абстрактни изречения, когато то съдържа резултатите от едно наблюдение на живота, хората казват, че не го разбират.
То дори им се струва объркано. Но това е нещастието на съвремието, че хората не искат да се обърнат към това, към което именно трябва да се обърнат. Защото не е ли така, абстрактните изречения, които са напълно прозрачни, се отнасят до мъртвото; социалното обаче трябва да е живо. Тук в употреба трябва да влязат гъвкави възгледи, гъвкави изречения, гъвкави форми. Затова вече е необходимо не само да разсъждаваме, както често съм казвал, върху преобразяването на отделните институции, а да благоволим наистина да осмислим по нов начин и да се преобучим по отношение на най-вътрешното устройство на мисленето и сетивата ни.
към текста >>
Това е, което бих желал да ви оставя, тъй
като
днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се почувстваме под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение.
Това е, което бих желал да ви оставя, тъй като днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се почувстваме под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение.
Бих желал с все повече и повече разбиране да се прониква в това, което антропософски ориентираната Духовна наука трябва да влее в душите на хората, когато трябва да бъде постигнато нещо в областта на социалния въпрос. И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско познание, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия. Най-страшното е това, че хората от съвремието имат толкова малко смелост да проникнат в нещо, което е наистина наложително. Те оставят най-добрите се волеви сили в известен смисъл да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това.
към текста >>
И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме
като
антропософско познание, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия.
Това е, което бих желал да ви оставя, тъй като днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се почувстваме под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение. Бих желал с все повече и повече разбиране да се прониква в това, което антропософски ориентираната Духовна наука трябва да влее в душите на хората, когато трябва да бъде постигнато нещо в областта на социалния въпрос.
И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско познание, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия.
Най-страшното е това, че хората от съвремието имат толкова малко смелост да проникнат в нещо, което е наистина наложително. Те оставят най-добрите се волеви сили в известен смисъл да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това.
към текста >>
Ние трябва да се разглеждаме така, че сме тук
като
една малка купчинка, която е определена от съдбата, да знае това, и да съобщава на света това, което най-много му е необходимо.
Научете се смело да застъпвате това, че хората, които разглеждат с интерес тази сграда, репрезентант на духовния ни стремеж, трябва да се приемат с добро; радвайте се на всеки отделен човек, който показва съвсем малко разбиране, посрещнете го, но в никакъв случай не възлагайте на това, да отразявате отсрещното, когато хората идват срещу вас водени от лоша воля или от това, което среща много по-често днес от неразбиране на нещата. Става дума за смелостта, когато трябва да осъществим такива неща.
Ние трябва да се разглеждаме така, че сме тук като една малка купчинка, която е определена от съдбата, да знае това, и да съобщава на света това, което най-много му е необходимо.
Нека хората ни осмиват и нека казват, че е надменно да вярваме в това, но то е истина. И да кажеш на себе си това "то е истина", но сериозно, така че то да изпълни цялата душа, затова именно е нужна една вътрешна смелост, която ние трябва да имаме. Тя ще ни проникне като антропософска субстанция. Тогава ние ще на правим това, което трябва да направим, всеки на своето място. Бих желал това да бъде изречено още днес.
към текста >>
Тя ще ни проникне
като
антропософска субстанция.
Научете се смело да застъпвате това, че хората, които разглеждат с интерес тази сграда, репрезентант на духовния ни стремеж, трябва да се приемат с добро; радвайте се на всеки отделен човек, който показва съвсем малко разбиране, посрещнете го, но в никакъв случай не възлагайте на това, да отразявате отсрещното, когато хората идват срещу вас водени от лоша воля или от това, което среща много по-често днес от неразбиране на нещата. Става дума за смелостта, когато трябва да осъществим такива неща. Ние трябва да се разглеждаме така, че сме тук като една малка купчинка, която е определена от съдбата, да знае това, и да съобщава на света това, което най-много му е необходимо. Нека хората ни осмиват и нека казват, че е надменно да вярваме в това, но то е истина. И да кажеш на себе си това "то е истина", но сериозно, така че то да изпълни цялата душа, затова именно е нужна една вътрешна смелост, която ние трябва да имаме.
Тя ще ни проникне като антропософска субстанция.
Тогава ние ще на правим това, което трябва да направим, всеки на своето място. Бих желал това да бъде изречено още днес.
към текста >>
Нежно е именно чрез нещо
като
този строеж, в своите по-силни форми от тези на другите архитектонични форми, да се въздействува върху духовното облагородяване на силите на човечеството.
То е така, че ние вече, бих казал искаме копнеем настъпването на всеки ден, който ни приближава до делото което сега освен всичко е и много затруднено чрез този строеж за света. В края на краищата това, този строеж е единственото, което има отношение към големите съдбини на хората във формите. И радостно е, че на този строеж още днес се обръща внимание. Но за едно плодотворно напредване по социалния въпрос е нужно и нещо друго.
Нежно е именно чрез нещо като този строеж, в своите по-силни форми от тези на другите архитектонични форми, да се въздействува върху духовното облагородяване на силите на човечеството.
За да могат хората да станат по-достъпни за това, за което се желае да се знае, за да могат да се издигнат, не само до ангелоподобното, но и до архангеловото, до същността на духа на времето.
към текста >>
44.
Съдържание
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Учителят
като
артист във възпитателния процес (I)
Учителят като артист във възпитателния процес (I)
към текста >>
Учителят
като
артист във възпитателния процес (II)
Учителят като артист във възпитателния процес (II)
към текста >>
Валдорфското училище
като
организъм
Валдорфското училище като организъм
към текста >>
45.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъй
като
ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това.
Първите ми думи трябва да бъдат молба за извинение, че не мога да изнеса тези лекции на езика на тази страна.
Тъй като ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това.
Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение.
към текста >>
Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда
като
недостатък в моето изложение.
Първите ми думи трябва да бъдат молба за извинение, че не мога да изнеса тези лекции на езика на тази страна. Тъй като ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това.
Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение.
към текста >>
Като
второ, позволете ми да кажа, че съм изключително благодарен на уважаемия комитет, който ми позволи да изнеса тези лекции в рамките на Оксфордското събрание.
Като второ, позволете ми да кажа, че съм изключително благодарен на уважаемия комитет, който ми позволи да изнеса тези лекции в рамките на Оксфордското събрание.
Считам за особена чест да мога да чета тези лекции в този, осветен от времето град. Та това е градът, в който аз самият, когато го посетих преди 20 години, усетих каква сила излъчва странното предание за всичко, което може да се възприеме тук.
към текста >>
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта
като
свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност
като
Хъксли4.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека. Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека. Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек.
Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4.
Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са
като
продължение на този духовен живот.
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа.
В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот.
Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи. Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
То може – бих желал да кажа – да нахлуе
като
топла струя в сърцето ни, в нашата душевност.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят. Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта. Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули.
То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност.
Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй
като
сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек.
към текста >>
Той е почти
като
пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда?
Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние
като
възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>
След
като
подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието. За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
към текста >>
Ние възприемаме всичко
като
едно непрекъсващо развитие.
Виждаме детето. Когато го разглеждаме външно, всъщност ние не откриваме повратни точки в развитието на живота му от раждането до към 20-та година.
Ние възприемаме всичко като едно непрекъсващо развитие.
към текста >>
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй
като
това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път.
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък.
Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи
децата
на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато
като
учители и
като
възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно. Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
към текста >>
Досега то е възприемало авторитета
като
нещо естествено.
Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно. Изведнъж то започва да търси контакт.
Досега то е възприемало авторитета като нещо естествено.
Сега то започва да пита: Какво става с този авторитет? От това дали в този момент ще намерим правилната дума, или не, от това зависи изключително много целия по-късен живот на човека.
към текста >>
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и
като
старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето
като
представи,
като
усещания,
като
волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници. Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко.
към текста >>
Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че
като
възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало
като
малко.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава. Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници. Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни.
Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко.
Трябва така да формираме представите, които даваме на детето, че същите да могат да растат.
към текста >>
Те са били така възпитавани, че
като
деца са се научили да уважават, научили са се
като
деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност. Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет.
към текста >>
Това са нещата, които живеят не просто
като
основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност,
като
преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са неща, които трябва оживеят в учителя.
към текста >>
Едва тогава, след
като
човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
Дори в този жизнен период ние
като
учители имаме нужда от нещо, различно от голата логика.
И когато детето е достигнало 14-та година, тогава ние правим едно своеобразно откритие. Когато поднесем на детето това, което трябва да възприеме логически, в непосредствен логичен вид, тогава детето започва да скучае. Отначало, когато излагаме всичко по логически начин, детето слуша. Ако младият мъж и младото момиче трябва просто да вървят мислено след нашата логика – тогава те постепенно се уморяват.
Дори в този жизнен период ние като учители имаме нужда от нещо, различно от голата логика.
В общи линии ние можем да наблюдаваме това.
към текста >>
Като
учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес.
Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си.
Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията. Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме
като
в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията.
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
И сега ние трябва да потърсим онази духовна основа, която, след
като
трябва да бъдем учители, да ни постави в положението да можем да работим, изхождайки от имагинацията, инспирацията и интуицията и да работим с Духа, а не просто само да мислим с Духа.
Така в този жизнен период биваме насочени към имагинацията, тъй както преди това бяхме насочени към интуицията и инспирацията.
И сега ние трябва да потърсим онази духовна основа, която, след като трябва да бъдем учители, да ни постави в положението да можем да работим, изхождайки от имагинацията, инспирацията и интуицията и да работим с Духа, а не просто само да мислим с Духа.
към текста >>
46.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъй
като
ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това.
Първите ми думи трябва да бъдат молба за извинение, че не мога да изнеса тези лекции на езика на тази страна.
Тъй като ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това.
Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение.
към текста >>
Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда
като
недостатък в моето изложение.
Първите ми думи трябва да бъдат молба за извинение, че не мога да изнеса тези лекции на езика на тази страна. Тъй като ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това.
Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение.
към текста >>
Като
второ, позволете ми да кажа, че съм изключително благодарен на уважаемия комитет, който ми позволи да изнеса тези лекции в рамките на Оксфордското събрание.
Като второ, позволете ми да кажа, че съм изключително благодарен на уважаемия комитет, който ми позволи да изнеса тези лекции в рамките на Оксфордското събрание.
Считам за особена чест да мога да чета тези лекции в този, осветен от времето град. Та това е градът, в който аз самият, когато го посетих преди 20 години, усетих каква сила излъчва странното предание за всичко, което може да се възприеме тук.
към текста >>
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта
като
свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност
като
Хъксли4.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека. Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека. Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек.
Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4.
Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са
като
продължение на този духовен живот.
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа.
В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот.
Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи. Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
То може – бих желал да кажа – да нахлуе
като
топла струя в сърцето ни, в нашата душевност.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят. Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта. Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули.
То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност.
Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй
като
сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек.
към текста >>
Той е почти
като
пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда?
Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние
като
възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>
След
като
подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието. За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
към текста >>
Ние възприемаме всичко
като
едно непрекъсващо развитие.
Виждаме детето. Когато го разглеждаме външно, всъщност ние не откриваме повратни точки в развитието на живота му от раждането до към 20-та година.
Ние възприемаме всичко като едно непрекъсващо развитие.
към текста >>
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй
като
това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път.
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък.
Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи
децата
на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато
като
учители и
като
възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно. Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
към текста >>
Досега то е възприемало авторитета
като
нещо естествено.
Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно. Изведнъж то започва да търси контакт.
Досега то е възприемало авторитета като нещо естествено.
Сега то започва да пита: Какво става с този авторитет? От това дали в този момент ще намерим правилната дума, или не, от това зависи изключително много целия по-късен живот на човека.
към текста >>
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и
като
старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето
като
представи,
като
усещания,
като
волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници. Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко.
към текста >>
Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че
като
възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало
като
малко.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава. Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници. Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни.
Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко.
Трябва така да формираме представите, които даваме на детето, че същите да могат да растат.
към текста >>
Те са били така възпитавани, че
като
деца са се научили да уважават, научили са се
като
деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност. Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет.
към текста >>
Това са нещата, които живеят не просто
като
основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност,
като
преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са неща, които трябва оживеят в учителя.
към текста >>
Едва тогава, след
като
човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
Дори в този жизнен период ние
като
учители имаме нужда от нещо, различно от голата логика.
И когато детето е достигнало 14-та година, тогава ние правим едно своеобразно откритие. Когато поднесем на детето това, което трябва да възприеме логически, в непосредствен логичен вид, тогава детето започва да скучае. Отначало, когато излагаме всичко по логически начин, детето слуша. Ако младият мъж и младото момиче трябва просто да вървят мислено след нашата логика – тогава те постепенно се уморяват.
Дори в този жизнен период ние като учители имаме нужда от нещо, различно от голата логика.
В общи линии ние можем да наблюдаваме това.
към текста >>
Като
учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес.
Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си.
Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията. Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме
като
в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията.
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
И сега ние трябва да потърсим онази духовна основа, която, след
като
трябва да бъдем учители, да ни постави в положението да можем да работим, изхождайки от имагинацията, инспирацията и интуицията и да работим с Духа, а не просто само да мислим с Духа.
Така в този жизнен период биваме насочени към имагинацията, тъй както преди това бяхме насочени към интуицията и инспирацията.
И сега ние трябва да потърсим онази духовна основа, която, след като трябва да бъдем учители, да ни постави в положението да можем да работим, изхождайки от имагинацията, инспирацията и интуицията и да работим с Духа, а не просто само да мислим с Духа.
към текста >>
47.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод
като
аскетизма.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата. При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера. В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма. По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път.
Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>
Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало
като
на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед.
В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота.
Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед.
Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота. Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
към текста >>
И след
като
човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш? Кои са твоите особености? Кои са твоите лоши черти? Какви симпатии и антипатии имаш?
И след като човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
към текста >>
Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира
като
едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън.
Ние ще си кажем: Такива каквито сме днес, такива не сме били преди десет години. Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това? Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване.
Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън.
Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят. Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа. Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният аскет.
към текста >>
Многократно това, което съм изложил, е било разглеждано
като
един вид стар аскетизъм, било е така разглеждано, сякаш това е един стар аскетизъм в нова форма.
Виждате ли, тези неща аз съм ги представил в моята книга “Как се постигат познания за висшите светове”7.
Многократно това, което съм изложил, е било разглеждано като един вид стар аскетизъм, било е така разглеждано, сякаш това е един стар аскетизъм в нова форма.
Но който чете внимателно, ще открие: всичко това е нещо съвсем различно от този древен аскетизъм. Но човек не може да осъществи този нов аскетизъм, чрез който човек не напуска живота и не се оттегля в отшелничество, а остава в кипежа на живота, ако не успее с погледа си да надхвърли момента и да погледне напред.
към текста >>
Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася
като
едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател. Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо.
Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание.
Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин. Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна. В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране.
към текста >>
Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено
като
излизане на душата от физическото тяло.
Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието. Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”. Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда.
Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло.
към текста >>
Иначе би било неправилно да характеризираме детето
като
несръчно,
като
палаво, каквото то действително е, ако искаме да характеризираме само възрастния човек.
И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието. Това е, което така невероятно трудно бива разбирано в нашето интелектуалистично време. Естествено е, че ние трябва да научим детето на нещо, различно от това, което в по-късна възраст ще произлезе от него.
Иначе би било неправилно да характеризираме детето като несръчно, като палаво, каквото то действително е, ако искаме да характеризираме само възрастния човек.
За този, който вижда живота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия. И ако искаме да бъдем истински възпитатели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост.
към текста >>
Това, което един млад човек изживява
като
духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години.
Духовните истини са такива, че първоначално те трябва да преминат заедно с хората през живота, за да могат да бъдат напълно завършени. Ето защо аз не посмях да изкажа определени истини за същността на човека, такива, каквито ги видях преди 35 години. Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на душата”10. Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо? По причина, че такива истини трябва да бъдат погледнати от позицията на различните възрасти, защото тези истини трябва да преминат заедно с човека през неговите различни възрастови периоди.
Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години.
И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години. И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете.
към текста >>
И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след
като
бях прекрачил 50те години.
Ето защо аз не посмях да изкажа определени истини за същността на човека, такива, каквито ги видях преди 35 години. Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на душата”10. Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо? По причина, че такива истини трябва да бъдат погледнати от позицията на различните възрасти, защото тези истини трябва да преминат заедно с човека през неговите различни възрастови периоди. Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години.
И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години.
И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете.
към текста >>
Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава
като
крайна точка на органичното сътворение пред нас.
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието.
Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас.
Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете. За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>
Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която
децата
постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители.
Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца.
През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта. Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>
И че ние трябва да поемаме
децата
на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй
като
нямаме пари за целта.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище.
И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта.
Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>
Идеалът естествено е
децата
да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта.
Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>
Когато
децата
постъпват в основното училище, те застават пред нас
като
души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на възпитателите са разбирали това.
Когато децата постъпват в основното училище, те застават пред нас като души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на възпитателите са разбирали това.
Така, че ние можем да кажем: Най-същественото във физическото възпитание, което след това наистина продължава – ние ще видим, когато описвам отделните фази на възпитанието – ала най-същественото, основата се формира до смяната на зъбите. След това ние имаме работа с душата на детето и ние така трябва да направляваме неговото душевно развитие, че от това да укрепва, да заяква неговото физическо развитие.
към текста >>
И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек
като
душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде възпитавано. То трябва да бъде оставено свободно да излезе навън в света. Духовното човек може да научи само от живота. При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа. Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля.
И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
към текста >>
Ето това е, което преди 35 години ми се стори неправилно дотолкова, доколкото в нашия душевен живот
като
възрастни хора – подчертавам това, защото аз не мога да разглеждам детето, ако преди това не разбираме възрастния човек – в нашия душевен живот
като
възрастни хора само мисленето и представите са непосредствено свързани с нервната система.
Ето това е, което преди 35 години ми се стори неправилно дотолкова, доколкото в нашия душевен живот като възрастни хора – подчертавам това, защото аз не мога да разглеждам детето, ако преди това не разбираме възрастния човек – в нашия душевен живот като възрастни хора само мисленето и представите са непосредствено свързани с нервната система.
Животът на нервната система има връзка само с представите.
към текста >>
Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той
като
дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност.
Чувствуването не изживява себе си директно в живота на нервната система, но чувствуването изживява себе си директно в ритмичната система. Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете.
Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност.
Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система.
към текста >>
Това което казвам тук, аз го казвам
като
един непосредствен възглед, който изплува от духовно възприемане.
Това което казвам тук, аз го казвам като един непосредствен възглед, който изплува от духовно възприемане.
За този духовен възглед не съществуват в същия смисъл доказателства, тъй както съществуват те за чисто интелектуалното мислене. Но всеки, който непосредствено приеме този възглед, може да го подложи на изпитание със своя здрав човешки разум и преди всичко с това, което външната наука казва по този въпрос.
към текста >>
След това
като
трети елемент, противоположно на мисловния и чувствения живот ние имаме волевия живот.
След това като трети елемент, противоположно на мисловния и чувствения живот ние имаме волевия живот.
И този волеви живот също така не е свързан с нервната система, а е директно свързан с човешката веществообмяна, с човешките движения. Веществообмяната е тясно свързана с движението. Забележете какво става с веществообмяната на даден човек, който не се движи правилно и какво става с неговата двигателна система. Аз посочвам двигателната система и веществообмяната като трета съставна част на човешкото устройство. С тях непосредствено е свързан волевият живот.
към текста >>
Аз посочвам двигателната система и веществообмяната
като
трета съставна част на човешкото устройство.
След това като трети елемент, противоположно на мисловния и чувствения живот ние имаме волевия живот. И този волеви живот също така не е свързан с нервната система, а е директно свързан с човешката веществообмяна, с човешките движения. Веществообмяната е тясно свързана с движението. Забележете какво става с веществообмяната на даден човек, който не се движи правилно и какво става с неговата двигателна система.
Аз посочвам двигателната система и веществообмяната като трета съставна част на човешкото устройство.
С тях непосредствено е свързан волевият живот.
към текста >>
Възрастният, след
като
е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния.
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>
Когато имаме тези основни линии, които ни позволяват да знаем къде са залегнали отделните проявления, било то във веществообменната система, когато нещо се проявява душевно под формата на воля, било то в ритмичната система, когато душевно се проявява
като
чувство или в нервната система, когато душевно се проявява
като
мислене, тогава ние ще се научим да наблюдаваме детето, едва тогава ще знаем накъде да насочваме своя поглед.
Ето така ние се научаваме да наблюдаваме малкото дете, научаваме се да наблюдаваме и по-голямото дете, когато знаем, че едно дете се изчервява по-лесно при един или друг повод, друго побледнява при един или друг повод, едно дете лесно изпада в състояние на възбуда, лесно движи своите крайници; едно дете се проявява ярко, друго се спотайва срамежливо и т.н.
Когато имаме тези основни линии, които ни позволяват да знаем къде са залегнали отделните проявления, било то във веществообменната система, когато нещо се проявява душевно под формата на воля, било то в ритмичната система, когато душевно се проявява като чувство или в нервната система, когато душевно се проявява като мислене, тогава ние ще се научим да наблюдаваме детето, едва тогава ще знаем накъде да насочваме своя поглед.
към текста >>
Защото учителите, първо, трябва да разберат как стоят нещата при
децата
, едва после те могат да достигнат до правилно преподаване.
Тези хора виждат чудни неща под микроскопа: Но има и хора, които все още не умеят да гледат под микроскоп: те поглеждат в микроскопа, но както и да го насочат, не виждат нищо. Човек първо трябва да се научи да гледа, при което първо трябва да се научи да борави с инструмента, чрез който гледа. След това, когато човек се е научил да гледа под микроскоп, тогава може да види и съответния обект. Ние нищо не можем да видим у човека, ако не сме научили правилно да насочваме духовните, душевните очи по посока на това, което съответствува на мисленето, на чувствуването, на волята. Насочването на погледа – това е, което трябва да постигнем сред учителите на Валдорфското училище.
Защото учителите, първо, трябва да разберат как стоят нещата при децата, едва после те могат да достигнат до правилно преподаване.
Беше необходимо да изложа предварително тези неща за тричленното устройство на човека, за да можем да постигнем по-добро разбиране по отношение на отделните физически възпитателни мерки и възпитателни методи.
към текста >>
48.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има
като
условие за своето познание.
Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока.
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание.
Но това е така само на пръв поглед. Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст?
към текста >>
Отначало дори би могло да ни се стори
като
противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм.
Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм.
Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема. Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани.
към текста >>
Като
чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след
като
не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел.
Това е едно противоречие. Но това е такова противоречие, което е създадено от самия живот. То може да бъде разрешено само от този възглед за възпитателното изкуство, който бива застъпен тук. Човек може изключително добре да знае какво липсва във възпитанието и какво би могло да бъде по-добре, тъй както можем да знаем, че една картина е добре нарисувана, въпреки, че никога не бихме могли да развием у себе си способности, с които сами да нарисуваме една такава добра картина.
Като чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след като не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел.
Да, би било много добре, ако хората в наше време мислеха по този начин. Но днес те не мислят така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат. Хората веднага започват да говорят за това, как трябва да възпитаваме. Това обаче е подобно на случая, когато един човек, който не е художник и който не би могъл да бъде художник, започне да говори по отношение на една зле нарисувана картина, как тази картина би могла да бъде нарисувана добре.
към текста >>
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек
като
възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието. По тази причина в предходното изложение аз се опитах да изложа елементарните основни линии за усвояването на тази способност; и това разглеждане аз бих желал да продължа сега. Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на възпитанието е познанието за духовната същност на човека.
към текста >>
Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той
като
човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване.
При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности.
Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване.
Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>
Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето,
като
имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие.
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя. То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия.
Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие.
Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата. В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата.
към текста >>
Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си
като
физически отпечатък на грижата.
Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие. Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата. В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система.
Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата.
Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин.
към текста >>
Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления
като
грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин.
Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата. В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата.
Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин.
към текста >>
Ето как чрез своя физически организъм детето се оформя
като
човек, изпълнен с грижи.
Ето как чрез своя физически организъм детето се оформя като човек, изпълнен с грижи.
Ако искаме да бъдем възпитатели в правилния смисъл на думата, е необходимо да имаме подобни познания за по-фините жизнени въздействия. За учителя и за възпитателя те представляват такова предварително условие, каквото за художника е способността да наблюдава въздействията на цветовете.
към текста >>
Или
като
възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм.
Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм.
Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм.
Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата.
към текста >>
Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното:
като
учители и
като
възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище.
В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм. Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност.
Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище.
Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно.
към текста >>
Човек може да разглежда себе си най-много
като
относително умен.
И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм. Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора.
Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен.
Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас.
към текста >>
Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между
децата
, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен.
Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата.
Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
към текста >>
Но това означава: в човека съществува нещо, което ние
като
възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме.
Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете. Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен.
към текста >>
Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме
като
отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете.
Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен.
към текста >>
Тогава едно истинско познание за човека ни показва, че физическият организъм е този, който носи у себе си нещо
като
подражание на грижите, които характеризирах.
В живота си възрастният човек често пъти знае изключително добре какво е правилно да се направи; обаче той не може да го извърши. Обикновено не му достига необходимата сила. Често това, което прави човек безсилен спрямо необходимостта нещо да бъде извършено, е скрито много дълбоко в него.
Тогава едно истинско познание за човека ни показва, че физическият организъм е този, който носи у себе си нещо като подражание на грижите, които характеризирах.
Това подражание се е въплътило в организма. Чрез физическия организъм е възникнала една, превърната в навик основна ориентация в живота. Може да имаме обаче такъв случай, когато светът изисква от човека нещо, което изобщо не съответствува на неговата организация, изградена в непосредствена близост до нечии грижи.
към текста >>
И
като
последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм.
Тази организация е възникнала чрез общуването с възпитателя.
И като последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм.
Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота.
към текста >>
Доколкото вникването в духовната същност на човека може да ни служи
като
основа в грижата ни за физическия организъм, става ясно, ако погледнем степента на развитие, която природонаучното познание е достигнало днес.
Доколкото вникването в духовната същност на човека може да ни служи като основа в грижата ни за физическия организъм, става ясно, ако погледнем степента на развитие, която природонаучното познание е достигнало днес.
Изобщо можем да кажем, че правилното разбиране на това познание в много области на описаната тук наука за духовната страна на света представлява – без никаква следа от фантастика – едно необходимо продължение на естествената наука. Тази необходимост не може да бъде видяна до момента, когато природонаучното мислене бива осъществявано единствено чрез резултатите на сетивното наблюдение и на механичния експеримент. Обаче с познанията, произлизащи от това, не може да бъде изградена основата за възпитанието на човека. Защото в човека природните процеси биват издигнати на една по-висока степен тъкмо от духовните сили.
към текста >>
Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет
като
едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
Изключително значително е това, което например английският лекар д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците. Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват влошаване на бъбречните функции. Такъв един многозначителен природонаучен резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света. Но този път трябва да бъде продължен. И това може да стане единствено чрез духовнонаучните методи.
Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
към текста >>
Във възпитателното изкуство ние можем да си послужим с подобни единични предложени ни от природната наука факти, едва когато ги обхванем от гледна точка, според която в цялостния си образ човекът бива разглеждан
като
едно духовно-душевно същество.
Във възпитателното изкуство ние можем да си послужим с подобни единични предложени ни от природната наука факти, едва когато ги обхванем от гледна точка, според която в цялостния си образ човекът бива разглеждан като едно духовно-душевно същество.
От тази гледна точка може да бъде видяна и дейността на физическия организъм, осъществяваща се под влияние на духовното. Чрез такъв възглед ние стигаме до правилно поведение спрямо детето.
към текста >>
Защото само когато познаем Духа
като
творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно познание; а не когато човек
като
мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда
като
едно недуховно битие на света.
Познанието на това време насочва всички погледи върху физическото, но му липсва погледа за значението на физическото, материалното. Тъкмо изхождайки от материалистично ориентираната наука не може да бъде прозряно значението на материалното. Изследването на материалното без усет за духовното, което осветлява материалното, представлява сляпо търсене в тъмна стая. Науката за духовното именно ще покаже навсякъде въздействието на Духа върху физическото. Когато познанието стане активно в тази насока, тогава човек няма да се прекланя пред нещо мистично и измислено, но ще проследява Духа във всички негови проявления, в рамките на материалния свят.
Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно познание; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно битие на света.
към текста >>
Ако едно дете види пред себе си лице, набраздено от грижи, това действува върху детето първоначално
като
едно сетивно впечатление.
Ако едно дете види пред себе си лице, набраздено от грижи, това действува върху детето първоначално като едно сетивно впечатление.
Но това впечатление се пренася върху начина, по който детето диша и оттам върху целия дихателен апарат и върху веществообмяната.
към текста >>
Музиката живее
като
ритъм, който намира продължение и в самата ритмична система на човека.
Да не забравяме, как с тази ритмична система е свързано и всяко музикално занимание.
Музиката живее като ритъм, който намира продължение и в самата ритмична система на човека.
Самият вътрешен човек се превръща в лира и във виола. Цялата ритмична система поема в себе си като отпечатък това, което виолата и пианото разгръщат по един музикален път.
към текста >>
Цялата ритмична система поема в себе си
като
отпечатък това, което виолата и пианото разгръщат по един музикален път.
Да не забравяме, как с тази ритмична система е свързано и всяко музикално занимание. Музиката живее като ритъм, който намира продължение и в самата ритмична система на човека. Самият вътрешен човек се превръща в лира и във виола.
Цялата ритмична система поема в себе си като отпечатък това, което виолата и пианото разгръщат по един музикален път.
към текста >>
Цветовите хармонии, цветовите мелодии също така биват впоследствие изживявани във вътрешността на човека
като
вътрешни процеси на ритмичната органна система.
И така, както е с музикалното занимание, така и по един по-фин, по-интимен начин стоят нещата с пластиката и рисуването.
Цветовите хармонии, цветовите мелодии също така биват впоследствие изживявани във вътрешността на човека като вътрешни процеси на ритмичната органна система.
към текста >>
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето
като
възпитатели,
като
преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин.
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като възпитатели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин.
Това е същественото за основното училище, целият урок при децата да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето. С цялото преподаване, с цялото възпитание ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система.
към текста >>
Това е същественото за основното училище, целият урок при
децата
да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето.
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като възпитатели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин.
Това е същественото за основното училище, целият урок при децата да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето.
С цялото преподаване, с цялото възпитание ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система.
към текста >>
Като
природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни.
Правят се опити в експерименталната психология. Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората.
Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни.
За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област. Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система. Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот. Сърцето тупти през целия живот ден и нощ.
към текста >>
Необходимо е чрез описанието на такива хора, които са добри или са станали добри, или са замислени
като
добри със силата на фантазията, да посочим на детето образци на доброто.
Въпросът не се свежда до това да предлагаме морални преценки, но въпросът се състои в това да се погрижим за кълновете, от които в последствие ще се формират собствените морални сили. Не бива да насаждаме в детето моралната преценка. Детето трябва така да бъде подготвено, че когато с настъпването на половата зрялост се пробуди за непълноценна оценъчна способност, само трябва да е в състояние чрез наблюдаване на живота да формира морална преценка. Това най-трудно ще бъде постигнато, ако даваме на детето готови повели. Но ние можем да го постигнем, ако въздействуваме върху него чрез примера на подражание, или чрез издигането на образци пред неговия поглед.
Необходимо е чрез описанието на такива хора, които са добри или са станали добри, или са замислени като добри със силата на фантазията, да посочим на детето образци на доброто.
По този начин ритмичната система в детето изживява себе си по пътя на възприемане на доброто. Детето живее във възхода и спада на чувствата, които по съответен начин продължават да вибрират в ритмичната система. А благодарение на обстоятелството, че в този жизнен период ритмичната система в детето е особено активна, е възможно да се развият харесването или нехаресването на доброто или злото. Апелира се не към интелекта, но към симпатията спрямо доброто, което изплува пред душата на детето със силата на един образ и се апелира към антипатията спрямо злото. Душата бива подготвена по такъв начин, че по-късно, в подходящата възраст, емоционалната преценка да може да узрее до интелектуална преценка.
към текста >>
Ако подходим по начин, различен от описания, човекът няма да се пробуди за моралния елемент, но в съответната възраст той ще има у себе си само един абстрактен спомен за това, което при другите хора съществува
като
морална повеля.
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото възпитание, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде възпитаван от самия живот. Ние деформираме нещо в човешкото устройство, ако не подготвим човека така, че той да бъде в състояние в правилния период да изживее вътрешно удовлетворение от пробуждането на моралната сила.
Ако подходим по начин, различен от описания, човекът няма да се пробуди за моралния елемент, но в съответната възраст той ще има у себе си само един абстрактен спомен за това, което при другите хора съществува като морална повеля.
Ние подготвяме правилно детето в периода на неговото ритмично развитие, ако го доведем до естетическото нехаресване на злото, защото в естетическото усещане е заложен зародишът, от който трябва да израстне интелектуалния елемент. Една директно насадена интелектуална преценка е като цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени.
към текста >>
Една директно насадена интелектуална преценка е
като
цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени.
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото възпитание, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде възпитаван от самия живот. Ние деформираме нещо в човешкото устройство, ако не подготвим човека така, че той да бъде в състояние в правилния период да изживее вътрешно удовлетворение от пробуждането на моралната сила. Ако подходим по начин, различен от описания, човекът няма да се пробуди за моралния елемент, но в съответната възраст той ще има у себе си само един абстрактен спомен за това, което при другите хора съществува като морална повеля. Ние подготвяме правилно детето в периода на неговото ритмично развитие, ако го доведем до естетическото нехаресване на злото, защото в естетическото усещане е заложен зародишът, от който трябва да израстне интелектуалния елемент.
Една директно насадена интелектуална преценка е като цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени.
към текста >>
Защото то се развива
като
едно чуждо тяло,
като
един душевен тумор.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна. Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен.
Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор.
Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание.
към текста >>
Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас
като
едно творение на божественодуховния световен ред.
Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане.
Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред.
Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред. Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът. В това настроение е заложен един от най-важните импулси на възпитателната техника.
към текста >>
Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си
като
един нехранимайко.
Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко.
Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко? В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”. Това е едно по-добро настроение от днешното.
към текста >>
Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си
като
един нехранимайко?
Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко.
Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко?
В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”. Това е едно по-добро настроение от днешното.
към текста >>
Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато
като
подарък от божественодуховния световен ред,
като
случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете.
Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете.
Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на възпитателното изкуство.
към текста >>
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието
като
нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
към текста >>
Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето
като
нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие.
Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
към текста >>
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално
като
техническо боравене с абстрактни преподавателски методи.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи.
Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>
Само обичта към
децата
– това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него.
Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка.
И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>
И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването,
като
едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка.
И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си
като
подобно на нас самите.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество. Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме
като
възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност
като
нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите. Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>
Но неговият живот се състои в това, което ние
като
възпитатели разгръщаме в средата около него.
Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето. Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
Никога не бива да правим
децата
отражение на самите себе си.
Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя.
Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си.
Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза
като
нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието.
Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
49.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
УЧИТЕЛЯТ
КАТО
АРТИСТ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (I)
УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (I)
към текста >>
От това, което е възникнало
като
една образна писменост, са се развили всички абстрактни форми на буквите, към които днес бива приковано окото или които биват изписвани от ръката.
Когато вземем в съображение с какви букви разполагаме днес за целите на четенето и писането, ние трябва да кажем, че не съществува връзка между това, което детето, изхождайки от своите заложби на 7-годишна възраст, се стреми да развие и тези букви. Да си спомним, че когато човечеството е започнало да пише, то употребявало художествени знаци, имитиращи даден предмет или процес от външния свят; или се е пишело, изхождайки от волята, така че писмените форми са изразявали волеви процес, както е например при клиновидната писменост.
От това, което е възникнало като една образна писменост, са се развили всички абстрактни форми на буквите, към които днес бива приковано окото или които биват изписвани от ръката.
към текста >>
И то бива постигнато,
като
първоначално изобщо не изхождаме от четенето.
Възпитателното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено.
И то бива постигнато, като първоначално изобщо не изхождаме от четенето.
Детето изхожда от ръкомахането, от изявленията на волята, а не от съзерцанието. Съзерцанието идва едва по-късно. Затова е необходимо да се започва не от четенето, а от писането; но писането трябва да се заучава така, че да произлиза от цялата човешка същност като нещо естествено. Ето защо започваме обучението с писане, а не с четене; при което се опитваме това, което детето се стреми да развие в акта на подражанието само чрез своята воля, чрез своите ръце, да го насочим в посока на писането.
към текста >>
Затова е необходимо да се започва не от четенето, а от писането; но писането трябва да се заучава така, че да произлиза от цялата човешка същност
като
нещо естествено.
Възпитателното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено. И то бива постигнато, като първоначално изобщо не изхождаме от четенето. Детето изхожда от ръкомахането, от изявленията на волята, а не от съзерцанието. Съзерцанието идва едва по-късно.
Затова е необходимо да се започва не от четенето, а от писането; но писането трябва да се заучава така, че да произлиза от цялата човешка същност като нещо естествено.
Ето защо започваме обучението с писане, а не с четене; при което се опитваме това, което детето се стреми да развие в акта на подражанието само чрез своята воля, чрез своите ръце, да го насочим в посока на писането.
към текста >>
Бих желал да онагледя това чрез един пример, представете си, че караме детето да каже думата “риба” (Fisch) и
като
го караме да казва тази дума, ние се опитваме, със съвсем прости линии да изобразим пред погледа му формата на рибата, приблизително така (рисува се), че по един прост начин да нарисуваме на детето нещо, което имитира формата на рибата и след това се опитаме да накараме детето да прерисува нарисуванoто.
Бих желал да онагледя това чрез един пример, представете си, че караме детето да каже думата “риба” (Fisch) и като го караме да казва тази дума, ние се опитваме, със съвсем прости линии да изобразим пред погледа му формата на рибата, приблизително така (рисува се), че по един прост начин да нарисуваме на детето нещо, което имитира формата на рибата и след това се опитаме да накараме детето да прерисува нарисуванoто.
Така ние му даваме възможност да усети думата. Така по един художествен начин чрез това, което, изхождайки от съзерцанието, навлиза във волята, ние създаваме условия да възникне формата на буквата.
към текста >>
Накарайте детето да изговори “М”, накарайте го да почувствува, как “М” вибрира върху устните и след това се опитайте да му представите формата на устните
като
форма и тогава, от “М” което вибрира върху устните, постепенно Вие ще можете да преминете към знака “М”.
По този начин ние се приближаваме до възникването на писмеността, защото тъкмо така, по подобен начин е възникнала писмеността. Но не е необходимо учителят да предприема антикварни изследвания и да повтаря пътя, по който е възникнала образната писменост, за да може да научи детето на нея. Това, за което става дума тук, е да бъде даден простор на една жива фантазия и да дадем възможност днес да възникне това, което от предмета, от непосредствения живот ще ни отведе към формата на буквите. Вие ще имате не една възможност да изведете за детето формите на буквите от самия живот.
Накарайте детето да изговори “М”, накарайте го да почувствува, как “М” вибрира върху устните и след това се опитайте да му представите формата на устните като форма и тогава, от “М” което вибрира върху устните, постепенно Вие ще можете да преминете към знака “М”.
към текста >>
И тъй
като
във Валдорфското училище вече има много ученици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н.
При това е важно по този начин напълно да се изявява също и индивидуалността на учителя.
И тъй като във Валдорфското училище вече има много ученици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н.
Когато влезете в единия първи клас, Вие можете да видите как урокът по писане бива изведен от рисуването, тук Вие виждате как преподавателското умение прави това по един определен начин. Да кажем, в единия клас Вие откривате, че това се прави по начина, който беше показан сега. После Вие влизате в другия клас, в 1-и Б клас: Тук Вие откривате друго преподавателско умение: тук се преподава същия урок, но Вие виждате нещо съвсем различно. Тук Вие виждате как преподавателското умение кара децата да се движат в един вид ритмично движение, при което формата възниква от движението на собственото тяло. И това, което детето очертава движейки се, после то бива записано като буква.
към текста >>
Тук Вие виждате как преподавателското умение кара
децата
да се движат в един вид ритмично движение, при което формата възниква от движението на собственото тяло.
При това е важно по този начин напълно да се изявява също и индивидуалността на учителя. И тъй като във Валдорфското училище вече има много ученици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н. Когато влезете в единия първи клас, Вие можете да видите как урокът по писане бива изведен от рисуването, тук Вие виждате как преподавателското умение прави това по един определен начин. Да кажем, в единия клас Вие откривате, че това се прави по начина, който беше показан сега. После Вие влизате в другия клас, в 1-и Б клас: Тук Вие откривате друго преподавателско умение: тук се преподава същия урок, но Вие виждате нещо съвсем различно.
Тук Вие виждате как преподавателското умение кара децата да се движат в един вид ритмично движение, при което формата възниква от движението на собственото тяло.
И това, което детето очертава движейки се, после то бива записано като буква. Така е възможен и трети, и четвърти начин, и т.н. В различни паралелни класове Вие можете да видите преподаването на един и същи урок по найразлични начини. Защо? Защото не е безразлично дали едно преподавателско умение е съпроводено от даден темперамент, или друго преподавателско умение е съпроводено от друг темперамент. Само когато съществува правилният контакт между преподавателското умение и целия клас – само тогава урокът може да бъде здравословен.
към текста >>
И това, което детето очертава движейки се, после то бива записано
като
буква.
И тъй като във Валдорфското училище вече има много ученици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н. Когато влезете в единия първи клас, Вие можете да видите как урокът по писане бива изведен от рисуването, тук Вие виждате как преподавателското умение прави това по един определен начин. Да кажем, в единия клас Вие откривате, че това се прави по начина, който беше показан сега. После Вие влизате в другия клас, в 1-и Б клас: Тук Вие откривате друго преподавателско умение: тук се преподава същия урок, но Вие виждате нещо съвсем различно. Тук Вие виждате как преподавателското умение кара децата да се движат в един вид ритмично движение, при което формата възниква от движението на собственото тяло.
И това, което детето очертава движейки се, после то бива записано като буква.
Така е възможен и трети, и четвърти начин, и т.н. В различни паралелни класове Вие можете да видите преподаването на един и същи урок по найразлични начини. Защо? Защото не е безразлично дали едно преподавателско умение е съпроводено от даден темперамент, или друго преподавателско умение е съпроводено от друг темперамент. Само когато съществува правилният контакт между преподавателското умение и целия клас – само тогава урокът може да бъде здравословен. Ето защо всеки преподавател трябва да води урока според неговата същност.
към текста >>
И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство
като
нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец.
Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо. Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини.
И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец.
В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент. След това четенето се научава от децата от само себе си. То идва малко по-късно от обикновено, но се осъществява от самото себе си.
към текста >>
След това четенето се научава от
децата
от само себе си.
Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо. Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини. И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец. В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент.
След това четенето се научава от децата от само себе си.
То идва малко по-късно от обикновено, но се осъществява от самото себе си.
към текста >>
Предварително,
като
учител, човек трябва да положи, колкото се може повече усилия, за да може после да използува времето, което има на разположение в класа.
Ала всичко това предполага, че с учителя трябва да се случат много неща, преди той да влезе в класа. Под влияние на възпитателните принципи, за които говорих, пред учителя се поставят големи изисквания относно подготовката, която той трябва да извърши.
Предварително, като учител, човек трябва да положи, колкото се може повече усилия, за да може после да използува времето, което има на разположение в класа.
Това учителят научава много бавно и постепенно. И единствено чрез това бавно и постепенно научаване човек достига дотам, наистина да се съобразява с индивидуалността на детето.
към текста >>
Като
пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено.
Може би за целта е уместно да приведа един личен пример. Преди да започна да се занимавам с Валдорфското училище аз трябваше дълго време да се занимавам с всевъзможни въпроси, свързани с възпитанието. Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за възпитание едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито. То все още не беше научило нищо.
Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено.
В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици. Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно. Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание.
към текста >>
Но разбирайки цялата патологична своеобразност на детето и знаейки кое може да се отдаде на хидроцефалията14, се оказа възможно не само да се стимулира душевното у детето, но и така да се напредне, че след година и половина – след
като
преди това то не можеше да стори нищо друго, освен с гумата да издълбае дупка в своята училищна тетрадка – сега момчето беше в състояние да посещава гимназия.
Накрая аз спечелих правото да преподавам. Сега ми беше нужно да използувам възможно по-малко време непосредствено за урока с момчето. Да кажем, че ако трябваше например да се занимавам с преподаване при момчето около половин час, аз трябваше предварително да се занимавам около три часа, за да мога по възможност икономично да вместя много неща в урока. Ала освен това аз трябваше с точност да изчисля в кой час на деня да вместя например урока по музика. Когато детето се преуморяваше, то веднага пребледняваше и човек можеше да види как здравето му се влошава.
Но разбирайки цялата патологична своеобразност на детето и знаейки кое може да се отдаде на хидроцефалията14, се оказа възможно не само да се стимулира душевното у детето, но и така да се напредне, че след година и половина – след като преди това то не можеше да стори нищо друго, освен с гумата да издълбае дупка в своята училищна тетрадка – сега момчето беше в състояние да посещава гимназия.
Аз имах възможност да му помагам и в гимназиалните класове, можех да го проследя до края на гимназията. Под влияние на това възпитание, т.е. чрез това, че нещата биваха ръководени по един духовен начин, главата намали размерите си. Аз зная, че лекарят може би ще каже: Главата и без друго би намалила размерите си. Сигурно, ала в хода на намаляване на размерите трябваше да се постигне правилното съотношение между душевното и духовното развитие.
към текста >>
По време на войната,
като
лекар, той загина след
като
беше достигнал почти 40-та си година.
Под влияние на това възпитание, т.е. чрез това, че нещата биваха ръководени по един духовен начин, главата намали размерите си. Аз зная, че лекарят може би ще каже: Главата и без друго би намалила размерите си. Сигурно, ала в хода на намаляване на размерите трябваше да се постигне правилното съотношение между душевното и духовното развитие. Въпросното момче след време стана усърден лекар.
По време на войната, като лекар, той загина след като беше достигнал почти 40-та си година.
към текста >>
Ето защо едва около тази възраст урокът може да бъде така построен, че за заобикалящата среда да говорим
като
за един външен свят.
Дори само външната разлика между момчетата и момичетата във възрастта между 9 и 10 години показва, че тук стигаме до един важен жизнен период. Той се изразява в това, че детето се научава да разграничава себе си от природата. Нещата стоят така, че – образно казано – преди този период просто не съществува никакво растение, а едно същество, което е зелено и има червени цветове, и вътре в него има един малък дух, тъй както и в детето има един малък дух. Това същество – растението, за детето то получава смисъл едва към10-та година. Само трябва да умеем да усетим това в детето.
Ето защо едва около тази възраст урокът може да бъде така построен, че за заобикалящата среда да говорим като за един външен свят.
към текста >>
Не, след
като
сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението. И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание. Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло?
Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива.
Не е в природата на растението да бъде изтръгнато. То представлява нещо единствено в почвата, единствено заедно с почвата. Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ. А едно растение аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото. То представлява непосредствено това, което е, само заедно с родната почва, заедно със силите, които бликат от почвата и заедно със всички Слънчеви сили, падащи тъкмо върху тази част на почвата.
към текста >>
Когато говорим за Земята, ние говорим за нея
като
физици, най-много
като
геолози.
Когато говорим за Земята, ние говорим за нея като физици, най-много като геолози.
Ние си представяме следното: Земята представлява едно затворено цяло от физически сили и тя би могла да съществува дори ако върху нея нямаше нито едно растение, ако нямаше никакви животни и никакви хора. Но всичко това е нещо абстрактно. Земята, която имат пред погледа си физикът, геологът – тази Земя представлява нещо абстрактно. В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения.
към текста >>
Пред
децата
Земята трябва да бъде оживена
като
един организъм.
Земята, която имат пред погледа си физикът, геологът – тази Земя представлява нещо абстрактно. В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения. Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект. Обаче не бива още в началото да учим детето на тази безсъдържателна абстрактност.
Пред децата Земята трябва да бъде оживена като един организъм.
Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава. По този начин, естествено, ние отново имаме нещо абстрактно, защото една местност не е възможна без друга местност на Земята, но в този случай учителят трябва да съзнава, че се налага да тръгне от нещо несъвършено. Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да събудим в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним растението.
към текста >>
Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята
като
нещо живо,
като
един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава.
В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения. Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект. Обаче не бива още в началото да учим детето на тази безсъдържателна абстрактност. Пред децата Земята трябва да бъде оживена като един организъм.
Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава.
По този начин, естествено, ние отново имаме нещо абстрактно, защото една местност не е възможна без друга местност на Земята, но в този случай учителят трябва да съзнава, че се налага да тръгне от нещо несъвършено. Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да събудим в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним растението.
към текста >>
И ако вземем целия животински свят, там във външния свят
като
абстрактно разпределено животинско царство, ние
като
цяло откриваме това, което ни дава образът на човека.
Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение.
И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека.
Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи.
към текста >>
Цялото животинско царство разглеждаме
като
една, разложена на части човешка природа.
Това е нещо, което аз мога да изложа пред детето по един прост, примитивен начин. Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето. Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа. Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни.
Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа.
Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност. Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света.
към текста >>
След
като
е видяло отделен от себе си растителния свят, след
като
е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното.
Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето. Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа. Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни. Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година.
След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното.
Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност. Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света.
към текста >>
Ала по този начин
децата
напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа.
И така, как да се постигне равновесието между твърде силното и твърде слабото обременяване на паметта? Ако образно погледнато възпитаваме детето по начина, който описах, тогава то поема в себе си толкова от урока, колкото може да понесе. Възниква едно съотношение, както между храненето и насищането.
Ала по този начин децата напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа.
Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя – като организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе. Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия живот.
към текста >>
Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя –
като
организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе.
И така, как да се постигне равновесието между твърде силното и твърде слабото обременяване на паметта? Ако образно погледнато възпитаваме детето по начина, който описах, тогава то поема в себе си толкова от урока, колкото може да понесе. Възниква едно съотношение, както между храненето и насищането. Ала по този начин децата напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа.
Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя – като организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе.
Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия живот.
към текста >>
Смятането,
като
такова, не е чуждо на никой човек в никоя възраст.
Още от рано в детето съществува предпоставка за първите елементи на изкуството на смятането. Но тъкмо при изкуството на смятането можем да наблюдаваме, как твърде рано в детето навлиза интелектуалистичният елемент.
Смятането, като такова, не е чуждо на никой човек в никоя възраст.
То се развива в човешката природа и тук не е възможна отчужденост между човешките способности и аритметичната операция, както е възможна тази отчужденост между човешките способности и буквите през една следваща култура. И все пак, тъкмо до това се свеждат наймного нещата: урокът по смятане да бъде поднесен на детето по правилен начин. Фактически това може да прецени само този, който изхожда от определена духовна основа и е в състояние да наблюдава цялостния човешки живот.
към текста >>
И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй
като
говоря за реалността, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй
като
истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси.
Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин.
И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй като говоря за реалността, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй като истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси.
Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа. Това е, което произлиза, което виждаме вътрешно: чрез какви сили способността за смятане се свързва с това, което обхваща и моралното в човека?
към текста >>
Ако ние
като
хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа.
Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин. И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй като говоря за реалността, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй като истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси.
Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа.
Това е, което произлиза, което виждаме вътрешно: чрез какви сили способността за смятане се свързва с това, което обхваща и моралното в човека?
към текста >>
Преходът от едно към две, след това към три, това броене е нещо, което
като
дейност се осъществява сякаш съвсем произволно в човека.
– едно грахово зърно да бъде прибавено към друго и всеки път, когато нещо бъде прибавено, да му се дава ново име.
Преходът от едно към две, след това към три, това броене е нещо, което като дейност се осъществява сякаш съвсем произволно в човека.
Но съществува една друга възможност за броене. Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история. Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното. Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло. Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство.
към текста >>
Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло,
като
дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло.
– едно грахово зърно да бъде прибавено към друго и всеки път, когато нещо бъде прибавено, да му се дава ново име. Преходът от едно към две, след това към три, това броене е нещо, което като дейност се осъществява сякаш съвсем произволно в човека. Но съществува една друга възможност за броене. Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история. Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното.
Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло.
Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство. Когато имам пред себе си един отделен човек, той също така представлява единство. Единството е в основата си нещо съвсем относително. Това аз вземам в съображение не когато броя 1, 2, 3, 4 и т.н., а когато броя по следния начин:
към текста >>
и т.н., когато разчленявам цялото, защото изхождам от единството и в единството –
като
многообразие – аз търся частите.
и т.н., когато разчленявам цялото, защото изхождам от единството и в единството – като многообразие – аз търся частите.
Това е бил и първоначалният възглед за броенето. Единството е било винаги в цялото и тъкмо в единството са били търсени числата. Хората са си ги представлявали не като нещо, прибавено към друго; хората са си представяли всички числа вътре в единството, органически произлизащи от единството.
към текста >>
Хората са си ги представлявали не
като
нещо, прибавено към друго; хората са си представяли всички числа вътре в единството, органически произлизащи от единството.
и т.н., когато разчленявам цялото, защото изхождам от единството и в единството – като многообразие – аз търся частите. Това е бил и първоначалният възглед за броенето. Единството е било винаги в цялото и тъкмо в единството са били търсени числата.
Хората са си ги представлявали не като нещо, прибавено към друго; хората са си представяли всички числа вътре в единството, органически произлизащи от единството.
към текста >>
Да, можем да направим следното: да разделим купчината ябълки по определен начин и да разглеждаме след това целия куп
като
сума от отделни части, на които сме го разделили.
Всичко това, приложено върху цялостния урок по смятане, ще даде следното: вместо да прибавяме едно грахово зърно към друго, Вие поставяте пред детето една купчина от грахови зърна. Купчина грахови зърна представлява цялото. Тръгваме от цялото. И сега казваме на детето например следното: Аз имам една купчина грах или – да кажем, за да бъде още по-нагледно – имам една купчина ябълки и три деца, може би три деца на различна възраст, които би трябвало да приемат различни количества храна и искаме да направим нещо, което е свързано с живота. Какво можем да направим тук?
Да, можем да направим следното: да разделим купчината ябълки по определен начин и да разглеждаме след това целия куп като сума от отделни части, на които сме го разделили.
Там ние имаме купчината ябълки и казваме: имаме три части и това ние обясняваме на детето така, че сумата е равна на трите части. Сумата = три части. Това означава, че при събирането ние не изхождаме от отделните части, за да стигнем до сбора, а тръгваме от сбора и едва после минаваме към частите. Така ние тръгваме от цялото и преминаваме към събираемите, към частите, като по този начин постигаме едно живо възприятие за събирането. Защото това, до което се свеждат нещата при събирането, е винаги сбора и частите: частите са това, което по определен начин трябва да се съдържа вътре в сбора.
към текста >>
Така ние тръгваме от цялото и преминаваме към събираемите, към частите,
като
по този начин постигаме едно живо възприятие за събирането.
Какво можем да направим тук? Да, можем да направим следното: да разделим купчината ябълки по определен начин и да разглеждаме след това целия куп като сума от отделни части, на които сме го разделили. Там ние имаме купчината ябълки и казваме: имаме три части и това ние обясняваме на детето така, че сумата е равна на трите части. Сумата = три части. Това означава, че при събирането ние не изхождаме от отделните части, за да стигнем до сбора, а тръгваме от сбора и едва после минаваме към частите.
Така ние тръгваме от цялото и преминаваме към събираемите, към частите, като по този начин постигаме едно живо възприятие за събирането.
Защото това, до което се свеждат нещата при събирането, е винаги сбора и частите: частите са това, което по определен начин трябва да се съдържа вътре в сбора.
към текста >>
50.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
УЧИТЕЛЯТ
КАТО
АРТИСТ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (II)
УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (II)
към текста >>
Едва след това човекът придобива своето пълно приспособяване към външния свят, обхващайки и онова, което до този момент в най-слаба степен е изживял
като
нещо човешко, а именно – костната система.
Наблюдавайки деца под 11-та годишна възраст, Вие ще видите, че всички движения все още произлизат от вътрешността на детето. Когато наблюдаваме деца след 12-та годишна възраст, Вие ще видите, че те стъпват с ходилата си, така, че непрекъснато се стремят да намерят равновесието, че те вътрешно усещат равновесието на лоста, усещат механично-скелетната система. Това означава, че между 11-та и 12-та година духовно-душевният елемент се разширява чак до костната система. Преди това духовно-душевното е с много по-вътрешен характер.
Едва след това човекът придобива своето пълно приспособяване към външния свят, обхващайки и онова, което до този момент в най-слаба степен е изживял като нещо човешко, а именно – костната система.
към текста >>
И последицата от това е, че сега човекът получава едно вътрешно изживяване – разбиране за причина и следствие, за силата и за това, което бива чувствувано
като
нещо вертикално и за това, което бива чувствувано
като
нещо хоризонтално и т.н.
В действителност преди 11-та година човекът няма никакво разбиране за причина и следствие. Той чува думите. Ние вярваме, че човекът има разбиране. Но той няма разбиране, защото той владее костната си система, изхождайки от мускулната система. Покъсно след 12-та година костната система, намерила вече място във външния свят, овладява мускулната система и оттам – Духа и душата.
И последицата от това е, че сега човекът получава едно вътрешно изживяване – разбиране за причина и следствие, за силата и за това, което бива чувствувано като нещо вертикално и за това, което бива чувствувано като нещо хоризонтално и т.н.
към текста >>
Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме
като
един образ, тъй
като
мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно. Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера.
Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека.
Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло. Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система. И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето. Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
То, детето, е
като
черен въглен, то е сякаш непрозрачно.
Но какъв трябва да бъде учителят, ако желае да се стреми към подобно нещо? Помислете само, ако от анатомията и от физиологията учителят знае следното: Там на онова място има един мускул, а там – една кост: нервните клетки изглеждат ето така – всичко това е много хубаво, но то е интелектуалистично; всичко това прави детето сякаш непрозрачно за нас самите.
То, детето, е като черен въглен, то е сякаш непрозрачно.
Ние знаем какви мускули, какви нерви има вътре в нас. Всичко това ние го знаем. Обаче ние не знаем как кръвообращението нахлува в мускулната система, в костната система. За да разберем това, нашата представа трябва да бъде художествена.
към текста >>
И учителят трябва да бъде в състояние да изживее всичко това художествено пред детето, да го изживее
като
артист.
И учителят трябва да бъде в състояние да изживее всичко това художествено пред детето, да го изживее като артист.
За него всичко в детето трябва да бъде вътрешно подвижно.
към текста >>
Навсякъде учителят вижда
децата
седнали на своите чинове.
Когато собствените представи, усещания и чувства на учителя са вътрешно подвижни, той вижда: Ако преди 11-та година аз поднеса на детето динамични, механични представи, тогава в мозъка тези представи се препъват, там те се натрупват, те втвърдяват мозъка, така че по-късно в младежките години идва мигрената, а мозъкът продължава да се втвърдява. Ако преди 11-та година му поднеса завършени исторически картини, ако му поднеса образи от познатия растителен свят, тогава представите навлизат в мозъка и чрез останалата нервна система навлизат в цялото тяло. Те се свързват с цялото тяло, с меката мускулна система. Това, което става в детето, аз го изграждам по един изпълнен с любов начин. Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен.
Навсякъде учителят вижда децата седнали на своите чинове.
Излишно е той да размишлява според едни или други дидактически правила; самото дете му подсказва какво се случва с него: то клюмва на стола си и веднага се разсейва, ако учителят направи нещо неподходящо. Ако той извърши нещо, което е подходящо за детето, то възвръща своята жизненост.
към текста >>
Понякога
децата
могат да бъдат доста невъзпитани.
Понякога трябва да положим особени усилия, за да овладеем поне малко оживеността на детето и ние можем да я овладеем, ако имаме нещо от това, което днес рядко намира призвание в света: хумора. Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа.
Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани.
Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма. Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело. И децата видяха, че той ги разбира.
към текста >>
Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при
децата
и им разказа историята на пощенското дело.
Учителят трябва да внесе още през вратата хумор в класа. Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани. Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма. Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това.
Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело.
И децата видяха, че той ги разбира. Той заговори за тяхното писане на писма в час. Те се засрамиха и нещата се оправиха.
към текста >>
И
децата
видяха, че той ги разбира.
Понякога децата могат да бъдат доста невъзпитани. Един наш учител във Валдорфското училище изживя следното със своите по-големи ученици, които бяха под 12 годишна възраст: Изведнъж у тях интересът към обучението намаля и те започнаха да си пишат тайно писма. Ще се съгласите, един учител, комуто липсва хумор – такъв учител ще се начумери. Ще произлезе страшна сцена от това. Какво направи нашият учител във Валдорфското училище: той отиде при децата и им разказа историята на пощенското дело.
И децата видяха, че той ги разбира.
Той заговори за тяхното писане на писма в час. Те се засрамиха и нещата се оправиха.
към текста >>
Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към
децата
, за да не виждат
децата
в образа на учителя това, което той всъщност им забранява.
Става дума за това, че наистина изкуството и особено възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор.
Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява.
Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде израз на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно! И учителят грабва мастилницата и я хвърля на пода, така че тя се разбива. Така Вие не можете да отстраните гнева от детето; само ако можем да покажем на детето, че неговият гняв представлява обект, който изобщо не съществува за нас, който ние посрещаме с хумор – само тогава ние възпитаваме правилно.
към текста >>
Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че
децата
, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя темперамент.
Все повече трябва да бъдем в състояние да навлизаме в личното, в индивидуалното.
Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя темперамент.
Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на възпитателното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
към текста >>
Първоначално външно то се проявява пред нас
като
едно тихо, затворено в себе си дете.
Как се проявява то пред нас?
Първоначално външно то се проявява пред нас като едно тихо, затворено в себе си дете.
Ала тази външна характеристика не ни върши много работа. Ние можем да се приближим до детето в меланхоличната нагласа едва когато видим, че тъкмо при меланхоличното дете най-силно влияние има чисто физическата телесност. И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката.
към текста >>
Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй
като
собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй
като
то има толкова много грижи с тялото си.
Ние можем да се приближим до детето в меланхоличната нагласа едва когато видим, че тъкмо при меланхоличното дете най-силно влияние има чисто физическата телесност. И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката. Чувството на тежест се противопоставя на душевното настроение.
Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с тялото си.
Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
към текста >>
Стремим се да се справим с меланхоличното дете,
като
го ободряваме с различни весели неща, които му поднасяме.
Често се казва: Ето, меланхоличното дете е затворено в себе си, то седи мирно, движи се малко. И ние го караме да приема в себе си именно живи, подвижни представи. Стремим се да го излекуваме с противоположното.
Стремим се да се справим с меланхоличното дете, като го ободряваме с различни весели неща, които му поднасяме.
Това е един съвсем погрешен метод. По този начин ние изобщо не можем да се справим с меланхоличното дете.
към текста >>
Ние трябва да се опитаме да лекуваме сангвиничното дете не
като
го принуждаваме да стои дълго време пред едно впечатление, а
като
правим точно обратното.
Аз отново трябва да кажа нещо подобно за отношението към сангвиничното дете.
Ние трябва да се опитаме да лекуваме сангвиничното дете не като го принуждаваме да стои дълго време пред едно впечатление, а като правим точно обратното.
Да посрещнем сангвиничността и да променяме бързо впечатленията, а именно да принудим детето да възприема бързо впечатленията едно след друго. Отново ответната реакция е тази, която се проявява. И тъй преобладаваща е системата на кръвообращението, детето не може да изживее себе си по друг начин, освен чрез антипатия спрямо ускорените впечатления. И последицата от това е, че детето забавя само себе си.
към текста >>
Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете,
като
нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления.
Но по съвсем различен начин трябва да се отнасяме спрямо холеричното дете. Холеричното дете носи в себе си тази своеобразност, че то постоянно изостава от нормалното човешко развитие.
Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете, като нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления.
Сравнете 8 – 9-годишното дете с 3 – 4-годишното дете. 3 – 4-годишното дете танцува по земята, то в много по-слаба степен владее своите движения – то мърда, движи се, все още не е развило душевен елемент. Но ако кърмачетата биха развили силно душевния елемент, тогава те все пак не биха Ви се сторили всички холерични. Но кърмачетата с тяхното ритане – а те ритат много, тъкмо когато са здрави – всички те са холерични.
към текста >>
Валдорфският учител изследва темпераментите на
децата
, които са му поверени.
Виждате ли, опирайки се на темпераментите, човек по определен начин може да овладява класа, дори когато класът по необходимост трябва да бъде по-голям.
Валдорфският учител изследва темпераментите на децата, които са му поверени.
И така той знае: Имам меланхолици, имам флегматици, сангвиници, холерици. По възможност съвсем непреднамерено, без разбира се това да бъде забелязано, учителят събира меланхолиците на едно място. Той знае, че те са там, в единия ъгъл на класа. След това той събира на друго място холериците. Той знае, че те са там в другия ъгъл и така постъпва и със сангвиниците, и с флегматиците.
към текста >>
Да приемем, че имам друго дете, при което виждам, че представите изобщо не се задържат в главата, а в известен смисъл преминават през главата
като
през сито и всичко потъва в тялото, така че детето не може да ги улови, защото главата му е
като
“сито”.
Да приемем, че имам друго дете, при което виждам, че представите изобщо не се задържат в главата, а в известен смисъл преминават през главата като през сито и всичко потъва в тялото, така че детето не може да ги улови, защото главата му е като “сито”.
Тя е с “дупки”, тя е пропусклива. Всичко потъва надолу. Че това при детето е така, че системата на циркулацията в останалия организъм се стреми да всмуче в себе си всичко, ето това е, което трябва да почувствуваме.
към текста >>
Така също, ако имате едно момче или момиче, на което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете, на което главата е
като
“сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото тяло и в циркулацията на останалото тяло.
Така също, ако имате едно момче или момиче, на което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете, на което главата е като “сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото тяло и в циркулацията на останалото тяло.
Вие влизате с двете групи деца във физкултурния салон. Едната група деца, при които всичко е като “сито”, при които всичко се спуска надолу, тях Вие ще оставите да играят така, че физическите движения да се редуват с рецитиране или пеене. Другата група, където всичко спира в главата, тях Вие ще оставите да извършват такива движения, при които децата ще трябва да мълчат. Така, изхождайки изцяло от природата на децата, Вие ще осъществите прехода между физическото възпитание и душевното своеобразие. По един начин трябва да играе детето със застойни представи и по друг начин детето, чиито представи преминават като през “сито” през главата.
към текста >>
Едната група деца, при които всичко е
като
“сито”, при които всичко се спуска надолу, тях Вие ще оставите да играят така, че физическите движения да се редуват с рецитиране или пеене.
Така също, ако имате едно момче или момиче, на което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете, на което главата е като “сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото тяло и в циркулацията на останалото тяло. Вие влизате с двете групи деца във физкултурния салон.
Едната група деца, при които всичко е като “сито”, при които всичко се спуска надолу, тях Вие ще оставите да играят така, че физическите движения да се редуват с рецитиране или пеене.
Другата група, където всичко спира в главата, тях Вие ще оставите да извършват такива движения, при които децата ще трябва да мълчат. Така, изхождайки изцяло от природата на децата, Вие ще осъществите прехода между физическото възпитание и душевното своеобразие. По един начин трябва да играе детето със застойни представи и по друг начин детето, чиито представи преминават като през “сито” през главата.
към текста >>
Другата група, където всичко спира в главата, тях Вие ще оставите да извършват такива движения, при които
децата
ще трябва да мълчат.
Така също, ако имате едно момче или момиче, на което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете, на което главата е като “сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото тяло и в циркулацията на останалото тяло. Вие влизате с двете групи деца във физкултурния салон. Едната група деца, при които всичко е като “сито”, при които всичко се спуска надолу, тях Вие ще оставите да играят така, че физическите движения да се редуват с рецитиране или пеене.
Другата група, където всичко спира в главата, тях Вие ще оставите да извършват такива движения, при които децата ще трябва да мълчат.
Така, изхождайки изцяло от природата на децата, Вие ще осъществите прехода между физическото възпитание и душевното своеобразие. По един начин трябва да играе детето със застойни представи и по друг начин детето, чиито представи преминават като през “сито” през главата.
към текста >>
Така, изхождайки изцяло от природата на
децата
, Вие ще осъществите прехода между физическото възпитание и душевното своеобразие.
Така също, ако имате едно момче или момиче, на което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете, на което главата е като “сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото тяло и в циркулацията на останалото тяло. Вие влизате с двете групи деца във физкултурния салон. Едната група деца, при които всичко е като “сито”, при които всичко се спуска надолу, тях Вие ще оставите да играят така, че физическите движения да се редуват с рецитиране или пеене. Другата група, където всичко спира в главата, тях Вие ще оставите да извършват такива движения, при които децата ще трябва да мълчат.
Така, изхождайки изцяло от природата на децата, Вие ще осъществите прехода между физическото възпитание и душевното своеобразие.
По един начин трябва да играе детето със застойни представи и по друг начин детето, чиито представи преминават като през “сито” през главата.
към текста >>
По един начин трябва да играе детето със застойни представи и по друг начин детето, чиито представи преминават
като
през “сито” през главата.
Така също, ако имате едно момче или момиче, на което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете, на което главата е като “сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото тяло и в циркулацията на останалото тяло. Вие влизате с двете групи деца във физкултурния салон. Едната група деца, при които всичко е като “сито”, при които всичко се спуска надолу, тях Вие ще оставите да играят така, че физическите движения да се редуват с рецитиране или пеене. Другата група, където всичко спира в главата, тях Вие ще оставите да извършват такива движения, при които децата ще трябва да мълчат. Така, изхождайки изцяло от природата на децата, Вие ще осъществите прехода между физическото възпитание и душевното своеобразие.
По един начин трябва да играе детето със застойни представи и по друг начин детето, чиито представи преминават като през “сито” през главата.
към текста >>
От всичко ние се убеждаваме колко важно е преподаването да бъде градено
като
нещо цялостно.
От всичко ние се убеждаваме колко важно е преподаването да бъде градено като нещо цялостно.
Ужасно е, когато от една страна учителят преподава в класа, а после децата биват изпратени в час по физическо възпитание, при което учителят по физическо възпитание не знае нищо за това, което става в класа и той провежда своя урок по някаква схема. Урокът по физическо възпитание трябва да бъде изцяло резултат от това, което сме разбрали в класа относно децата. Така че тъкмо във Валдорфското училище ние се стремим, доколкото е възможно, чак до специалните предмети, всичко в долните класове, най-малкото всичко онова, което трябва да доведе до изграждането на човека, всичко то да бъде предоставено само на един учител.
към текста >>
Ужасно е, когато от една страна учителят преподава в класа, а после
децата
биват изпратени в час по физическо възпитание, при което учителят по физическо възпитание не знае нищо за това, което става в класа и той провежда своя урок по някаква схема.
От всичко ние се убеждаваме колко важно е преподаването да бъде градено като нещо цялостно.
Ужасно е, когато от една страна учителят преподава в класа, а после децата биват изпратени в час по физическо възпитание, при което учителят по физическо възпитание не знае нищо за това, което става в класа и той провежда своя урок по някаква схема.
Урокът по физическо възпитание трябва да бъде изцяло резултат от това, което сме разбрали в класа относно децата. Така че тъкмо във Валдорфското училище ние се стремим, доколкото е възможно, чак до специалните предмети, всичко в долните класове, най-малкото всичко онова, което трябва да доведе до изграждането на човека, всичко то да бъде предоставено само на един учител.
към текста >>
Урокът по физическо възпитание трябва да бъде изцяло резултат от това, което сме разбрали в класа относно
децата
.
От всичко ние се убеждаваме колко важно е преподаването да бъде градено като нещо цялостно. Ужасно е, когато от една страна учителят преподава в класа, а после децата биват изпратени в час по физическо възпитание, при което учителят по физическо възпитание не знае нищо за това, което става в класа и той провежда своя урок по някаква схема.
Урокът по физическо възпитание трябва да бъде изцяло резултат от това, което сме разбрали в класа относно децата.
Така че тъкмо във Валдорфското училище ние се стремим, доколкото е възможно, чак до специалните предмети, всичко в долните класове, най-малкото всичко онова, което трябва да доведе до изграждането на човека, всичко то да бъде предоставено само на един учител.
към текста >>
51.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
ВАЛДОРФСКОТО УЧИЛИЩЕ
КАТО
ОРГАНИЗЪМ
ВАЛДОРФСКОТО УЧИЛИЩЕ КАТО ОРГАНИЗЪМ
към текста >>
Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем
като
организъм.
Когато става дума за организация, хората днес обикновено мислят, че нещо трябва да бъде подредено и регламентирано. Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично. Човек може да организира устройството на една фабрика, или на някаква друга институция, където частите на цялото трябва да бъдат скрепени помежду си от вложената вътре мисъл. Но помислете си само, колко абсурдно би било да изискваме да бъде организиран човешкия организъм.
Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем като организъм.
Ние трябва да го проучим. Ние трябва да опознаем неговите функции като функции на един организъм, като функции на една организация.
към текста >>
Ние трябва да опознаем неговите функции
като
функции на един организъм,
като
функции на една организация.
Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично. Човек може да организира устройството на една фабрика, или на някаква друга институция, където частите на цялото трябва да бъдат скрепени помежду си от вложената вътре мисъл. Но помислете си само, колко абсурдно би било да изискваме да бъде организиран човешкия организъм. Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем като организъм. Ние трябва да го проучим.
Ние трябва да опознаем неговите функции като функции на един организъм, като функции на една организация.
към текста >>
В този смисъл едно училище
като
Валдорфското предварително представлява организация и то не може да бъде организирано чрез изработването на програма за това, как да бъде устроено училището: Параграф 1, параграф 2 и т.н.
В този смисъл едно училище като Валдорфското предварително представлява организация и то не може да бъде организирано чрез изработването на програма за това, как да бъде устроено училището: Параграф 1, параграф 2 и т.н.
Казах вече, аз съм предварително убеден – без никаква ирония – че ако днес се съберат 5 или 12 души, те ще могат да изработят една идеална училищна програма, в която нищо няма да има нужда от подобрение: Параграф 1, параграф 2, ... параграф 12 и т.н. – защото днес всички хора са умни, много умни. Но тогава възниква въпросът: Може ли това да се осъществи на практика? И скоро става ясно, че могат да бъдат подготвени много хубави програми, но на практика, когато училището бъде устроено, пред себе си ние всъщност вече имаме един завършен организъм.
към текста >>
Ала това ние не можем да сторим И така,
като
една първа реалност пред себе си ние имаме учителския колектив.
Преди всичко нека да разберем какви способности притежава той. Да разберем дали е добър учител за долните класове, или е добър учител за горните класове. Или изобщо, ако искаме да правим нещо, трябва да разглеждаме отделния учител така, както за да разберем човешкия организъм, трябва да разгледаме носа или ухото. Не става дума за абстрактни и програмни правила, но става дума за реалности, които ние имаме пред себе си. Ако можехме да си измайсторим учители от восък, тогава бихме могли да изработваме и програми.
Ала това ние не можем да сторим И така, като една първа реалност пред себе си ние имаме учителския колектив.
Него ние трябва да познаваме много точно. Тъй като аз трябва духовно да ръководя Валдорфското училище, то първото основно положение в организацията на Валдорфското училище е, че аз трябва да познавам много точно учителския колектив с всичките негови отделни индивидуалности.
към текста >>
Тъй
като
аз трябва духовно да ръководя Валдорфското училище, то първото основно положение в организацията на Валдорфското училище е, че аз трябва да познавам много точно учителския колектив с всичките негови отделни индивидуалности.
Или изобщо, ако искаме да правим нещо, трябва да разглеждаме отделния учител така, както за да разберем човешкия организъм, трябва да разгледаме носа или ухото. Не става дума за абстрактни и програмни правила, но става дума за реалности, които ние имаме пред себе си. Ако можехме да си измайсторим учители от восък, тогава бихме могли да изработваме и програми. Ала това ние не можем да сторим И така, като една първа реалност пред себе си ние имаме учителския колектив. Него ние трябва да познаваме много точно.
Тъй като аз трябва духовно да ръководя Валдорфското училище, то първото основно положение в организацията на Валдорфското училище е, че аз трябва да познавам много точно учителския колектив с всичките негови отделни индивидуалности.
към текста >>
Второто са
децата
и стремейки се да направим нещо от Валдорфското училище, във връзка с тях пред нас възникнаха някои практически затруднения.
Второто са децата и стремейки се да направим нещо от Валдорфското училище, във връзка с тях пред нас възникнаха някои практически затруднения.
Защото първоначално това училище беше основано в Щутгарт от Емил Молт – на фона на всички емоции през годините 1918, 1919, след като войната беше приключила. Това училище беше основано, понеже вярвахме, че така ще извършим едно социално дело. Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи.
към текста >>
Защото първоначално това училище беше основано в Щутгарт от Емил Молт – на фона на всички емоции през годините 1918, 1919, след
като
войната беше приключила.
Второто са децата и стремейки се да направим нещо от Валдорфското училище, във връзка с тях пред нас възникнаха някои практически затруднения.
Защото първоначално това училище беше основано в Щутгарт от Емил Молт – на фона на всички емоции през годините 1918, 1919, след като войната беше приключила.
Това училище беше основано, понеже вярвахме, че така ще извършим едно социално дело. Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи. Така дойде мисълта да се погрижим за следващото поколение.
към текста >>
И тъй
като
училището беше основано от Емил Молт, индустриалец в Щутгарт, то не беше необходимо да бъдат събирани деца по къщите, а дойдоха
децата
от неговата фабрика.
Това училище беше основано, понеже вярвахме, че така ще извършим едно социално дело. Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи. Така дойде мисълта да се погрижим за следващото поколение.
И тъй като училището беше основано от Емил Молт, индустриалец в Щутгарт, то не беше необходимо да бъдат събирани деца по къщите, а дойдоха децата от неговата фабрика.
Така децата, които дойдоха при нас, бяха предимно деца на пролетарии – около 150 деца от фабриката на Молт. Тези деца бяха допълнени с повечето деца на родители от Антропософското общество в Щутгарт и околността; ето защо в началото трябваше да започнем работа с около 200 деца.
към текста >>
Така
децата
, които дойдоха при нас, бяха предимно деца на пролетарии – около 150 деца от фабриката на Молт.
Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи. Така дойде мисълта да се погрижим за следващото поколение. И тъй като училището беше основано от Емил Молт, индустриалец в Щутгарт, то не беше необходимо да бъдат събирани деца по къщите, а дойдоха децата от неговата фабрика.
Така децата, които дойдоха при нас, бяха предимно деца на пролетарии – около 150 деца от фабриката на Молт.
Тези деца бяха допълнени с повечето деца на родители от Антропософското общество в Щутгарт и околността; ето защо в началото трябваше да започнем работа с около 200 деца.
към текста >>
Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а
децата
на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище.
Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите.
Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище. Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила. Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>
За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след
като
то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище. Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото.
За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище.
Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила. Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>
Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено
като
единно училище.
Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище. Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила.
Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>
Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро
като
нещо изключително благотворно.
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве.
Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно.
Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището. Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин.
към текста >>
И така, от другата страна имахме
децата
.
И така, от другата страна имахме децата.
Първоначално това бяха – бих казал – по-малките трудности. По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
към текста >>
По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това,
децата
да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
И така, от другата страна имахме децата. Първоначално това бяха – бих казал – по-малките трудности.
По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
към текста >>
Първоначално Валдорфското училище беше основано
като
осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст.
Първоначално Валдорфското училище беше основано като осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст.
Тези деца дойдоха от най-различни училища. Те идваха с най-различна предварителна подготовка, често далеч не с тази подготовка, която ние считахме за правилната за едно 9 или 11-годишно дете. Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме като идеал за възпитанието. Тук отново не можехме да напредваме според параграф 1, параграф 2, а трябваше да подхождаме според индивидуалностите на децата във всеки един отделен клас. И все пак това беше най-малкото затруднение.
към текста >>
Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме
като
идеал за възпитанието.
Първоначално Валдорфското училище беше основано като осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст. Тези деца дойдоха от най-различни училища. Те идваха с най-различна предварителна подготовка, често далеч не с тази подготовка, която ние считахме за правилната за едно 9 или 11-годишно дете.
Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме като идеал за възпитанието.
Тук отново не можехме да напредваме според параграф 1, параграф 2, а трябваше да подхождаме според индивидуалностите на децата във всеки един отделен клас. И все пак това беше най-малкото затруднение.
към текста >>
Тук отново не можехме да напредваме според параграф 1, параграф 2, а трябваше да подхождаме според индивидуалностите на
децата
във всеки един отделен клас.
Първоначално Валдорфското училище беше основано като осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст. Тези деца дойдоха от най-различни училища. Те идваха с най-различна предварителна подготовка, често далеч не с тази подготовка, която ние считахме за правилната за едно 9 или 11-годишно дете. Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме като идеал за възпитанието.
Тук отново не можехме да напредваме според параграф 1, параграф 2, а трябваше да подхождаме според индивидуалностите на децата във всеки един отделен клас.
И все пак това беше най-малкото затруднение.
към текста >>
След
като
е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия.
След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия.
Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме
децата
от този социален ред.
Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош!
Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред.
Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Естествено, че училищните власти трябваше да разглеждат това, което беше постигнато в другите училища,
като
един вид идеал.
Естествено, че училищните власти трябваше да разглеждат това, което беше постигнато в другите училища, като един вид идеал.
Наистина те винаги казват: идеалът не може да бъде постигнат, но може да се направи всичко възможно за него, житейската практика изисква това или онова. Но тъкмо в практиката ние имаме работа с училищните власти, и тогава те разглеждат като нещо много добро онова, което вече е направено от страна на държавните власти или на другите учреждения, а това, което се прави във Валдорфското училище, те разглеждат като един вид приумица, като нещо, което човек прави, когато умът му не е съвсем на място.
към текста >>
Но тъкмо в практиката ние имаме работа с училищните власти, и тогава те разглеждат
като
нещо много добро онова, което вече е направено от страна на държавните власти или на другите учреждения, а това, което се прави във Валдорфското училище, те разглеждат
като
един вид приумица,
като
нещо, което човек прави, когато умът му не е съвсем на място.
Естествено, че училищните власти трябваше да разглеждат това, което беше постигнато в другите училища, като един вид идеал. Наистина те винаги казват: идеалът не може да бъде постигнат, но може да се направи всичко възможно за него, житейската практика изисква това или онова.
Но тъкмо в практиката ние имаме работа с училищните власти, и тогава те разглеждат като нещо много добро онова, което вече е направено от страна на държавните власти или на другите учреждения, а това, което се прави във Валдорфското училище, те разглеждат като един вид приумица, като нещо, което човек прави, когато умът му не е съвсем на място.
към текста >>
В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време
децата
да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище.
Е, често такава приумица бива оставяна на мира, защото човек си казва: Добре, ще видим какво ще излезе от това! Но все пак, човек трябва да се съобразява с това и така аз се опитах да се справя с положението чрез следния компромис.
В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище.
Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище.
към текста >>
Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на
децата
това, което произлиза от човекознанието.
Е, често такава приумица бива оставяна на мира, защото човек си казва: Добре, ще видим какво ще излезе от това! Но все пак, човек трябва да се съобразява с това и така аз се опитах да се справя с положението чрез следния компромис. В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище. Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище.
Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието.
После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>
След навършването на 12 години
децата
отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище.
В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище. Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години.
След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище.
Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>
Същото ще бъде и когато
децата
– или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода.
Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище.
Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода.
След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>
След това
децата
трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода.
След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>
Тук става дума за следното: Това, което имаме вече пред себе си
като
един организъм, да бъде наистина изследвано от седмица на седмица.
Ето защо не може да става дума да бъде конструирано училище, изхождайки от някакво умно хрумване – защото тогава би възникнала не организация, а конструкция.
Тук става дума за следното: Това, което имаме вече пред себе си като един организъм, да бъде наистина изследвано от седмица на седмица.
И този, който умее да наблюдава човека, т.е. умее да наблюдава и детето, за него с всеки изминат месец стават ясни най-конкретните възпитателни правила. Тъй както лекарят, имайки човек пред себе си, не може още от първия преглед да каже какво ще стане, но трябва постепенно да го изследва, защото човекът е един организъм, така и тук става дума за това, че такъв един организъм трябва още повече да бъде непрекъснато изследван като едно цяло. Защото може например да стане така, че поради особения състав на учителите или на децата – да кажем през 1920 год. – ще трябва да подходим по начин, различен от начина, по който бихме подходили с учителите и децата през 1924 год., тъй като поради определени обстоятелства, поради новите попълнения учителите ще бъдат различни, а децата – те съвсем сигурно ще бъдат различни.
към текста >>
Тъй както лекарят, имайки човек пред себе си, не може още от първия преглед да каже какво ще стане, но трябва постепенно да го изследва, защото човекът е един организъм, така и тук става дума за това, че такъв един организъм трябва още повече да бъде непрекъснато изследван
като
едно цяло.
Ето защо не може да става дума да бъде конструирано училище, изхождайки от някакво умно хрумване – защото тогава би възникнала не организация, а конструкция. Тук става дума за следното: Това, което имаме вече пред себе си като един организъм, да бъде наистина изследвано от седмица на седмица. И този, който умее да наблюдава човека, т.е. умее да наблюдава и детето, за него с всеки изминат месец стават ясни най-конкретните възпитателни правила.
Тъй както лекарят, имайки човек пред себе си, не може още от първия преглед да каже какво ще стане, но трябва постепенно да го изследва, защото човекът е един организъм, така и тук става дума за това, че такъв един организъм трябва още повече да бъде непрекъснато изследван като едно цяло.
Защото може например да стане така, че поради особения състав на учителите или на децата – да кажем през 1920 год. – ще трябва да подходим по начин, различен от начина, по който бихме подходили с учителите и децата през 1924 год., тъй като поради определени обстоятелства, поради новите попълнения учителите ще бъдат различни, а децата – те съвсем сигурно ще бъдат различни. Обратно на всичко това – от параграф 1 до параграф 12 биха могли да бъдат възможно най-хубавите, но те не стават за нищо; върши работа само това, което по пътя на едно действително наблюдение ежедневно изнасяме със себе си от класа.
към текста >>
Защото може например да стане така, че поради особения състав на учителите или на
децата
– да кажем през 1920 год.
Ето защо не може да става дума да бъде конструирано училище, изхождайки от някакво умно хрумване – защото тогава би възникнала не организация, а конструкция. Тук става дума за следното: Това, което имаме вече пред себе си като един организъм, да бъде наистина изследвано от седмица на седмица. И този, който умее да наблюдава човека, т.е. умее да наблюдава и детето, за него с всеки изминат месец стават ясни най-конкретните възпитателни правила. Тъй както лекарят, имайки човек пред себе си, не може още от първия преглед да каже какво ще стане, но трябва постепенно да го изследва, защото човекът е един организъм, така и тук става дума за това, че такъв един организъм трябва още повече да бъде непрекъснато изследван като едно цяло.
Защото може например да стане така, че поради особения състав на учителите или на децата – да кажем през 1920 год.
– ще трябва да подходим по начин, различен от начина, по който бихме подходили с учителите и децата през 1924 год., тъй като поради определени обстоятелства, поради новите попълнения учителите ще бъдат различни, а децата – те съвсем сигурно ще бъдат различни. Обратно на всичко това – от параграф 1 до параграф 12 биха могли да бъдат възможно най-хубавите, но те не стават за нищо; върши работа само това, което по пътя на едно действително наблюдение ежедневно изнасяме със себе си от класа.
към текста >>
– ще трябва да подходим по начин, различен от начина, по който бихме подходили с учителите и
децата
през 1924 год., тъй
като
поради определени обстоятелства, поради новите попълнения учителите ще бъдат различни, а
децата
– те съвсем сигурно ще бъдат различни.
Тук става дума за следното: Това, което имаме вече пред себе си като един организъм, да бъде наистина изследвано от седмица на седмица. И този, който умее да наблюдава човека, т.е. умее да наблюдава и детето, за него с всеки изминат месец стават ясни най-конкретните възпитателни правила. Тъй както лекарят, имайки човек пред себе си, не може още от първия преглед да каже какво ще стане, но трябва постепенно да го изследва, защото човекът е един организъм, така и тук става дума за това, че такъв един организъм трябва още повече да бъде непрекъснато изследван като едно цяло. Защото може например да стане така, че поради особения състав на учителите или на децата – да кажем през 1920 год.
– ще трябва да подходим по начин, различен от начина, по който бихме подходили с учителите и децата през 1924 год., тъй като поради определени обстоятелства, поради новите попълнения учителите ще бъдат различни, а децата – те съвсем сигурно ще бъдат различни.
Обратно на всичко това – от параграф 1 до параграф 12 биха могли да бъдат възможно най-хубавите, но те не стават за нищо; върши работа само това, което по пътя на едно действително наблюдение ежедневно изнасяме със себе си от класа.
към текста >>
Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил
като
опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време.
Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно.
Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>
Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището
като
един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно.
Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце.
При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>
Защото по отношение на мерките, с които трябва да подходим при здравите деца, за нас няма нищо по-полезно от това, което можем да наблюдаваме при
децата
, отклоняващи се от нормата.
В сравнение с този, който наблюдава нещата повече отвън, тези неща за възпитателя представляват нещо съвсем различно. Така наистина става дума за това човек да развие в себе си тази особена любов, за която говорих сега. Тогава човек може да потвърди това също и на учителската конференция.
Защото по отношение на мерките, с които трябва да подходим при здравите деца, за нас няма нищо по-полезно от това, което можем да наблюдаваме при децата, отклоняващи се от нормата.
към текста >>
Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на
децата
, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас).
Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас).
Сега Валдорфското училище е в най-добрия смисъл на думата едно единно училище. За повечето класове и особено за долните, трябваше да разкрием паралелни класове, така че сега имаме 1а, 1б клас и т.н., тъй като постепенно децата станаха твърде много за един клас. По този начин Валдорфското училище се оказа изправено пред все по-големи задачи. Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от живота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
към текста >>
За повечето класове и особено за долните, трябваше да разкрием паралелни класове, така че сега имаме 1а, 1б клас и т.н., тъй
като
постепенно
децата
станаха твърде много за един клас.
Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас). Сега Валдорфското училище е в най-добрия смисъл на думата едно единно училище.
За повечето класове и особено за долните, трябваше да разкрием паралелни класове, така че сега имаме 1а, 1б клас и т.н., тъй като постепенно децата станаха твърде много за един клас.
По този начин Валдорфското училище се оказа изправено пред все по-големи задачи. Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от живота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
към текста >>
Така се получава следното:
Децата
нямат например от 8 до 9 религия, от 9 до 10 естествена история, от 10 до 11 смятане, при което те непрекъснато биват хвърляни в нещо ново, а по-скоро през октомври те имат например – 4 седмици смятане, след това три седмици – естествена история и т.н.
После се преминава към друг материал.
Така се получава следното: Децата нямат например от 8 до 9 религия, от 9 до 10 естествена история, от 10 до 11 смятане, при което те непрекъснато биват хвърляни в нещо ново, а по-скоро през октомври те имат например – 4 седмици смятане, след това три седмици – естествена история и т.н.
към текста >>
Това, което тук би могло да бъде порицано е, че
децата
ще забравят нещо, нещо ще изчезне от паметта им, което е било преминато
като
един вътрешно свързан материал, но това трябва да бъде заместено от икономичността на урока и усърдието на учителите.
Това, което тук би могло да бъде порицано е, че децата ще забравят нещо, нещо ще изчезне от паметта им, което е било преминато като един вътрешно свързан материал, но това трябва да бъде заместено от икономичността на урока и усърдието на учителите.
През последните седмици на учебната година материалът се преговаря, така че се прави един вид обобщение за учебната година. По този начин детето изцяло враства в дадения материал.
към текста >>
Граматическият елемент може да бъде разбран от
децата
едва от възрастта между 9 и 10 години, едва след онзи важен момент нататък, за който вече говорех.
По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли. Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет. Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”. Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един език, който не е техен роден език. Ние се придържаме към правилото, че на съвсем малки деца изобщо не бива да се поднася абстрактната, интелектуалната граматика.
Граматическият елемент може да бъде разбран от децата едва от възрастта между 9 и 10 години, едва след онзи важен момент нататък, за който вече говорех.
В съществената си част този езиков урок бива преподаван между 10 и 11 часа преди обяд. Това е времето, през което преподаваме следващото след основният урок, който заема първите часове на утрото. В това време се вмества и всичко онова, което представлява урок по религия. За този урок по религия, за урока по морал и дисциплина ще говоря по-късно. А сега преди всичко бих желал да подчертая, че за следобедните часове оставяме пеенето, заниманията по музика и евритмията.
към текста >>
И може да се обърне особено внимание на това, че всичко, което се преподава, достига до целия човек, само ако урокът, по начина по който описах, изхожда
като
нещо цялостно от сърцето на учителската конференция.
И може да се обърне особено внимание на това, че всичко, което се преподава, достига до целия човек, само ако урокът, по начина по който описах, изхожда като нещо цялостно от сърцето на учителската конференция.
Това се забелязва особено когато учителят пренесе урока от предимно душевната сфера към напълно физическо-практическата сфера на живота. И преподаването във Валдорфското училище е насочено най-вече към това пренасяне в посока на физическопрактическата сфера на живота.
към текста >>
Така се работи в насоката
децата
все повече и повече да се учат да си служат с ръцете, при което се изхожда от начина, по който съвсем малките деца са си служили със своите ръце в играта,
като
после се преминава през известен артистичен художествен елемент – това е нещо, което трябва да произлезе от самото дете.
Така се работи в насоката децата все повече и повече да се учат да си служат с ръцете, при което се изхожда от начина, по който съвсем малките деца са си служили със своите ръце в играта, като после се преминава през известен артистичен художествен елемент – това е нещо, което трябва да произлезе от самото дете.
към текста >>
Ние постигаме това
като
оставим
децата
да се занимават с всякакви практически работи.
Ние постигаме това като оставим децата да се занимават с всякакви практически работи.
Засега ние можем да правим това, започвайки от 6-та година: много от тези неща би трябвало да се започнат от една по-ранна възраст. Но както споменах – трябва да правим компромиси, идеалът ще бъде постигнат по-късно. Тогава и по отношение на практическите работи дори едно 9-годишно дете ще може да прави това, което сега прави едно 11 – 12-годишно дете. Тези практически занимания носят характера на своеобразен труд и на навлизане в сферата на художественото. Детето трябва да работи, изхождайки от своята воля, а не от това, което му е наложено отвън.
към текста >>
Искам да Ви разкажа един пример: Оставяме
децата
да изрежат нещо от дърво, нещо, което е с полухудожествен, полуприложен характер.
Така в едно обучение, изискващо сръчност, ние оставяме детето да изработва различни предмети, да изразява различни предмети, които то прави по собствена воля. И ние виждаме как в един урок, построен върху основата на живота, детето започва да извежда нещата от себе си.
Искам да Ви разкажа един пример: Оставяме децата да изрежат нещо от дърво, нещо, което е с полухудожествен, полуприложен характер.
В тази купа например може да бъде сложено нещо. Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус. Но при това се установява нещо много странно.
към текста >>
Ние оставяме
децата
да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че
децата
да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус.
Така в едно обучение, изискващо сръчност, ние оставяме детето да изработва различни предмети, да изразява различни предмети, които то прави по собствена воля. И ние виждаме как в един урок, построен върху основата на живота, детето започва да извежда нещата от себе си. Искам да Ви разкажа един пример: Оставяме децата да изрежат нещо от дърво, нещо, което е с полухудожествен, полуприложен характер. В тази купа например може да бъде сложено нещо.
Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус.
Но при това се установява нещо много странно.
към текста >>
Обяснили сме на
децата
формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището.
Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм.
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми.
към текста >>
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава
децата
по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището. Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм.
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание.
То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми. По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.
към текста >>
И когато
децата
започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището. Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм. Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата.
И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им.
Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми. По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.
към текста >>
По това, което
децата
извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено
като
урок, то именно навлиза в целия човек.
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми.
По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.
към текста >>
Позволете ми да кажа нещо доста еретично: Възрастните обичат да дават на
децата
кукли, “особено” красиви кукли.
Това може да бъде постигнато само ако се съобразим с начина, по който работи природата.
Позволете ми да кажа нещо доста еретично: Възрастните обичат да дават на децата кукли, “особено” красиви кукли.
И те не забелязват, че децата всъщност не желаят това. Децата ги връщат, но възрастните пак им ги натрапват. Красиви кукли, добре изписани! Много по-добре е да дадете на децата една носна кърпа или ако Ви е жал за носната кърпа, тогава нещо друго. Ето тук кърпата се връзва, тук е главата, рисуваме носа, две очи и т.н.
към текста >>
И те не забелязват, че
децата
всъщност не желаят това.
Това може да бъде постигнато само ако се съобразим с начина, по който работи природата. Позволете ми да кажа нещо доста еретично: Възрастните обичат да дават на децата кукли, “особено” красиви кукли.
И те не забелязват, че децата всъщност не желаят това.
Децата ги връщат, но възрастните пак им ги натрапват. Красиви кукли, добре изписани! Много по-добре е да дадете на децата една носна кърпа или ако Ви е жал за носната кърпа, тогава нещо друго. Ето тук кърпата се връзва, тук е главата, рисуваме носа, две очи и т.н. Здравите деца много повече предпочитат да играят с това, отколкото с “красивата кукла”, защото тук не остава място за тяхната фантазия: доколкото куклата е изписана възможно най-красиво, дори с червени бузи, тогава за фантазията не остава нищо.
към текста >>
Децата
ги връщат, но възрастните пак им ги натрапват.
Това може да бъде постигнато само ако се съобразим с начина, по който работи природата. Позволете ми да кажа нещо доста еретично: Възрастните обичат да дават на децата кукли, “особено” красиви кукли. И те не забелязват, че децата всъщност не желаят това.
Децата ги връщат, но възрастните пак им ги натрапват.
Красиви кукли, добре изписани! Много по-добре е да дадете на децата една носна кърпа или ако Ви е жал за носната кърпа, тогава нещо друго. Ето тук кърпата се връзва, тук е главата, рисуваме носа, две очи и т.н. Здравите деца много повече предпочитат да играят с това, отколкото с “красивата кукла”, защото тук не остава място за тяхната фантазия: доколкото куклата е изписана възможно най-красиво, дори с червени бузи, тогава за фантазията не остава нищо. Редом до красивата кукла детето опустява вътрешно.
към текста >>
Много по-добре е да дадете на
децата
една носна кърпа или ако Ви е жал за носната кърпа, тогава нещо друго.
Това може да бъде постигнато само ако се съобразим с начина, по който работи природата. Позволете ми да кажа нещо доста еретично: Възрастните обичат да дават на децата кукли, “особено” красиви кукли. И те не забелязват, че децата всъщност не желаят това. Децата ги връщат, но възрастните пак им ги натрапват. Красиви кукли, добре изписани!
Много по-добре е да дадете на децата една носна кърпа или ако Ви е жал за носната кърпа, тогава нещо друго.
Ето тук кърпата се връзва, тук е главата, рисуваме носа, две очи и т.н. Здравите деца много повече предпочитат да играят с това, отколкото с “красивата кукла”, защото тук не остава място за тяхната фантазия: доколкото куклата е изписана възможно най-красиво, дори с червени бузи, тогава за фантазията не остава нищо. Редом до красивата кукла детето опустява вътрешно.
към текста >>
И става дума най-вече за това,
децата
отрано да бъдат насочени към онова умение да си представят живота, изхождащ не от някаква вътрешна вцепененост, а от една вътрешна подвижност.
И става дума най-вече за това, децата отрано да бъдат насочени към онова умение да си представят живота, изхождащ не от някаква вътрешна вцепененост, а от една вътрешна подвижност.
Ето защо, когато изхождайки от същността на играта оставим децата да извайват това, което за тях е сериозно, тогава ние трябва да се опитаме във всичко това да внесем подвижност. Виждате ли, такива неща като този юнак (изрязана от дърво мечка), такива неща децата правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така. Или децата внасят фантазията си в тези неща: те не правят котката така, че същата да изглежда послушна, а това, което забелязват – без да познават по-дълбоката връзка – те го вграждат съвсем ясно – котешката гърбица.
към текста >>
Ето защо, когато изхождайки от същността на играта оставим
децата
да извайват това, което за тях е сериозно, тогава ние трябва да се опитаме във всичко това да внесем подвижност.
И става дума най-вече за това, децата отрано да бъдат насочени към онова умение да си представят живота, изхождащ не от някаква вътрешна вцепененост, а от една вътрешна подвижност.
Ето защо, когато изхождайки от същността на играта оставим децата да извайват това, което за тях е сериозно, тогава ние трябва да се опитаме във всичко това да внесем подвижност.
Виждате ли, такива неща като този юнак (изрязана от дърво мечка), такива неща децата правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така. Или децата внасят фантазията си в тези неща: те не правят котката така, че същата да изглежда послушна, а това, което забелязват – без да познават по-дълбоката връзка – те го вграждат съвсем ясно – котешката гърбица.
към текста >>
Виждате ли, такива неща
като
този юнак (изрязана от дърво мечка), такива неща
децата
правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така.
И става дума най-вече за това, децата отрано да бъдат насочени към онова умение да си представят живота, изхождащ не от някаква вътрешна вцепененост, а от една вътрешна подвижност. Ето защо, когато изхождайки от същността на играта оставим децата да извайват това, което за тях е сериозно, тогава ние трябва да се опитаме във всичко това да внесем подвижност.
Виждате ли, такива неща като този юнак (изрязана от дърво мечка), такива неща децата правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така.
Или децата внасят фантазията си в тези неща: те не правят котката така, че същата да изглежда послушна, а това, което забелязват – без да познават по-дълбоката връзка – те го вграждат съвсем ясно – котешката гърбица.
към текста >>
Или
децата
внасят фантазията си в тези неща: те не правят котката така, че същата да изглежда послушна, а това, което забелязват – без да познават по-дълбоката връзка – те го вграждат съвсем ясно – котешката гърбица.
И става дума най-вече за това, децата отрано да бъдат насочени към онова умение да си представят живота, изхождащ не от някаква вътрешна вцепененост, а от една вътрешна подвижност. Ето защо, когато изхождайки от същността на играта оставим децата да извайват това, което за тях е сериозно, тогава ние трябва да се опитаме във всичко това да внесем подвижност. Виждате ли, такива неща като този юнак (изрязана от дърво мечка), такива неща децата правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така.
Или децата внасят фантазията си в тези неща: те не правят котката така, че същата да изглежда послушна, а това, което забелязват – без да познават по-дълбоката връзка – те го вграждат съвсем ясно – котешката гърбица.
към текста >>
Особено държа на следното: още при играчките
децата
да се вживяват в това, което се движи, което не стои просто на едно място, а кара детето да действува.
Особено държа на следното: още при играчките децата да се вживяват в това, което се движи, което не стои просто на едно място, а кара детето да действува.
Така децата измайсторяват неща, които в хода на постепенното изработване им доставят изключителна радост. Те не само правят различни неща, но изхождайки изцяло от собствената си идея, съчиняват разни истории за джуджета, гноми и други подобни.
към текста >>
Така
децата
измайсторяват неща, които в хода на постепенното изработване им доставят изключителна радост.
Особено държа на следното: още при играчките децата да се вживяват в това, което се движи, което не стои просто на едно място, а кара детето да действува.
Така децата измайсторяват неща, които в хода на постепенното изработване им доставят изключителна радост.
Те не само правят различни неща, но изхождайки изцяло от собствената си идея, съчиняват разни истории за джуджета, гноми и други подобни.
към текста >>
По съвсем сложен начин
децата
намират възможността да изработват такива неща.
По съвсем сложен начин децата намират възможността да изработват такива неща.
Ние не им казваме как може да бъде направено това, но детето само бива насочено, така че да може от себе си да изработи такъв един весел симпатяга (движещ се гарван), който веднага след това може да стане безкрайно тъжен. А когато детето успее да изработи ето това (бухал), тогава то е особено удовлетворено! Това са неща, изработени от деца между 11 и 15 години – сега те се правят все още от по-големите, но постепенно ние ще изместим тези занимания в по-долните класове, където формите ще бъдат по-прости.
към текста >>
Опитваме се също така от това, което се оформя
като
урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд.
Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд.
Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност. Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете.
към текста >>
Не в смисъла първо да караме
децата
да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим
децата
да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност.
Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд.
Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност.
Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно.
към текста >>
Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите
децата
да рисуват с четка от палитрата – тогава
децата
няма да научат нищо.
Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд. Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност. Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент.
Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо.
Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма.
към текста >>
И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след
като
е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно.
Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност. Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете.
И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно.
И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете. Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата.
към текста >>
И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем
децата
първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък.
Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно.
И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък.
Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете. Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата. Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа.
към текста >>
Във Валдорфското училище, също и в Дорнах,
децата
рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете.
Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма.
Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете.
Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата. Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета.
към текста >>
Тук не се рисува нещо, но тук
децата
изживяват, живеят, изхождайки от цвета.
Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата. Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета.
Тук не се рисува нещо, но тук децата изживяват, живеят, изхождайки от цвета.
Рисуването на нещо – то може да дойде едва по-късно. Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
към текста >>
Когато
децата
твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета. Тук не се рисува нещо, но тук децата изживяват, живеят, изхождайки от цвета. Рисуването на нещо – то може да дойде едва по-късно.
Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
към текста >>
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава
децата
започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота.
Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана. Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава. Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота. Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
към текста >>
Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката
като
такава.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота. Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана.
Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава.
Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота. Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
към текста >>
Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че
като
я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата.
Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на дрехата си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив. Понякога можем да видим такива неща. Това, разбира се, е най-ужасното, което може да се случи в живота, изхождайки от някакви инстинкти за художественост. Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно. Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло.
Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата.
Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма. Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му. Това е занимание, което понякога въздействува по-силно върху физическото тяло, отколкото гимнастиката. Така Вие виждате как от боравенето с цветовете израства онова, което после се превръща във всякакви полезни предмети, които биват изработени, така че детето наистина да чувствува единия цвят поставен до другия и едната форма до другата.
към текста >>
Виждате,
децата
имат съвсем мили хрумвания: те схващат живота; тези неща са издялани от дърво.
Аз не мога да Ви покажа всичко в тази лекция, но исках само да насоча вниманието Ви към тези красиви неща, които сме донесли от Валдорфското училище. Тук има и два сборника с песни от г-н Бауман, музикален ръководител на Валдорфското училище, от които можете да видите какви песни и мелодии се преподават във Валдорфското училище. А тук, както виждате, има много неща, изработени от едно момиче; разбира се, поради затруднения на границата ние не можахме да донесем много неща. Всичко това е изпълнено по такъв пластичен начин, както и тук.
Виждате, децата имат съвсем мили хрумвания: те схващат живота; тези неща са издялани от дърво.
към текста >>
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това
децата
могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот.
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот.
От тази карта можете да видите: отначало детето изживява цвета, после то заживява изцяло душевно. След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така. Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
към текста >>
След
като
чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така.
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот. От тази карта можете да видите: отначало детето изживява цвета, после то заживява изцяло душевно.
След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така.
Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
към текста >>
Помислете си само как
децата
съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
52.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин
като
към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини.
Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот.
Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище
като
Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот.
Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
Моля Ви да погледнете на това
като
нещо особено важно.
Моля Ви да погледнете на това като нещо особено важно.
Между 10., 12., 14. година женският организъм заживява именно като организъм в условията на духовния свят. През това време този организъм бива одухотворен. Така през този период при момичетата става нещо съвсем особено в развитието на кръвта. През тези години от живота кръвообращението – бих казал – се противопоставя на целия свят.
към текста >>
година женският организъм заживява именно
като
организъм в условията на духовния свят.
Моля Ви да погледнете на това като нещо особено важно. Между 10., 12., 14.
година женският организъм заживява именно като организъм в условията на духовния свят.
През това време този организъм бива одухотворен. Така през този период при момичетата става нещо съвсем особено в развитието на кръвта. През тези години от живота кръвообращението – бих казал – се противопоставя на целия свят. В известен смисъл кръвообращението трябва да регулира себе си според целия свят, според Вселената. И дори наблюденията извършени само с външни средства, биха установили съвсем различни неща относно природата на момичетата в сравнение с природата на момчетата, когато измерят как между 10.
към текста >>
Обратно, вътрешно в организма се извършва нещо, което е свързано с бързото израстване
като
по този начин – ако мога да се изразя така – свръхсетивният свят се излива в момичето много по-силно, отколкото това става при момчето.
Човекът би желал да каже: В момичето малко по-рано бива вложено нещо от целия Космос, нещо от Вселената, докато в момчето през обходния път, чрез езика, бива вложен заобикалящият го земен свят. Външно Вие можете да усетите това чрез един симптом – когато момчето променя тембъра на своя глас. По този обходен път на мутирането на гласа се извършва нещо огромно в цялостното устройство на момчето. В женския организъм това мутиране на гласа се извършва по един много лек, незабележим начин.
Обратно, вътрешно в организма се извършва нещо, което е свързано с бързото израстване като по този начин – ако мога да се изразя така – свръхсетивният свят се излива в момичето много по-силно, отколкото това става при момчето.
Напредъкът на материалистичното познание за света придобива значение тъкмо чрез духовния възглед.
към текста >>
И хората вярват, че тези, които говорят за такива отдалечени от света неща – нямам предвид, че антропософията е отдалечена от света, но за света антропософията е чужда – когато се появи такова нещо, чуждо за света
като
антропософията, тогава хората вярват, че тя не се интересува от материята, от практическия свят.
Виждате ли, когато става дума за това, че някъде биват застъпени духовни възгледи или духовни стойности, тогава хората лесно казват: Да, това са едни особени чудаци, които витаят над земята, презирайки материалното. И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното познание, извършен през последните векове.
И хората вярват, че тези, които говорят за такива отдалечени от света неща – нямам предвид, че антропософията е отдалечена от света, но за света антропософията е чужда – когато се появи такова нещо, чуждо за света като антропософията, тогава хората вярват, че тя не се интересува от материята, от практическия свят.
Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят. Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия. Духовният човек може да бъде материалист. Но материалистът заедно с Духа губи и познанието за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята. Тъкмо материалистът губи всякакъв възглед за материалния процес.
към текста >>
Това е нещо, което аз желая да подчертая
като
нещо особено значително.
Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят. Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия. Духовният човек може да бъде материалист. Но материалистът заедно с Духа губи и познанието за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята. Тъкмо материалистът губи всякакъв възглед за материалния процес.
Това е нещо, което аз желая да подчертая като нещо особено значително.
към текста >>
И виждате ли, един преподавател, който по този начин се изправя пред
децата
, както прави това Валдорфския учител, такъв възпитател преценява човека, достигнал полова зрялост по съвсем различен начин, в сравнение с този, който не знае нещата по-точно, който не познава нещата от духовната гледна точка – тъй, както ги описах за младия човек, който в своето жизнено развитие е преодолял затрудненията през споменатата жизнена епоха.
И виждате ли, един преподавател, който по този начин се изправя пред децата, както прави това Валдорфския учител, такъв възпитател преценява човека, достигнал полова зрялост по съвсем различен начин, в сравнение с този, който не знае нещата по-точно, който не познава нещата от духовната гледна точка – тъй, както ги описах за младия човек, който в своето жизнено развитие е преодолял затрудненията през споменатата жизнена епоха.
към текста >>
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище,
децата
наистина обикнаха учителите.
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите.
Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне. Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали?
към текста >>
И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато
децата
надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници.
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите. Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне. Те бяха обзети от един изключителен страх.
И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници.
Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали? – накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило. Ние искахме да разговаряме съвсем непринудено, да преценим нещата и едва после да видим какво ще излезе от всичко това.
към текста >>
И говорих с тях така, че накрая
децата
почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали?
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите. Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне. Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа.
И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали?
– накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило. Ние искахме да разговаряме съвсем непринудено, да преценим нещата и едва после да видим какво ще излезе от всичко това.
към текста >>
Защото в
децата
се бе пробудило едно огромно удивление, едно огромно любопитство спрямо определени неща в света.
И виждате ли, тогава аз разбрах това, което токущо описах: на лице беше страхът, че учителите вече не биха могли да бъдат така обичани, както са били обичани преди.
Защото в децата се бе пробудило едно огромно удивление, едно огромно любопитство спрямо определени неща в света.
И тъй като Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
към текста >>
И тъй
като
Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
И виждате ли, тогава аз разбрах това, което токущо описах: на лице беше страхът, че учителите вече не биха могли да бъдат така обичани, както са били обичани преди. Защото в децата се бе пробудило едно огромно удивление, едно огромно любопитство спрямо определени неща в света.
И тъй като Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
към текста >>
Да,
децата
разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства.
После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н.
към текста >>
НАГОРЕ